След 40 години полет Вояджърите ще замлъкнат завинаги
Този месец се навършват 40 години от старта на двете галактически сонди " Вояджър 1 " и " Вояджър 2 " на НАСА. Тези две идентични междупланетни станции, които се разграничават единствено по име и начален час, имаха задачата да изследват външните планети на Слънчевата система.
След 4 десетилетия австралийската обсерватория за следене на сондите CSIRO в Канбера, комплект от четири радиотелескопи или чинии, към този момент е единствената с уместно съоръжение и позиция, която може да комуникира с двете сонди, до момента в който те не престават да напредват в дълбокия космос, надхвърляйки всички граници на досегашните изследвания, споделя The Conversation.
Сондата " Вояджър 2 " започва 20 август, 1977, а близнакът й - на 5 септември същата година. Четиридесетата годишнина от " Вояджър 2 " мина неотдавна, а след още няколко седмици ще бъде и за " Вояджър 1 ".
Няма комплициране с номерацията на сондите, тъй като специалистите поначало са възнамерявали, че " Вояджър 1 " би трябвало изпревари своя другар. Случва се тъкмо по този начин - сонда номер едно съумя да напредне сред орбитите на Марс и астероидния пояс.
И двете сонди по друг метод останаха в историята. " Вояджър 1 " сега е най-далечният обект от Земята, основан от индивида. А " Вояджър 2 " стана първата и единствената сонда, която съумя да посети едновременно четири планети, газовите колоси на Слънчевата система: Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.
" Вояджър 1 " е освен в най-отдалеченият от Земята, основан от индивида обект, само че също по този начин и най-бързият. Скоростта му е 17 км/сек. Сега е на разстояние 139 астрономически единици или 21 милиарда километра. Данните за полета на " Вояджърите " непрестанно се актуализират на специфична страница на Jet Propulsion Laboratory на НАСА.
Учените регистрират обстоятелството, че няколко години след старта слънчевите панели на " Вояджър " няма да са задоволително за сила на всички системи. Ето за какво, всяка от сондите са оборудвани с три радиоизотопни термоелектрически генератора с мощ първоначално от 470 вата. Сега поради полуразпада мощността към този момент по-ниска - към 300 вата. С течение на времето тя ще пада още. Смята се, че след няколко години създадената сила няма да е задоволително за естествена работа, тъй че системата ще продължи пътя си в безмълвие.
Конструкцията на апаратите планува три типа компютри. Първият служи за надзор на научните принадлежности и устройства, вторият ръководи полета, третият е команден. За всеки вид компютър има два аварийни.
През 1990 година " Вояджър 1 " се обърна своите камери към дома. Получената фотография, известна като " Бледата синя точка " (Pale Blue Dot), се вижда Земята като отдалечена точка, един пиксел, плаващ в големия черен космос.
Легендарният астрофизик Карл Сейгън, ангажирани с Вояджър от самото й начало, се въодушевява от тази фотография да напише книгата " Бледа синя точка ", която излиза през 1994 година.
" Казано е, че астрономията е смиряваща, а аз бих добавил, че е опит за създаване на темперамент. Според мен, евентуално няма по-добро доказателство за безумието на човешката самоувереност от това отдалечено изображение на нашия мъничък свят. За мен, то акцентира отговорността ни да се отнасяме по-приветливо и състрадателно един към различен и да опазим и отгледаме тази бледа синя точка - единственият дом, който в миналото сме познавали... "
И двата апарата Вояджър от дълго време са напуснали външните планети, поели в разнообразни направления, те към момента изпращат данни назад на Земята и отговорят на въпроси, за които даже не ни е хрумвало да попитаме, когато стартираха преди 40 години.
Казват, че " Вояджър 1 " е напуснал рамките на Слънчевата система. Това се е случвало повече от един път. Учените неведнъж обявяваха, че сондата " тъкмо в този момент " напуща нашата система, а по-късно се оказва, че към момента не е по този начин.
През 2012 година апаратът навлиза в зоната на хелиопаузата, където налягането на слънчевия вятър се балансира от налягането на междузвездното пространство. Самата хелиосферата е региона към Слънцето, където слънчевият вятър към момента надвива над " галактическия вятър " - поток йоннизирани частици от междузвездното пространство.
През 2013 година бе обявено на няколко пъти, че " Вояджър 1 " е оттатък границите на въздействие на Слънцето, а през септември същата година, пристигна потвърждението.
Окончателно учените се убедиха, че сондата е към този момент в междузвездното пространство, едвам през 2014 година. Сега потокът йонизирани частици, които обкръжават сондата, е към 40 пъти по-плътен, в сравнение с е бил в Слънчевата система. Носейки се на юг, отвън въздействието на магнитното поле, генерирано от нашето Слънце, " Вояджър 1 " има опция директно да учи състава на междузвездното пространство.
Трябва да се означи, че когато учените споделят, че апаратът напуща системата, това се отнася единствено за хелиосферата. Той не е излязъл отвън орбитите на небесните тела, които се въртят към Слънцето. Сондата още не е достигнала орбитата на транснептуновия обект Седна, да не приказваме за Облака на Оорт - най-външната обвивка на Слънчевата система, обитаема с комети.
Станцията за следене в Канбера продължава да получава сигнали от двата Вояджъра всеки ден, а сега е единствено тя може да се обменя сигнали с Вояджър 2, заради позицията на галактическия транспортен съд, който продължава по своя път надалеч от Слънчевата система.
Тъй като съответните дистанции са десетки милиарди километри, силата на сигнала и от двата галактически кораба е доста слаб, единствено една милиардна до една трилионна от вата.
Когато през 2012 година " Вояджър 1 " стана първият галактически уред, излязъл отвън междузвездното пространство, оттук насетне Вояджър 1 ще получава команди, които могат да се изпращат единствено от чиниите на Канбера. Тя е единствената станция с предавател с висока мощ, който може да предава сигнал, задоволително мощен, с цел да бъде получен от галактическия транспортен съд.
Това е едно епично странствуване за двата галактически кораба не по-големи от дребни рейсове, два брилянтни робота с осем пистови магнетофони, които записват данни а 256-килобайтовата памет.
Преди 40 години създателите на плана са търсели контакт с извънземен разсъдък и по тази причина оставиха в апарата обръщение от земляните.
Основното нещо, което желаеха да оповестят бе местоположението на Земята. Това е направено посредством специфична карта, където главните ориентири са 14 пулсара, всеки с неповторими характерности. Те са задоволително надеждни фарове за една чуждоземна цивилизация. Те била разбрали къде е Земята и след един милион години. Може би някои пулсари могат да съществуват няколко милиарда години. Всички те се въртят бързо и има неповторим " профил " на импулсите електромагнитно лъчение. Забавянето сред импулсите е неповторимо. Затова е направена карта въз основата на пулсари.
Дължината на линиите, които свързват всеки пулсар със Слънцето (то е централен детайл на картата), демонстрират какъв брой надалеч всеки един от тях е от нашата звезда. скоростта на въртене на пулсарите е записана в двоичен код единствено до 12 признака. Освен позицията на Земята, картата демонстрира и по кое време е стартирана сондата.
Въпросната информация е написана върху златна плоча. Автор на картата е Франк Дрейк, същият, съставил известното уравнение на Дрейк, което дефинира какъв брой цивилизации, владеещи радиокомуникациите може да има в нашата вселена. Дъщеря му, Катрин Денинг, споделя, че учените по време на подготовката на картата и изработването на златната плоча не са обсъждали вероятните опасности на контакта с " братя по разсъдък ". Сега, апропо, Денинг учи плюсовете и минусите на изпращането на известия до извънземни цивилизации. Показателно е, че в този момент от ден на ден и повече специалисти, да не приказваме за елементарните хора, считат, че не би трябвало да се опитваме да ни " чуят ", по-добре е ние да ги " чуем ".
Поместени са 115 фотоси в аналогов формат. Останалата част от плочата се просвирва като елементарна грамофонна плоча, със скорост 16⅔ оборота в минута.
Доктор Сейгън и другите членове на комисията сортират и голям брой естествени звуци като тези, издавани от прибой, вятър, гръмотевици и животни. Добавени са музикални фрагменти от разнообразни култури и исторически интервали, поздравления на 55 езика (без български език) както и известие от тогавашния президент на Съединени американски щати Джими Картър и генералния секретар на Организация на обединените нации Курт Валдхайм. Освен надълбоко развълнувалия българите факт, че е включена родопската ария „ Излел е Делю бунтовник ", изпълнена от Валя Балканска, в плочата са записани общо 90 минути международна музика от разнообразни култури.
До 2030 година " Вояджърите " ще бъдат изцяло с изтощена мощ, ще се деактивират техните научни принадлежности и към този момент няма да могат да обменят сигнали със Земята. Те ще продължат с настоящата си скорост от над 17 километра в секунда, носейки своите златни записи като известия в бутилки по големия океан на междузвездното пространство.
Движейки се противоположни направления, на юг и на север от Слънчевата система, ще са нужни 40 000 години преди " Вояджър 2 " да стигне най-близката звездна система по траекторията на полета си и 296 000 години преди " Вояджър 1 " да премине около ярката звезда Сириус. И ще продължат милиарди години като единствените следи от цивилизацията на човешките откриватели в далечните краища на нашата вселена.
Източник: НаукаOFFNews
След 4 десетилетия австралийската обсерватория за следене на сондите CSIRO в Канбера, комплект от четири радиотелескопи или чинии, към този момент е единствената с уместно съоръжение и позиция, която може да комуникира с двете сонди, до момента в който те не престават да напредват в дълбокия космос, надхвърляйки всички граници на досегашните изследвания, споделя The Conversation.
Сондата " Вояджър 2 " започва 20 август, 1977, а близнакът й - на 5 септември същата година. Четиридесетата годишнина от " Вояджър 2 " мина неотдавна, а след още няколко седмици ще бъде и за " Вояджър 1 ".
Няма комплициране с номерацията на сондите, тъй като специалистите поначало са възнамерявали, че " Вояджър 1 " би трябвало изпревари своя другар. Случва се тъкмо по този начин - сонда номер едно съумя да напредне сред орбитите на Марс и астероидния пояс.
И двете сонди по друг метод останаха в историята. " Вояджър 1 " сега е най-далечният обект от Земята, основан от индивида. А " Вояджър 2 " стана първата и единствената сонда, която съумя да посети едновременно четири планети, газовите колоси на Слънчевата система: Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун.
" Вояджър 1 " е освен в най-отдалеченият от Земята, основан от индивида обект, само че също по този начин и най-бързият. Скоростта му е 17 км/сек. Сега е на разстояние 139 астрономически единици или 21 милиарда километра. Данните за полета на " Вояджърите " непрестанно се актуализират на специфична страница на Jet Propulsion Laboratory на НАСА.
Учените регистрират обстоятелството, че няколко години след старта слънчевите панели на " Вояджър " няма да са задоволително за сила на всички системи. Ето за какво, всяка от сондите са оборудвани с три радиоизотопни термоелектрически генератора с мощ първоначално от 470 вата. Сега поради полуразпада мощността към този момент по-ниска - към 300 вата. С течение на времето тя ще пада още. Смята се, че след няколко години създадената сила няма да е задоволително за естествена работа, тъй че системата ще продължи пътя си в безмълвие.
Конструкцията на апаратите планува три типа компютри. Първият служи за надзор на научните принадлежности и устройства, вторият ръководи полета, третият е команден. За всеки вид компютър има два аварийни.
През 1990 година " Вояджър 1 " се обърна своите камери към дома. Получената фотография, известна като " Бледата синя точка " (Pale Blue Dot), се вижда Земята като отдалечена точка, един пиксел, плаващ в големия черен космос.
Легендарният астрофизик Карл Сейгън, ангажирани с Вояджър от самото й начало, се въодушевява от тази фотография да напише книгата " Бледа синя точка ", която излиза през 1994 година.
" Казано е, че астрономията е смиряваща, а аз бих добавил, че е опит за създаване на темперамент. Според мен, евентуално няма по-добро доказателство за безумието на човешката самоувереност от това отдалечено изображение на нашия мъничък свят. За мен, то акцентира отговорността ни да се отнасяме по-приветливо и състрадателно един към различен и да опазим и отгледаме тази бледа синя точка - единственият дом, който в миналото сме познавали... "
И двата апарата Вояджър от дълго време са напуснали външните планети, поели в разнообразни направления, те към момента изпращат данни назад на Земята и отговорят на въпроси, за които даже не ни е хрумвало да попитаме, когато стартираха преди 40 години.
Казват, че " Вояджър 1 " е напуснал рамките на Слънчевата система. Това се е случвало повече от един път. Учените неведнъж обявяваха, че сондата " тъкмо в този момент " напуща нашата система, а по-късно се оказва, че към момента не е по този начин.
През 2012 година апаратът навлиза в зоната на хелиопаузата, където налягането на слънчевия вятър се балансира от налягането на междузвездното пространство. Самата хелиосферата е региона към Слънцето, където слънчевият вятър към момента надвива над " галактическия вятър " - поток йоннизирани частици от междузвездното пространство.
През 2013 година бе обявено на няколко пъти, че " Вояджър 1 " е оттатък границите на въздействие на Слънцето, а през септември същата година, пристигна потвърждението.
Окончателно учените се убедиха, че сондата е към този момент в междузвездното пространство, едвам през 2014 година. Сега потокът йонизирани частици, които обкръжават сондата, е към 40 пъти по-плътен, в сравнение с е бил в Слънчевата система. Носейки се на юг, отвън въздействието на магнитното поле, генерирано от нашето Слънце, " Вояджър 1 " има опция директно да учи състава на междузвездното пространство.
Трябва да се означи, че когато учените споделят, че апаратът напуща системата, това се отнася единствено за хелиосферата. Той не е излязъл отвън орбитите на небесните тела, които се въртят към Слънцето. Сондата още не е достигнала орбитата на транснептуновия обект Седна, да не приказваме за Облака на Оорт - най-външната обвивка на Слънчевата система, обитаема с комети.
Станцията за следене в Канбера продължава да получава сигнали от двата Вояджъра всеки ден, а сега е единствено тя може да се обменя сигнали с Вояджър 2, заради позицията на галактическия транспортен съд, който продължава по своя път надалеч от Слънчевата система.
Тъй като съответните дистанции са десетки милиарди километри, силата на сигнала и от двата галактически кораба е доста слаб, единствено една милиардна до една трилионна от вата.
Когато през 2012 година " Вояджър 1 " стана първият галактически уред, излязъл отвън междузвездното пространство, оттук насетне Вояджър 1 ще получава команди, които могат да се изпращат единствено от чиниите на Канбера. Тя е единствената станция с предавател с висока мощ, който може да предава сигнал, задоволително мощен, с цел да бъде получен от галактическия транспортен съд.
Това е едно епично странствуване за двата галактически кораба не по-големи от дребни рейсове, два брилянтни робота с осем пистови магнетофони, които записват данни а 256-килобайтовата памет.
Преди 40 години създателите на плана са търсели контакт с извънземен разсъдък и по тази причина оставиха в апарата обръщение от земляните.
Основното нещо, което желаеха да оповестят бе местоположението на Земята. Това е направено посредством специфична карта, където главните ориентири са 14 пулсара, всеки с неповторими характерности. Те са задоволително надеждни фарове за една чуждоземна цивилизация. Те била разбрали къде е Земята и след един милион години. Може би някои пулсари могат да съществуват няколко милиарда години. Всички те се въртят бързо и има неповторим " профил " на импулсите електромагнитно лъчение. Забавянето сред импулсите е неповторимо. Затова е направена карта въз основата на пулсари.
Дължината на линиите, които свързват всеки пулсар със Слънцето (то е централен детайл на картата), демонстрират какъв брой надалеч всеки един от тях е от нашата звезда. скоростта на въртене на пулсарите е записана в двоичен код единствено до 12 признака. Освен позицията на Земята, картата демонстрира и по кое време е стартирана сондата.
Въпросната информация е написана върху златна плоча. Автор на картата е Франк Дрейк, същият, съставил известното уравнение на Дрейк, което дефинира какъв брой цивилизации, владеещи радиокомуникациите може да има в нашата вселена. Дъщеря му, Катрин Денинг, споделя, че учените по време на подготовката на картата и изработването на златната плоча не са обсъждали вероятните опасности на контакта с " братя по разсъдък ". Сега, апропо, Денинг учи плюсовете и минусите на изпращането на известия до извънземни цивилизации. Показателно е, че в този момент от ден на ден и повече специалисти, да не приказваме за елементарните хора, считат, че не би трябвало да се опитваме да ни " чуят ", по-добре е ние да ги " чуем ".
Поместени са 115 фотоси в аналогов формат. Останалата част от плочата се просвирва като елементарна грамофонна плоча, със скорост 16⅔ оборота в минута.
Доктор Сейгън и другите членове на комисията сортират и голям брой естествени звуци като тези, издавани от прибой, вятър, гръмотевици и животни. Добавени са музикални фрагменти от разнообразни култури и исторически интервали, поздравления на 55 езика (без български език) както и известие от тогавашния президент на Съединени американски щати Джими Картър и генералния секретар на Организация на обединените нации Курт Валдхайм. Освен надълбоко развълнувалия българите факт, че е включена родопската ария „ Излел е Делю бунтовник ", изпълнена от Валя Балканска, в плочата са записани общо 90 минути международна музика от разнообразни култури.
До 2030 година " Вояджърите " ще бъдат изцяло с изтощена мощ, ще се деактивират техните научни принадлежности и към този момент няма да могат да обменят сигнали със Земята. Те ще продължат с настоящата си скорост от над 17 километра в секунда, носейки своите златни записи като известия в бутилки по големия океан на междузвездното пространство.
Движейки се противоположни направления, на юг и на север от Слънчевата система, ще са нужни 40 000 години преди " Вояджър 2 " да стигне най-близката звездна система по траекторията на полета си и 296 000 години преди " Вояджър 1 " да премине около ярката звезда Сириус. И ще продължат милиарди години като единствените следи от цивилизацията на човешките откриватели в далечните краища на нашата вселена.
Източник: НаукаOFFNews
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ