Моята най-добра приятелка
Този текст завоюва играта "Моята най-хубава другарка " по случай 6-тия рожден ден на Edna.bg:
Душата на моята най-хубава другарка е благоуханно пъстро цвете с фини сетива.
Приятелката ми е извънредно добра, благородна и деликатна. Притежава вродена дарба да поддържа връзка с хората, като постоянно усеща насладата или болката им, умее да изслушва, да успокои и да види позитивното и в най-тъжния житейски сюжет.
Тя има неповторимото качество да схваща. И още по-ценното за мен – да схваща грешките ми, да ми ги споделя, само че без да ми внуши възприятие на виновност. По този метод мога да схвана, че греша, само че без да пропадам в мрачни самообвинения, а да осъзная, че това е следващата ми човешка стъпка, въпреки и изкривено, и е поправима. С други думи приятелката ми може да ме избави от удавяне, а по-късно радостно да бършем сълзи, пренесени в някой спомен от детството – на чаша вино.
Thinkstock
Моята прелестна другарка е безценност. И това не е просто красива дума, в противен случай – доста съм мислила над това. Защото в живота ни има прекалено много преходни, посредствени и повърхностни неща, а един мислещ човек отива в дълбокото. Безценността е в това, че обичам приятелката ми и че не си представям живота без нея. Отказвам даже хрумването да не й звънкам постоянно, да не й се лаская или да й рева, да не пием кафе или да потанцуваме някоя вечер…
В тези „ малки” неща е моят смисъл – всеки прочувствен мой подтик да бъде споделен с нея, изговорен, почувстван, изживян, с цялата гама на възприятията, на която единствено ние сме способни (повярвайте, в това отношение можем прекалено много!). И тъкмо по този начин си се случва на процедура – имам вест, каквато и да е – и просто нещо ме гъделичка, до момента в който не споделя с нея…
Моята най-хубава другарка заслужава цялото допустимо благополучие в този наш земен път. И аз знам, че Вселената ще й го сервира.
Автор: Петя Панова-Димитрова
Thinkstock
Душата на моята най-хубава другарка е благоуханно пъстро цвете с фини сетива.
Приятелката ми е извънредно добра, благородна и деликатна. Притежава вродена дарба да поддържа връзка с хората, като постоянно усеща насладата или болката им, умее да изслушва, да успокои и да види позитивното и в най-тъжния житейски сюжет.
Тя има неповторимото качество да схваща. И още по-ценното за мен – да схваща грешките ми, да ми ги споделя, само че без да ми внуши възприятие на виновност. По този метод мога да схвана, че греша, само че без да пропадам в мрачни самообвинения, а да осъзная, че това е следващата ми човешка стъпка, въпреки и изкривено, и е поправима. С други думи приятелката ми може да ме избави от удавяне, а по-късно радостно да бършем сълзи, пренесени в някой спомен от детството – на чаша вино.
Thinkstock Моята прелестна другарка е безценност. И това не е просто красива дума, в противен случай – доста съм мислила над това. Защото в живота ни има прекалено много преходни, посредствени и повърхностни неща, а един мислещ човек отива в дълбокото. Безценността е в това, че обичам приятелката ми и че не си представям живота без нея. Отказвам даже хрумването да не й звънкам постоянно, да не й се лаская или да й рева, да не пием кафе или да потанцуваме някоя вечер…
В тези „ малки” неща е моят смисъл – всеки прочувствен мой подтик да бъде споделен с нея, изговорен, почувстван, изживян, с цялата гама на възприятията, на която единствено ние сме способни (повярвайте, в това отношение можем прекалено много!). И тъкмо по този начин си се случва на процедура – имам вест, каквато и да е – и просто нещо ме гъделичка, до момента в който не споделя с нея…
Моята най-хубава другарка заслужава цялото допустимо благополучие в този наш земен път. И аз знам, че Вселената ще й го сервира.
Автор: Петя Панова-Димитрова
Thinkstock Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ