Netflix за новини
Традиционните медии от години поставят старания да се приспособяват към един нов безреден дигитален свят, в който старите модели не работят, а потребителите са по-разглезени и дезориентирани отвсякога. Принудителната „ цифрова промяна ” на медиите се оказа извънредно предизвикателство. В развития свят се развихри същинска зараза от банкрути на медии. След дълъг интервал на безпорядък най-сетне наподобява стартират да се обрисуват някакви пътища за бъдещо развиване.
Някои издателства съумяха да кацнат на друга планета. С цената на дългогодишни маркетингови старания и поредни вложения в качествено наличие те направиха огромния преход. В момента огромна част от бизнеса на The New York Times се образува от цифрови абонаменти. Изданието има 3,4 млн. напълно цифрови абонамента и възнамерява да реализира 10 млн. до 2025 година Този модел обезпечава по-висока самостоятелност по отношение на рекламодателите и придава непоклатимост на бизнеса, доколкото огромна част от приходите идват от ангажирани и лоялни към изданието читатели. Друг работещ модел е този на английския The Guardian, който подписа с читателите си договорка „ доброволна финансова поддръжка против гратис качествено наличие ”. Остава въпросът до каква степен сходни модели са подобаващи за дребни нишови медии или на лимитирани медийни пазари като българския.
Вероятно най-хубавата вест е, че потребителите са много склонни да заплащат за навременно, качествено и разнообразно наличие на рационална цена. Всъщност огромният проблем пред цифровите абонаменти се оказа различен - разминаването сред цифровите привички на актуалните консуматори и метода, по който множеството медии се пробват да им продават наличие. По-конкретно, потребителите са привикнали ежедневно да прелистват стотици материали от най-различни източници, достигайки до тях най-много посредством обществените мрежи, постоянно без даже да виждат коя е медията и по какъв начин са стигали до нея. В същото време издателите се придържат към обичайния способ да оферират цифрови абонаменти на цени сходни с тези от хартиената епоха. Потребителят е принуждаван да си купи най-малко 5-6 обособени абонамента, общата сума става прекомерно скъпа.
В цялата картина се прибавя и въздействието на колосите Фейсбук и Гугъл, чиито рекламни платформи безусловно изсмукват рекламните доходи на световната издателска промишленост и също така усложняват връзката межди издания и консуматори.
В тази комплицирана обстановка софтуерния колос Apple приготвя нова абонаментна услуга, включваща, като начало, наличие от няколко огромни вестници и списания. Продуктът станал известен като " Netflix за вести " е основан на закупеното от Apple преди година приложение Texture, което предлага достъп до разнообразни издания против един абонамент. Бъдещата услуга ще бъде интегрирана в приложението Apple News, като упованията са цената на месечния абонамент за консуматори да бъде от порядъка на 10 $.
Факт е, че агрегаторите на медийно наличие от дълго време не са революционна концепция. Но името на Apple генерално трансформира играта, поради това, че може да достави наличие до всеки iPhone и iPad на планетата. Освен това става дума за организацията с основна роля за цифровизирането на световната музикална промишленост (с Apple Music и iTunes). И която сътвори от нулата нова многомилиардна промишленост за мобилни приложения с App Store.
За проектите на Apple се приказва още от закупуването на Texture. Наскоро обаче една обява на Wall Street Journal провокира същинска медийна стихия като заяви, че компанията от Купертино възнамерява да прибира шокиращите 50% от приходите на новата услуга. За издателите ще остава останалата половина, като тя ще бъде разпределяна съгласно интереса на потребителите към тяхното наличие. Т.е. по-популярното наличие ще носи повече доходи и противоположното. За съпоставяне, в другите си онлайн пазари като App Store or Apple Music Apple споделя със основателите на наличие доста по-голям дял от приходите – най-малко 70%. Това, обяснимо провокира отрицателни реакции от някои огромни издатели.
Автор: Начо Стригулев
Някои издателства съумяха да кацнат на друга планета. С цената на дългогодишни маркетингови старания и поредни вложения в качествено наличие те направиха огромния преход. В момента огромна част от бизнеса на The New York Times се образува от цифрови абонаменти. Изданието има 3,4 млн. напълно цифрови абонамента и възнамерява да реализира 10 млн. до 2025 година Този модел обезпечава по-висока самостоятелност по отношение на рекламодателите и придава непоклатимост на бизнеса, доколкото огромна част от приходите идват от ангажирани и лоялни към изданието читатели. Друг работещ модел е този на английския The Guardian, който подписа с читателите си договорка „ доброволна финансова поддръжка против гратис качествено наличие ”. Остава въпросът до каква степен сходни модели са подобаващи за дребни нишови медии или на лимитирани медийни пазари като българския.
Вероятно най-хубавата вест е, че потребителите са много склонни да заплащат за навременно, качествено и разнообразно наличие на рационална цена. Всъщност огромният проблем пред цифровите абонаменти се оказа различен - разминаването сред цифровите привички на актуалните консуматори и метода, по който множеството медии се пробват да им продават наличие. По-конкретно, потребителите са привикнали ежедневно да прелистват стотици материали от най-различни източници, достигайки до тях най-много посредством обществените мрежи, постоянно без даже да виждат коя е медията и по какъв начин са стигали до нея. В същото време издателите се придържат към обичайния способ да оферират цифрови абонаменти на цени сходни с тези от хартиената епоха. Потребителят е принуждаван да си купи най-малко 5-6 обособени абонамента, общата сума става прекомерно скъпа.
В цялата картина се прибавя и въздействието на колосите Фейсбук и Гугъл, чиито рекламни платформи безусловно изсмукват рекламните доходи на световната издателска промишленост и също така усложняват връзката межди издания и консуматори.
В тази комплицирана обстановка софтуерния колос Apple приготвя нова абонаментна услуга, включваща, като начало, наличие от няколко огромни вестници и списания. Продуктът станал известен като " Netflix за вести " е основан на закупеното от Apple преди година приложение Texture, което предлага достъп до разнообразни издания против един абонамент. Бъдещата услуга ще бъде интегрирана в приложението Apple News, като упованията са цената на месечния абонамент за консуматори да бъде от порядъка на 10 $.
Факт е, че агрегаторите на медийно наличие от дълго време не са революционна концепция. Но името на Apple генерално трансформира играта, поради това, че може да достави наличие до всеки iPhone и iPad на планетата. Освен това става дума за организацията с основна роля за цифровизирането на световната музикална промишленост (с Apple Music и iTunes). И която сътвори от нулата нова многомилиардна промишленост за мобилни приложения с App Store.
За проектите на Apple се приказва още от закупуването на Texture. Наскоро обаче една обява на Wall Street Journal провокира същинска медийна стихия като заяви, че компанията от Купертино възнамерява да прибира шокиращите 50% от приходите на новата услуга. За издателите ще остава останалата половина, като тя ще бъде разпределяна съгласно интереса на потребителите към тяхното наличие. Т.е. по-популярното наличие ще носи повече доходи и противоположното. За съпоставяне, в другите си онлайн пазари като App Store or Apple Music Apple споделя със основателите на наличие доста по-голям дял от приходите – най-малко 70%. Това, обяснимо провокира отрицателни реакции от някои огромни издатели.
Автор: Начо Стригулев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ