Историята с Гинка Върбакова и енергото се върна. Скоро идва и сметката!
Този път бизнес дамата може да не е от губещата страна
напомня сагата с несъстоялата се покупка на ЧЕЗ от "Инерком България " на Гинка Върбакова.
През януари сдружението осъди на последна инстанция Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за провалената договорка. Скандалът преди 4 години беше голям, тъй като не беше ясно от кое място незнайната компания от Пазарджик ще вземе средства, с цел да заплати. Тогава министърът на енергетиката Теменужка Петкова подаде оставка, само че след това я отдръпна. В Народното събрание бяха изслушани управлението и юристите "Инерком ", управлението на Банката за развиване (ББР), представители на спецслужбите. Случаят по този начин и не се обясни, макар че бордът на ЧЕЗ в Чехия твърдеше, че финансирането е дадено от ББР и че има писмо за стихотворец ангажимент за това.
Преди 4 години тя се появи изненадващо за мнозина и изиска да купи най-голямото енерго в България. Това провокира скандал, а най-после страната ѝ забрани да подписа договорката. Днес обаче тази история се върна и този път Гинка Върбакова може да не е от губещата страна.
През 2018 година продажбата на българските активи на чешкия енергиен колос ЧЕЗ провокира скандал, както в България, по този начин и в Чехия. Частна договорка сред две компании прерасна в политически въпрос на междудържавно равнище. Ставаше дума за най-голямото електроразпределително дружество в България, което доставя ток на повече от една трета от страната, в това число и столицата София. Ставаше дума и за стотици милиони евро цена. Тогава договарянията стопираха да наподобяват на общоприети бизнес връзки и се озоваха в центъра на политическия живот. Сделката беше спряна, само че четири години по-късно това прекъсване се оказа нелегално.
В първите дни на февруари тази година стана известно, че компанията "Инерком " дефинитивно е осъдила Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) поради това, че през 2018 година е блокирала договорката ѝ за придобиване на българските активи на ЧЕЗ. Това решение пък отваря път пред "Инерком " да съди страната за милиони левове пропуснати изгоди. И компанията има цялостно право да се възползва. Това значи, че абсурдът от 2018 година може скоро да се окаже прекомерно безценен за българските данъкоплатци.
Напускането на кораба
В началото на 2017 година стана известно, че чешката компания ЧЕЗ възнамерява да продаде бизнеса си в България. Компанията, в която към 70 на 100 от акциите са благосъстоятелност на чешката страна, притежаваше електроразпределителните сдружения в столицата и Западна България, "ТЕЦ-Варна " и няколко ВЕИ-централи. Бизнесът ѝ е стратегически за страната, тъй като компанията доставя с електричество към 3 милиона клиента.
Продажбата на "ТЕЦ-Варна " се случи бързо. ТЕЦ-ът беше продаден в края на 2017 година на българската компания "Сигда ". Интересна беше цената на договорката, тъй като през 2006 година ЧЕЗ купи Топлоелектрическа централа "Варна " за 206 млн. евро, а през 2017 година го продаде за 48,5 млн. евро.
Няколко месеца след завършването на договорката мажоритарен притежател на ТЕЦ-а стана почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган. Миналата година чешката и българската прокуратура оповестиха, че стартират следствие на договорката поради подозрения за корупция, само че резултати от работата на прокурорите към момента няма.
Малката компания и огромният бизнес
За разлика от въглищната централа обаче продажбата на електроразпределителното сдружение не се случи по този начин елементарно. През февруари 2018 година стана известно, че за покупател на българския бизнес на ЧЕЗ е определена компанията "Инерком България ".
За необятната аудитория компанията се появи от нищото. Официален притежател на компанията е Гинка Върбакова. Единствените връзки, които станаха ясни тогава, бяха с чешкия металургичен магнат Зденек Земек, както и другарството на Върбакова с тогавашния министър на енергетиката Теменужка Петкова (ГЕРБ).
Земек "помогна с построяването на слънчевите ни централи. Със свои активи той застана зад капиталови заеми, които ни отпусна словашката банка. Ние ги върнахме ", сподели тогава в изявление за "24 часа " Върбакова.
"Една инцидентна среща и едно откровено другарство ". С тези думи Върбакова изясни познанството си с Теменужка Петкова и отхвърли министърката да е в спор на ползи поради подготвяната договорка. Въпреки това, след осветяването на познанството сред двете, Петкова подаде оставка като министър, която обаче не беше призната от премиера Бойко Борисов.
Откъде са парите
Основният въпрос, който беше задаван към избора на "Инерком " за покупател на ЧЕЗ, беше от кое място една относително дребна компания ще откри пари, с цел да финансира договорка за стратегическо дружество.
За към две седмици в края на февруари 2018 година събитията към продажбата на ЧЕЗ се развиха като във филм. Голяма част от информацията за договорката пристигаше от чешкото издание "Лидове вести ", благосъстоятелност на тогавашния чешки министър председател Андрей Бабиш.
Според обява в изданието парите по договорката щяха да дойдат главно от две български банки и две офшорни компании.
В България първият, който изрече обществено подозренията си за опциите на "Инерком " да придобие ЧЕЗ, беше някогашният енергиен министър от ГЕРБ Делян Добрев.
"Не мога да си показва по какъв начин една компания от Пазарджик с 90 хиляди лв. активи и 11 хиляди лв. загуби ще купи най-големия частен енергиен бизнес в България ", сподели Добрев.
"Не съм чувал нито за госпожа Върбакова, нито за "Инерком " до през вчерашния ден. Изведнъж тази компания придобива една трета от мрежата в България. Не виждам тази компания да има опит, обвързван с бизнеса на ЧЕЗ, тъй като ЕРП-тата са характерен тип бизнес ", разяснява той.
Срещу договорката с "Инерком " застана и водачът на опозиционната тогава Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. "Гинка от Пазарджик е записала тази компания през септември 2017 година, т.е. преди няколко месеца с капитал от 50 хиляди лв.. И Гинка от Пазарджик заплаща 320 млн. евро за бизнес, който прави оборот от над 1,5 милиарда лева и визира над 2 млн. български жители и фамилии ", сподели Нинова.
Така непознатата компания "Инерком " и познанството на собственичката ѝ Гинка Върбакова с Теменужка Петкова се трансфораха в мотив за съмнения и въпроси дали зад договорката не стоят близки до ръководещата партия ГЕРБ ползи.
Тогавашният министър председател Бойко Борисов и водач на партията видя сюжет за събаряне на държавното управление и даде обещание "тези хора да ги разнищя до край ". Той назова договорката "схема " и разяснява, че зад нея стоят "руско-грузински офшорки, съветски банки, български, и то такива, които по някаква причина са имали проблеми ".
Двойно сериозен ден
Със сигурност Гинка Върбакова ще помни датата 1 март 2018 година Денят ѝ стартира с диалози в Министерския съвет и приключи с чуване в Народното събрание.
Тогава стана ясно, че държавното управление е поискало надзорен дял при продажбата на бизнеса на ЧЕЗ в България. "Водихме диалози за това, че министър председателят желае да има цялостен надзор върху договорката, която сключваме, и върху компанията, която ще придобием. Заминавам за Чехия, с цел да беседвам с продавача ", сподели Върбакова след среща при Борисов.
Преди да замине за Чехия, Върбакова приказва и в Народното събрание. От изявлението ѝ пред депутатите от комисиите по енергетика и надзор над службите най-запомнящи се бяха репликите на Върбакова по адрес на Корнелия Нинова.
"От водача на една политическа мощ (Корнелия Нинова - б.а.) беше заложен въпроса по какъв начин може Гинка от Пазарджик на 43 години да си купи ЧЕЗ? Мога ли и аз да върна въпрос в същия жанр? А по какъв начин може млада дама, от село Крушовица, на 28 години, да си купи "Техноимпекс ", попита Върбакова, напомняйки за приватизационна договорка, в която Нинова е взела участие по-рано.
"Свидетели сме на един политически и стопански шантаж, целящ прекъсването на една безусловно законосъобразна договорка и на груба интервенция в капиталовите планове на нашата компания ", продължи Върбакова. По думите ѝ "яростното политизиране " на продажбата на сдруженията на ЧЕЗ е достигнало до степен на "сатанизиране ".
Въпросът "откъде ще дойдат парите " за финансиране на покупката на ЧЕЗ по този начин и не получи обществен отговор с обяснението, че информацията е конфиденциална.
Комисия за защита на конкуренцията като инструмент за отстрел
През юли 2018 година Комисия за защита на конкуренцията спря договорката на "Инерком " за придобиване на активите на ЧЕЗ в България. Мотивът на антимонополната комисия беше, че по този начин компанията ще получи господстващо състояние на пазара на електрическа енергия. Към оня миг Върбакова притежаваше бизнес за произвеждане на слънчева електрическа енергия с незабележим пазарен дял. Решението на антимонополната комисия обаче докара до приключване на периодите за завършване на договорката за ЧЕЗ и до нейното пропадане.
Четири години по-късно Върховният административен съд постанови дефинитивно, че решението на Комисия за защита на конкуренцията е било нелегално. Съдът дефинира като "съществени " нарушаванията на Комисия за защита на конкуренцията, тъй като решението е постановено без изследване на пазара.
Според съда делът на конфигурираните мощности на фотоволтаици на "Инерком " и ЧЕЗ е под 3 на 100. "Ако пазарният дял на едно дружество е под 40% от съответния пазар, малко евентуално е същото да е с господстващо състояние ", написа в решението на съда.
Решението на съда отваря врата пред "Инерком " да съди страната за пропуснати изгоди. "Имаме съображение въз основа на това правосъдно решение да претендираме вреди ", сподели за "Свободна Европа " юристът на "Инерком " Милена Стоева. Тя обаче не пожела да разяснява дали компанията ще заведе дело против страната.
"Имаме един незаконосъобразен административен акт. Удовлетворени сме от решението на съда ", сподели Стоева.
"Свободна Европа " изпрати въпроси и до Комисия за защита на конкуренцията, само че не получи отговор.
В последна сметкаенергото на ЧЕЗ беше добито от "Еврохолд " през 2021 година Името на "Еврохолд " се появи в записи на глас, напомнящ този на тогавашния министър председател Бойко Борисов.
"Раздуйте това, че вкарах КФН по "Еврохолд ", на тоя да му размажа физиономията, че не се преценява с мене, това е доста значимо ", се чува в записа.
По закон членовете на антимонополната комисия не носят имуществена отговорност за породени вреди при практикуване на предоставените им функционалности и пълномощия. Сметката ще я платят българските данъкоплатци.
напомня сагата с несъстоялата се покупка на ЧЕЗ от "Инерком България " на Гинка Върбакова.
През януари сдружението осъди на последна инстанция Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за провалената договорка. Скандалът преди 4 години беше голям, тъй като не беше ясно от кое място незнайната компания от Пазарджик ще вземе средства, с цел да заплати. Тогава министърът на енергетиката Теменужка Петкова подаде оставка, само че след това я отдръпна. В Народното събрание бяха изслушани управлението и юристите "Инерком ", управлението на Банката за развиване (ББР), представители на спецслужбите. Случаят по този начин и не се обясни, макар че бордът на ЧЕЗ в Чехия твърдеше, че финансирането е дадено от ББР и че има писмо за стихотворец ангажимент за това.
Преди 4 години тя се появи изненадващо за мнозина и изиска да купи най-голямото енерго в България. Това провокира скандал, а най-после страната ѝ забрани да подписа договорката. Днес обаче тази история се върна и този път Гинка Върбакова може да не е от губещата страна.
През 2018 година продажбата на българските активи на чешкия енергиен колос ЧЕЗ провокира скандал, както в България, по този начин и в Чехия. Частна договорка сред две компании прерасна в политически въпрос на междудържавно равнище. Ставаше дума за най-голямото електроразпределително дружество в България, което доставя ток на повече от една трета от страната, в това число и столицата София. Ставаше дума и за стотици милиони евро цена. Тогава договарянията стопираха да наподобяват на общоприети бизнес връзки и се озоваха в центъра на политическия живот. Сделката беше спряна, само че четири години по-късно това прекъсване се оказа нелегално.
В първите дни на февруари тази година стана известно, че компанията "Инерком " дефинитивно е осъдила Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) поради това, че през 2018 година е блокирала договорката ѝ за придобиване на българските активи на ЧЕЗ. Това решение пък отваря път пред "Инерком " да съди страната за милиони левове пропуснати изгоди. И компанията има цялостно право да се възползва. Това значи, че абсурдът от 2018 година може скоро да се окаже прекомерно безценен за българските данъкоплатци.
Напускането на кораба
В началото на 2017 година стана известно, че чешката компания ЧЕЗ възнамерява да продаде бизнеса си в България. Компанията, в която към 70 на 100 от акциите са благосъстоятелност на чешката страна, притежаваше електроразпределителните сдружения в столицата и Западна България, "ТЕЦ-Варна " и няколко ВЕИ-централи. Бизнесът ѝ е стратегически за страната, тъй като компанията доставя с електричество към 3 милиона клиента.
Продажбата на "ТЕЦ-Варна " се случи бързо. ТЕЦ-ът беше продаден в края на 2017 година на българската компания "Сигда ". Интересна беше цената на договорката, тъй като през 2006 година ЧЕЗ купи Топлоелектрическа централа "Варна " за 206 млн. евро, а през 2017 година го продаде за 48,5 млн. евро.
Няколко месеца след завършването на договорката мажоритарен притежател на ТЕЦ-а стана почетният ръководител на Движение за права и свободи Ахмед Доган. Миналата година чешката и българската прокуратура оповестиха, че стартират следствие на договорката поради подозрения за корупция, само че резултати от работата на прокурорите към момента няма.
Малката компания и огромният бизнес
За разлика от въглищната централа обаче продажбата на електроразпределителното сдружение не се случи по този начин елементарно. През февруари 2018 година стана известно, че за покупател на българския бизнес на ЧЕЗ е определена компанията "Инерком България ".
За необятната аудитория компанията се появи от нищото. Официален притежател на компанията е Гинка Върбакова. Единствените връзки, които станаха ясни тогава, бяха с чешкия металургичен магнат Зденек Земек, както и другарството на Върбакова с тогавашния министър на енергетиката Теменужка Петкова (ГЕРБ).
Земек "помогна с построяването на слънчевите ни централи. Със свои активи той застана зад капиталови заеми, които ни отпусна словашката банка. Ние ги върнахме ", сподели тогава в изявление за "24 часа " Върбакова.
"Една инцидентна среща и едно откровено другарство ". С тези думи Върбакова изясни познанството си с Теменужка Петкова и отхвърли министърката да е в спор на ползи поради подготвяната договорка. Въпреки това, след осветяването на познанството сред двете, Петкова подаде оставка като министър, която обаче не беше призната от премиера Бойко Борисов.
Откъде са парите
Основният въпрос, който беше задаван към избора на "Инерком " за покупател на ЧЕЗ, беше от кое място една относително дребна компания ще откри пари, с цел да финансира договорка за стратегическо дружество.
За към две седмици в края на февруари 2018 година събитията към продажбата на ЧЕЗ се развиха като във филм. Голяма част от информацията за договорката пристигаше от чешкото издание "Лидове вести ", благосъстоятелност на тогавашния чешки министър председател Андрей Бабиш.
Според обява в изданието парите по договорката щяха да дойдат главно от две български банки и две офшорни компании.
В България първият, който изрече обществено подозренията си за опциите на "Инерком " да придобие ЧЕЗ, беше някогашният енергиен министър от ГЕРБ Делян Добрев.
"Не мога да си показва по какъв начин една компания от Пазарджик с 90 хиляди лв. активи и 11 хиляди лв. загуби ще купи най-големия частен енергиен бизнес в България ", сподели Добрев.
"Не съм чувал нито за госпожа Върбакова, нито за "Инерком " до през вчерашния ден. Изведнъж тази компания придобива една трета от мрежата в България. Не виждам тази компания да има опит, обвързван с бизнеса на ЧЕЗ, тъй като ЕРП-тата са характерен тип бизнес ", разяснява той.
Срещу договорката с "Инерком " застана и водачът на опозиционната тогава Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. "Гинка от Пазарджик е записала тази компания през септември 2017 година, т.е. преди няколко месеца с капитал от 50 хиляди лв.. И Гинка от Пазарджик заплаща 320 млн. евро за бизнес, който прави оборот от над 1,5 милиарда лева и визира над 2 млн. български жители и фамилии ", сподели Нинова.
Така непознатата компания "Инерком " и познанството на собственичката ѝ Гинка Върбакова с Теменужка Петкова се трансфораха в мотив за съмнения и въпроси дали зад договорката не стоят близки до ръководещата партия ГЕРБ ползи.
Тогавашният министър председател Бойко Борисов и водач на партията видя сюжет за събаряне на държавното управление и даде обещание "тези хора да ги разнищя до край ". Той назова договорката "схема " и разяснява, че зад нея стоят "руско-грузински офшорки, съветски банки, български, и то такива, които по някаква причина са имали проблеми ".
Двойно сериозен ден
Със сигурност Гинка Върбакова ще помни датата 1 март 2018 година Денят ѝ стартира с диалози в Министерския съвет и приключи с чуване в Народното събрание.
Тогава стана ясно, че държавното управление е поискало надзорен дял при продажбата на бизнеса на ЧЕЗ в България. "Водихме диалози за това, че министър председателят желае да има цялостен надзор върху договорката, която сключваме, и върху компанията, която ще придобием. Заминавам за Чехия, с цел да беседвам с продавача ", сподели Върбакова след среща при Борисов.
Преди да замине за Чехия, Върбакова приказва и в Народното събрание. От изявлението ѝ пред депутатите от комисиите по енергетика и надзор над службите най-запомнящи се бяха репликите на Върбакова по адрес на Корнелия Нинова.
"От водача на една политическа мощ (Корнелия Нинова - б.а.) беше заложен въпроса по какъв начин може Гинка от Пазарджик на 43 години да си купи ЧЕЗ? Мога ли и аз да върна въпрос в същия жанр? А по какъв начин може млада дама, от село Крушовица, на 28 години, да си купи "Техноимпекс ", попита Върбакова, напомняйки за приватизационна договорка, в която Нинова е взела участие по-рано.
"Свидетели сме на един политически и стопански шантаж, целящ прекъсването на една безусловно законосъобразна договорка и на груба интервенция в капиталовите планове на нашата компания ", продължи Върбакова. По думите ѝ "яростното политизиране " на продажбата на сдруженията на ЧЕЗ е достигнало до степен на "сатанизиране ".
Въпросът "откъде ще дойдат парите " за финансиране на покупката на ЧЕЗ по този начин и не получи обществен отговор с обяснението, че информацията е конфиденциална.
Комисия за защита на конкуренцията като инструмент за отстрел
През юли 2018 година Комисия за защита на конкуренцията спря договорката на "Инерком " за придобиване на активите на ЧЕЗ в България. Мотивът на антимонополната комисия беше, че по този начин компанията ще получи господстващо състояние на пазара на електрическа енергия. Към оня миг Върбакова притежаваше бизнес за произвеждане на слънчева електрическа енергия с незабележим пазарен дял. Решението на антимонополната комисия обаче докара до приключване на периодите за завършване на договорката за ЧЕЗ и до нейното пропадане.
Четири години по-късно Върховният административен съд постанови дефинитивно, че решението на Комисия за защита на конкуренцията е било нелегално. Съдът дефинира като "съществени " нарушаванията на Комисия за защита на конкуренцията, тъй като решението е постановено без изследване на пазара.
Според съда делът на конфигурираните мощности на фотоволтаици на "Инерком " и ЧЕЗ е под 3 на 100. "Ако пазарният дял на едно дружество е под 40% от съответния пазар, малко евентуално е същото да е с господстващо състояние ", написа в решението на съда.
Решението на съда отваря врата пред "Инерком " да съди страната за пропуснати изгоди. "Имаме съображение въз основа на това правосъдно решение да претендираме вреди ", сподели за "Свободна Европа " юристът на "Инерком " Милена Стоева. Тя обаче не пожела да разяснява дали компанията ще заведе дело против страната.
"Имаме един незаконосъобразен административен акт. Удовлетворени сме от решението на съда ", сподели Стоева.
"Свободна Европа " изпрати въпроси и до Комисия за защита на конкуренцията, само че не получи отговор.
В последна сметкаенергото на ЧЕЗ беше добито от "Еврохолд " през 2021 година Името на "Еврохолд " се появи в записи на глас, напомнящ този на тогавашния министър председател Бойко Борисов.
"Раздуйте това, че вкарах КФН по "Еврохолд ", на тоя да му размажа физиономията, че не се преценява с мене, това е доста значимо ", се чува в записа.
По закон членовете на антимонополната комисия не носят имуществена отговорност за породени вреди при практикуване на предоставените им функционалности и пълномощия. Сметката ще я платят българските данъкоплатци.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ