Мая Донева, която е уволнена, защото иска равна заплата и въобще къде сме в справедливостта между половете
Този материал е квалифициран взаимно с Богларка Балош – публицист от унгарската медия Lakmusz.hu и преглежда разликите в заплащането сред половете в България и Унгария – две страни с друг мащаб на казуса, само че със подобен обществен подтекст.
През 2021 година Мая Донева минава през серия от изявленията и е определена за общоприет секретар на EASPD – Европейската асоциация на доставчиците на обществени услуги за хора с увреждания, основана в Брюксел и финансирана от Европейската комисия. Самата организация ѝ демонстрира, че доста я харесва. Мая мощно желае позицията, тъй като от години се бори за човешки права и обществена правдивост.
В интервала 2018–2021 е изпълнителен шеф на " Карин дом " и в тази си роля основава един от най-модерните лечебни центрове за деца с увреждания в Европа в партньорство с VELUX, Община Варна и редица корпоративни донори. Работила е в над 35 страни по тематики, свързани с създаване на политики, новаторски модели за ръководство, покровителство, обществени нововъведения и равнопоставеност.
Няколко месеца след началото на мандата си в EASPD Мая Донева вижда бюджетен остатък, обвързван със заплатите. Прави информация и открива, че нейното заплащане е с 30% по-ниско от това на предшественика ѝ – мъж от Белгия, заемал същата позиция. „ Никога няма да не помни чувството, до момента в който гледах числата в Excel таблицата “, споделя тя.
Повдига въпроса пред борда. Те признават, че е станала „ неточност “, която ще бъде поправена. С вяра излиза от срещата. В идната година заплатата ѝ е последователно увеличена, до момента в който не доближава тази на предшественика ѝ. Малко по-късно обаче е уволнена.
До момента на уволнението ѝ работата на Мая е оценена високо освен от екипа и борда, само че и от самостоятелни външни одити и инспекции. Тя съумява да разшири активността на организацията и да ѝ обезпечи най-голямото външно финансиране в съвсем 30-годишната ѝ история.
„ Сутринта ми ръкопляскаха, а по-късно същия ден ме уволниха “, споделя Мая.
Формалната причина за уволнението ѝ е „ загуба на доверие “.
До ден днешем Мая не съумява да си изясни по какъв начин сходно неравноправие е позволено в европейска институция с сходен профил. Делото ѝ против EASPD се преглежда от белгийски съд. В момента е отсрочено за февруари 2026 година, откакто в последния миг юристите на организацията показват нови доказателства.
Притеснява се по какъв начин да приказва за обстановката в България, с цел да не провокира евроскептицизъм или съмнение към неправителствените организации. Но е сигурна в едно - няма по какъв начин да замълчи.
Мая Донева не се отхвърля. Създава акцията „ Бъди разочароваща “ – въодушевена от това, че ѝ е казано, че е разочаровала борда, тъй като не се е отказала от тематиката за заплатата. С нея се свързват десетки дами от Източна Европа – румънки, украинки, българки, македонки – с сходни истории. Нейната цел е не просто персонална правдивост, а основаване на казус, точно по тази причина дефинира делото си като стратегическо.
Случаят ѝ не е изключение, а признак на по-дълбока систематична неравнопоставеност.
В Унгария, както отбелязва журналистката Богларка Балош, дискриминирането в заплащането постоянно остава невидима поради надълбоко вкоренени културни настройки.
Жените са насърчавани още от дребни да бъдат предвидими и да носят двойната тежест сред професионалния и домашния живот. Много от тях избират по-сигурни, само че по-нископлатени специалности не тъй като им липсват упоритости, а тъй като обществото ги учи да бъдат „ реалистки “.
В същото време работодателите одобряват, че дамите с деца ще отсъстват по-често, до момента в който за мъжете в същата обстановка това даже не се слага като въпрос.
„ Младите девойки не се виждат като министърки да вземем за пример, тъй като не виждат жена, която го прави “ – споделя Фани Чернуш от Amnesty International Hungary. Липсата на дами в ръководството и при вземането на решения попречва смяната.
В страна като Унгария тези консервативни правила изясняват за какво разликата в заплащането сред половете е 18% – надалеч над междинното за Европейския съюз. Но когато сходна неравнопоставеност се демонстрира в европейска институция, финансирана от Европейската комисия и призвана да отстоява обществената правдивост, това към този момент е сериозен институционален проблем.
Жените не престават да печелят по-малко – макар идентичната работа и отговорност. Причината не е една, а цялост от структурни, културни и стопански фактори, които работят по едно и също време и взаимно се укрепват.
Част от неравенството е „ вградено “ – още в избора на специалност, в метода, по който обществото прави оценка избрани типове труд, и в неналичието на действителна бистрота в частния бранш.
Жените са мощно показани в обществени и обществено значими браншове като обучение, опазване на здравето и обществена работа – точно там, където заплащането е най-ниско.
В същото време мъжете преобладават в по-високо платени браншове като ИТ, инженерство и финанси. Това води до секторна сегрегация, която от своя страна поддържа статистическото неравноправие.
Допълнително, дамите по-често прекъсват кариерата си поради неплатен труд – развъждане на деца, грижа за близки – и по този начин губят години насъбран опит, шансове за покачване и дълготрайно увеличение на приходите. Когато въпреки всичко доближат до управителни позиции, заплатите им постоянно остават по-ниски от тези на мъжете в същата подчиненост.
Липсата на механизми за разкриване и санкциониране на дискриминирането, както и отсъствието на правосъдна процедура, затвърждават чувството, че неравенството е нормализирано – не тъй като не съществува, а тъй като остава невидимо.
„ Имаме систематична наклонност – дамите да получават по-малко, даже когато работят на сходни длъжности “ – това сподели пред Булевард България проф. Станислав Иванов, съавтор дружно с доцент доктор Мая Иванова на проучването „ Заплащане и равнопоставеност в България “ от 2024 година, отдадено на разликите в заплащането сред половете, направено по поръчка на Българска платформа към Европейско женско лоби.
През 2021 година Мая Донева минава през серия от изявленията и е определена за общоприет секретар на EASPD – Европейската асоциация на доставчиците на обществени услуги за хора с увреждания, основана в Брюксел и финансирана от Европейската комисия. Самата организация ѝ демонстрира, че доста я харесва. Мая мощно желае позицията, тъй като от години се бори за човешки права и обществена правдивост.
В интервала 2018–2021 е изпълнителен шеф на " Карин дом " и в тази си роля основава един от най-модерните лечебни центрове за деца с увреждания в Европа в партньорство с VELUX, Община Варна и редица корпоративни донори. Работила е в над 35 страни по тематики, свързани с създаване на политики, новаторски модели за ръководство, покровителство, обществени нововъведения и равнопоставеност.
Няколко месеца след началото на мандата си в EASPD Мая Донева вижда бюджетен остатък, обвързван със заплатите. Прави информация и открива, че нейното заплащане е с 30% по-ниско от това на предшественика ѝ – мъж от Белгия, заемал същата позиция. „ Никога няма да не помни чувството, до момента в който гледах числата в Excel таблицата “, споделя тя.
Повдига въпроса пред борда. Те признават, че е станала „ неточност “, която ще бъде поправена. С вяра излиза от срещата. В идната година заплатата ѝ е последователно увеличена, до момента в който не доближава тази на предшественика ѝ. Малко по-късно обаче е уволнена.
До момента на уволнението ѝ работата на Мая е оценена високо освен от екипа и борда, само че и от самостоятелни външни одити и инспекции. Тя съумява да разшири активността на организацията и да ѝ обезпечи най-голямото външно финансиране в съвсем 30-годишната ѝ история.
„ Сутринта ми ръкопляскаха, а по-късно същия ден ме уволниха “, споделя Мая.
Формалната причина за уволнението ѝ е „ загуба на доверие “.
До ден днешем Мая не съумява да си изясни по какъв начин сходно неравноправие е позволено в европейска институция с сходен профил. Делото ѝ против EASPD се преглежда от белгийски съд. В момента е отсрочено за февруари 2026 година, откакто в последния миг юристите на организацията показват нови доказателства.
Притеснява се по какъв начин да приказва за обстановката в България, с цел да не провокира евроскептицизъм или съмнение към неправителствените организации. Но е сигурна в едно - няма по какъв начин да замълчи.
Мая Донева не се отхвърля. Създава акцията „ Бъди разочароваща “ – въодушевена от това, че ѝ е казано, че е разочаровала борда, тъй като не се е отказала от тематиката за заплатата. С нея се свързват десетки дами от Източна Европа – румънки, украинки, българки, македонки – с сходни истории. Нейната цел е не просто персонална правдивост, а основаване на казус, точно по тази причина дефинира делото си като стратегическо.
Случаят ѝ не е изключение, а признак на по-дълбока систематична неравнопоставеност.
В Унгария, както отбелязва журналистката Богларка Балош, дискриминирането в заплащането постоянно остава невидима поради надълбоко вкоренени културни настройки.
Жените са насърчавани още от дребни да бъдат предвидими и да носят двойната тежест сред професионалния и домашния живот. Много от тях избират по-сигурни, само че по-нископлатени специалности не тъй като им липсват упоритости, а тъй като обществото ги учи да бъдат „ реалистки “.
В същото време работодателите одобряват, че дамите с деца ще отсъстват по-често, до момента в който за мъжете в същата обстановка това даже не се слага като въпрос.
„ Младите девойки не се виждат като министърки да вземем за пример, тъй като не виждат жена, която го прави “ – споделя Фани Чернуш от Amnesty International Hungary. Липсата на дами в ръководството и при вземането на решения попречва смяната.
В страна като Унгария тези консервативни правила изясняват за какво разликата в заплащането сред половете е 18% – надалеч над междинното за Европейския съюз. Но когато сходна неравнопоставеност се демонстрира в европейска институция, финансирана от Европейската комисия и призвана да отстоява обществената правдивост, това към този момент е сериозен институционален проблем.
Жените не престават да печелят по-малко – макар идентичната работа и отговорност. Причината не е една, а цялост от структурни, културни и стопански фактори, които работят по едно и също време и взаимно се укрепват.
Част от неравенството е „ вградено “ – още в избора на специалност, в метода, по който обществото прави оценка избрани типове труд, и в неналичието на действителна бистрота в частния бранш.
Жените са мощно показани в обществени и обществено значими браншове като обучение, опазване на здравето и обществена работа – точно там, където заплащането е най-ниско.
В същото време мъжете преобладават в по-високо платени браншове като ИТ, инженерство и финанси. Това води до секторна сегрегация, която от своя страна поддържа статистическото неравноправие.
Допълнително, дамите по-често прекъсват кариерата си поради неплатен труд – развъждане на деца, грижа за близки – и по този начин губят години насъбран опит, шансове за покачване и дълготрайно увеличение на приходите. Когато въпреки всичко доближат до управителни позиции, заплатите им постоянно остават по-ниски от тези на мъжете в същата подчиненост.
Липсата на механизми за разкриване и санкциониране на дискриминирането, както и отсъствието на правосъдна процедура, затвърждават чувството, че неравенството е нормализирано – не тъй като не съществува, а тъй като остава невидимо.
„ Имаме систематична наклонност – дамите да получават по-малко, даже когато работят на сходни длъжности “ – това сподели пред Булевард България проф. Станислав Иванов, съавтор дружно с доцент доктор Мая Иванова на проучването „ Заплащане и равнопоставеност в България “ от 2024 година, отдадено на разликите в заплащането сред половете, направено по поръчка на Българска платформа към Европейско женско лоби.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ