Традицията да се залепват ценни счупени съдове с лепило, в

Традицията да се залепват скъпи счупени съдове с лепило, в което има златни или сребърни частици, наречена kintsugi, означаващо " златни шевове ", стартира в края на 16, началото на 17 век в Япония, въпреки че корените й са по-скоро в Китай.

Според най-известната история, на фамозен военноначалник в Япония му се счупила доста скъпа емайлирана купа, направена в Китай. Той пратил частите с молба да му бъде сменена, само че му отказали, тъй като тя била толкоз скъпа, че втора като нея нямало. Вместо това той получил изцяло възобновена купа благодарение на златни шевове, които събирали частите. От историята излиза наяве, че това изкуство е било познато в Китай, само че известност и развиване получило точно в Япония. Най-вече поради възхода на чаената гала и изкуството на направа на керамични съдове за чай.

Както зад всяка източна традиция, бит или изкуство, и зад кинцуги се крие присъщ светоглед и разбиране за живота. Не е мъчно да се досетим, че кинцуги носи смисъл да ценим притежанията си и да не бързаме да ги изхвърляме, когато се повредят, а да се опитаме да ги съхраним, правейки ги даже още по-красиви. Във век, който разчита на движимости за еднократна приложимост, това обръщение е повече от съответстващо. А несъмнено - резултатът стопира дъха: