Музикални хроники: 5 години без магическия Принс, който може да ни радва с нова музика още дълго
Този месец означаваме 6 години без великия Принс – незаменимия артист, композитор и мултиинструменталист, оставил ослепително музикално завещание и заслужил статута си на легенда в шоубизнеса.
Принс беше на 57 години, когато умря от предозиране с медикамента фентанил на 21 април 2016 година Така по прекомерно безразсъден метод завърши славният му живот, донесъл му, с изключение на всичко друго, и седем награди „ Грами “, „ Златен глобус “ и „ Оскар “.
Същевременно обаче, той като че ли в никакъв случай не си е тръгвал.
Голяма част от шлагерите му към момента изпълват плейлистите в радиа и в стрийминг платформи, осъществяванията му на концерти се напомнят като пример, до който все по-малко нови музиканти са способни да се приближат.
Има някаква подигравка във обстоятелството, че най-популярното му осъществяване онлайн – с близо 100 млн. гледания в YouTube – е на непозната ария. Принс тотално открадва шоуто в един звезден лайв на безконечния шлагер на The Beatles While My Guitar Gently Weeps.
В това отдаване на респект към създателя на песента Джордж Харисън, Принс нахлува на сцената някъде след третата минута и раздрусва публиката със зашеметяващо китарно соло, в което по едно и също време засенчва и пародира всевъзможни китарни величия от последните десетилетия.
Американецът беше от хората, които печелят играта без изобщо да смятат за нужно да съблюдават нейните правила, а към цялата си артистична личност той съумя да резервира и една мистериозна аура, макар че изкара четири десетилетия на сцената.
Мистерията към Принс се запази частично поради големия му музикален диапазон и разнообразните му търсения. От самото начало той се изявява като извънреден мултиинструменталист, кадърен да записва цели албуми напълно самичък, както и като непоколебим и придирчив началник. На 20-годишна възраст Принс записва дебютния си албум, като свири на всички 27 инструмента в записите и влиза в съществени пререкания с опитния си продуцентски екип, а креативните му решения оскъпяват албума три пъти над планувания бюджет.
Смайваща е неговата деятелност и работливост, разрешила му да издаде 39 студийни албума. Всъщност издаденият му материал е единствено върхът на айсберга – той записва непрестанно, впуска се в звукозаписни сесии по цели нощи след концерти и употребява преносими мини студиа, съединени в бусовете, в които пътува по турнета.
Известно е, че митичният му музикален трезор съдържа хиляди неиздадени песни (по изчисленията на архивиста му Майкъл Хау), в това число цели готови албуми и приключени видеоклипове. В този подтекст се приготвя идното излизане на негов чужд албум, озаглавен Welcome 2 America. Записите са направени през 2010-2011 година, а изданието ще се появи през юли тази година и ще бъде първото сходно след гибелта на легендата.
Още от раждането си Принс е мощно обвързван с музиката около своето семейство (баща му е пианист и текстописец, а майка му е джаз певица.),
Когато влиза в гимназията, той към този момент владее китарата, пианото и барабаните, а не след дълго се развива още повече. С необятен вокален набор и с умеене да свири на струнни, клавишни, ударни и духови принадлежности, не е мъчно да се забележи, че става въпрос за уникален гений.
Когато е на 17, Принс печели вниманието на редица звукозаписни компании със своя демо касета и през 1978 година подписва с Warner Bros. Още същата година излиза дебютният му албум, а през идната и неговото продължение, съдържащо хитовия сингъл I Wanna Be Your Lover.
Широката публика ще запомни изпълнителя на първо място с фамозния виолетов дъжд от 1984 година Purple Rain е името на кино лентата, албума и песента, с които той тотално покорява мейнстрийм пространството. Но Принс остава в историята с доста повече от това.
Макар че цялото му музикално завещание продължава да циркулира онлайн, музикантът не беше голям последовател на интернет платформите за музика и беше изтеглил целия си азбучник от Spotify. Това беше част от битката му да резервира цялостен надзор над всичко, основано от него.
Неговият безапелационен отвод да прави взаимни отстъпки постоянно му причиняваше компликации и го вкарваше в значително спорове, само че му разреши да резервира стремежи надзор освен над издадения материал, само че и над трезора му с музикални хрумвания. И по един необикновен метод, неговият път в музиката очевидно ще продължи.
