Антикитайската реторика на Г-7 издава нервност и осъзнаване за края на еднополюсната хегемония
Този месец се организира срещата на седемте най-развити индустриални сили или по-скоро на тогавашните такива, тъй като към днешна дата форматът БРИКС генерира по-голям брутен артикул от Г-7. Срещата се организира в японския град Хирошима, който през Втората международна война е погубен при единствената офанзива с атомно оръжие в историята, която е осъществена от Съединени американски щати. Тази година светът съвсем не обърна внимание на официалното съобщение на Г-7, което нямаше да съставлява интерес на фона на по-важните геополитически и геоикономически процеси, в случай че не бяха изключително гневните офанзиви против Китай. Според реномираното западно издание Financial Times, това е най-силното наказание от страна на Г-7 против Китай до момента.
Ясно е, че това се дължи на няколко разнообразни фактора. Един от тях е фактът, че Г-7 са изправени пред екзистенциална рецесия за смисъла на самото им битие като организация - икономическата им тежест от ден на ден понижава, демографията им изостава зад Глобалния Юг и групата на БРИКС. Нещо повече, редица основни страни показаха интерес да се причислят към БРИКС, а международните медии се концентрират върху дейностите на тази организация, на ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество), на страни като Китай, Бразилия, Русия и тнт.
Г-7 би трябвало да е групата на седемте индустриални сили, само че към днешна дата е по-скоро групата на седем пост-индустриални сили, които са задлъжнели, с доста дребен или никакъв стопански напредък и колосални демографски проблеми. Вместо да се концентрират върху интернационално съдействие, нови форми на произвеждане и също на дипломация, те се пробват да запазят водещото си място посредством банални начини от колониалната ера и Студената война.
За разлика от едно време, когато Г-7 подлагаха на критика Китай за обособени неща, само че заради зависимостта си от търговията с него въпреки всичко не пресичаха някои граници на положителния звук, през днешния ден те като цяло преглеждат КНР надали не като зложелател. Очевидно е, че Съединените щати, които губят шампионата и хегемонията си, са главният мотор зад вълната от анти-китайски дейности, приказки и позиции в целия Западен свят. В официалното съобщение на Г-7 Китай се загатва 20 пъти и по всевъзможни тематики - от Тайван, Източнокитайско и Южнокитайско море та до Хонконг и Синдзян. Впрочем, все въпроси, които са вътрешнокитайски и не би трябвало да касаят страните от Г-7.
Но това не е просто груба интервенция във вътрешните работи на Китай, а и напълно целеустремен опит да се поражда международно напрежение, сходно на това от Студената война, което очевидно има за цел да провали огромните китайски хрумвания и планове за взаимосвързаност и партньорство в цяла Евразия, Африка, Тихоокеанския район и Латинска Америка.
Днес Китай е най-големият търговски сътрудник на Европа да вземем за пример, само че това не пречи на Съединените щати да тласкат " Стария континент " към разлом с КНР. Изхождайки от обстоятелството, че скъсването на връзките с Русия докара до закъснение на растежа в Европа, инфлация, нарушени логистични вериги, усложнения в енергетиката, неустановеност и обществени проблеми, можем единствено да си представим какво би станало, в случай че проектът на Съединени американски щати успее и Европейски Съюз направи грешката да скъса и с Китай.
Все отново в официалното съобщение на Г-7 се загатва, че седемте страни нямали за цел да " наранят Китай ", " да се отделят ", и се надявали да " изградят градивни и постоянни връзки " с него. Тази по-миролюбива дефиниция наподобява отразява по-балансираните позиции на европейските страни, които могат да разчитат единствено на връзките с Китай за някаква сериозна външна търговия отвън Европа, за огромни извъневропейски вложения, ноу-хау и инфраструктурни планове.
Това от своя страна демонстрира, че Западният свят не е обединен. До напълно скоро волята на Съединени американски щати беше закон и за Европейския съюз, както понякога европейските водачи акцентират сами. Но това очевидно не е казусът към 2023 година, тъй като даже европейците усещат, че хегемонията на американците завършва. Някогашни американски съдружници като Саудитска Арабия, Турция и Бразилия да вземем за пример, стартират да се ориентират на изток и към многополюсния свят и световната общественост на споделената орис (каквато е концепцията на Си Дзинпин за своего рода различна, по-справедлива и равноправна глобализация), което няма по какъв начин да не породи въпросителни и в европейските столици.
В последна сметка Съединените щати освен, че накараха Европа да скъса с Русия, да се откаже от евтини енергоресурси (кръвта на европейската енергетика и индустрия), само че и се демонстрираха като извънредно неточни и нелоялни " сътрудници ", откакто започнаха да продават своя природен газ на Стария континент на 5-6 пъти по-скъпи цени, в сравнение с са в самата Америка. Друга показателна липса на същинско партньорство бяха неконкурентните преимущества, които администрацията на Байдън сътвори, стимулирайки високотехнологичното произвеждане на електрически автомобили и зелени технологии на своя територия, за сметка на европейските компании (често и с нарочната цел да ги " открадне " от Европа).
И до момента в който Г-7 се занимава с антикитайска изразителност, съвсем всички други страни в света търсят партньорство и съдействие с Китай в търговията, стопанската система, инфраструктурата, интернационалните връзки и дипломацията, образованието, опазването на здравето, а към този момент даже и в областта на сигурността. Страните в Евразия, Африка и Тихия океан научиха, че огромните интернационалните западни институции съществуват, с цел да дават преференции и неконкурентни преимущества на Съединени американски щати, Англия и някои други, а не с цел да предизвикват интернационалното съдействие. Те също по този начин научиха, че Г-7 е на първо място група, която пази ползите на Съединени американски щати, а не благополучието на цялата интернационална общественост.
Както някои западни медии подчертаха, тази среща на Г-7 в Хирошима не носи блясъка на предходните срещи. Това е, както пишат те, " клуб на самотните сърца ", тъй като в страните от клуба има обществено и политическо неодобрение, а сред самите тях съмнение и явно недоразумение. А до момента в който Г-7 се занимава с антикитайска изразителност, Китай и сътрудниците му градят историята на човечеството в 21-и век посредством взаимосвързаност, партньорство, съдействие и равнопоставеност в интернационалните връзки.
Може би Съединени американски щати и техните сътрудници, в случай че толкоз се опасяват от загуба на въздействие, трябваше да се концентрират на огромни стопански планове, както Китай направи с " Един пояс, Един път " и може би трябваше да спрат да постановат своите политики, просвета и възгледи върху непознати страни и цивилизации? Защото, колкото по-силно страните от Г-7 размахват пръсти, толкоз повече Глобалният Юг се консолидира и се обръща към китайската концепция за световна общественост на споделената орис.
Ясно е, че това се дължи на няколко разнообразни фактора. Един от тях е фактът, че Г-7 са изправени пред екзистенциална рецесия за смисъла на самото им битие като организация - икономическата им тежест от ден на ден понижава, демографията им изостава зад Глобалния Юг и групата на БРИКС. Нещо повече, редица основни страни показаха интерес да се причислят към БРИКС, а международните медии се концентрират върху дейностите на тази организация, на ШОС (Шанхайската организация за сътрудничество), на страни като Китай, Бразилия, Русия и тнт.
Г-7 би трябвало да е групата на седемте индустриални сили, само че към днешна дата е по-скоро групата на седем пост-индустриални сили, които са задлъжнели, с доста дребен или никакъв стопански напредък и колосални демографски проблеми. Вместо да се концентрират върху интернационално съдействие, нови форми на произвеждане и също на дипломация, те се пробват да запазят водещото си място посредством банални начини от колониалната ера и Студената война.
За разлика от едно време, когато Г-7 подлагаха на критика Китай за обособени неща, само че заради зависимостта си от търговията с него въпреки всичко не пресичаха някои граници на положителния звук, през днешния ден те като цяло преглеждат КНР надали не като зложелател. Очевидно е, че Съединените щати, които губят шампионата и хегемонията си, са главният мотор зад вълната от анти-китайски дейности, приказки и позиции в целия Западен свят. В официалното съобщение на Г-7 Китай се загатва 20 пъти и по всевъзможни тематики - от Тайван, Източнокитайско и Южнокитайско море та до Хонконг и Синдзян. Впрочем, все въпроси, които са вътрешнокитайски и не би трябвало да касаят страните от Г-7.
Но това не е просто груба интервенция във вътрешните работи на Китай, а и напълно целеустремен опит да се поражда международно напрежение, сходно на това от Студената война, което очевидно има за цел да провали огромните китайски хрумвания и планове за взаимосвързаност и партньорство в цяла Евразия, Африка, Тихоокеанския район и Латинска Америка.
Днес Китай е най-големият търговски сътрудник на Европа да вземем за пример, само че това не пречи на Съединените щати да тласкат " Стария континент " към разлом с КНР. Изхождайки от обстоятелството, че скъсването на връзките с Русия докара до закъснение на растежа в Европа, инфлация, нарушени логистични вериги, усложнения в енергетиката, неустановеност и обществени проблеми, можем единствено да си представим какво би станало, в случай че проектът на Съединени американски щати успее и Европейски Съюз направи грешката да скъса и с Китай.
Все отново в официалното съобщение на Г-7 се загатва, че седемте страни нямали за цел да " наранят Китай ", " да се отделят ", и се надявали да " изградят градивни и постоянни връзки " с него. Тази по-миролюбива дефиниция наподобява отразява по-балансираните позиции на европейските страни, които могат да разчитат единствено на връзките с Китай за някаква сериозна външна търговия отвън Европа, за огромни извъневропейски вложения, ноу-хау и инфраструктурни планове.
Това от своя страна демонстрира, че Западният свят не е обединен. До напълно скоро волята на Съединени американски щати беше закон и за Европейския съюз, както понякога европейските водачи акцентират сами. Но това очевидно не е казусът към 2023 година, тъй като даже европейците усещат, че хегемонията на американците завършва. Някогашни американски съдружници като Саудитска Арабия, Турция и Бразилия да вземем за пример, стартират да се ориентират на изток и към многополюсния свят и световната общественост на споделената орис (каквато е концепцията на Си Дзинпин за своего рода различна, по-справедлива и равноправна глобализация), което няма по какъв начин да не породи въпросителни и в европейските столици.
В последна сметка Съединените щати освен, че накараха Европа да скъса с Русия, да се откаже от евтини енергоресурси (кръвта на европейската енергетика и индустрия), само че и се демонстрираха като извънредно неточни и нелоялни " сътрудници ", откакто започнаха да продават своя природен газ на Стария континент на 5-6 пъти по-скъпи цени, в сравнение с са в самата Америка. Друга показателна липса на същинско партньорство бяха неконкурентните преимущества, които администрацията на Байдън сътвори, стимулирайки високотехнологичното произвеждане на електрически автомобили и зелени технологии на своя територия, за сметка на европейските компании (често и с нарочната цел да ги " открадне " от Европа).
И до момента в който Г-7 се занимава с антикитайска изразителност, съвсем всички други страни в света търсят партньорство и съдействие с Китай в търговията, стопанската система, инфраструктурата, интернационалните връзки и дипломацията, образованието, опазването на здравето, а към този момент даже и в областта на сигурността. Страните в Евразия, Африка и Тихия океан научиха, че огромните интернационалните западни институции съществуват, с цел да дават преференции и неконкурентни преимущества на Съединени американски щати, Англия и някои други, а не с цел да предизвикват интернационалното съдействие. Те също по този начин научиха, че Г-7 е на първо място група, която пази ползите на Съединени американски щати, а не благополучието на цялата интернационална общественост.
Както някои западни медии подчертаха, тази среща на Г-7 в Хирошима не носи блясъка на предходните срещи. Това е, както пишат те, " клуб на самотните сърца ", тъй като в страните от клуба има обществено и политическо неодобрение, а сред самите тях съмнение и явно недоразумение. А до момента в който Г-7 се занимава с антикитайска изразителност, Китай и сътрудниците му градят историята на човечеството в 21-и век посредством взаимосвързаност, партньорство, съдействие и равнопоставеност в интернационалните връзки.
Може би Съединени американски щати и техните сътрудници, в случай че толкоз се опасяват от загуба на въздействие, трябваше да се концентрират на огромни стопански планове, както Китай направи с " Един пояс, Един път " и може би трябваше да спрат да постановат своите политики, просвета и възгледи върху непознати страни и цивилизации? Защото, колкото по-силно страните от Г-7 размахват пръсти, толкоз повече Глобалният Юг се консолидира и се обръща към китайската концепция за световна общественост на споделената орис.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ