Традициите повеляват на всяка нова власт да се дават по

Традициите повеляват на всяка нова власт да се дават по стотина дни толеранс при започване на едно ръководство. Време, с цел да може новите управленци да се срещнат с ведомствата, които управляват, да образуват работещ екип, да набележат най-важните промени, които не търпят отсрочване. От към десетилетие обаче трите месеца толеранс са история. Основно по причина, че прогресивните демократични кръгове, както у нас, по този начин и на всякъде по света, доста държат да дефинират дневния ред на публичните процеси. Проблемът настава, когато неолибералите бъдат овластени и на тях самите им се наложи да носят отговорност, освен това още в първите им 100 дни на власт, написа " Труд ".

Заради това не е изненадващо, че първите дни на новото държавно управление и на новия министър председател Кирил Петков минаха под знака на три гафа, които не могат да бъдат подминати, тъй като демонстрират сериозен недостиг на управнически потенциал и упоритости за нарушение на разпоредбите на демокрацията, на фона на изказвания за честни планове. Най-голям отзив имаше гафът за наложения мораториум върху цените на тока, парното и водата, та се наложи младата Лена Бориславова, издигната в шеф на премиерския кабинет, да подрежда на младите депутати от „ Продължаваме Промяната “ да ревизират прясно признато решение на Народното събрание. Докато крачеше из брюкселските паважи Петков обърка и броя на мостовете сред България и Румъния, та се наложи проправителствените медии да коментират какво в действителност е желал да каже премиер-министърът. Третият гаф на премиера бе позволен в авансово записано изявление за предаването „ Панорама “ на Българска национална телевизия, където прясно заклелият се да съблюдава Конституцията и законите на страната Кирил Петков изяснява възгледите си за правосъдна промяна с емблематичната поръчка: „ нашата роля е да сложиме в прокуратурата… “

Институционална реакция на откровеното нарушение на основополагащите правила на демократичната страна за разделяне на управляващите за момента няма. Липсват сериозни бележки и уязвителни мнения в проправителствените издания на медийния монополист Иво Прокопиев. На всичко от горната страна, новите медии на властта, другояче постоянно цитиращи представители на гражданското общество, този път пропуснаха да отразят острите реакции в обществените мрежи на арогантната визия на Петков за промяна на правораздаването.

„ Уважаеми пепепепейци, Уважаеми господин новопремиер, Мостовете по Дунав ще ги броиме по-натам, че сложничко стана, обаче, израз като " нашата роля е да сложихме в..... " и Борисов не си е разрешавал. Слагат се пробиотици по рафтовете на Лидъл, тук е друго. И казусът не е в непотребното “е”, написа Николай Стайков от „ Антикорупционен фонд “, който този път не бе представен в „ Дневник “, „ Капитал, “, Медиапул, „ Клуб Зет “, „ Свободна Европа “ и така нататък

Интересна детайлност е, че преди пет години Кирил Петков и Николай Стайков дружно поставяха основите на плана „ Да, България “, претендиращ, че има най-високата експертиза по въпроса за смяната на правораздаването у нас. По-късно Петков напусна партията с водач Христо Иванов, евентуално тъй като и на двамата егото и самочувствието им е допълнително. Очевидно управителните фрагменти на „ Да, България “, а най-много деятелите им, въпреки да поддържат новата власт, част от която са и те, много ревниво ще наблюдават за сходни гафове, изключително, в случай че те произлизат от представители на „ Продължаваме Промяната “. Все отново да не забравяме, че планът на Кирил Петков и Асен Василев стопи унизително ниско процентите на „ Демократична България “. Но надалеч по-същественото в тази ситуация е, че Кирил Петков явно не си дава сметката, че, като министър-председател на страна член на Европейския съюз, изявлението му пред Българска национална телевизия не може да бъде целесъобразно с неведение на устройството на държавната власт, а съставлява очевидна политическа декларация, която следва да бъде отразена със мощно отрицателен нюанс в годишния отчет по Механизма за господство на правото.

Окрилен от това, че отхвърли да го проверява за декларацията с погрешно наличие по отношение на двойното му поданство, с което бе нарушен освен Наказателния кодекс, само че и Конституцията, Петков счита, че гласоподавателите му ще са удовлетворени, в случай че излъчва убеденост за това, по какъв начин ще изчегърта от обвинител №1 и по този начин мантрата за „ нулева приемливост против корупцията “ ще се трансформира в действителност. Подобно държание освен, че демонстрира тотално пренебрежение към върховенството на правото, само че разкрива и същинското предпочитание на новите ръководещи да се подсигурят с техни фрагменти в институциите, призвани да охраняват публичния интерес, по този начин, щото да няма кой да проверява „ почтените “ им схеми и лобистки решения, които доста скоро ще стартират да излизат на показ. Петков би трябвало да е наясно, че един път може да му се е разминала наказателната отговорност за неспазване на буквата на закона, само че никой няма да търпи арогантното му предпочитание, сигурно освен негово, а и на подмолни му ментори кукловоди, по тотално преодоляване на правосъдната система и в частност на прокуратурата. Нещо повече, с сходни гафове министър председателят е на път да реализира две неща – да сплоти магистратските среди, които неизбежно ще бъдат принудени да се защитят от намесата на изпълнителната и законодателните управляващи, а от друга – да разочарова рационалните гласоподаватели с либерално-демократични разбирания, които може и да не харесват Иван Гешев, само че на първо място имат вяра, че законите и разпоредбите би трябвало да са съблюдават.

Министър-председателят има късмет да излезе от ситуацията, в което изпадна, разкривайки недемократичните си хрумвания за „ слагането на (наши) в прокуратурата “, стига да съумее да се еманципира задоволително от тези, които му осигуриха успеха на третите за годината парламентарни избори. Достатъчно е Петков да извърши пет естествени и рационални стъпки:

Първото, което Кирил Петков би трябвало да направи, е да спре да приказва с лозунги. Изборите от дълго време минаха и отговорността за положението на страната от ден на ден ще стартира да му тежи. Воденето на пунически войни против са обречени, колкото и към това да го тласкат спонсорите на акцията му. А, в случай че разчита, че с милиционерщината, проповядвана от Бойко Рашков, който все по-настървено трансформира службите на Министерство на вътрешните работи в мракобесна политическа полиция, хората няма да виждат избрани дейности на новите ръководещи, сигурно бърка.

Второто, което незабавно би трябвало да предприеме министър председателят, в случай че не доста скоро да му се наложи да гаси управнически и съдружни пожари, да приключи напрежението сред изпълнителната и правосъдната власт, сред Министерство на вътрешните работи и прокуратурата. Иначе, с съображение с наследения от Румен Радев – Бойко Рашков, ще бъдат подозирани, че употребяват властта, с цел да спасят от правораздаването всички тези олигарси, които уличи в злоупотреби и закононарушения, като стартира да ги преследва в миналите 3-4 и повече години – като Цветан Василев и доста други.

Третото, което министър председателят би могъл да свърши е да търси консенсус, съгласие, единодушие с опозицията в Народното събрание от една страна, а въпреки това с представителите на правосъдната власт. Инспекторите във Висшия правосъден съвет нямат никаква виновност, че няколко Народното събрание въобще не стигат до откриването на процедура по избори на нов състав на органа. А това няма да е по никакъв начин лесна задача, тъй като ще е нужно конституционно болшинство, т.е. поддръжката на ГЕРБ и Движение за права и свободи или най-малко на една от двете политически обединения. Прекратени би трябвало да бъдат и заканите за предварително преустановяване на мандата на правосъдния съвет, с цел да можело нов състав да в профил основния прокурор. Най-малкото, тъй като единствено след три седмици точно този Висш съдебен съвет би трябвало да избира идващия арбитър №1. Ако желаят Петков и компания, дано не престават да се заканват по какъв начин ще трансформират Закона за правосъдната власт, с цел да си изберат „ техен “ правосъден съвет. В Четворната коалиция обаче има хора, като Атанас Атанасов от ДСБ, който още помни по какъв начин преди 25 години същото направи с Висш съдебен съвет и тогавашният министър председател Иван Костов, за което горчиво съжалява и до през днешния ден. Апропо, тогава Костов разпусна Висш съдебен съвет, тъй като кадровиците бяха избрали точно Бойко Рашков за основен прокурор. След смяна на правосъдния закон, определен бе нов правосъден съвет, който въздигна отпред на Никола Филчев, а той образува каузи на половината министри на Костов и разгласи Атанасов за „ Гном “. Неопитните в политиката Кирил Петков и Асен Василев би трябвало да си дават сметка, че преди 25 години Атанас Атанасов и Бойко Рашков са били безспорни съперници. Въпросът какво ги сплотява през днешния ден е повече от обоснован и отговорността за тази ненадейно зародила конвенция сред известни с интригите си ченгета, ще я носят точно от „ Продължаваме Промяната “.

Четвъртото, което наложително един министър председател, който твърди, че има вяра в правилата за господство на правото, въпреки и да показва тъкмо противоположното, би трябвало да направи е да чуе гласа на рационалните специалисти и експерти. Тези дни деканът на Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ проф. Даниел Вълчев още веднъж подсети, че персоналната промяна на основния прокурор въобще не взема решение проблемите на правораздаването. Вълчев не е единственият представител на университетските среди, които от години приказват за потребността от повсеместен метод при реформирането на системата, който наложително би трябвало да включва промени и в съдилищата и наказателното законодателство. Да се концентрира вниманието само върху е извънредно неправилен метод, най-малкото, тъй като за всеки самостоятелен наблюдаващ е добре известно, че същината на проблемите са в крайните решения на съда. Време е да се заличат тези двойни стандарти – да критикуваш един обвинител, че се е произнесъл на база вътрешното му разбиране, само че да не разрешаваш това да се случва, в случай че един арбитър е пуснал от пандиза предварително причинител на съзнателно ликвидиране, тъй като такова е било вътрешното му разбиране.

И петото, което е добре от „ Продължаваме Промяната “ да схванат, по опция преди да са създали следващата си стратегическа управническа неточност, е това – да не се изкушават да трансформират Антикорупционната комисия в своя бухалка против съперниците, било те политически или стопански.

Историята доста пъти е показвала, че всеки, който е тръгнал да бори съперниците си с нова мегаструктурата, която под властови напън се снабдява със свръхправомощия, рано или късно претърпява неуспех, а и рискува да падне жертва на личната си упоритост. Както при случая с Гешев, по този начин и с желанието да махнат ръководителя на КПКОНПИ Сотир Цацаров, като се промени устройствения закон, новите ръководещи разкриват само желание институцията да попадне под техен надзор, с цел да обезпечат инструмент за напън против опозицията и в това време имунитет против следствие на личната им „ честност “.

Макар към момента да не е изцяло очевидно, част от ръководещото болшинство са надалеч по резервирани от стремежа на Петков да чегърта върховете на Антикорупционата комисия и държавното обвиняване. Макар и най-малък, министър председателят към момента има късмет да подходи държавнически. Каква по-голяма гаранция от това, че всичко ще се мери с идентичен критерий, в случай че ръководителите на съответните институции, пък били те определени в предходен интервал, при друга управническа настройка, изпълнят мандатите си, както е по закон. Така освен, че ще покажеш, че спазваш законите и Конституцията, само че ще дадеш нужната гаранция, че няма да има недосегаеми и от новата власт. Защото е освен мъчно, само че и, както наподобява невероятно, да чакаме Министерство на вътрешните работи на Бойко Рашков да провиди да вземем за пример нерегламентираните контакти на президентския секретар по антикорупция Пламен Узунов с предприемачи и някогашни шефове на митниците.

Ако Петков постъпи рационално и спре с изхвърлянията но Харвард, които в зората на демокрацията бяхме привикнали да виждаме от починалия Жорж Ганчев, а покаже, че може да се еманципира от наставниците си Иво Прокопиев и Румен Радев, действителен прогрес даже в мъчно реформиращото се правораздаване в действителност би могъл да се реализира. Ако ли не, чака ни едно безпределно опълчване сред институциите, което е златно време за спекуланти и измамници, платени митинги, „ дейни мероприятия “ на полицая Рашков и кух проправителствен ПР в мейнстрийм медиите, а в последна сметка обществото ще осъзнае, че и тези са като тези и скоро отново ще се върви на предварителни парламентарни избори. Може да е занимателно, както би изпял Ицо Хазарта – „ честността ми е по-голяма от честността ти “, само че сигурно не е в полза на страната.

А тъй като стана въпрос и за Христо Петров, най-добре е рапърът-депутат и министър председателят да вземат и да поканят един учител по общи основи на правото (учи се в гимназията, а по-задълбочено в първи курс, първи учебен срок по компетентност „ право “), да им изнесе една лекция на тях, а и на останалите младежи от „ Продължаваме Промяната “, с цел да схванат един път и вечно, че законите важат и за тях, без значение дали са министри или депутати. Не за друго, а с цел да не им се постанова да го схващат по сложния метод.