Този текстът е на водещия на публицистичното предаване на bTV

Този текстът е на водещия на публицистичното предаване на bTV " 120 минути " Светльо Иванов. Той бе показан през вчерашния ден при започване на предаването:

В този текст няма да чуете думите анти, нито фили, нито фоби. Този текст е за нас, българите, тъй като словосъчетанието " Свободна България “ е най-важното.

Беше време недипломатично, в което те не одобряваха българските упоритости. Царят Освободител Александър Втори към този момент не беше сред живите, умрял при

атентат пет години по-рано и неговият наследник, новият цар, въобще не беше толкоз благосклонен към младата страна.

Страната ни трябваше да е " признателна “ за свободата си и беше, само че това не означаваше, че не можеше да дефинира пътя си сама. Съединението на Княжество България и Източна Румелия от 1885 година беше капката, която преля чашата на съветското самообладание.

Русия беше срещу Съединението, а младият български княз Александър Батенберг, станал последния европейски монарх, персонално повел войската в борба, за да отбрани българското Съединение, се беше трансформирал в жива икона за българите. Представете си, 27-годишния принц, възседнал бял кон потегля с зов " Ура! “ против сръбската войска, вдъхвайки сили и непредвиден кураж измежду младите български доброволци. Тези към него били със специфична униформа, която днес може да видите върху българските гвардейци.

Батенберг бил заставен да напусне България, а към София бил изпратен още веднъж и незабавно Николай Каулбарс, който имал характерна дипломатическа задача.

Временният дипломатически сътрудник на Русия трябвало да се погрижи избори да не се вършат и нов княз България да не избира.

С цената на всичко - заприказва, подкупи, закани. Наред с дипломатическата си активност, Каулбарс непосредствено се опитвал да притегли за концепцията военни гарнизони в Северна България, с цел да противодействат на българското държавно управление. Трима български генерали се отзовали незабавно - Диков, Люцканов и Козаров били подготвени да атакуван личната си столица, с цел да угодят на съветския генерал-дипломат.

О, историята. Тя е толкоз значима от време на време.

От Русия дали обещание пари и " всички вероятни поощрения “ на всички офицери, подкрепящи Русия. Самоувереността на Каулбарс достигнала до такава степен, че персонално

решил да отиде на протест в центъра на София против опитите на Русия да се меси във вътрешните работи на България.

Действието се развило на 14 септември 1886 година пред църквата Св. Спас в столицата. Каулбарс се качил на една маса, с цел да държи тирада. На бурните освирквания, генералът-дипломат дал отговор с вик: – Като не желаете да ме слушате, идете си! Думите му възпламенили българите: – Ние сме си вкъщи! Ти си върви! Действията на съветския делегат, военачалник по чин, ще останат в историята като образец по какъв начин не би трябвало да се държи един посланик. Човекът, воювал за българското Освобождение, ненадейно почнал да упорства Русия да ни окупира, което е посрещнато с неудоумение в младата българска страна и общество, разрешило си волността " да се съедини “ с братята си от Източна Румелия, без благословията на Русия.

Поведението на Каулбарс срещнало отрицание даже и измежду останалите съветски дипломатически пратеници в Европа и имало голям резонанс освен в България, само че и на Балканите.

Заради този фасон, България и Русия прекъснали дипломатическите си връзки за цели 9 години, което не би трябвало да бъде допускано в никакъв случай повече. Защото страните и народите би трябвало да си приказват. Въпросът е, дали уроците на предишното въобще имат значение сега, откакто предишното, за жалост - има навика да се повтаря...

Да познаваш историята е въпрос на персонален избор. Да повтаряш историята към този момент е въпрос на персонална отговорност.