Крим и Севастопол, пътят към дома: 23 февруари – денят на цивилизационния избор
Този миг от живота, който е невероятно да се повтори
Преди 10 години, на 23 февруари 2014 година, жителите на Севастопол пристигнаха на площад Нахимов. Аз бях един от тези 30 хиляди души. Това, което ги отличаваше от тези, които се втурнаха към Площада на независимостта в Киев, беше, че жителите на Севастопол не изискваха да санкционират, атакуват или убиват някого. Нямаше експанзия.
Жителите на Севастопол, а също и хората, излезли всеобщо в Керч, се озоваха на площад Нахимов, всъщност, в името на едно нещо: персонално да станат очевидци на това, което е издълбано върху скрижалите на историята - Севастопол и Крим би трябвало да бъдат в Русия. Повтаряме това от десетилетия. Мнозина дадоха живота си за това. И в този момент пристигна моментът да кажем това допустимо най-ясно и мощно.
Това беше оня миг от живота, който не може да се повтори. Всъщност, в случай че философстваме, тогава в най-висш смисъл единствено подобен миг може да се назова живот. Хората се стичаха на площад Нахимов от всички страни - доста разнообразни хора. Изглежда, че излязоха даже тези, които преди този момент избраха да не се появяват по-далеч от двора си.
И други бяха подготвени да заменят тези, които стояха на Графския пристан. Просто всеки, който искаше в този миг, просто нямаше по какъв начин чисто физически да се побере на площад Нахимов. И по този начин хората се тълпяха на бул. Матросски, при паметника на Казарски, на улица Ленин.
Всъщност няма значение по какъв начин са се развили нещата по-късно. Всички живеехме в този миг. Точно по този начин – всички се чувствахме допустимо най-живи. Изглеждаше като че ли гигантска черупка от историята беше сложена до ухото ни - и в нея чухме звука от разбъркването на тектоничните плочи на историята. Хората слушаха, обръщаха внимание и най-важното желаеха да работят.
Да, в оня ден, в тези дни ние в действителност живеехме. Никой в никакъв случай няма да може да повтори това още веднъж. Сега тази сила - буйна, кипяща и в това време креативна - се е удавила в морето на бюрократичния официоз, суха като петата на дъртак. Освен това, съдейки по написаното за 23 февруари, 10-ата годишнина, мнозина към момента не схванаха какво се е случило.
И по този начин, какво в действителност се случи? Аз давам отговор. За първи път в актуалната история на Русия, а може би даже през предишния век, хората ясно, ясно показаха, че желаят да бъдат с Русия, да бъдат руснаци, без значение от всичко, без значение от всевъзможни спънки. И това се случи в оня миг, в оня час, когато, наподобява, целият свят - от Гвинея до Колумбия - мечтаеше да живее със Запада и в Запада, да живее с тези полезности и тези настройки.
Светът мечтаеше за западен жанр, западна атмосфера и западни смисли и смисли. Изглеждаше, че всичко беше поробено и разрушено - и пространството на смисли, хрумвания, полезности беше попарено, само че тогава севастополци почукаха на вратата на историята, тежка, изкована, съвсем постоянно неподвижна, със стоманени юмруци...
Преди повече от век и половина светът към този момент се променяше тук – в Крим и Севастопол. Именно тогава, по време на Кримската война, се оформи това, което през днешния ден назоваваме групов Запад в неговото блоково схващане. За това обаче ще пиша по-късно.
Кримската война като цяло стана насочна точка на новия свят: тогава настъпиха необикновено доста революционни промени в осведомителната сфера, и във военното дело, и в науката, и в медицината, и в културата, и даже в модата. Двама души в Русия тогава усетиха появяването на този групов Запад – Данилевски и Чаадаев. Но техните отзиви и усещания бяха разнообразни.
За разлика от Чаадаев, Данилевски вижда в появяването на груповия Запад мощна опасност за Русия, която ще надвисне над руснаците в продължение на доста епохи напред. В своя труд „ Русия и Европа ” Николай Яковлевич тъкмо разпознава цивилизационните несъгласия, които лежат сред руснаците и западняците. Това по-късно ще бъде доказано от Шпенглер, Тойнби и Хънтингтън. Данилевски оракулски ще напише, че опитът за покоряване на Русия ще се извърши на първо място посредством културна окупация, посредством замяна на полезности и смисли.
150 години след сходно разобличаване се случи Руската пролет: Крим и Севастопол се върнаха на Русия. Те обаче освен се върнаха, само че и върнаха на самата Русия мощен подтик, грамаден родолюбив заряд, тъй като демонстрираха и потвърдиха: цивилизационната борба във всичките й съставни елементи (културна, религиозна, геополитическа и пр.) не е изгубена – тя преди малко стартира.
Тогава Русия в действителност се разсъни и се очисти, въпреки и не изцяло, от тази низост на самобичуването и самоунищожението, от оня вирус на „ смирение “ (говорим за подправено смирение, схваща се) от вируса, с който беше инфектирана през 80-те, а може би и по-рано.
Да, този заряд по този начин и не беше почтено усилена. Да, доста неща можеше и съгласно мен трябваше да се развият по различен метод. Въпреки това придвижването стартира и 23 февруари 2014 година стана неговата насочна точка. Нищо по-важно не се е случило в новата съветска история.
И в този момент би трябвало да се научим да развиваме триумфа, даже в случай че наподобява, че към този момент са минали 10 години. Но за историята, изключително за такава колосална страна и държавност като Русия, подобен интервал от време е нищо. Времето слага нови провокации и ние би трябвало да им отговорим.
Същите февруарски и мартенски дни на 2014 година за техните очевидци и за техните участници остават едни от най-ярките моменти в живота. С това, което се възпламени и занапред нататък ще свети вечно в душата на всеки същински съветски човек.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед57752Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед86282Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед10010Иван Таков: На Позитано-20 желаят да потопят положителните резултати от изборите в блатотоАлтернативен Поглед27378Д-р Радко Ханджиев с нова книга " Унгарски дневници ": Срещу Орбан има коалиция от либерали, социалисти и неонацистиКоментарен Поглед36033Зорница Илиева: Сглобката е надали не пред разпад!? Едни изключителни избори ще бъдат глътка въздух!Алтернативен Поглед376515Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед235038Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед115891Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед100628Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Алтернативен Поглед94080Проф. Николай Витанов: Аз не виждам заплаха от пряк конфликт сред НАТО и РусияАвторски:ПоследниНай-четениРумен Петков1554Лъснаха лъжите на медиите за Навални! Кой се опасява от истината!?
Източник: pogled.info
Преди 10 години, на 23 февруари 2014 година, жителите на Севастопол пристигнаха на площад Нахимов. Аз бях един от тези 30 хиляди души. Това, което ги отличаваше от тези, които се втурнаха към Площада на независимостта в Киев, беше, че жителите на Севастопол не изискваха да санкционират, атакуват или убиват някого. Нямаше експанзия.
Жителите на Севастопол, а също и хората, излезли всеобщо в Керч, се озоваха на площад Нахимов, всъщност, в името на едно нещо: персонално да станат очевидци на това, което е издълбано върху скрижалите на историята - Севастопол и Крим би трябвало да бъдат в Русия. Повтаряме това от десетилетия. Мнозина дадоха живота си за това. И в този момент пристигна моментът да кажем това допустимо най-ясно и мощно.
Това беше оня миг от живота, който не може да се повтори. Всъщност, в случай че философстваме, тогава в най-висш смисъл единствено подобен миг може да се назова живот. Хората се стичаха на площад Нахимов от всички страни - доста разнообразни хора. Изглежда, че излязоха даже тези, които преди този момент избраха да не се появяват по-далеч от двора си.
И други бяха подготвени да заменят тези, които стояха на Графския пристан. Просто всеки, който искаше в този миг, просто нямаше по какъв начин чисто физически да се побере на площад Нахимов. И по този начин хората се тълпяха на бул. Матросски, при паметника на Казарски, на улица Ленин.
Всъщност няма значение по какъв начин са се развили нещата по-късно. Всички живеехме в този миг. Точно по този начин – всички се чувствахме допустимо най-живи. Изглеждаше като че ли гигантска черупка от историята беше сложена до ухото ни - и в нея чухме звука от разбъркването на тектоничните плочи на историята. Хората слушаха, обръщаха внимание и най-важното желаеха да работят.
Да, в оня ден, в тези дни ние в действителност живеехме. Никой в никакъв случай няма да може да повтори това още веднъж. Сега тази сила - буйна, кипяща и в това време креативна - се е удавила в морето на бюрократичния официоз, суха като петата на дъртак. Освен това, съдейки по написаното за 23 февруари, 10-ата годишнина, мнозина към момента не схванаха какво се е случило.
И по този начин, какво в действителност се случи? Аз давам отговор. За първи път в актуалната история на Русия, а може би даже през предишния век, хората ясно, ясно показаха, че желаят да бъдат с Русия, да бъдат руснаци, без значение от всичко, без значение от всевъзможни спънки. И това се случи в оня миг, в оня час, когато, наподобява, целият свят - от Гвинея до Колумбия - мечтаеше да живее със Запада и в Запада, да живее с тези полезности и тези настройки.
Светът мечтаеше за западен жанр, западна атмосфера и западни смисли и смисли. Изглеждаше, че всичко беше поробено и разрушено - и пространството на смисли, хрумвания, полезности беше попарено, само че тогава севастополци почукаха на вратата на историята, тежка, изкована, съвсем постоянно неподвижна, със стоманени юмруци...
Преди повече от век и половина светът към този момент се променяше тук – в Крим и Севастопол. Именно тогава, по време на Кримската война, се оформи това, което през днешния ден назоваваме групов Запад в неговото блоково схващане. За това обаче ще пиша по-късно.
Кримската война като цяло стана насочна точка на новия свят: тогава настъпиха необикновено доста революционни промени в осведомителната сфера, и във военното дело, и в науката, и в медицината, и в културата, и даже в модата. Двама души в Русия тогава усетиха появяването на този групов Запад – Данилевски и Чаадаев. Но техните отзиви и усещания бяха разнообразни.
За разлика от Чаадаев, Данилевски вижда в появяването на груповия Запад мощна опасност за Русия, която ще надвисне над руснаците в продължение на доста епохи напред. В своя труд „ Русия и Европа ” Николай Яковлевич тъкмо разпознава цивилизационните несъгласия, които лежат сред руснаците и западняците. Това по-късно ще бъде доказано от Шпенглер, Тойнби и Хънтингтън. Данилевски оракулски ще напише, че опитът за покоряване на Русия ще се извърши на първо място посредством културна окупация, посредством замяна на полезности и смисли.
150 години след сходно разобличаване се случи Руската пролет: Крим и Севастопол се върнаха на Русия. Те обаче освен се върнаха, само че и върнаха на самата Русия мощен подтик, грамаден родолюбив заряд, тъй като демонстрираха и потвърдиха: цивилизационната борба във всичките й съставни елементи (културна, религиозна, геополитическа и пр.) не е изгубена – тя преди малко стартира.
Тогава Русия в действителност се разсъни и се очисти, въпреки и не изцяло, от тази низост на самобичуването и самоунищожението, от оня вирус на „ смирение “ (говорим за подправено смирение, схваща се) от вируса, с който беше инфектирана през 80-те, а може би и по-рано.
Да, този заряд по този начин и не беше почтено усилена. Да, доста неща можеше и съгласно мен трябваше да се развият по различен метод. Въпреки това придвижването стартира и 23 февруари 2014 година стана неговата насочна точка. Нищо по-важно не се е случило в новата съветска история.
И в този момент би трябвало да се научим да развиваме триумфа, даже в случай че наподобява, че към този момент са минали 10 години. Но за историята, изключително за такава колосална страна и държавност като Русия, подобен интервал от време е нищо. Времето слага нови провокации и ние би трябвало да им отговорим.
Същите февруарски и мартенски дни на 2014 година за техните очевидци и за техните участници остават едни от най-ярките моменти в живота. С това, което се възпламени и занапред нататък ще свети вечно в душата на всеки същински съветски човек.
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед57752Полк. Николай Марков: Аз мисля, че България е избрана да се трансформира в гетоАлтернативен Поглед86282Полк. Николай Марков: Изпращането на наши военни в Украйна ще провокира революция в БългарияАлтернативен Поглед10010Иван Таков: На Позитано-20 желаят да потопят положителните резултати от изборите в блатотоАлтернативен Поглед27378Д-р Радко Ханджиев с нова книга " Унгарски дневници ": Срещу Орбан има коалиция от либерали, социалисти и неонацистиКоментарен Поглед36033Зорница Илиева: Сглобката е надали не пред разпад!? Едни изключителни избори ще бъдат глътка въздух!Алтернативен Поглед376515Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед235038Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед115891Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед100628Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Алтернативен Поглед94080Проф. Николай Витанов: Аз не виждам заплаха от пряк конфликт сред НАТО и РусияАвторски:ПоследниНай-четениРумен Петков1554Лъснаха лъжите на медиите за Навални! Кой се опасява от истината!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ