Александра Камбурова и нейните килими и маски, които гонят модерните зли сили
Традициите я въодушевяват, само че тя не се тормози да им опонира. Затова прави килими и кукерски маски, каквито никой не чака. Сега ѝ следва да взе участие в огромна галерия и да води работилница. Така Александра Камбурова демонстрира, че занаятите не умират.
Тя твори като на игра. Обича цветовете и ги съчетава в красиви килими и маски.
Използва модерната техника тъфтинг , само че черпи ентусиазъм от обичайното килимарство и от кукерските игри. В изкуството ѝ те оживяват по напълно друг метод.
Тя е младата самоука артистка Александра Камбурова . Намираме я в Трявна , тъй като този уикенд работата ѝ ще бъде показана на две събития в тази част на България – фестивала „ 48 часа Варуша юг “ във Велико Търново и изложбата „ Новото скъпо “ в етнографския музей „ Етъра “ в Габрово .
На фестивала в събота Александра ще провежда безвъзмездна споделена по тъфтинг – техника за основаване на килими и пана, при която преждата се вкарва в плат със специфичен инструмент, с цел да се образува релефна повърхнина. Всеки може да се включи в работилницата и да взе участие в направата на две маски по дизайн на Александра, които показват новото и остарялото лице на Велико Търново.
Ден по-рано – в петък, Александра ще бъде част и от на кураторката Росина Пенчева дружно с още 40 млади създатели на модерно занаятчийско изкуство. Някои са второ и трето потомство занаятчии, а други сами за себе си са разкрили изкуството – като Александра.
„ Нямам професионален бекграунд, само че влечението към изкуството постоянно е било част от мен – още от дребна “, споделя тя пред Свободна Европа.
Доскоро то е по-скоро занимание за Александра, която е учила маркетинг. От 7-8 години тя се занимава с текстилен дизайн, само че в никакъв случай не е мислила съществено за себе си като професионален актьор.
После идват килимите. В фамилията ѝ няма човек, който се занимава с килимарство, само че този поминък постоянно я е привличал. По време на коронавирусната пандемия Александра открива техниката на тъфтинга и се въодушевява да я опитва.
Отначало не е доста уверена, че може сама да се научи да прави килими. Но след това отива на стратегия по Еразъм+ в Италия, където ѝ оферират да изрисува огромна стена в библиотека. Притеснява се, тъй като преди този момент е рисувала единствено върху стена в дома на баба си и дядо си. Но най-после се престрашава и го прави на правилото „ проба – неточност “.
„ Тогава разбрах, че човек просто би трябвало да опитва и няма какво да се обърка. Всъщност най-лошото, което може да се случи, е да не пробваш “, споделя тя.
Това я стимулира да си вземе първия тъфтинг револвер – инструмент с огромна игла и ножичка, и да стартира да прави килими. Оттогава минават две години, в които Александра непрестанно се развива.
„ Беше доста смела стъпка за мен. Традиционното килимарство е сериозен поминък с корени и история и не съм си представяла, че мога да се занимавам с нещо близо до това, без някой да ми е предал знанието “, споделя тя и прибавя:
„ Имаше интервал на учене и на търсене на себе си. Да потърся какво желая да върша и какво ме вълнува. “
От дребна Александра доста обича кукери. Родителите ѝ са я водили на доста кукерски игри и те в никакъв случай не са били страшни за нея. Затова скоро след първите килими идват и първите кукерски маски.
„ Реших да видя по какъв начин мога да направя кукерска маска в мой жанр, с моята техника. Оттогава не съм спряла. С времето маските стават все по-сложни, а най-вече мисъл въвеждам в идентичността им. Всяка има своя персона и собствен живот. Представям си ги като същински хора “, споделя Александра и прибавя:
„ Моите маски гонят модерните „ зли сили “ – като тесногръдите хора. “
Освен че се занимава с изкуство, Александра е и част от екипа на Българския фонд за дамите ( БФЖ ). Тази година БФЖ провежда с Националната изложба „ Герила гърлс “ , а Александра направи маски, въодушевени от представителките на колектива.
За нея не е терзание да се опълчва на обичайните разбирания.
„ Активизмът може да има доста разнообразни форми. Аз приказвам с моите маски и който следи, може да разбере какво желая да кажа “, споделя тя. Затова вижда маските си и като деятели, които стачкуват против злото в света.
Година откакто се захваща с килимите, Александра стартира да прави и работилници по тъфтинг, с цел да показа занаята си с хората. Първата се организира в Трявна. Следват Варна, София, Пловдив, Велико Търново.
„ Започнах работилниците с концепцията да основа един мост сред новото и остарялото килимарство, да вдъхновя и разчувствам хората. Все повече хора търсят по какъв начин да показват себе си, да основават нещо с ръцете си “, споделя Александра.
Някои гости на работилниците са осведомени с техниката на тъфтинга и желаят да я тестват. Други отиват по-скоро поради прекарването, в сравнение с с желание да основат нещо свое.
„ В множеството случаи хората си показват, че това е прекомерно мъчно за тях. Но най-после са удовлетворени, че са съумели, и си потеглят усмихнати “, споделя Александра. Има хора, които не престават да се занимават с тъфтинг и след работилниците.
„ Самият поминък основава общество “, прибавя тя.
Преди време Александра за пръв път демонстрира творчеството си на майсторка на килими от Чипровци и се тормози, че тя ще си намерения, че това не е същинско изкуство. Получава се противоположното и майсторката доста се впечатлява от килимите на Александра.
„ Новото и остарялото по никакъв метод не се изключват взаимно. По-скоро се получава една композиция и предаване на познание и ентусиазъм от остарялото към новото “, споделя тя.
По думите ѝ множеството килимари са се примирили, че занаятът им ще остане в предишното, само че Александра има вяра, че има кой да го продължи.
„ Идва ново потомство на млади занаятчии – хора, които с стимулирани да покажат, че остарялото не е чак толкоз остаряло, а може да бъде съвременно и да доближава до актуалните хора “, споделя тя.
Тя твори като на игра. Обича цветовете и ги съчетава в красиви килими и маски.
Използва модерната техника тъфтинг , само че черпи ентусиазъм от обичайното килимарство и от кукерските игри. В изкуството ѝ те оживяват по напълно друг метод.
Тя е младата самоука артистка Александра Камбурова . Намираме я в Трявна , тъй като този уикенд работата ѝ ще бъде показана на две събития в тази част на България – фестивала „ 48 часа Варуша юг “ във Велико Търново и изложбата „ Новото скъпо “ в етнографския музей „ Етъра “ в Габрово .
На фестивала в събота Александра ще провежда безвъзмездна споделена по тъфтинг – техника за основаване на килими и пана, при която преждата се вкарва в плат със специфичен инструмент, с цел да се образува релефна повърхнина. Всеки може да се включи в работилницата и да взе участие в направата на две маски по дизайн на Александра, които показват новото и остарялото лице на Велико Търново.
Ден по-рано – в петък, Александра ще бъде част и от на кураторката Росина Пенчева дружно с още 40 млади създатели на модерно занаятчийско изкуство. Някои са второ и трето потомство занаятчии, а други сами за себе си са разкрили изкуството – като Александра.
„ Нямам професионален бекграунд, само че влечението към изкуството постоянно е било част от мен – още от дребна “, споделя тя пред Свободна Европа.
Доскоро то е по-скоро занимание за Александра, която е учила маркетинг. От 7-8 години тя се занимава с текстилен дизайн, само че в никакъв случай не е мислила съществено за себе си като професионален актьор.
После идват килимите. В фамилията ѝ няма човек, който се занимава с килимарство, само че този поминък постоянно я е привличал. По време на коронавирусната пандемия Александра открива техниката на тъфтинга и се въодушевява да я опитва.
Отначало не е доста уверена, че може сама да се научи да прави килими. Но след това отива на стратегия по Еразъм+ в Италия, където ѝ оферират да изрисува огромна стена в библиотека. Притеснява се, тъй като преди този момент е рисувала единствено върху стена в дома на баба си и дядо си. Но най-после се престрашава и го прави на правилото „ проба – неточност “.
„ Тогава разбрах, че човек просто би трябвало да опитва и няма какво да се обърка. Всъщност най-лошото, което може да се случи, е да не пробваш “, споделя тя.
Това я стимулира да си вземе първия тъфтинг револвер – инструмент с огромна игла и ножичка, и да стартира да прави килими. Оттогава минават две години, в които Александра непрестанно се развива.
„ Беше доста смела стъпка за мен. Традиционното килимарство е сериозен поминък с корени и история и не съм си представяла, че мога да се занимавам с нещо близо до това, без някой да ми е предал знанието “, споделя тя и прибавя:
„ Имаше интервал на учене и на търсене на себе си. Да потърся какво желая да върша и какво ме вълнува. “
От дребна Александра доста обича кукери. Родителите ѝ са я водили на доста кукерски игри и те в никакъв случай не са били страшни за нея. Затова скоро след първите килими идват и първите кукерски маски.
„ Реших да видя по какъв начин мога да направя кукерска маска в мой жанр, с моята техника. Оттогава не съм спряла. С времето маските стават все по-сложни, а най-вече мисъл въвеждам в идентичността им. Всяка има своя персона и собствен живот. Представям си ги като същински хора “, споделя Александра и прибавя:
„ Моите маски гонят модерните „ зли сили “ – като тесногръдите хора. “
Освен че се занимава с изкуство, Александра е и част от екипа на Българския фонд за дамите ( БФЖ ). Тази година БФЖ провежда с Националната изложба „ Герила гърлс “ , а Александра направи маски, въодушевени от представителките на колектива.
За нея не е терзание да се опълчва на обичайните разбирания.
„ Активизмът може да има доста разнообразни форми. Аз приказвам с моите маски и който следи, може да разбере какво желая да кажа “, споделя тя. Затова вижда маските си и като деятели, които стачкуват против злото в света.
Година откакто се захваща с килимите, Александра стартира да прави и работилници по тъфтинг, с цел да показа занаята си с хората. Първата се организира в Трявна. Следват Варна, София, Пловдив, Велико Търново.
„ Започнах работилниците с концепцията да основа един мост сред новото и остарялото килимарство, да вдъхновя и разчувствам хората. Все повече хора търсят по какъв начин да показват себе си, да основават нещо с ръцете си “, споделя Александра.
Някои гости на работилниците са осведомени с техниката на тъфтинга и желаят да я тестват. Други отиват по-скоро поради прекарването, в сравнение с с желание да основат нещо свое.
„ В множеството случаи хората си показват, че това е прекомерно мъчно за тях. Но най-после са удовлетворени, че са съумели, и си потеглят усмихнати “, споделя Александра. Има хора, които не престават да се занимават с тъфтинг и след работилниците.
„ Самият поминък основава общество “, прибавя тя.
Преди време Александра за пръв път демонстрира творчеството си на майсторка на килими от Чипровци и се тормози, че тя ще си намерения, че това не е същинско изкуство. Получава се противоположното и майсторката доста се впечатлява от килимите на Александра.
„ Новото и остарялото по никакъв метод не се изключват взаимно. По-скоро се получава една композиция и предаване на познание и ентусиазъм от остарялото към новото “, споделя тя.
По думите ѝ множеството килимари са се примирили, че занаятът им ще остане в предишното, само че Александра има вяра, че има кой да го продължи.
„ Идва ново потомство на млади занаятчии – хора, които с стимулирани да покажат, че остарялото не е чак толкоз остаряло, а може да бъде съвременно и да доближава до актуалните хора “, споделя тя.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ