Цикълът на нацията в соцмрежите
Този текст съм почнал да го пиша преди много време и съм го зарязал. Явно съм бил обиден от някакви настоящи събития, само че заради някаква причина съм го не запомнил. Нарочно при връщането си към него не ревизирам в историята на версиите му по кое време е стартират, с цел да напиша този абзац с чисто сърце и празен разум. Сега ще ревизира.
Така. 29 юли. Сещате ли се кои бяха Радините ни безредици в соцмрежите тогава? Вероятно множеството от вас не се. Затворете очи и се върнете 3-4-5 всенародни абсурда обратно.
Откриването на Олимпийските игри с провокативната за усетите ни гала. Това беше.
Днес се присетих за този си стартират текст, тъй като сме отново в окото на бурята на страсти, разбори и искания, допринасящи за нашето всеобщо разделяне и всеобщо насъскване по какви ли не критерии.
Настоящата тематика е обвързвана с музикалния привет за Новак Джокович. Знаете - не му пуснаха Преслава в залата, което доста окрили едни хора и възмути други. После пък го заведоха на чалготека, което доста окрили едни хора и възмути други. Разбира се, тематиката за спортното събитие я няма. Как са играли, наслада ли е било да се видят две суперзвезди в тениса, какъв брой ли деца ще се вдъхновят да заловен ракетите, с цел да станат като батковците? Няма значение.
Сложни организми, нопредвидими във вълненията си
Ние цяла Олимпиада дъвкахме хромозоми, вместо да обсъждаме спортовете. И всичките сме с искания да сме по-хитри, по-умни и да имаме по-правилен усет.
А най-после на деня се оказва, че сме заобиколили децата си в токсична среда. Не стопираме да им демонстрираме по какъв начин имаме прочувствената просветеност на третокласници и считаме възприятията и мненията си за обстоятелства, които си постановяваме с такава пяна на устата, че не сме се избили между тях, единствено тъй като ни мързи.
Рядко имаме тематики, които да задържат вълненията ни повече от ден и половина. Рядко имаме устойчиви ползи и пристрастеностите ни са като кипнало мляко в дребна тенджера - шумно, избухливо и спихнало небрежно.
И мненията ни, написаното ни, кавгите ни, нямат никакво свястно значение. Никой не споделя към този момент просто “харесвам това ” или “онова не ми се стори редно ”, а почва едно громене, едно навързване на 100 странични обстоятелството, с цел да се изкараме прави за всичко.
Ние сме будно общество, софтуерно обвързвано, сензитивно, прочувствено, чело три вагона книги, гледало часове псевдодокументални филми в ютюб и вибокс и чело книги по щекотливи исторически тематики с грозновати откъм дизайн корици.
Макар да сме комплицирани организми с неповторими като снежинки* пръстови отпечатъци, впечатляващо разнообразни ДНК в ядрата на клетките си, ние сме много сходни и предвидими във вълненията си.
Идеологиите ни по тази или онази ос (почти) нямат значение. Инакомислещите биват презирани, взираме се в тях, с цел да намерим още два вагона с недостатъци и който не приглася на мненията ни, явно е простак, заплатен или имунизиран. Или неимунизиран.
Ние следваме този протокол за публично реагиране по всякакви тематики, защото скачаме от цикъл в цикъл.
Просто заменете думата „ нещо “ с настоящата тематика.
1.Нещо(не) се случва. Или някой казва/премълчаванещо.
2. Първи реагират тези, които вършат смехории с това нещо. Статус, може би фотографически колаж.
3. Появяват се ядосаните, които виждат, че очевидно това е тематиката. Те са два типа. Едните са ядосани на нещото, а другите са ядосани на смешката с нещото.
4. Едните упрекват другите за нещото, макар че и двете групи нямат действителна власт над нещото, тъй като са прекомерно ангажирани едни с други онлайн.
5. Другите сочат едните и ги укоряват, че употребяват нещото за следващия си опит да всяват разделяне и злоба в обществото.
6. Врявата разсънва останките от медии в страната и нещото се трансформира в още по-важна част от дневния ред на обществото. Ако някой го е пропуснал, не е чул, бил е за гъби или умишлено е отказвал да взе участие в него, е към този момент замесен.
7. Почват се с все по-задълбочени разбори, литературно интерпретативни съчинения, а политици се пробват някак си да яхнат тематиката, тъй като сами не могат да провокират интерес към себе си и е належащо като вампири да смучат от непозната известност.
8. Правят се разбори на анализите и изводите (както в сегашния текст) са, че окончателно сме разграничени и цялото ни общество се крепи на това, че не се крепи въобще и в никакъв случай няма да заживеем радостно и щастливо, тъй като сме се трансформирали в едни кълба от раздразнителност и жлъчни сокове, които единствено чакат да бъдат изливани още веднъж и още веднъж.
9. Уморяваме се от нещото и дебнем за идващото.
10. Просто стигнах до 10 точка и желая да припомня по какъв начин Директива за птиците беше Държавно дружество, след това стана 10, а всички знаеха, че е Пеевски. Но за тия тематики нямахме задоволителна сила и евентуално нямате концепция защо приказвам.
Необятният свят -една концепция по-малко необхватен
Соцмрежите може да са потребни. Контактуваме с близки, без да контактуваме прекомерно. Няма потребност да чуваме шестия си братовчед, с цел да разберем, че е ходил на сърф в Гърция, просто виждаме фотосите му.
Разменяме си смешки, предписания, търсим занаятчия за циклене на паркет, виждаме забавни вести, научаваме за нови филми. Необятният свят към нас става с една концепция по-малко необхватен. Научаваме нови неща. Научаваме, че остарели неща, в които сме вярвали, не са били напълно по този начин.
Изграждаме и допълваме усетите си, трупаме нови ползи и усещания, преоткриваме забравени мемоари, хора, безредици.
И не, че се стремим да сме неприятни между тях. И не, че прекарването на часове в злословия с някой, който е споделил нещо неуместно или не сме съгласни със съществуването му, е здравословно за мозъка и тялото. Не.
Просто сме длъжни да имаме мнение и да имаме вяра, че то е безусловен факт.
*Снежинките не са неповторими. Отпечатъците ни също. Има куп вариации в числови мащаби, сложни за обработка от мозъците ни, само че единствено толкова.
Така. 29 юли. Сещате ли се кои бяха Радините ни безредици в соцмрежите тогава? Вероятно множеството от вас не се. Затворете очи и се върнете 3-4-5 всенародни абсурда обратно.
Откриването на Олимпийските игри с провокативната за усетите ни гала. Това беше.
Днес се присетих за този си стартират текст, тъй като сме отново в окото на бурята на страсти, разбори и искания, допринасящи за нашето всеобщо разделяне и всеобщо насъскване по какви ли не критерии.
Настоящата тематика е обвързвана с музикалния привет за Новак Джокович. Знаете - не му пуснаха Преслава в залата, което доста окрили едни хора и възмути други. После пък го заведоха на чалготека, което доста окрили едни хора и възмути други. Разбира се, тематиката за спортното събитие я няма. Как са играли, наслада ли е било да се видят две суперзвезди в тениса, какъв брой ли деца ще се вдъхновят да заловен ракетите, с цел да станат като батковците? Няма значение.
Сложни организми, нопредвидими във вълненията си
Ние цяла Олимпиада дъвкахме хромозоми, вместо да обсъждаме спортовете. И всичките сме с искания да сме по-хитри, по-умни и да имаме по-правилен усет.
А най-после на деня се оказва, че сме заобиколили децата си в токсична среда. Не стопираме да им демонстрираме по какъв начин имаме прочувствената просветеност на третокласници и считаме възприятията и мненията си за обстоятелства, които си постановяваме с такава пяна на устата, че не сме се избили между тях, единствено тъй като ни мързи.
Рядко имаме тематики, които да задържат вълненията ни повече от ден и половина. Рядко имаме устойчиви ползи и пристрастеностите ни са като кипнало мляко в дребна тенджера - шумно, избухливо и спихнало небрежно.
И мненията ни, написаното ни, кавгите ни, нямат никакво свястно значение. Никой не споделя към този момент просто “харесвам това ” или “онова не ми се стори редно ”, а почва едно громене, едно навързване на 100 странични обстоятелството, с цел да се изкараме прави за всичко.
Ние сме будно общество, софтуерно обвързвано, сензитивно, прочувствено, чело три вагона книги, гледало часове псевдодокументални филми в ютюб и вибокс и чело книги по щекотливи исторически тематики с грозновати откъм дизайн корици.
Макар да сме комплицирани организми с неповторими като снежинки* пръстови отпечатъци, впечатляващо разнообразни ДНК в ядрата на клетките си, ние сме много сходни и предвидими във вълненията си.
Идеологиите ни по тази или онази ос (почти) нямат значение. Инакомислещите биват презирани, взираме се в тях, с цел да намерим още два вагона с недостатъци и който не приглася на мненията ни, явно е простак, заплатен или имунизиран. Или неимунизиран.
Ние следваме този протокол за публично реагиране по всякакви тематики, защото скачаме от цикъл в цикъл.
Просто заменете думата „ нещо “ с настоящата тематика.
1.Нещо(не) се случва. Или някой казва/премълчаванещо.
2. Първи реагират тези, които вършат смехории с това нещо. Статус, може би фотографически колаж.
3. Появяват се ядосаните, които виждат, че очевидно това е тематиката. Те са два типа. Едните са ядосани на нещото, а другите са ядосани на смешката с нещото.
4. Едните упрекват другите за нещото, макар че и двете групи нямат действителна власт над нещото, тъй като са прекомерно ангажирани едни с други онлайн.
5. Другите сочат едните и ги укоряват, че употребяват нещото за следващия си опит да всяват разделяне и злоба в обществото.
6. Врявата разсънва останките от медии в страната и нещото се трансформира в още по-важна част от дневния ред на обществото. Ако някой го е пропуснал, не е чул, бил е за гъби или умишлено е отказвал да взе участие в него, е към този момент замесен.
7. Почват се с все по-задълбочени разбори, литературно интерпретативни съчинения, а политици се пробват някак си да яхнат тематиката, тъй като сами не могат да провокират интерес към себе си и е належащо като вампири да смучат от непозната известност.
8. Правят се разбори на анализите и изводите (както в сегашния текст) са, че окончателно сме разграничени и цялото ни общество се крепи на това, че не се крепи въобще и в никакъв случай няма да заживеем радостно и щастливо, тъй като сме се трансформирали в едни кълба от раздразнителност и жлъчни сокове, които единствено чакат да бъдат изливани още веднъж и още веднъж.
9. Уморяваме се от нещото и дебнем за идващото.
10. Просто стигнах до 10 точка и желая да припомня по какъв начин Директива за птиците беше Държавно дружество, след това стана 10, а всички знаеха, че е Пеевски. Но за тия тематики нямахме задоволителна сила и евентуално нямате концепция защо приказвам.
Необятният свят -една концепция по-малко необхватен
Соцмрежите може да са потребни. Контактуваме с близки, без да контактуваме прекомерно. Няма потребност да чуваме шестия си братовчед, с цел да разберем, че е ходил на сърф в Гърция, просто виждаме фотосите му.
Разменяме си смешки, предписания, търсим занаятчия за циклене на паркет, виждаме забавни вести, научаваме за нови филми. Необятният свят към нас става с една концепция по-малко необхватен. Научаваме нови неща. Научаваме, че остарели неща, в които сме вярвали, не са били напълно по този начин.
Изграждаме и допълваме усетите си, трупаме нови ползи и усещания, преоткриваме забравени мемоари, хора, безредици.
И не, че се стремим да сме неприятни между тях. И не, че прекарването на часове в злословия с някой, който е споделил нещо неуместно или не сме съгласни със съществуването му, е здравословно за мозъка и тялото. Не.
Просто сме длъжни да имаме мнение и да имаме вяра, че то е безусловен факт.
*Снежинките не са неповторими. Отпечатъците ни също. Има куп вариации в числови мащаби, сложни за обработка от мозъците ни, само че единствено толкова.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ