Този текст и снимката с него се споделят от хиляди

Този текст и фотографията с него се споделят от хиляди консуматори на фейсбук в последните дни и има за какво!

Прочети и ти и в случай че намериш нещо, което те е докоснало - Сподели! 



Дойдох си на посетители на село. Е всичко е както преди, въздухът чист, ухае на България,не е както в Берлин.
Улиците празни,тук там някой дядо и баба останали да пазят духът на Родината! В далечината виждам една фигура, която се е спряла на средата на шосето. Доближавам се до нея и виждам, че е стара женица с една празна пазарска торбичка.
- Момче, стой за малко.
- Да, бабо, кажи.
- Аз май съм се объркала чадо!
Поглеждам я учудено. Бабата стои и безпомощно ме гледа.
- Тръгнах към дома си, но май съм поела в друга посока! - и избърсва една сълза от очите си.
- Къде живееш? - запитвам я.
- Ами на центъра на селото,аз съм дамата на Дядо ти Трифон. Не го ли познаваш?
- Не - откликвам аз.
Бабата ме поглежда и очите и още веднъж се насълзяват.
- Как по този начин се обърках - тюхка се женицата и оправя обезпокоеното забрадката си.
- Да те съпроводя до домът ти - успокоих я аз.
- Благодаря ти - изохка тя и от очите и се стекаха сълзи.
Изпратих я и потеглих по тихите улици, само че нещо в мен се промени в главата ми нахлуха въпроси.Къде ли се скитат чедата на бедната женица?Дали и моята майка няма да стои един ден по този начин объркана посред нищото? А аз пасажер по непознати земи,вече не изпитвах наслаждение от разходката си. В главата ми неизвестно от къде минаха подиуми от група пенсионери, които заплащат постоянно разноските си и търпеливо чакат на опашките пред инкасаторите. После пред погледа ми минаха сините лампи на депутатските мерцедеси. И голата истина блесна като преди малко избърсан от прахта прозорец. Как живеят с пенсиите си хората, които построиха България? За това надали мисли държавното управление! Но в действителност, какво значи думата Правителство? Народно заседание? Закони? Просто думи, от които се възползват избрана група хора, а друга, по-голяма ги извършва с илюзията, че по-малката ще се сети за тях. Какви илюзии! Но единствено те остават на бедния народ! Надежда, която да го крепи през тежките зимни нощи, до мига, в който ще попита комплициран, застанал обезпокоен и обезверен на средата на пътя:
- Аз май се обърках чадо...
А надалеч някъде ще се чуват клаксоните на колите, возещи най-голямата причина за неговото комплициране, отдалечавайки я от казуса и водеща я към следващия прием и конференция. " За тази година имаме подобен и подобен напредък... ", " Инфлацията е единствено... % "... Вече сме европейци... Осигурихме... работни места.... "... А бедният народ, който към този момент е стар, продължава да стои в средата и сълзите му капят по земята, която е обработвал дълги години и която единствена ще се погрижи за него!

Автор: Едно ЧЕДО на БЪЛГАРИЯ,което живее в ГЕРМАНИЯ!