Любопитни факти за традиционната българска кухня
Традиционната българска кухня е богата, достоверна и антична. Макар в нея да са привнесени ястия от други култури, поради историческото минало на българина, обичайните български ястия и артикули са толкоз отличителни, че даже чужденците, посетили България и пробвали обичайните ни гозби, ги популяризират по целия свят.
Нашата кухня сигурно е един от мощните ни мотиви за горделивост. Тя в огромна степен отразява и отношението ни към дома и фамилията, към националните обичаи и вярвания, отразява нашия мироглед.
РАЗНООБРАЗИЕ
Традиционната българска кухня е извънредно пъстра, разнообразна и необикновено вкусна. Характерни са туршиите, салатите, тестените произведения - цяла кулинарна палитра, студените и топли супи, яхниите с неизменимия лук, топеници и разядки, гозбите с български подправки, както и характерни ястия, които можете да вкусите единствено в избрани региони на страната, да вземем за пример родопските ястия.
Значителна част от ястията се подготвят по остарели предписания, излъчени от потомство на потомство епохи наред. Тези ястия са на респект и през днешния ден, въпреки някои от тях да носят и отпечатъка на времето с видоизмененията си.
ПРОДУКТИ
В страната се отглежда огромно многообразие от плодове и зеленчуци с превъзходни вкусови качества. Когато пазарим в магазина също е добра концепция да се придържаме към продуктите, отгледани и расли в наша почва. оферират прохлада и достоверни български съставки и артикули от български производители, пазещи традицията на българина за единство със земята. Една от българските марки е , за която обичайно българското е издигнато в фетиш. Марката предлага многообразие от артикули - от кисело мляко и люти чушки до кайма и месни деликатеси.
ХРАНИ
У нас хлябът постоянно е участвал на масата. Той е реликва и знак на нашата кухня, заема изключително място в съвсем всички обреди и национални обичаи. За българина хлябът е знак на нещо свято и непокорно и по тази причина би трябвало да се почита и цени. От предишното до през днешния ден, другите типове самун са се консумирали в комбиниране и като допълнение на всички други ястия на трапезата. Но хлябът се е и се употребява и напълно независимо. Освен, че не сяда на трапезата без самун, българинът подготвя погачи и пити за празник, даже гостите си посреща с самун и сол или мед. От погачи до баници и обредни хлябове - тестените произведения в българската кухня заемат главно и почетно място.
Вече споменахме супите на българската кухня. Сгряващата душата течност, с изключителни съставки и подправки е част от традициите в българската национална кухня от незапомнени времена. Сред най-обичаните представители от групата на тези храни са шкембе чорбата, зеленчуковата чорба, домашната пилешка чорба и фасул чорбата. От студените супи на особена респект е тараторът. Супите постоянно са съпроводени на трапезата от овкусени или пресни, постоянно и мариновани люти чушки. Топлата чорба може да се обогати и с млян червен пипер, който съгласно усета на похапващия още веднъж може да бъде пикантен или вкусен.
Прясното мляко е основа за попара и редица десерти. Консумира се топло или студено. Към топлото мляко постоянно се прибавя лъжица мед или захар. Киселото мляко пък ни популяризира по целия свят и напълно неслучайно. Вкусно и потребно, върви с съвсем всяко българско ядене и е неизменим приятел на баницата в българската софра.
НАПИТКИ
Напитките в нашата традиция заемат не по-маловажно място от храната. От обредите и ритуалите се е появила и традицията за домашно произвеждане на вино. Виното за българина е „ течно злато " и тъкмо това определение е дал народът на тази напитка. Вино по българските земи се е произвеждало още преди повече от 5000 години.
Днес съгласно географското разположение на другите региони, в които се отглеждат лозя, можем да се гордеем с някои типично български сортове като: „ Гъмза ", „ Червен мискет ", „ Широка мелнишка лоза ", „ Рубин ", „ Мавруд ", „ Памид " и „ Димят ".
Другата обичайната напитка пък дядовците ни назовават „ огнена вода " и несъмнено, това е ракията. Тя също е характерен знак за българската кулинарна традиция.
Нашата кухня сигурно е един от мощните ни мотиви за горделивост. Тя в огромна степен отразява и отношението ни към дома и фамилията, към националните обичаи и вярвания, отразява нашия мироглед.
РАЗНООБРАЗИЕ
Традиционната българска кухня е извънредно пъстра, разнообразна и необикновено вкусна. Характерни са туршиите, салатите, тестените произведения - цяла кулинарна палитра, студените и топли супи, яхниите с неизменимия лук, топеници и разядки, гозбите с български подправки, както и характерни ястия, които можете да вкусите единствено в избрани региони на страната, да вземем за пример родопските ястия.
Значителна част от ястията се подготвят по остарели предписания, излъчени от потомство на потомство епохи наред. Тези ястия са на респект и през днешния ден, въпреки някои от тях да носят и отпечатъка на времето с видоизмененията си.
ПРОДУКТИ
В страната се отглежда огромно многообразие от плодове и зеленчуци с превъзходни вкусови качества. Когато пазарим в магазина също е добра концепция да се придържаме към продуктите, отгледани и расли в наша почва. оферират прохлада и достоверни български съставки и артикули от български производители, пазещи традицията на българина за единство със земята. Една от българските марки е , за която обичайно българското е издигнато в фетиш. Марката предлага многообразие от артикули - от кисело мляко и люти чушки до кайма и месни деликатеси.
ХРАНИ
У нас хлябът постоянно е участвал на масата. Той е реликва и знак на нашата кухня, заема изключително място в съвсем всички обреди и национални обичаи. За българина хлябът е знак на нещо свято и непокорно и по тази причина би трябвало да се почита и цени. От предишното до през днешния ден, другите типове самун са се консумирали в комбиниране и като допълнение на всички други ястия на трапезата. Но хлябът се е и се употребява и напълно независимо. Освен, че не сяда на трапезата без самун, българинът подготвя погачи и пити за празник, даже гостите си посреща с самун и сол или мед. От погачи до баници и обредни хлябове - тестените произведения в българската кухня заемат главно и почетно място.
Вече споменахме супите на българската кухня. Сгряващата душата течност, с изключителни съставки и подправки е част от традициите в българската национална кухня от незапомнени времена. Сред най-обичаните представители от групата на тези храни са шкембе чорбата, зеленчуковата чорба, домашната пилешка чорба и фасул чорбата. От студените супи на особена респект е тараторът. Супите постоянно са съпроводени на трапезата от овкусени или пресни, постоянно и мариновани люти чушки. Топлата чорба може да се обогати и с млян червен пипер, който съгласно усета на похапващия още веднъж може да бъде пикантен или вкусен.
Прясното мляко е основа за попара и редица десерти. Консумира се топло или студено. Към топлото мляко постоянно се прибавя лъжица мед или захар. Киселото мляко пък ни популяризира по целия свят и напълно неслучайно. Вкусно и потребно, върви с съвсем всяко българско ядене и е неизменим приятел на баницата в българската софра.
НАПИТКИ
Напитките в нашата традиция заемат не по-маловажно място от храната. От обредите и ритуалите се е появила и традицията за домашно произвеждане на вино. Виното за българина е „ течно злато " и тъкмо това определение е дал народът на тази напитка. Вино по българските земи се е произвеждало още преди повече от 5000 години.
Днес съгласно географското разположение на другите региони, в които се отглеждат лозя, можем да се гордеем с някои типично български сортове като: „ Гъмза ", „ Червен мискет ", „ Широка мелнишка лоза ", „ Рубин ", „ Мавруд ", „ Памид " и „ Димят ".
Другата обичайната напитка пък дядовците ни назовават „ огнена вода " и несъмнено, това е ракията. Тя също е характерен знак за българската кулинарна традиция.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ