Гергьовден е – ден на храбростта и празник на Русе
Традиции, история и богата културна стратегия означават празника на 6 май
Днес Русе празнува своя формален празник – Гергьовден, който съчетава в себе си богати обичаи, дълбока духовна връзка и многовековна история. Тържествата в града включват разнородни събития в чест на Свети Георги Победоносец – настойник на Русе, а също и на храбростта и Българската войска.
" Свети Георги е от стотици години настойник на нашия град и ние имаме задоволително данни за това. Малко прочут факт, съгласно мен, даже и на русенци, е, че Русе е носел името Гюргевград – градът на свети Георги по време на Второто българско царство, по време на Средновековието, " показа неотдавна кметът на Русе Пенчо Милков в изявление за предаването " Операция История " по Bulgaria ON AIR.
История на празника
Връзката сред Русе и Свети Георги датира от епохи обратно, като формалното решение градът да празнува своя празник на 6 май е взето през 2002 година от Общинския съвет. Това не е инцидентно, защото духовната връзка сред светеца-воин и града край Дунав е надълбоко вкоренена в локалната история и просвета.
Денят на храбростта стартира да се празнува в Българската войска още през 1880 година с декрет на княз Александър I Батенберг. След спиране по време на комунистическото ръководство, традицията е възобновена през 1993 година, а през днешния ден Гергьовден се отбелязва с тържествени церемонии и военни паради в цялата страна.
Богата празнична стратегия
Русе посреща своя празник с голям брой културни събития и начинания. Програмата стартира от ранна заран с тържествена Света литургия в храм " Св. Георги ", където се съхранява парченце от мощите на светеца, получена през 2006 година. Следват обичайни тържества пред Паметника на Свободата, където Дружество " Традиция " и НЧ " Стефан Караджа 2018 " показват павилион с военни униформи и предмети на бита от Русе след Освобождението.
През целия ден жителите и гостите на града могат да се насладят на разнородни концерти, изложения, театрални представления и спортни събития, а вечерта приключва с церемониален концерт на площада пред Община Русе.
Гергьовден в традициите
Гергьовден е празник, уважаван освен от християни, само че и от мюсюлмани, и е основен празник на ромската общественост в България. На този ден имен ден честват хиляди българи с имената Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо и други производни.
В българската традиция Гергьовден е и празник на овчарите и земеделците. На трапезата наложително участва печено агнешко, обредни хлябове с фигурки на агънца и овчарска гега, млечни артикули и пресни зеленчуци – знаци на плодородието и здравето. Обичаите включват окичване на домовете с цветя и билки, къпане в утринната роса за здраве и люшкане на специфични гергьовденски люлки.
Презентация за Гергьовден при гораните
Вчера, на 5 май, от 18:00 часа в Регионалния исторически музей – Русе се организира специфична презентация на доцент доктор Веселка Тончева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. Тя показа традициите за празнуване на Гергьовден при гораните – малко позната общественост от региона Гòра, ситуирана сред планините Шар, Кораб и Коритник, на териториите на днешните Косово, Албания и Северна Македония.
Гораните, които съгласно голям брой историци са ислямизирани българи, са запазили редица християнски традиции макар приемането на исляма. Те одобряват Гергьовден за максимален празник в годината, като ритуалите му при тях не престават няколко дни и включват традиции, близки до българските обичаи.
Гергьовден остава един от най-обичаните български празници, сплотяващ военната героизъм, духовните полезности и националните обичаи в едно, а Русе продължава да тачи своя небесен настойник с респект и почитание.
Днес Русе празнува своя формален празник – Гергьовден, който съчетава в себе си богати обичаи, дълбока духовна връзка и многовековна история. Тържествата в града включват разнородни събития в чест на Свети Георги Победоносец – настойник на Русе, а също и на храбростта и Българската войска.
" Свети Георги е от стотици години настойник на нашия град и ние имаме задоволително данни за това. Малко прочут факт, съгласно мен, даже и на русенци, е, че Русе е носел името Гюргевград – градът на свети Георги по време на Второто българско царство, по време на Средновековието, " показа неотдавна кметът на Русе Пенчо Милков в изявление за предаването " Операция История " по Bulgaria ON AIR.
История на празника
Връзката сред Русе и Свети Георги датира от епохи обратно, като формалното решение градът да празнува своя празник на 6 май е взето през 2002 година от Общинския съвет. Това не е инцидентно, защото духовната връзка сред светеца-воин и града край Дунав е надълбоко вкоренена в локалната история и просвета.
Денят на храбростта стартира да се празнува в Българската войска още през 1880 година с декрет на княз Александър I Батенберг. След спиране по време на комунистическото ръководство, традицията е възобновена през 1993 година, а през днешния ден Гергьовден се отбелязва с тържествени церемонии и военни паради в цялата страна.
Богата празнична стратегия
Русе посреща своя празник с голям брой културни събития и начинания. Програмата стартира от ранна заран с тържествена Света литургия в храм " Св. Георги ", където се съхранява парченце от мощите на светеца, получена през 2006 година. Следват обичайни тържества пред Паметника на Свободата, където Дружество " Традиция " и НЧ " Стефан Караджа 2018 " показват павилион с военни униформи и предмети на бита от Русе след Освобождението.
През целия ден жителите и гостите на града могат да се насладят на разнородни концерти, изложения, театрални представления и спортни събития, а вечерта приключва с церемониален концерт на площада пред Община Русе.
Гергьовден в традициите
Гергьовден е празник, уважаван освен от християни, само че и от мюсюлмани, и е основен празник на ромската общественост в България. На този ден имен ден честват хиляди българи с имената Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо и други производни.
В българската традиция Гергьовден е и празник на овчарите и земеделците. На трапезата наложително участва печено агнешко, обредни хлябове с фигурки на агънца и овчарска гега, млечни артикули и пресни зеленчуци – знаци на плодородието и здравето. Обичаите включват окичване на домовете с цветя и билки, къпане в утринната роса за здраве и люшкане на специфични гергьовденски люлки.
Презентация за Гергьовден при гораните
Вчера, на 5 май, от 18:00 часа в Регионалния исторически музей – Русе се организира специфична презентация на доцент доктор Веселка Тончева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките. Тя показа традициите за празнуване на Гергьовден при гораните – малко позната общественост от региона Гòра, ситуирана сред планините Шар, Кораб и Коритник, на териториите на днешните Косово, Албания и Северна Македония.
Гораните, които съгласно голям брой историци са ислямизирани българи, са запазили редица християнски традиции макар приемането на исляма. Те одобряват Гергьовден за максимален празник в годината, като ритуалите му при тях не престават няколко дни и включват традиции, близки до българските обичаи.
Гергьовден остава един от най-обичаните български празници, сплотяващ военната героизъм, духовните полезности и националните обичаи в едно, а Русе продължава да тачи своя небесен настойник с респект и почитание.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ