Открит е нов метод за създаване на структурирани алуминиеви повърхности
Традиционните способи за основаване на структурирани повърхности, като да вземем за пример фотолитографията, нормално са скъпи и работят с лимитирани площи. Методът, основан от интернационален екип от учени, употребява налични и евтини материали за основаване на комплицирани модели върху огромна повърхнина. Той може да бъде потребен при създаването на изпарители и топлообменници от последващо потомство.
Учени създадоха нов способ за произвеждане на алуминиеви повърхности, основан на винилов пласт и политура, смесен с физическа и химическа обработка на повърхността. Чрез увеличение на контраста на навлажняване капките на кондензацията се търкалят по-лесно от повърхността. А моделите на повърхността с линии с дебелина 1,5 мм разрешават да се реализиран разнообразни стойности на омокряне – от суперхидрофобно до хидрофилно – според от метода на обработка.
„ Този способ е значима стъпка в основаването на повърхности с избрани характерности “, споделя Даниел Престън от Университета Райс (САЩ), един от създателите на публикацията. – Постигайки акуратен надзор върху овлажняването на повърхността и топлинните параметри, ние открихме нови благоприятни условия за мащабируемо произвеждане на усъвършенствани топлообменни повърхности. “
Изследователите са употребявали многоетапна методология за създаване и разбор на структурирани алуминиеви повърхности. Първоначално те са употребявали винилов маскиращ пласт за гланциране на алуминиевите субстрати, последван от двуетапен развой на ецване за основаване на микро- и наноструктури. След това се дефинират размерът на моделите и свойствата на овлажняването.
Експериментът за обрисуване на кондензата сподели, че капките се търкалят по-добре върху структурирана повърхнина, в сравнение с върху хомогенна повърхнина, оповестява Science Daily. А анализът на топлинното лъчение демонстрира забележителен контрастност сред гладките и структурираните области.
Разработката може да има значимо значение за промишленостите, които са чувствителни към преноса на топлината при фазовите промени, за производството на електронни устройства, които няма да прегряват, за охлаждащите системи и оптимизацията на преноса на топлота, както и за производството на повърхности, в които не би трябвало да се натрупва влага.
