Летим на крилете на здравия разум или хвърляме пари през балкона
Този текст беше писан преди време във връзка неналичието на медицински хеликоптери и противопожарни самолети в България. Дойдоха изборите и текстът остана да чака по-добри времена. Само че пожарите в Пирин и Стара планина не чакаха. Идва зима и потрошени скиори по пистите ще се друсат с часове, до момента в който стигнат лекар да им намести костите. Приятно четене и мислене.
Уважаеми читатели, преди 45 години в редовете на родната войска ме учеха да смъквам самолети с едно остаряло оръдие. Непрекъснато гледахме към небето и насочвахме оръдията към самолетите с туристи, които кацаха на бургаското летище. За подготовка. На летните лагерите в Черноморец гледахме с мощната оптика голи мацки по скалите към морето. От ония години, като чуя нещо за самолети и хеликоптери, все ми е забавно. И не преставам да виждам небето
Тези дни по медиите още веднъж стана дума за авиация, за хеликоптери.
Преди към месец ни споделиха, че е ремонтиран хеликоптерЪТ, който може да взе участие в гасеното на пожари. Забележете, не един от многото хеликоптери, а хеликоптерЪТ. Значи имаме един, който може да вози един мехур с вода към 3 тона и да го сипва върху огъня. – негово величество хеликоптерЪТ – слънце!
После една огромна началничка пострада в злополука, до момента в който я вози държавната защита. Един хеликоптер отиде да я докара при най-хубавите доктори в София. Май не е същият, дето гаси пожарите. По това време една по-обикновена женица, а не огромен шеф, се потроши в Пирин. Наложи се планинските спасители да бъхтят с часове нагоре и надолу по чукарите, с цел да я спасят.
Злите езици обясняваха, че хеликоптерЪТ бил ангажиран с началничката.
Други пък обясняваха, че процедурата да се подкара хеликоптер била толкоз дълга, че се мръкнало. Оказа се, че единственият профилиран медицински хеликоптер бил частен и неотдавна го продали, щото не могат да го поддържат. А другояче планинските спасители постоянно бъхтят по баирите, с цел да доближат до потърпевши из планините ни. И то с часове! И с риск самите те да станат пациенти на сътрудниците си.
Сега разбирате ли какво е ситуацията, уважаеми читатели – пожарите би трябвало да се палят един след различен по график, с цел да може единственият хеликоптер да ги гаси. Така е и с злополуките – по една дневно, с цел да може хеликоптерЪТ да смогне. И единствено рано заран – с цел да може процедурата да се извърши докъм обед и да има време н. в. ХеликоптерЪТ да излети и да се върне преди да се е стъмнило. За значимите хора може да има специфичен хеликоптер, само че за туристите в планините, скиорите, байкърите, парапланеристите, потърпевшите в произшествия и други простосмъртни специфични хвърчила няма. Вдигат каквото може да лети, но след комплицирана процедура.
Сега ще ви разходя малко из небето на Франция. И след това ще вършим сметки.
Когато сте във Франция на всеки 15-20 минути над главата ви нещо прелита – дребни спортни самолетчета, хеликоптерчета, парапланери, по огромни самолети и вертолети, без да броим пътническите. Даже реактивни изтребители " Рафал ", на какъвто возиха нашия президент, може да прелетят ниско над вас до момента в който си гребете с каяк по река Лу, да вземем за пример. Ако сте в Алпите в небето може по едно и също време да видите по 2 – 3 прелитащи машини, в случай че сте на езерото Анси може да видите и по 100 парапланеристи по едно и също време във въздуха, някой балон, Навалица! И непроменяемо ще видите един хеликоптер, оцветен с жълта и алена багра с надпис Securite Civile. Може да го видите по няколко пъти дневно. Ако е наследник, на него ще написа Gendarmerie. Моделът е Европейски Съюз 145 (Eurocopter). Ако помните през януари т. година един хеликоптер подвигна потърпевш във френските Алпи като безусловно си опря носа в снега на ската, лопатите се въртяна на сантиметри от снега, спасителите слязоха, качиха потърпевшия и без да каца, машината се отдалечи.
Защо ви занимавам с хеликоптерчета, уважаеми читатели?
Това е скъпо начинание, ще си кажат някои. До момента, до който някой техен непосредствен изпадне в потребност или децата им стартират да катерят планини, да летят с парапланери или да се спускат с планински колела, ски или да практикуват други рискови занимания. Те са към този момент всеобщи. Ще го разберете, когато другари докарат сина ви с потрошени лакти от Сърбия в Пирогов или с извадено рамо от Гърция отново в Пирогов. Страданието е знание.
Сега да считаме дали можем като общество и страна да имаме въздушна кола за спешна помощ.
Един хеликоптер Европейски Съюз 145 коства 5.5 млн. евро. Или 11 млн. лв.. Много ли са? Само преди 6 месеца дадохме 10 млн. лв. за наем на машини за гласоподаване. Помните ли, уважаеми читатели? Тези пари ги хвърлихме напразно както шокирана баба мята кинти от балкона на измамници. Е, някой се облажи, но ние платихме над 10 млн. лв., с цел да си играем на машинно гласоподаване по села и паланки, някои с по нула гласа на машина. Сега общително ни осведомят, че хеликоптерът за огромната началничка със счупеното рамо ни коства по 850 лв. на час или 3000 лева общо за полета. Оппа! Ами наемът за една безполезна машина за гласоподаване беше тъкмо 3000 лв.. Какво излиза –
с парите от предизвестения неуспех на машинното гласоподаване можехме да си купим един хеликоптер.
Да, щяхме да додадем още един милион и да го купим. А с тези 10 млн. хвърлени напразно, можехме да си купим 11700 хеликоптеро-часа по 850 лв. на час. Толкова коствал полета за евакуация на катастрофилата началничка. Ако е правилно, че цената на превоза е 3000 лв., значи с тези пари е можело да се проведат над 3300 сходни медицински евакуации или по 9 дневно, всеки ден 365 дни в годината. Или по 2 дневно за един цялостен парламентарен мандат. Сега разбрахте ли за какво ви занимавам с хеликоптерите на Франция?
Хайде в този момент решете какво желаете преди идващите парламентарни избори – да си играете на машини за гласоподаване или да имате един, а за какво не два или три медицински хеликоптера. И си спомнете злополуките по автомагистралите, Своге, запалените влакове Да сте видели хеликоптер на автомагистрала. Да прибира ранени? Няма, само че има съболезнования.
Сега ще ви пренеса в Корсика. И там в небето има всевъзможни летящи машини. Там, обаче, има огромна заплаха от пожари. И по тази причина има съответната техника. В небето на Корсика най-често може да се види едно самолетче, което наподобява на дребен рейс с крила. Може да каца на вода, може и на земя. Изглежда правено в час по трудово образование или в кръжока по авиомоделизъм. Оказва се, че
за доста страни това самолетче е работният кон за гасене на горски пожари.
Хърватска има 6 такива самолета, Франция 12, Гърция има 18. Машината е Canadair CL 415.
Може да се зарежда с вода без да стопира – каца на водата, цялостни се без да стопира, излетява и излива 6 тона вода върху огъня като лети доста ниско. И, несъмнено, с изключение на да се цялостни с вода и да я излива, това самолетче може да прави доста други неща в т. ч. и здравна евакуация.
Сега отново да считаме. Един подобен аероплан коства 37 млн. канадски $ или 50 млн. лв.. Не са малко, нали? Да де, но ние си купихме 8 други самолетчета, всеки един от които коства по 150 млн. американски $ или 267 млн./ лв.. Излиза, че с парите за един изтребител с спомагателните му салтанати можехме да си купим 5 самолета за гасене на пожари Canadair CL 415. Сигурно има и други модели, но аз съм виждал този по какъв начин гаси пожари. Или 24 медицински хеликоптера. От описания нагоре.
Подозирам, че злобарите в този момент ще скочат – Какви ги рамене тоя! Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Така е уважаеми. За да разберем дали имаме здрав разсъдък се постанова да се съпоставят видимо разнообразни неща. Аз не знам дали с 8 бойни самолета ще подкараме бръмбарите на паша, както внимателно споделяше обичаната тъща. Дали ще уплашим до гибел евентуалните агресори, които биха желали да ни вземат земята? Оптимист съм, само че не съм глупак. Злите езици приказват, че евентуалните ни агресори имат по 200 – 250 сходни самолета. Едва ли нашите 8 ще ги възпрат, в случай че решат да ни атакуван. Имаше едни възпиращи ракети, но те станаха на скрап след искане на едно посолство с " нон пейпър ". Ама и това ли не помните към този момент.
С неспокойствие очаквам към края на годината да стане ясно какъв брой са загубите от горски и други пожари през 2019. Не сме в Сахара или на полюсите. Има какво да губим – гората си, домовете си, житото и хляба си. И може да ги загубим на процедура в цялата страна.
Очаква се скоро да си купим някакви страшни военни кораби.
Говори се за обща цена на плана от 4 милиарда лв.. Мислете отново, уважаеми читатели военни кораби ли желаеме или нещо друго
Тези дни една телевизия повдигна тематиката за здравната авиация. Ама по този начин леко. Да не нервира никого. Видяхме рационални стимулирани планински спасители. Искат хората хеликоптер за избавяне в планината. Видяхме хора, които са били в неволя и са се надявали някой да ги избави. Видяхме и най рационалните – кучетата на планинските спасители, вадили хора от преспи и от руините на трусове. Не видяхме факторите – не видяхме министъра на опазването на здравето да го питат има ли потребност България от здравна авиация. Не видяхме министърката на туризма да я питат с какво избавя високобюджетните си туристи като се потроши някой. Изобщо не видяхме героите на бюджетния остатък да ги питат защо ще го харчат. Дали отново ще вършат предизборни чешмички по селата, дали ще вършат още игрища за баби или още къщи за тъщи Хубаво филмче сподели малкия екран, но беззъбо.
И едно предложение – тъй като към този момент няма ни частна, ни държавна здравна авиация, предлагам това да е част от осведомителния пакет и рекламата на българския туризъм. Особено на планинския. Да знаят хората, че ще ги носят на тил в случай че стане пакост.
Ами това е, уважаеми читатели. Може да ви се вижда, че изборите са надалеч от медицинските хеликоптери. Изтребителите и корабите да ви се виждат надалеч от гасенето на пожари. Но не са. Парите излизат от една и съща торба. Оная торба, която всички пълним, с цел да може когато някой от нас се потроши в планината или на пътя да може някой да го избави още в първия, в " златния " час. И когато пламъците тръгнат към къщата ни, да може някой да ги спре. За тези качества на България би трябвало да похарчим пари, а не за изборни играчки или за задокеански индулгенции.
Уважаеми читатели, преди 45 години в редовете на родната войска ме учеха да смъквам самолети с едно остаряло оръдие. Непрекъснато гледахме към небето и насочвахме оръдията към самолетите с туристи, които кацаха на бургаското летище. За подготовка. На летните лагерите в Черноморец гледахме с мощната оптика голи мацки по скалите към морето. От ония години, като чуя нещо за самолети и хеликоптери, все ми е забавно. И не преставам да виждам небето
Тези дни по медиите още веднъж стана дума за авиация, за хеликоптери.
Преди към месец ни споделиха, че е ремонтиран хеликоптерЪТ, който може да взе участие в гасеното на пожари. Забележете, не един от многото хеликоптери, а хеликоптерЪТ. Значи имаме един, който може да вози един мехур с вода към 3 тона и да го сипва върху огъня. – негово величество хеликоптерЪТ – слънце!
После една огромна началничка пострада в злополука, до момента в който я вози държавната защита. Един хеликоптер отиде да я докара при най-хубавите доктори в София. Май не е същият, дето гаси пожарите. По това време една по-обикновена женица, а не огромен шеф, се потроши в Пирин. Наложи се планинските спасители да бъхтят с часове нагоре и надолу по чукарите, с цел да я спасят.
Злите езици обясняваха, че хеликоптерЪТ бил ангажиран с началничката.
Други пък обясняваха, че процедурата да се подкара хеликоптер била толкоз дълга, че се мръкнало. Оказа се, че единственият профилиран медицински хеликоптер бил частен и неотдавна го продали, щото не могат да го поддържат. А другояче планинските спасители постоянно бъхтят по баирите, с цел да доближат до потърпевши из планините ни. И то с часове! И с риск самите те да станат пациенти на сътрудниците си.
Сега разбирате ли какво е ситуацията, уважаеми читатели – пожарите би трябвало да се палят един след различен по график, с цел да може единственият хеликоптер да ги гаси. Така е и с злополуките – по една дневно, с цел да може хеликоптерЪТ да смогне. И единствено рано заран – с цел да може процедурата да се извърши докъм обед и да има време н. в. ХеликоптерЪТ да излети и да се върне преди да се е стъмнило. За значимите хора може да има специфичен хеликоптер, само че за туристите в планините, скиорите, байкърите, парапланеристите, потърпевшите в произшествия и други простосмъртни специфични хвърчила няма. Вдигат каквото може да лети, но след комплицирана процедура.
Сега ще ви разходя малко из небето на Франция. И след това ще вършим сметки.
Когато сте във Франция на всеки 15-20 минути над главата ви нещо прелита – дребни спортни самолетчета, хеликоптерчета, парапланери, по огромни самолети и вертолети, без да броим пътническите. Даже реактивни изтребители " Рафал ", на какъвто возиха нашия президент, може да прелетят ниско над вас до момента в който си гребете с каяк по река Лу, да вземем за пример. Ако сте в Алпите в небето може по едно и също време да видите по 2 – 3 прелитащи машини, в случай че сте на езерото Анси може да видите и по 100 парапланеристи по едно и също време във въздуха, някой балон, Навалица! И непроменяемо ще видите един хеликоптер, оцветен с жълта и алена багра с надпис Securite Civile. Може да го видите по няколко пъти дневно. Ако е наследник, на него ще написа Gendarmerie. Моделът е Европейски Съюз 145 (Eurocopter). Ако помните през януари т. година един хеликоптер подвигна потърпевш във френските Алпи като безусловно си опря носа в снега на ската, лопатите се въртяна на сантиметри от снега, спасителите слязоха, качиха потърпевшия и без да каца, машината се отдалечи.
Защо ви занимавам с хеликоптерчета, уважаеми читатели?
Това е скъпо начинание, ще си кажат някои. До момента, до който някой техен непосредствен изпадне в потребност или децата им стартират да катерят планини, да летят с парапланери или да се спускат с планински колела, ски или да практикуват други рискови занимания. Те са към този момент всеобщи. Ще го разберете, когато другари докарат сина ви с потрошени лакти от Сърбия в Пирогов или с извадено рамо от Гърция отново в Пирогов. Страданието е знание.
Сега да считаме дали можем като общество и страна да имаме въздушна кола за спешна помощ.
Един хеликоптер Европейски Съюз 145 коства 5.5 млн. евро. Или 11 млн. лв.. Много ли са? Само преди 6 месеца дадохме 10 млн. лв. за наем на машини за гласоподаване. Помните ли, уважаеми читатели? Тези пари ги хвърлихме напразно както шокирана баба мята кинти от балкона на измамници. Е, някой се облажи, но ние платихме над 10 млн. лв., с цел да си играем на машинно гласоподаване по села и паланки, някои с по нула гласа на машина. Сега общително ни осведомят, че хеликоптерът за огромната началничка със счупеното рамо ни коства по 850 лв. на час или 3000 лева общо за полета. Оппа! Ами наемът за една безполезна машина за гласоподаване беше тъкмо 3000 лв.. Какво излиза –
с парите от предизвестения неуспех на машинното гласоподаване можехме да си купим един хеликоптер.
Да, щяхме да додадем още един милион и да го купим. А с тези 10 млн. хвърлени напразно, можехме да си купим 11700 хеликоптеро-часа по 850 лв. на час. Толкова коствал полета за евакуация на катастрофилата началничка. Ако е правилно, че цената на превоза е 3000 лв., значи с тези пари е можело да се проведат над 3300 сходни медицински евакуации или по 9 дневно, всеки ден 365 дни в годината. Или по 2 дневно за един цялостен парламентарен мандат. Сега разбрахте ли за какво ви занимавам с хеликоптерите на Франция?
Хайде в този момент решете какво желаете преди идващите парламентарни избори – да си играете на машини за гласоподаване или да имате един, а за какво не два или три медицински хеликоптера. И си спомнете злополуките по автомагистралите, Своге, запалените влакове Да сте видели хеликоптер на автомагистрала. Да прибира ранени? Няма, само че има съболезнования.
Сега ще ви пренеса в Корсика. И там в небето има всевъзможни летящи машини. Там, обаче, има огромна заплаха от пожари. И по тази причина има съответната техника. В небето на Корсика най-често може да се види едно самолетче, което наподобява на дребен рейс с крила. Може да каца на вода, може и на земя. Изглежда правено в час по трудово образование или в кръжока по авиомоделизъм. Оказва се, че
за доста страни това самолетче е работният кон за гасене на горски пожари.
Хърватска има 6 такива самолета, Франция 12, Гърция има 18. Машината е Canadair CL 415.
Може да се зарежда с вода без да стопира – каца на водата, цялостни се без да стопира, излетява и излива 6 тона вода върху огъня като лети доста ниско. И, несъмнено, с изключение на да се цялостни с вода и да я излива, това самолетче може да прави доста други неща в т. ч. и здравна евакуация.
Сега отново да считаме. Един подобен аероплан коства 37 млн. канадски $ или 50 млн. лв.. Не са малко, нали? Да де, но ние си купихме 8 други самолетчета, всеки един от които коства по 150 млн. американски $ или 267 млн./ лв.. Излиза, че с парите за един изтребител с спомагателните му салтанати можехме да си купим 5 самолета за гасене на пожари Canadair CL 415. Сигурно има и други модели, но аз съм виждал този по какъв начин гаси пожари. Или 24 медицински хеликоптера. От описания нагоре.
Подозирам, че злобарите в този момент ще скочат – Какви ги рамене тоя! Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Така е уважаеми. За да разберем дали имаме здрав разсъдък се постанова да се съпоставят видимо разнообразни неща. Аз не знам дали с 8 бойни самолета ще подкараме бръмбарите на паша, както внимателно споделяше обичаната тъща. Дали ще уплашим до гибел евентуалните агресори, които биха желали да ни вземат земята? Оптимист съм, само че не съм глупак. Злите езици приказват, че евентуалните ни агресори имат по 200 – 250 сходни самолета. Едва ли нашите 8 ще ги възпрат, в случай че решат да ни атакуван. Имаше едни възпиращи ракети, но те станаха на скрап след искане на едно посолство с " нон пейпър ". Ама и това ли не помните към този момент.
С неспокойствие очаквам към края на годината да стане ясно какъв брой са загубите от горски и други пожари през 2019. Не сме в Сахара или на полюсите. Има какво да губим – гората си, домовете си, житото и хляба си. И може да ги загубим на процедура в цялата страна.
Очаква се скоро да си купим някакви страшни военни кораби.
Говори се за обща цена на плана от 4 милиарда лв.. Мислете отново, уважаеми читатели военни кораби ли желаеме или нещо друго
Тези дни една телевизия повдигна тематиката за здравната авиация. Ама по този начин леко. Да не нервира никого. Видяхме рационални стимулирани планински спасители. Искат хората хеликоптер за избавяне в планината. Видяхме хора, които са били в неволя и са се надявали някой да ги избави. Видяхме и най рационалните – кучетата на планинските спасители, вадили хора от преспи и от руините на трусове. Не видяхме факторите – не видяхме министъра на опазването на здравето да го питат има ли потребност България от здравна авиация. Не видяхме министърката на туризма да я питат с какво избавя високобюджетните си туристи като се потроши някой. Изобщо не видяхме героите на бюджетния остатък да ги питат защо ще го харчат. Дали отново ще вършат предизборни чешмички по селата, дали ще вършат още игрища за баби или още къщи за тъщи Хубаво филмче сподели малкия екран, но беззъбо.
И едно предложение – тъй като към този момент няма ни частна, ни държавна здравна авиация, предлагам това да е част от осведомителния пакет и рекламата на българския туризъм. Особено на планинския. Да знаят хората, че ще ги носят на тил в случай че стане пакост.
Ами това е, уважаеми читатели. Може да ви се вижда, че изборите са надалеч от медицинските хеликоптери. Изтребителите и корабите да ви се виждат надалеч от гасенето на пожари. Но не са. Парите излизат от една и съща торба. Оная торба, която всички пълним, с цел да може когато някой от нас се потроши в планината или на пътя да може някой да го избави още в първия, в " златния " час. И когато пламъците тръгнат към къщата ни, да може някой да ги спре. За тези качества на България би трябвало да похарчим пари, а не за изборни играчки или за задокеански индулгенции.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ