Традиционно консервираните храни и напитки не просто разнообразявали трапезата на

Традиционно консервираните храни и питиета не просто разнообразявали трапезата на прародителите ни, само че им помагали да преживеят сезоните, в които пресните артикули липсвали. За по-бедните семейства това е било и метод за изхранване през зимните месеци, споделя доктор Маргарита Котева, гл.ас. в Секцията по диалектология и лингвистична география на Института за български език пред БНР.

Та от тези незапомнени времена, като пристигна Димитровден, българските семейства стартират да стягат буренца и бидони и да си напомнят фамилните предписания за обичани лакомства. А тези обичани лакомства имат разнородни имена в другите региони на страната ни. Някои са родни, други – заети, трети – комбинирани. Освен общото и настоящо " туршия " да вземем за пример ще срещнем още " армейа ", " гулийница ", " пресол ", " зеленица ", " комбос ", " кардьо ", " лахна ", " басма " … Да, " басма " – по този начин се наричала тип туршия от зеле или грозде, която се покривала с памучен плат, капакът на бурето се замазвал с тесто, та оттова и необятно познатият израз " разцепвам басма на някого " изначало означавал да окажеш особена респект на някого, като особено за него отвориш за първи път буренцето с туршия.

Освен посредством ферментация и осоляване главен метод за запазване на зеленчуци, плодове, подправки и билки било сушенето. И ето нова поредност от наименования – " огърлица ", " жуна ", " жупа ", " сушено ", " хаинин ", " шумарак " и така нататък Ако преминем към сладостите от варени, сушени, низани и пресовани плодове и плодови сокове, описът става голям. Някои още помнят усета на бабиния рачел, пестил, ошаф, булама, петмез, маджун, балсуджук и прочие. Засега не загатваме млечните, тестените и месните произведения.