Пълни глупости. Може ли да има референдум за еврото
Този път е еврото. Веднага щом кабинетът реши да го вкара до 2024 година, пристигнаха две реакции: въпросът да се реши на референдум и да се признае, че с еврото България ще загуби суверенитет. Казват го същите хора, които бяха срещу даването на оръжие за Украйна. В тезите им още веднъж има погрешни изказвания.
Реакцията против еврото пристигна единствено два дни след държавното решение и породи разделяне. Така стана и преди месеци, когато се спореше към за войната в Украйна. После пристигна дебатът, в който съветските газ и нефт бяха представяни за незаменими. Кулминацията в разделянето настъпи с въпроса дали да се изпраща военна помощ за Киев - твърдеше се, че България не трябва да го прави, "за да не се въвлечем във война “.
В петък беше признато едно на пръв взор официално, обвързвано с проекта за въвеждане на европейската валута в България. То стана мотив за следващо политическо разделяне, което стъпва на погрешни изказвания.
Ден след решението водачът на проруската „ Възраждане “, която е за излизането на България от НАТО и Европейски Съюз, Костадин Костадинов сподели, че партията стартира съвещания за по тематиката. Самото решение беше несъмнено от Костадинов като „ следващо национално изменничество “ от страна на кабинета на Кирил Петков.
Срещу решението е и някогашният длъжностен министър председател и водач на новосформиращата се партия „ Български напредък “ Стефан Янев . Той дефинира обстановката като закриване на „ последния излишък от суверенитет на българската страна “.
Въпреки че решението беше признато от Министерския съвет, против него гласоподаваха министрите на Българска социалистическа партия и „ ИТН “ . Те оправдаха дейностите си с неналичието на стопански разбор за вероятните последици от приемането на единната валута, както и с неналичието на полемика сред участниците в обединението.
Може ли обаче да бъде провеждан референдум за еврото и правилно ли е, че с приемането на нова валута страната се отхвърля от суверенитет? С тези въпроси Свободна Европа потърси шефа на портал „ Европа “ Юлиана Николова и старшия икономист на Институт отворено общество Георги Ангелов.
Те споделят, че българският лев от дълго време е обвързван с еврото поради валутния ръб, а самият референдум няма юридическа основа, защото процесът по интеграция в еврозоната е общопризнат още с подписването на контракта за присъединение на България към Европейски Съюз.
„ Това е звук, с цел да се притегли внимание. Този звук е недобронамерен, той всява напрежение “, сподели Николова.
С изключение на „ ИТН “ обединенията, които са срещу еврото, са същите, които намерено заеха позиции, близки до съветската за войната в Украйна или бяха срещу въвеждането на наказания против Русия, или се оповестиха против изпращането на военна помощ за Киев.
Кой е срещу еврото, кой приказва за суверенитет и кой желае отсрочване
Костадин Костадинов дефинира решението за еврото като „ национално изменничество “. Той сподели, че ще събере подписи на 35 народни представители и на още сред 200 и 400 хиляди жители, с цел да може да инициира национално допитване и да трансформира резултатите от него в наложителни. Той разгласи дейностите на „ Възраждане “ като „ борба за спасяването на българския лев и запазването на финансовата ни самостоятелност “.
Възраждане, несъмнено, няма да допусне предателите да унищожат българския левКостадин Костадинов
„ Решението не е взето единомислещо - имало е гласоподаване, при което 10 министри са били "за ", а 7 са дали своят вот "против " въвеждането на еврото. "Възраждане ", несъмнено, няма да допусне предателите да унищожат българския лев “, написа Костадинов.
Преди седмици „ Възраждане “ към този момент разгласи гражданско непокорство, прикани за ежедневни митинги в страната и разгласи война на държавното управление поради позициите му по войната в Украйна и за даване на военнотехническа помощ на Киев, която не включва изпращане на оръжие и муниции.
Тезата на Костадинов е обяснима с това, че партията му по изискване е за излизането на България от Европейски Съюз и НАТО. Но не по този начин изглеждаше изявлението на Стефан Янев против приемането на еврото. Всъщност точно до момента в който той изпълняваше позицията на министър председател в служебното държавно управление на Румен Радев през юни 2021 година Българска народна банка и Министерството на финансите одобриха Националния проект за въвеждане на еврото в България и беше декларирана задачата това да се случи до началото на 2024 година
Остава неразбираемо какво е трансформирало възгледите на премиера единствено година по-късно, когато той сподели:
„ Българският лев е последният излишък от суверенитет на българската държава… а ние закриваме и този детайл “, сподели Янев пред бТВ и акцентира, че настоящето решение е било признато „ в тишина и успокоение без публично разискване “, до момента в който в това време левът навършва 142 години. Той направи и връзка сред решението за еврото и възможното основаване на.
Още преди да разгласи основаването на своя план „ Български напредък “ Стефан Янев неведнъж се обявяваше в отбрана на „ националния интерес “, без обаче да назове ясно какво схваща под този израз. В декларацията от основаването на партията му той разгласи, че „ външната политика следва да е ориентирана към опазване на политическата самостоятелност посредством търсене на нужните салда “.
Кирил Петков като боен министър в актуалното държавно управление, откакто Янев направи серия от изявления, в които изрази позиция, друга от тази на България във връзка войната в Украйна.
Планът за въвеждане на еврото има съперници и в границите на самата ръководеща коалиция. Срещу него гласоподаваха две от партиите – Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, като и двете оправдаха решението си с съдружното съглашение. В него е заложено, че проектът за приемане на еврото ще бъде признат единствено откакто Министерството на финансите и Българска народна банка „ изготвят разбор на изгодите и негативите от въвеждането на еврото в България, който да е основа на огромна разяснителна акция една година преди влизане в Еврозоната “.
Защитавайки тази теза, от Има Такъв Народ оповестиха, че до представянето на нализа и приемането му в Народното събрание.
Лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова сподели, че от партията не са против еврото, само че желаят да видят контрактувания в съдружното съглашение разбор за следствията от него.
Невъзможен референдум
Искането на референдум по тематиката „ за “ или „ срещу “ еврото не е ново. Партия „ Възраждане “ разгласи още през лятото на 2018 година, че ще провежда референдум с въпрос „ Против ли сте премахването на българския лев и въвеждането на еврото като публична валута е България “. Тогава Костадинов твърдеше, че от партията за 3 месеца са събрали повече от 190 хиляди подписа, само че до референдум по този начин и не се стигна.
Решението за приемането на еврото в действителност не е взето от актуалното държавно управление. България поема ангажимент да стане част от еврозоната още с влизането си в Европейски Съюз през 2007 година В еврозоната членуват 19 страни, а седем, измежду които е и България, към момента не са покрили нужните критерии. Единствената страна членка на Европейски Съюз, която може да избере да не се причисли към единната валута, е Дания. Тя има уговорка за безучастие, приложена при подписването на контракта за присъединение към блока.
Според Юлиана Николова настояванията за референдум са „ остаряла ария “, а самото осъществяване на допитване по отношение на интернационалните контракти е допустимо да се случи единствено преди тяхното одобрение, тъй като в противоположен случай това би оставило интернационалното право „ да виси “.
Иска се референдум за еврото поради тази „ остаряла ария “, че се отхвърляме от суверенитета на българския лев, което са цялостни глупостиЮлиана Николова
„ Иска се референдум за еврото поради тази „ остаряла ария “, че се отхвърляме от суверенитета на българския лев, което са цялостни нелепости, откакто дойче марката се отхвърли от личния си суверенитет и нищо не пострада “, споделя Николова. Тя напомня, че сходна е била обстановката при въвеждането на еврото като валута при започване на новия век, когато отново са се рисували апокалиптични картини „ и нищо изключително не се случи “.
Пред БНР политологът Даниел Смилов свърза съпротивата против еврото с „ маргиналните елементи на политическото пространство и с нови артисти, които навлизат, национал-популисти и така нататък “. Според него разликите по въпроса в ръководещата коалиция са повече „ тактически “, а необятният консенсус, в който влизат и опозиционните Движение за права и свободи и ГЕРБ, би трябвало да бъде удържан „ тъй като ще имаме популистки опити страната да бъде отклонена от пътя на евроинтеграцията “.
Според икономиста Красен Станчев настояването за референдум по тематиката за еврото в действителност е „ концепция за преразглеждане на контракта за участие в Европейски Съюз “.
Отдавна изгубен суверенитет на лв.
Твърденията на „ Възраждане “ и Стефан Янев, че въвеждането на еврото би означавало загуба на суверенитет от страна на България и метода, по който упражнява фискалната си политика, също са погрешни.
България се отхвърли от суверенитет през 1997 година, тъй като приехме валутен ръб, който обвързва лв. с евротоГеорги Ангелов, икономист
„ България се отхвърли от суверенитет през 1997 година, тъй като приехме валутен ръб, който обвързва лв. с еврото. Така че действително тази година се навършват 25 години откогато сме се отказали да имаме лична парична политика “, споделя икономистът Георги Ангелов. Той напомня, че в края на 90-те България непринудено се отхвърля от суверенитета и то „ заради добра причина “ – несправянето във воденето на лична политика, отпечатване на пари и дълга битка с хиперинфлацията.
Според него, с изключение на всичко друго, влизането в еврозоната в действителност значи повече финансова и банкова непоклатимост – противоположното на изказванията на всички, които приказват в интерес на анулация или закъснение на процеса. Той счита за усъвършенстване и опцията още една институция като Европейската централна банка (ЕЦБ) да упражнява надзор над банковия бранш взаимно с Българска народна банка, „ с цел да не се случват неприятни неща като КТБ “.
Красен Станчев също твърди, че „ суверенитетът “ не е обвързван с еврото и не е „ предаден “ с въвеждането на валутата. Той споделя, че провеждането на референдум няма да значи опазване на действителна парична политика на Българска народна банка, нито че сходна политика „ би било нещо положително “.
„ Историческият опит на България свидетелства, че Българска народна банка доста рядко е имала чиста интернационална самостоятелност на емисионната си политика. За страни като България и още 185-190 страни в света това е на процедура непостижимо “, споделя още Станчев.
Реакцията против еврото пристигна единствено два дни след държавното решение и породи разделяне. Така стана и преди месеци, когато се спореше към за войната в Украйна. После пристигна дебатът, в който съветските газ и нефт бяха представяни за незаменими. Кулминацията в разделянето настъпи с въпроса дали да се изпраща военна помощ за Киев - твърдеше се, че България не трябва да го прави, "за да не се въвлечем във война “.
В петък беше признато едно на пръв взор официално, обвързвано с проекта за въвеждане на европейската валута в България. То стана мотив за следващо политическо разделяне, което стъпва на погрешни изказвания.
Ден след решението водачът на проруската „ Възраждане “, която е за излизането на България от НАТО и Европейски Съюз, Костадин Костадинов сподели, че партията стартира съвещания за по тематиката. Самото решение беше несъмнено от Костадинов като „ следващо национално изменничество “ от страна на кабинета на Кирил Петков.
Срещу решението е и някогашният длъжностен министър председател и водач на новосформиращата се партия „ Български напредък “ Стефан Янев . Той дефинира обстановката като закриване на „ последния излишък от суверенитет на българската страна “.
Въпреки че решението беше признато от Министерския съвет, против него гласоподаваха министрите на Българска социалистическа партия и „ ИТН “ . Те оправдаха дейностите си с неналичието на стопански разбор за вероятните последици от приемането на единната валута, както и с неналичието на полемика сред участниците в обединението.
Може ли обаче да бъде провеждан референдум за еврото и правилно ли е, че с приемането на нова валута страната се отхвърля от суверенитет? С тези въпроси Свободна Европа потърси шефа на портал „ Европа “ Юлиана Николова и старшия икономист на Институт отворено общество Георги Ангелов.
Те споделят, че българският лев от дълго време е обвързван с еврото поради валутния ръб, а самият референдум няма юридическа основа, защото процесът по интеграция в еврозоната е общопризнат още с подписването на контракта за присъединение на България към Европейски Съюз.
„ Това е звук, с цел да се притегли внимание. Този звук е недобронамерен, той всява напрежение “, сподели Николова.
С изключение на „ ИТН “ обединенията, които са срещу еврото, са същите, които намерено заеха позиции, близки до съветската за войната в Украйна или бяха срещу въвеждането на наказания против Русия, или се оповестиха против изпращането на военна помощ за Киев.
Кой е срещу еврото, кой приказва за суверенитет и кой желае отсрочване
Костадин Костадинов дефинира решението за еврото като „ национално изменничество “. Той сподели, че ще събере подписи на 35 народни представители и на още сред 200 и 400 хиляди жители, с цел да може да инициира национално допитване и да трансформира резултатите от него в наложителни. Той разгласи дейностите на „ Възраждане “ като „ борба за спасяването на българския лев и запазването на финансовата ни самостоятелност “.
Възраждане, несъмнено, няма да допусне предателите да унищожат българския левКостадин Костадинов
„ Решението не е взето единомислещо - имало е гласоподаване, при което 10 министри са били "за ", а 7 са дали своят вот "против " въвеждането на еврото. "Възраждане ", несъмнено, няма да допусне предателите да унищожат българския лев “, написа Костадинов.
Преди седмици „ Възраждане “ към този момент разгласи гражданско непокорство, прикани за ежедневни митинги в страната и разгласи война на държавното управление поради позициите му по войната в Украйна и за даване на военнотехническа помощ на Киев, която не включва изпращане на оръжие и муниции.
Тезата на Костадинов е обяснима с това, че партията му по изискване е за излизането на България от Европейски Съюз и НАТО. Но не по този начин изглеждаше изявлението на Стефан Янев против приемането на еврото. Всъщност точно до момента в който той изпълняваше позицията на министър председател в служебното държавно управление на Румен Радев през юни 2021 година Българска народна банка и Министерството на финансите одобриха Националния проект за въвеждане на еврото в България и беше декларирана задачата това да се случи до началото на 2024 година
Остава неразбираемо какво е трансформирало възгледите на премиера единствено година по-късно, когато той сподели:
„ Българският лев е последният излишък от суверенитет на българската държава… а ние закриваме и този детайл “, сподели Янев пред бТВ и акцентира, че настоящето решение е било признато „ в тишина и успокоение без публично разискване “, до момента в който в това време левът навършва 142 години. Той направи и връзка сред решението за еврото и възможното основаване на.
Още преди да разгласи основаването на своя план „ Български напредък “ Стефан Янев неведнъж се обявяваше в отбрана на „ националния интерес “, без обаче да назове ясно какво схваща под този израз. В декларацията от основаването на партията му той разгласи, че „ външната политика следва да е ориентирана към опазване на политическата самостоятелност посредством търсене на нужните салда “.
Кирил Петков като боен министър в актуалното държавно управление, откакто Янев направи серия от изявления, в които изрази позиция, друга от тази на България във връзка войната в Украйна.
Планът за въвеждане на еврото има съперници и в границите на самата ръководеща коалиция. Срещу него гласоподаваха две от партиите – Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, като и двете оправдаха решението си с съдружното съглашение. В него е заложено, че проектът за приемане на еврото ще бъде признат единствено откакто Министерството на финансите и Българска народна банка „ изготвят разбор на изгодите и негативите от въвеждането на еврото в България, който да е основа на огромна разяснителна акция една година преди влизане в Еврозоната “.
Защитавайки тази теза, от Има Такъв Народ оповестиха, че до представянето на нализа и приемането му в Народното събрание.
Лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова сподели, че от партията не са против еврото, само че желаят да видят контрактувания в съдружното съглашение разбор за следствията от него.
Невъзможен референдум
Искането на референдум по тематиката „ за “ или „ срещу “ еврото не е ново. Партия „ Възраждане “ разгласи още през лятото на 2018 година, че ще провежда референдум с въпрос „ Против ли сте премахването на българския лев и въвеждането на еврото като публична валута е България “. Тогава Костадинов твърдеше, че от партията за 3 месеца са събрали повече от 190 хиляди подписа, само че до референдум по този начин и не се стигна.
Решението за приемането на еврото в действителност не е взето от актуалното държавно управление. България поема ангажимент да стане част от еврозоната още с влизането си в Европейски Съюз през 2007 година В еврозоната членуват 19 страни, а седем, измежду които е и България, към момента не са покрили нужните критерии. Единствената страна членка на Европейски Съюз, която може да избере да не се причисли към единната валута, е Дания. Тя има уговорка за безучастие, приложена при подписването на контракта за присъединение към блока.
Според Юлиана Николова настояванията за референдум са „ остаряла ария “, а самото осъществяване на допитване по отношение на интернационалните контракти е допустимо да се случи единствено преди тяхното одобрение, тъй като в противоположен случай това би оставило интернационалното право „ да виси “.
Иска се референдум за еврото поради тази „ остаряла ария “, че се отхвърляме от суверенитета на българския лев, което са цялостни глупостиЮлиана Николова
„ Иска се референдум за еврото поради тази „ остаряла ария “, че се отхвърляме от суверенитета на българския лев, което са цялостни нелепости, откакто дойче марката се отхвърли от личния си суверенитет и нищо не пострада “, споделя Николова. Тя напомня, че сходна е била обстановката при въвеждането на еврото като валута при започване на новия век, когато отново са се рисували апокалиптични картини „ и нищо изключително не се случи “.
Пред БНР политологът Даниел Смилов свърза съпротивата против еврото с „ маргиналните елементи на политическото пространство и с нови артисти, които навлизат, национал-популисти и така нататък “. Според него разликите по въпроса в ръководещата коалиция са повече „ тактически “, а необятният консенсус, в който влизат и опозиционните Движение за права и свободи и ГЕРБ, би трябвало да бъде удържан „ тъй като ще имаме популистки опити страната да бъде отклонена от пътя на евроинтеграцията “.
Според икономиста Красен Станчев настояването за референдум по тематиката за еврото в действителност е „ концепция за преразглеждане на контракта за участие в Европейски Съюз “.
Отдавна изгубен суверенитет на лв.
Твърденията на „ Възраждане “ и Стефан Янев, че въвеждането на еврото би означавало загуба на суверенитет от страна на България и метода, по който упражнява фискалната си политика, също са погрешни.
България се отхвърли от суверенитет през 1997 година, тъй като приехме валутен ръб, който обвързва лв. с евротоГеорги Ангелов, икономист
„ България се отхвърли от суверенитет през 1997 година, тъй като приехме валутен ръб, който обвързва лв. с еврото. Така че действително тази година се навършват 25 години откогато сме се отказали да имаме лична парична политика “, споделя икономистът Георги Ангелов. Той напомня, че в края на 90-те България непринудено се отхвърля от суверенитета и то „ заради добра причина “ – несправянето във воденето на лична политика, отпечатване на пари и дълга битка с хиперинфлацията.
Според него, с изключение на всичко друго, влизането в еврозоната в действителност значи повече финансова и банкова непоклатимост – противоположното на изказванията на всички, които приказват в интерес на анулация или закъснение на процеса. Той счита за усъвършенстване и опцията още една институция като Европейската централна банка (ЕЦБ) да упражнява надзор над банковия бранш взаимно с Българска народна банка, „ с цел да не се случват неприятни неща като КТБ “.
Красен Станчев също твърди, че „ суверенитетът “ не е обвързван с еврото и не е „ предаден “ с въвеждането на валутата. Той споделя, че провеждането на референдум няма да значи опазване на действителна парична политика на Българска народна банка, нито че сходна политика „ би било нещо положително “.
„ Историческият опит на България свидетелства, че Българска народна банка доста рядко е имала чиста интернационална самостоятелност на емисионната си политика. За страни като България и още 185-190 страни в света това е на процедура непостижимо “, споделя още Станчев.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ