Проф. Кантарджиев: Бях в центъра на огъня
Този сезон на " България търси гений " поднесе огромна изненада, тъй като към звездното жури се причисли не какъв да е, а проф. Тодор Кантарджиев. И в случай че първоначално е имало някой по-скептично надъхан пред дребния екран по отношение на неговата роля в екипа, след няколко издания на формата, към този момент е ясно, че той пасва идеално.
Проф. Тодор Кантарджиев е индивидът, който внесе успокоение и разреждаше, доколкото е допустимо, напрежението, още в първите месеци на пандемията. Дори успяваше да усмихне мнозина пред дребните екрани, макар динамичното развиване на рисковия вирус.
Прави го и в този момент, само че към този момент с надалеч по-отпусната душа, въодушевен от видяното от гениите на сцената на " България търси гений ".
Ето какво споделя той в изявление за " Блиц ".
- Проф. Кантарджиев, ето, че към този момент направихте първите си стъпки в шоубизнеса! Каква е страстта да сте част от журито в " България търси гений “?
- Това е едно многообразие за мен. За първи път се срещам с такива хора и мога да ви кажа, че напряко заживях в един различен свят, в колектив с хора, които досега съм гледал единствено в театри, филми и от дребния екран. А в този момент общуването с тях ми е доста забавно.
Голямото многообразие при претендентите, които се явяват в предаването, също е съществено предизвикателство, тъй като ние, като жури, би трябвало да създадем по този начин, че в идващите кръгове да стигнат в действителност почтени претенденти, защото сред доста положителните осъществявания имаше и такива, които не бяха за огромната сцена.
- Вие сте душата на компанията в журито и това не е единствено мое мнение. Стремите ли се съзнателно да сте по-забавен, по-разчупен в държанието или това ви идва по натурален метод?
- О, не знам дали съм душата на компанията. Не мисля, въпреки да ми е доста забавно да съм част от формата. Стремя се, когато контактувам със фена, той да научава нещо забавно, а освен да му е занимателно.
Всъщност с държанието си в масмедиите, постоянно съм желал да кажа нещо, което би провокирало естествения човек да си каже: " иии, по какъв начин не съм го знаел “ или " еййй, това го слушам за първи път “. Старая се да се държа по този начин, че човек да има какво да научи, да му бъде забавно.
- Преди две години, когато пандемията стана факт, вие бяхте индивидът, който съумя по доста човешки метод и не стресиращо да сервира другояче доста стресираща информация на хората… Вярвам, че не ви е било по никакъв начин елементарно?!
- Така е, само че това, съгласно мен, е най-важното. Когато приказваш съществени и рискови неща, не би трябвало да допускаш дългата сянка на незнанието и недоверието да стане център, тъй като тази сянка се назовава боязън в обществото. Това не би трябвало да се позволява! Трябва да се споделят по този начин нещата, че да стигнат съответно до доброжелателния човек.
Въпреки че в нашето общество, изключително с политически основаните настроения към корона вируса, обстановката бе такава, че ние трябваше да бъдем доста, доста деликатни.
Още на 26 февруари 2020 година, когато ме назначиха в щаба, знаех, че нещата ще бъдат доста сложни. Мислех, че в идващите месеци, а то се оказаха години, обстановката няма да бъде по никакъв начин добра. Но мисля, че си свършихме работата тогава, когато тя трябваше да бъде свършена.
- Към днешна дата Ковид-19 продължава да съществува, само че говоренето за него понижа осезаемо и към този момент не е оня фокус. Център в този момент са военните дейности в Украйна… Но по какъв начин преценявате вие тази обстановка и развоя й, поради че сте били в центъра на огъня, както се споделя?
- Да, фактически бях в центъра на огъня, положително съпоставяне. Ковид пандемията много промени пластовете и настроенията в нашето общество. Отношението към ограниченията и към научно потвърдените обстоятелства, беше на приливи и на отливи.
При всяко понижаване на броя на случаите, бяхме подложени на критика за ограниченията, само че при всяко увеличение на броя на смъртните случаи, а и на заболелите – когато нещата стигнаха до всяко едно семейство, до обстановка, в която в България да няма човек, чийто непосредствен родственик или другар, си е отишъл от този вирус, към този момент мисля, че отношението стана по-трезво.
- Предполагам, че го казвате и от първо лице само число, тъй като с изключение на експерт, преди всичко сте човек? Вероятно и доста ви е коствало всичко това, през което минахте поради пандемията…
- О, несъмнено. Коства доста – и вътрешно напрежение, и терзания. Все отново, хора сме. Но когато обстановката е виновна, би трябвало да бъде посрещана от виновни хора. Учудващо е по какъв начин нашето общество всеобщо не цени хората, които в действителност са виновни и загрижени за здравето.
Проф. Тодор Кантарджиев е индивидът, който внесе успокоение и разреждаше, доколкото е допустимо, напрежението, още в първите месеци на пандемията. Дори успяваше да усмихне мнозина пред дребните екрани, макар динамичното развиване на рисковия вирус.
Прави го и в този момент, само че към този момент с надалеч по-отпусната душа, въодушевен от видяното от гениите на сцената на " България търси гений ".
Ето какво споделя той в изявление за " Блиц ".
- Проф. Кантарджиев, ето, че към този момент направихте първите си стъпки в шоубизнеса! Каква е страстта да сте част от журито в " България търси гений “?
- Това е едно многообразие за мен. За първи път се срещам с такива хора и мога да ви кажа, че напряко заживях в един различен свят, в колектив с хора, които досега съм гледал единствено в театри, филми и от дребния екран. А в този момент общуването с тях ми е доста забавно.
Голямото многообразие при претендентите, които се явяват в предаването, също е съществено предизвикателство, тъй като ние, като жури, би трябвало да създадем по този начин, че в идващите кръгове да стигнат в действителност почтени претенденти, защото сред доста положителните осъществявания имаше и такива, които не бяха за огромната сцена.
- Вие сте душата на компанията в журито и това не е единствено мое мнение. Стремите ли се съзнателно да сте по-забавен, по-разчупен в държанието или това ви идва по натурален метод?
- О, не знам дали съм душата на компанията. Не мисля, въпреки да ми е доста забавно да съм част от формата. Стремя се, когато контактувам със фена, той да научава нещо забавно, а освен да му е занимателно.
Всъщност с държанието си в масмедиите, постоянно съм желал да кажа нещо, което би провокирало естествения човек да си каже: " иии, по какъв начин не съм го знаел “ или " еййй, това го слушам за първи път “. Старая се да се държа по този начин, че човек да има какво да научи, да му бъде забавно.
- Преди две години, когато пандемията стана факт, вие бяхте индивидът, който съумя по доста човешки метод и не стресиращо да сервира другояче доста стресираща информация на хората… Вярвам, че не ви е било по никакъв начин елементарно?!
- Така е, само че това, съгласно мен, е най-важното. Когато приказваш съществени и рискови неща, не би трябвало да допускаш дългата сянка на незнанието и недоверието да стане център, тъй като тази сянка се назовава боязън в обществото. Това не би трябвало да се позволява! Трябва да се споделят по този начин нещата, че да стигнат съответно до доброжелателния човек.
Въпреки че в нашето общество, изключително с политически основаните настроения към корона вируса, обстановката бе такава, че ние трябваше да бъдем доста, доста деликатни.
Още на 26 февруари 2020 година, когато ме назначиха в щаба, знаех, че нещата ще бъдат доста сложни. Мислех, че в идващите месеци, а то се оказаха години, обстановката няма да бъде по никакъв начин добра. Но мисля, че си свършихме работата тогава, когато тя трябваше да бъде свършена.
- Към днешна дата Ковид-19 продължава да съществува, само че говоренето за него понижа осезаемо и към този момент не е оня фокус. Център в този момент са военните дейности в Украйна… Но по какъв начин преценявате вие тази обстановка и развоя й, поради че сте били в центъра на огъня, както се споделя?
- Да, фактически бях в центъра на огъня, положително съпоставяне. Ковид пандемията много промени пластовете и настроенията в нашето общество. Отношението към ограниченията и към научно потвърдените обстоятелства, беше на приливи и на отливи.
При всяко понижаване на броя на случаите, бяхме подложени на критика за ограниченията, само че при всяко увеличение на броя на смъртните случаи, а и на заболелите – когато нещата стигнаха до всяко едно семейство, до обстановка, в която в България да няма човек, чийто непосредствен родственик или другар, си е отишъл от този вирус, към този момент мисля, че отношението стана по-трезво.
- Предполагам, че го казвате и от първо лице само число, тъй като с изключение на експерт, преди всичко сте човек? Вероятно и доста ви е коствало всичко това, през което минахте поради пандемията…
- О, несъмнено. Коства доста – и вътрешно напрежение, и терзания. Все отново, хора сме. Но когато обстановката е виновна, би трябвало да бъде посрещана от виновни хора. Учудващо е по какъв начин нашето общество всеобщо не цени хората, които в действителност са виновни и загрижени за здравето.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ