Добрият министър, лошите полицаи и мъртвите арестанти
Този текст е част от бюлетина " Денят с Mediapool ". Абонирайте се за него от бутона по-долу, с цел да получавате всеки работен ден коментар на най-важното.
Четете бюлетина Денят с Mediapool
Този текст няма да е прелестен за четене. Статистиката в идващите редове – още по-малко. Но някои неща би трябвало да бъдат казани.
30 декември 2023 година - след гонка.
26 февруари 2025 година - по съмнение в кражба на колело. Впоследствие ще се разбере, че е бил безусловно смачкан – със счупвания по ребрата и гръдния панер.
30 май 2025 година - при опит да бъде спрян за инспекция от служители на реда.
7 юни 2025 година - Смъртта му се показва като някак мистериозна до момента в който околните не стартират да стачкуват. На видеозаписи от задържането му се вижда по какъв начин служителите на реда го бият и затискат към земята в опит да му слагат белезници.
Какво е общото сред всички тези случаи с изключение на трагичния излаз? Последствия (ако въобще има такива) понасят единствено директно забърканите. Естествено, наказателната отговорност постоянно е единствено персонална, тъй че не може един човек да дава отговор за дейностите на различен.
Но тук става дума за друго. Министерство на вътрешните работи има систематичен проблем. От ранните дни на образованието им на служителите на реда е втълпявано, че първо би трябвало да обезопасят индивида и периметъра, а по-късно – всичко останало. Проблемът не е в този метод, а в метода на използването му. На белезниците се гледа като на решение на всеки проблем. А търпението и самоконтролът са дефицитни.
Последното го призна и вътрешният министър Даниел Митов., с цел да каже персонално, че по този начин повече не може. До тук отлично, само че единствено да не си намерения някой, че самичък министърът ще поеме отговорност за протичащото се в системата. Сакън! Той е дал указания, други не ги извършват.
Това с инструкциите, изключително когато опонират на десетилетни постановки, не прави никаква работа. Указанията са едно, а практиката е напълно друго, както се вижда от записите на охранителните камери.
Митов е следващият министър, който не съумява да се измъкне от омагьосания кръг на дадени и неизпълнени указания. Но най-малко все още постът му наподобява обезпечен. прибегнаха до нещо като другарска рецензия. Костадин Ангелов съобщи, че времето " за акомодация " на Митов е минало и са нужни резултати. Премиерът Росен Желязков се изрече в същия дух.
Но пък Делян Пеевски съобщи, че няма никакви учредения Митов да подава оставка и той персонално го поддържа, тъй като бил доста либерален министър. А както знаем, волята на Пеевски е закон. Тъй че – умерено министърът си остава министър.
А какво се случва във Варна след гибелта на Георгиев? И Митов, и основният прокурор Борислав Сарафов желаеха спомагателна експертиза, която да откри аргументите за съдбовния край. Данните все още сочат, че Георгиев е използвал съществено количество опиати. А в първата аутопсия се твърди, че няма данни за съществено пострадвания, нито следи от механична асфикция, която би могла да е причина за гибелта. За страдание с равнището на доверие, което българите имат към институциите, сходни заключения ги карат да се съмняват още повече.
Тази история не трябва да се експлоатира незадълбочено. Не би трябвало служителите на реда да бъдат наричани убийци, а умрелият наркоман . По-важно е да се търсят аргументите за тази и за предходните нещастия. Другото сме го правили и преди. И няма изгода.
Четете бюлетина Денят с Mediapool
Този текст няма да е прелестен за четене. Статистиката в идващите редове – още по-малко. Но някои неща би трябвало да бъдат казани.
30 декември 2023 година - след гонка.
26 февруари 2025 година - по съмнение в кражба на колело. Впоследствие ще се разбере, че е бил безусловно смачкан – със счупвания по ребрата и гръдния панер.
30 май 2025 година - при опит да бъде спрян за инспекция от служители на реда.
7 юни 2025 година - Смъртта му се показва като някак мистериозна до момента в който околните не стартират да стачкуват. На видеозаписи от задържането му се вижда по какъв начин служителите на реда го бият и затискат към земята в опит да му слагат белезници.
Какво е общото сред всички тези случаи с изключение на трагичния излаз? Последствия (ако въобще има такива) понасят единствено директно забърканите. Естествено, наказателната отговорност постоянно е единствено персонална, тъй че не може един човек да дава отговор за дейностите на различен.
Но тук става дума за друго. Министерство на вътрешните работи има систематичен проблем. От ранните дни на образованието им на служителите на реда е втълпявано, че първо би трябвало да обезопасят индивида и периметъра, а по-късно – всичко останало. Проблемът не е в този метод, а в метода на използването му. На белезниците се гледа като на решение на всеки проблем. А търпението и самоконтролът са дефицитни.
Последното го призна и вътрешният министър Даниел Митов., с цел да каже персонално, че по този начин повече не може. До тук отлично, само че единствено да не си намерения някой, че самичък министърът ще поеме отговорност за протичащото се в системата. Сакън! Той е дал указания, други не ги извършват.
Това с инструкциите, изключително когато опонират на десетилетни постановки, не прави никаква работа. Указанията са едно, а практиката е напълно друго, както се вижда от записите на охранителните камери.
Митов е следващият министър, който не съумява да се измъкне от омагьосания кръг на дадени и неизпълнени указания. Но най-малко все още постът му наподобява обезпечен. прибегнаха до нещо като другарска рецензия. Костадин Ангелов съобщи, че времето " за акомодация " на Митов е минало и са нужни резултати. Премиерът Росен Желязков се изрече в същия дух.
Но пък Делян Пеевски съобщи, че няма никакви учредения Митов да подава оставка и той персонално го поддържа, тъй като бил доста либерален министър. А както знаем, волята на Пеевски е закон. Тъй че – умерено министърът си остава министър.
А какво се случва във Варна след гибелта на Георгиев? И Митов, и основният прокурор Борислав Сарафов желаеха спомагателна експертиза, която да откри аргументите за съдбовния край. Данните все още сочат, че Георгиев е използвал съществено количество опиати. А в първата аутопсия се твърди, че няма данни за съществено пострадвания, нито следи от механична асфикция, която би могла да е причина за гибелта. За страдание с равнището на доверие, което българите имат към институциите, сходни заключения ги карат да се съмняват още повече.
Тази история не трябва да се експлоатира незадълбочено. Не би трябвало служителите на реда да бъдат наричани убийци, а умрелият наркоман . По-важно е да се търсят аргументите за тази и за предходните нещастия. Другото сме го правили и преди. И няма изгода.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ