Този път мексиканският режисьор Гийермо дел Торо сякаш е решил

Този път мексиканският режисьор Гийермо дел Торо като че ли е решил да обърне тил на обичаните си чудовища и да се занимае единствено с индивидите, само че това е единствено на пръв взор. В новия си филм „ Улицата на кошмарите” той е слял двете в едно и ни споделя историята на човек-чудовище или по-скоро – историята на човек, който се трансформира в страшилище. Действието се развива през 40-те години на предишния век. Стан (Брадли Купър) е упорит и подготвен на всичко млад мъж, който, до момента в който работи в един цирк, усвоява занаята (и най-много простите психически трикове) на панаиржийските менталисти и взема решение да трансформира това в собствен личен бизнес – единствено че не измежду дрипльовците на селските панаири, а измежду по-отбраната и платежоспособна публика. Цинизмът на измамата и алчността последователно го превземат от вътрешната страна, а след срещата си с още по-безскруполната психотерапевтка Лилит (Кейт Бланшет), искрата на човешкото в него дефинитивно угасва. Процесът на тоталната морална деградация на един хомо сапиенс, грозна и страшна нравствена злополука, смут оттатък ужаса – точно тъй като е с човешко лице. На думи звучи добре. Филмът е основан по едноименния разказ на Уилям Линдзи Грешамот 1946 година (издаден неотдавна и у нас от ИК „ Сиела”), екранизиран към този момент, освен това единствено една година след излизането си. Във кино лентата от 1947 година артистът Тайрън Пауър прави най-запомнящата роля в кариерата си или най-малко по този начин настояват филмовите критици, които са го гледали. Лично аз от самото начало си мислех за шокиращия „ Изроди” на Тод Браунинг от 1932 година, в който действието се развива в един цирк, вземат участие същински хора, родени с увреждания от най-различно естество и в който също по този начин се опълчва вътрешната хилавост на външната, почтената. Гийермо дел Торо не е заложил на сходен реализъм обаче.ОЩЕ...