Този сезон бе исторически за Даниел Hayмов дo този момент.

Този сезон бе исторически за Даниел Hayмов дo този миг. Вратарят се оправи чудесно като титуляр в ЦСКА 1948, който вървеше решително към Първа лига. Освен това съумя да влезе и в Топ 10 измежду връстниците си на континента, откакто в пет мача за младежкия народен тим през миналата 2019 година позволи единствено един гол. Бе разгласен и за воин дружно със Станислав Иванов след успеха над Полша, тъй като се оказа, че е пазил със строшен пръст. Заговори се също, че сериозен интерес към него има от Гърция, където е мечтан от Арис. Тимът от Солун обаче не съумя да задоволи финансовите условия на „ алените “ от Втора лига. Кулминацията настъпи при започване на пролетта, когато Наумов получи и първата cи повиквателна за мъжкия народен тим, макар че не хвана ръка при загубата от Беларус в София през март. „ Меридиан Мач “ поърси Hayмов, с цел да опише по какъв начин се оправя с изолацията, която е изключително сложна за младите.

– През предходната седмица, с изключение на Великден, имаше и различен забавен ден, обвързван с теб…
– …Денят на вратарите.

– Да. Как го отпразнува?
– Никак. Това е по-скоро дата, на която се отдава респект към огромните имена на този
пост.

– Съотборниците ти знаят ли за нея?
– Да. Обадиха се и ми честитиха. Беше опция да си поговорим.

– Как се оправя вратар в тази конюнктура, тъй като при вас тренировките са по-различни от тези на футболистите на другите постове?
– Много е мъчно. От началото за мен не бе проблем. Излизах в парка и правех характерни за нас неща, когато ограниченията не бяха толкоз прецизни. Но след това пристигна възбраната и стана невероятно. У дома няма по какъв начин да върша такива тренировки.

– Има един български филм, който потвърждава противоположното – „ Любимец 13″.
– Не съм го гледал.

– Там един от основните герои, които са близнаци, се учи да бие удари в хола, а хазяйката му е в ролята на вратар. Няма ли кой и на теб да ти бие дузпи по този метод?
-Не.

– Къде прекарваш изолацията?
– В София. Предпочетох да остана тук вместо да пътувам. А и нали това предложиха.

– Сигурно не ти е леко от този избор!?
– В началото, когато ограниченията не бяха толкоз строги, бе по-добре. Но няма по какъв начин – ще
си седим вкъщи. Нали по този метод спасяваме животи. Това е най-важното. Хората да са здрави.

– Смяташ ли, че до 13 май може да настъпи смяна?
– Не знам. Това зависи от нас, които изпълняваме нарежданията, както и тези, които вземат ограниченията за справяне с рецесията. Щабът има думата. Все отново не укривам, че се надявам всичко да завърши по-скоро, а и хората да са здрави.

– Какво е първото нещо, което ще направиш, откакто падне изключителното състояние?
– Да отида на подготовка. Истинска, със съотборниците ми. Това е нещото, което ми липсва най-вече.

– Чувате ли се със съотборниците ти?
– Почти всеки ден.

– Иначе по какъв начин минава един твой ден?
– Тренировки. Най-вече за физика и готвене.

– Известно е, че си много разпален кулинар, имаш ли концепция един ден да се хвърлиш в този отрасъл със лично заведение?
– Не. Просто ми харесва да сготвям. Това е и метод самичък да си подготвям потребната храна, която е нужна за формата на един футболист.

– Не се ли опита да приготвиш нещо по-сложно, което си гледал по профилираните канали?
– Да, несъмнено.

– И?
– Мисля, че се оправих чудесно.

– Коя кухня ти подхожда най-вече?
– Италианската.

– Ястие?
– Спагети.

– Статистиката в Европа демонстрира, че сега това е един от продуктите, който се търси най-вече в магазините.
– Сигурно. Готвят се относително бързо, а и по много разнообразни способи.

– Има ли филм или сериал, който те впечатли?
– Сериали не виждам. Не си падам по тях. А от филмите не мога да кажа някой съответен. Гледам кои са нови и ги смъквам на преносимия компютър.

– В Европа към този момент се вършат тренировки в някои страни. Други нямат самообладание да се възобновят първенствата…
– Според мен не би трябвало да се бърза. Не знам какъв брой още време ще продължи тази обстановка.

– А по какъв начин гледаш на мачовете без аудитория?
– Не са най-приятните. Пак споделям – в този миг не би трябвало да се бърза, а да се вземат най-правилните решения. Все отново вирусът още не е отшумял.

– Освен по клубните тимове той удари и по националните.
– Да. Точно преди да разгласят, че стопират шампионата трябваше да се съберем за лагер с младежкия народен тим. Знаете, че аз съм капитан там. Естествено, като подобен считам, че имаме отлични благоприятни условия, с цел да се класираме на европейското състезание.

– Твърди се, че към теб има сериозен интерес от страна на непознати и родни клубове…
– Не желая да разясня този въпрос. За мен не стои на дневен ред. Имам си тим и в него се усещам чудесно.

– Мениджърите ти са чужденци. Как се свърза с тях?
– Те ме откриха. Гледали ме и се впечатлили. Така ме потърсиха за среща. Поговорихме и взех решение, че това са хората, с които ще работя.

– Говори се, че младите играчи като теб ще заемат все по-основна роля в родното състезание.
– Надявам се, че това в действителност ще се случи. Но за какво трябваше да се чака толкоз доста време? Не можеше ли по-рано да се търси подобен вид, а не да се притеглят чужденци. Освен това множеството от тях имат контракти. Няма да е толкоз елементарно клубовете да се освободят от тях без последици.

– Ще бъде ли почтено, в случай че се реши да играете бараж със Септември, а не се зачете класирането до този миг, както се случи в Югозападната Трета лига?
– Много е рано да приказваме за тези неща. Нека изчакаме първо да забележим по кое време ще подновим тренировки.

– Доста клубове започнаха да понижават заплатите…
– …Да. Смятам, че е нещо обикновено. Аз от своя страна се веселя, че се намирам в подобен професионален клуб като ЦСКА 1948.

– Във Втора лига обаче има тимове, които даже освободиха всички футболисти и оповестиха, че ще завършат шампионата, в случай че бъде възобновено, единствено с юноши!
– Не е прелестно, само че мен другите тимове не ме интересуват. Не обичам да виждам какво се случва при тях. Имам си клуб и единствено той ме вълнува.