Традиционната японска напитка саке влезе в Списъка на нематериалното културното

Традиционната японска напитка саке влезе в Списъка на нематериалното културното завещание на ЮНЕСКО, оповестяват международните информационни организации.

Сакето е може би нещо доста по-японско от световноизвестното суши. То се подготвя във вековни пивоварни високо в планините, пие се в заведенията „ изакая “, лее се по време на сватби и се сервира леко охладено за специфични наздравици.

Пивкото оризово вино, което играе основна роля в кулинарните обичаи на Япония, беше включено в сряда от ЮНЕСКО в листата на „ нематериалното културно завещание на човечеството “. На среща в Луке, Парагвай, членовете на Комитета на ЮНЕСКО за запазване на културното завещание на човечеството гласоподаваха за включването в листата на 45 културни практики и артикули по света.

За разлика от Списъка на международното културно завещание на ЮНЕСКО, който включва обекти, считани за значими за човечеството, като пирамидите в Гиза в Египет, наименованието „ нематериално културно завещание “ посочва артикули и практики на разнообразни култури, които заслужават самопризнание.

Японска делегация приветства известието от Луке. „ Сакето се смята за възвишен подарък и е от значително значение за обществените и културните събития в Япония “, съобщи Такехиро Кано, японският дипломат в ЮНЕСКО.

Основните съставки на сакето са малко: ориз, вода, квас и коджи - оризова мухъл, която разгражда нишестето до ферментиращи захари, както се прави малцът при производството на бира. За да бъде категоризиран един артикул като саке, оризът би трябвало обезателно да е японски.

Традиционните способи за произвеждане на занаятчийско сирене в бразилския щат Минас Жерайс (югоизточната част на страната) също по този начин бяха включени в сряда в Списъка на международното завещание на ЮНЕСКО.

Това сирене, създадено от сурово краве мляко, е известно като Queijo Minas (Сирене Минас), алюзия за името на щата със мощни минни и аграрни обичаи, където то се създава - най-често от фамилни фермери в дребни селски стопанства, сгушени в зелените хълмове на щата. Около 9 000 производители вършат такова сирене по обичайния метод в Минас Жерайс.

Майсторите, които ремонтират цинкови покриви в Париж, към този момент са приети за културно завещание на ЮНЕСКО. В сряда международната културна организация включи техниките за реституция на цинкови покриви в столицата на Франция в своя лист на нематериалното културно завещание.

„ Възстановяването на покрива включва премахване на старите части цинк, премерване и изрязване на нови части по поръчка благодарение на специфична сгъвачна машина, сглобяване и закрепване на частите върху покрива “, се споделя в известието на ЮНЕСКО. С близо 80 % от покривите в Париж, покрити с цинк, градът е жив списък на тези умения, които оформят неповторимата еднаквост на градския му пейзаж. Повечето от покривачите са мъже, множеството са млади. Те постоянно харесват височините, архитектурата и работата навън.

ЮНЕСКО включи още „ културата на панаирите “ в листата на нематериалното културно завещание на човечеството по взаимно френско-белгийско искане, признавайки „ пътуващия метод на живот “ за притежател на богати обичаи.

Културата на панаирите е „ детайл от живота на хиляди хора, а панаирът е значимо събитие, което събира фамилии и другари. Той предизвиква мира и общественото доближаване, като основава пространство, където могат да се срещат разнообразни групи и общности “, признава оценяващият орган на ЮНЕСКО.