Тръмп ще използва срещу Куба най-страшното оръжие
Този път май на ход няма да са ракетите, а нещо доста по-мотивиращо
„ Режимът в Куба наподобява подготвен да падне “, съобщи Доналд Тръмп броени часове след офанзивата във Венецуела, приключила с пленяването на президента Мадуро. За мнозина това прозвуча като въведения към нова военна случка – следващият екот на самолети и хеликоптери, следващата точка върху картата на света, оцветена в алено. Но сходно пояснение е преждевременно. И евентуално неправилно.
Америка помни. Понякога с отвращение, от време на време с болежка, само че помни. Виетнам, Афганистан и точно Куба от 50-те години на предишния век са уроци, научени по сложния метод. Уроци, които гласят едно и също: колкото и самолетоносачи, ракети и танкове да притежаваш, не можеш да подчиниш хора, които с автомати в ръце се крият в гори и планини, стимулирани не от възнаграждение, а от концепцията, че пазят своята татковина.
Фидел Кастро към този момент принадлежи на историята и на мита. Брат му Раул е на 94 години – официално се е отдръпнал от властта, само че не и от въздействието. Доктрината „ Кастро “ обаче е жива и пулсира в политическата и публичната тъкан на острова. Всеки опит за въоръжено навлизане би събудил точно този завет. А резултатът би бил предсказуем: нова, дълга и кървава партизанска война – разкош, който Вашингтон не може и не желае да си разреши.
Може би сходен сюжет изкушава републиканския ястреб Марко Рубио – наследник на кубински емигранти и притежател на персонална историческа вендета. Но зад шоуменската фасада на Доналд Тръмп се крие остроумен и комбинативен политик. Той чудесно схваща, че в XXI век най-ефективните оръжия не постоянно гърмят. Някои от тях шумолят.
От началото на тази година Куба одобри щатския $ като публично средство за разплащане и обмяна, наред с песото. Решение, взето без възторг и без илюзии. Хавана не го направи от идеологическо прояснение, а по насила. Голяма част от популацията от дълго време избира $ и го употребява, даже когато това става отвън закона. Втората, надалеч по-прагматична цел е стабилизирането на стопанската система и привличането на твърда валута назад в държавната банкова система. Властта се пробва да си върне контрола над доларовите потоци, които от години циркулират в сянката на черния пазар, надалеч от фиска.
Куба през днешния ден е изправена пред една от най-тежките стопански рецесии от десетилетия. Инфлацията изяжда приходите. Недостигът на храна, гориво, медикаменти, продължителните спирания на електрозахранването подкопават освен стопанската система, само че и търпението на обществото. Това е рецесия не на идеологията, а на хладилника и контакта в стената.
Островът на свободата наподобява подготвен да бъде високомерен. Но не с морска пехота и ракети въздух-земя. Подобна неточност би била съдбовна и Тръмп го знае. Истинската атака е по-тиха, съвсем невидима, само че надалеч по-разрушителна. Тя минава през валутните курсове, банковите сметки и потребителските привички.
Затова на ход не са ракетите. На ход е доларът.
„ Режимът в Куба наподобява подготвен да падне “, съобщи Доналд Тръмп броени часове след офанзивата във Венецуела, приключила с пленяването на президента Мадуро. За мнозина това прозвуча като въведения към нова военна случка – следващият екот на самолети и хеликоптери, следващата точка върху картата на света, оцветена в алено. Но сходно пояснение е преждевременно. И евентуално неправилно.
Америка помни. Понякога с отвращение, от време на време с болежка, само че помни. Виетнам, Афганистан и точно Куба от 50-те години на предишния век са уроци, научени по сложния метод. Уроци, които гласят едно и също: колкото и самолетоносачи, ракети и танкове да притежаваш, не можеш да подчиниш хора, които с автомати в ръце се крият в гори и планини, стимулирани не от възнаграждение, а от концепцията, че пазят своята татковина.
Фидел Кастро към този момент принадлежи на историята и на мита. Брат му Раул е на 94 години – официално се е отдръпнал от властта, само че не и от въздействието. Доктрината „ Кастро “ обаче е жива и пулсира в политическата и публичната тъкан на острова. Всеки опит за въоръжено навлизане би събудил точно този завет. А резултатът би бил предсказуем: нова, дълга и кървава партизанска война – разкош, който Вашингтон не може и не желае да си разреши.
Може би сходен сюжет изкушава републиканския ястреб Марко Рубио – наследник на кубински емигранти и притежател на персонална историческа вендета. Но зад шоуменската фасада на Доналд Тръмп се крие остроумен и комбинативен политик. Той чудесно схваща, че в XXI век най-ефективните оръжия не постоянно гърмят. Някои от тях шумолят.
От началото на тази година Куба одобри щатския $ като публично средство за разплащане и обмяна, наред с песото. Решение, взето без възторг и без илюзии. Хавана не го направи от идеологическо прояснение, а по насила. Голяма част от популацията от дълго време избира $ и го употребява, даже когато това става отвън закона. Втората, надалеч по-прагматична цел е стабилизирането на стопанската система и привличането на твърда валута назад в държавната банкова система. Властта се пробва да си върне контрола над доларовите потоци, които от години циркулират в сянката на черния пазар, надалеч от фиска.
Куба през днешния ден е изправена пред една от най-тежките стопански рецесии от десетилетия. Инфлацията изяжда приходите. Недостигът на храна, гориво, медикаменти, продължителните спирания на електрозахранването подкопават освен стопанската система, само че и търпението на обществото. Това е рецесия не на идеологията, а на хладилника и контакта в стената.
Островът на свободата наподобява подготвен да бъде високомерен. Но не с морска пехота и ракети въздух-земя. Подобна неточност би била съдбовна и Тръмп го знае. Истинската атака е по-тиха, съвсем невидима, само че надалеч по-разрушителна. Тя минава през валутните курсове, банковите сметки и потребителските привички.
Затова на ход не са ракетите. На ход е доларът.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ