Цветеслава Гълъбова с важна информация за психиатричното лечение
" Този пост ще е малко по-дълъг, само че има информативен темперамент и ще е потребен на доста хора, част от които ме следват тук.
Провокирана съм да пиша от ПОРЕДЕН случай с психиатрична пациентка, която е настанена доста мъчно /поради неналичието на места/ и след едномесечно лекуване околните са принудени да я вземат от лечебното заведение, въпреки че тя не е добре. Отказът на лекаря да продължите стационарното лекуване е стимулиран с това, че тя не желае повече да остане, а е постъпила с осведомено единодушие.
Ето малко информация за регламента за настаняване и лекуване на психологично заболели:
Всичко е добре разказано в Закона за здравето, глава 6 - Психично здраве. Около 20 члена са, т.е. не са доста ", във Facebook.
" Всяко лице, което има признаци на психологично разстройство, в случай че не желае да се лекува непринудено, следва да бъде настанено на лекуване - в стационарна или амбулаторна форма. Тази процедура може да бъде инициирана от съответната районна прокуратура след тъжба от близки или други хора /жалбата не е наложително да бъде съпроводена от медицински документи, в свободен текст е/. Прокуратурата образува дело за наложително лекуване пред съответния областен съд. Лечението може да е в болничното заведение или вкъщи - амбулаторно.
Когато психологично болният човек бъде настанен по неотложност в лечебно заведение и отхвърля да подпише осведомено единодушие за лекуване, ръководителят на съответното лечебно заведение уведомява съответния областен съд и процедурата се задейства. Това се прави от ръководителя на всеки психиатричен стационар. Няма такова нещо като " При нас се лекуват единствено на непринудено лекуване ". Т.е. пациентите могат да бъдат лекувани наложително и в психиатрична болница, и в център за психологично здраве, и в психиатрично поделение към МБАЛ, и в университетска клиника.
Тази процедура се задейства и когато болният е постъпил в началото на непринудено лекуване и е отдръпнал единодушието си в хода на хоспитализацията. Ако лекуващият доктор реши, че положението му към момента не е за вкъщи, следва ръководителят на съответното лечебно заведение да уведоми районния съд.
Вероятно ще се запитате за какво пораждат тези проблеми. Ами, тъй като финансирането в психиатрията е друго. В нашата компетентност няма клинични пътеки, всички дотации са от държавния бюджет - през Методиката за финансиране на лечебните заведения. Малък % от парите идват от общинските бюджети.
У нас има четири вида лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ - 12 държавни психиатрични лечебни заведения, 12 центъра за психологично здраве, 16-17 психиатрични отделения към МБАЛ и 8 или 9 академични клиники. Общият брой кревати е към 4500, разпределени извънредно неравномерно в страната.
![Нечовешки условия и липса на експерти в психиатричните лечебни заведения]( "Нечовешки условия и липса на експерти в психиатричните лечебни заведения")
Нечовешки условия и липса на експерти в психиатричните лечебни заведения
Пожарът в столичния психодиспансер още веднъж се повдигна тематиката за неприятните битови условия и изчезнали експерти в държавните психиатрични...
От тези 4 вида лечебни заведения 3 са търговски сдружения. Само държавните психиатрични лечебни заведения не са. Финансират се на правилото " исторически бюджет ". Нашите заплати са ниски, незадоволителни, само че не зависят от броя минали заболели. Те се дефинират от бюджета, който ни е даден от Министерство на здравеопазването. Това е и повода в 12-те ДПБ-та у нас да се настаняват всички сложни, тежки, социално-проблемни пациенти и множеството наложителни /по Закона за зравето/ и ВСИЧКИ насилствени /по Наказателния кодекс/ лекувания.
Ето за какво в 12-те ДПБ-та ЖИВЕЯТ /водят се трайно настанени над една година/ към 300 психологично заболели с тежки обществени проблеми. Те не са мечтани в другите лечебни заведения.
Това е картинката. Когато имате непосредствен, болен от психологично заболяване, не се съгласявайте да бъде изпратен на 100 км от вкъщи, тъй като " ние лекуваме единствено доброволни пациенти ". Това не е правилно, това се назовава селекция на пациенти.
Сега може би ще последва тирада на омразата, посредством " обичаните " ми причини от вида ad hominem, само че това няма да промени обстоятелствата.
При интерес отворете Закона за здравето, глава 6 Психично здраве. "
Провокирана съм да пиша от ПОРЕДЕН случай с психиатрична пациентка, която е настанена доста мъчно /поради неналичието на места/ и след едномесечно лекуване околните са принудени да я вземат от лечебното заведение, въпреки че тя не е добре. Отказът на лекаря да продължите стационарното лекуване е стимулиран с това, че тя не желае повече да остане, а е постъпила с осведомено единодушие.
Ето малко информация за регламента за настаняване и лекуване на психологично заболели:
Всичко е добре разказано в Закона за здравето, глава 6 - Психично здраве. Около 20 члена са, т.е. не са доста ", във Facebook.
" Всяко лице, което има признаци на психологично разстройство, в случай че не желае да се лекува непринудено, следва да бъде настанено на лекуване - в стационарна или амбулаторна форма. Тази процедура може да бъде инициирана от съответната районна прокуратура след тъжба от близки или други хора /жалбата не е наложително да бъде съпроводена от медицински документи, в свободен текст е/. Прокуратурата образува дело за наложително лекуване пред съответния областен съд. Лечението може да е в болничното заведение или вкъщи - амбулаторно.
Когато психологично болният човек бъде настанен по неотложност в лечебно заведение и отхвърля да подпише осведомено единодушие за лекуване, ръководителят на съответното лечебно заведение уведомява съответния областен съд и процедурата се задейства. Това се прави от ръководителя на всеки психиатричен стационар. Няма такова нещо като " При нас се лекуват единствено на непринудено лекуване ". Т.е. пациентите могат да бъдат лекувани наложително и в психиатрична болница, и в център за психологично здраве, и в психиатрично поделение към МБАЛ, и в университетска клиника.
Тази процедура се задейства и когато болният е постъпил в началото на непринудено лекуване и е отдръпнал единодушието си в хода на хоспитализацията. Ако лекуващият доктор реши, че положението му към момента не е за вкъщи, следва ръководителят на съответното лечебно заведение да уведоми районния съд.
Вероятно ще се запитате за какво пораждат тези проблеми. Ами, тъй като финансирането в психиатрията е друго. В нашата компетентност няма клинични пътеки, всички дотации са от държавния бюджет - през Методиката за финансиране на лечебните заведения. Малък % от парите идват от общинските бюджети.
У нас има четири вида лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ - 12 държавни психиатрични лечебни заведения, 12 центъра за психологично здраве, 16-17 психиатрични отделения към МБАЛ и 8 или 9 академични клиники. Общият брой кревати е към 4500, разпределени извънредно неравномерно в страната.
Пожарът в столичния психодиспансер още веднъж се повдигна тематиката за неприятните битови условия и изчезнали експерти в държавните психиатрични...
От тези 4 вида лечебни заведения 3 са търговски сдружения. Само държавните психиатрични лечебни заведения не са. Финансират се на правилото " исторически бюджет ". Нашите заплати са ниски, незадоволителни, само че не зависят от броя минали заболели. Те се дефинират от бюджета, който ни е даден от Министерство на здравеопазването. Това е и повода в 12-те ДПБ-та у нас да се настаняват всички сложни, тежки, социално-проблемни пациенти и множеството наложителни /по Закона за зравето/ и ВСИЧКИ насилствени /по Наказателния кодекс/ лекувания.
Ето за какво в 12-те ДПБ-та ЖИВЕЯТ /водят се трайно настанени над една година/ към 300 психологично заболели с тежки обществени проблеми. Те не са мечтани в другите лечебни заведения.
Това е картинката. Когато имате непосредствен, болен от психологично заболяване, не се съгласявайте да бъде изпратен на 100 км от вкъщи, тъй като " ние лекуваме единствено доброволни пациенти ". Това не е правилно, това се назовава селекция на пациенти.
Сега може би ще последва тирада на омразата, посредством " обичаните " ми причини от вида ad hominem, само че това няма да промени обстоятелствата.
При интерес отворете Закона за здравето, глава 6 Психично здраве. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ