Защо нанайците имат само 30 фамилии?
Този малоброен народ е разграничен, като през територията му е прокарана линията на държавната граница.
Така, броят им на територията на Русия става още по-малък. Какво знаем за удивителните нанайци?
Около нанайския народ има доста забавни обстоятелства. Например, наричали са ги „рибокожи“, тъй като са носели рибена кожа. Днес един подобен нанайски костюм коства сред 2200 и 3500 евро. Или пък: на мъртвите нанайци се пришива нагръдник с шарка под формата на черво, като в тяхна чест се прави дребна дървена кукла, която се „храни“ цяла година след гибелта на покойника. И най-после, фамилните им имена. И до през днешния ден те са единствено 30.
Нанайците, както и доста представители на дребните нации на Русия, в един миг са съвсем асимилирани с руснаците. Много малко хора знаят, а още по-малко не престават да приказват нанайски език в всекидневието си. Въпреки това, нанайците си остават коренни поданици на Далечния изток – хората, които населяват тези земи, още преди там да дойдат първо китайците, а след това и руснаците.
Кои са „хората на земята“
Как са се появили нанайците и до през днешния ден си остава мистерия за откривателите. Едни считат, че предците на нанайците в началото са обитавали територията на Манджурия (днешен североизточен Китай), а по-късно са тръгнали към долното течение на р. Амур и долината на р. Усури. Други, като етнографа Лев Щернберг, допускат, че нанайският народ е зародил с помощта на смесването на разнообразни племена. Тази версия се удостоверява от генетичния разбор на нанайците. Оказва се, че другите нанайски родове се разграничават доста един от различен по своя етнически състав – при някои генетичните следи водят към Китай, а при други – към тюрките, монголите и тунгусите.
И въпреки че първото споменаване на обитаеми места на нанайците в Русия е от XVII в., те живеят по тези земи от епохи. Дословно „нанай“ се превежда като „човек на земята“. По време на съветската колонизация ги назовават „инородци“ („чуждородци“ – тогава това значи представител на неруска народност), а през днешния ден им споделят „малък народ“ поради числеността на групата, а не поради тяхната значителност или физически размери.
Според преброяването на популацията през 2010 година в Русия живеят общо 11,671 нанайци. Още 4,600 се оказват на територията на Китай след Пекинския контракт от 1860 година, който прокарва държавната граница по р. Амур и р. Усури и разделя региона, където живее този народ, сред Русия и Китай.
Шаман с куче и открадната душа
Когато руснаците стъпват в Далечния изток, коренните нации са изправени пред избор: да одобряват съветската власт или да изоставен тези места. Нанайците избират да останат на историческите си земи. Днес над 92% от съветските нанайци живеят в Хабаровския край: в самия Хабаровск и в селата по двата бряга на р. Амур и р. Усури, докъдето от Хабаровск се стига за към 4 часа.
На нанайците е подложен различен ултиматум, когато, през втората половина на XIX в., те са покръстени от езичество в православието. Нанайците удохотворяват природата, с която влизат в контакт, посредством шамани и благодарение на кучета. Те имат вяра, че кучетата са проводници и помощници и точно с тяхна помощ шаманът намира „откраднатите“ човешки души.
Библиотека на Конгреса/Свободни източници
За душите на мъртвите те се грижат по много необикновен метод. На мъртвеца се пришива нагръдник с шарка под формата на черво, с цел да може душата да диша и да се храни. В краката, на петите и в гроба се слагат камъни, с цел да не може покойникът да се издигне при душите на живите. Със същата цел той се изнася от вкъщи през разрушен отвор ли през прозорец, само че никога през вратата, с цел да не може той да откри пътя назад към дома си. Те имат вяра, че душата на умрелия продължава да „живее“ още година след гибелта му в дребна кукла от дърво, която се назовава „пане“. Всеки ден куклата се храни, а след една година шаманът изпраща душата в отвъдното. До края на XIX в. нанайците погребват покойниците в „къщи“ над земята, а по-късно стартират да ги заравят в земята.
Библиотека на Конгреса/Свободни източници
Традиционната носия на нанайците се състои от тога и панталони с избродирани шарки, които постоянно носят някакво значение: пазят от зли духове, носят здраво здраве, добър улов и така нататък „Виждате ли този нагръдник? Сама съм го правила. Той гони злите духове. Нещо повече – на него има железни декорации и колкото по-силно звънят, толкоз по-добре. Макар че в предишното тези нагръдници са носени под облеклата, а през днешния ден е признато да се носят отвън“, Елена от с. Сикачи-Алян.
Библиотека на Конгреса/Свободни източници
Много модерни нанайци са двуверци. Те вървят на черква, само че в това време хранят речните духове „за късмет“ и за всеки случай оставят монети на специфични ритуални статуи.
Как да си измислиш фамилия
Многодетното семейство Белда от с. ДаергаДмитрий Коробейников/Sputnik
Когато идва време да получат руски паспорти, на нанайците им се постанова за първи път в историята си да се снабдят с фамилни имена. До 1974 година в техния народ просто няма такива. Документът, който задължава цялото население на страната (освен военните) да имат паспорт, се появява половин век след образуването на Съюз на съветските социалистически републики и тогава нанайците си измислят нанайски семейства, изхождайки от най-очевидна логичност. За фамилно име те си избират името на рода, към който принадлежат. Получават се общо 20 нанайски родове-фамилии: Посар, Аимка, Дигор, Нуер, Юкомзан и така нататък
Анна Денисовна Оненко преподава ръкоделие в училищеА. Шляхов/Фотохроника на ТАСС
Най-големият жанр е на белдите. А най-известният му представител е Кола Белди (1929-1993). За песента си „Увезу тебя в тундру“ (Ще те заведа в тундрата) артистът печели втора премия на Международния фестивал в Сопот (Полша), след което дълги години гастролира, изнасяйки концерти в 46 страни. Текстът на песента е отдаден на живота в тундрата и еленовъдството, въпреки че нанайците в никакъв случай не са живели в тундрата и не са гледали елени.
Нанайците са родени риболовци. В Амур живеят към 140 типа риба. Дори пет месеца от нанайския календар са кръстени на риби.
Нанаецът на XXI век
11 юли 1990 година Жители на нанайско село, съпрузите Иван Торокович и Мария Василиевна БелдаВладимир Саяпин/Фотохроника на ТАСС
Домовете и битът на актуалните нанайци едва се разграничават от типичните съветски жилища и метод на живот. Интернет, битова техника, коли, модерни мотори за лодките, портативни електроагрегати, които им разрешават да имат източник на сила, без значение къде се намират – всичко това се употребява от нанайците даже в отдалечените села. Макар че множеството, изключително младите и работоспособни измежду тях, живеят не в селата, а в градовете, където етническите нанайци са малцинство.
„Хубаво е да си нанаец в нанайско село и да вървиш в нанайско учебно заведение, само че малко хора съумяват да го реализиран. А когато си един в цялото учебно заведение, всеки гледа да ти го навре в носа. Дори имаше такава засегнатост: „Ти да не си нанаец?“, Леонид Сунгоркин, президент на „Обединението за отбрана на културата, правата и свободите на коренните малочислени нации в Приамурието“.
Серьожа ЧлянВладимир Саяпин/Фотохроника на ТАСС
На актуалната действителност е зависещ даже риболовът – обичайният занаят на този народ и основен хранителен артикул. В Русия коренните нации, които могат да се прехранват с лов на риба и количеството на улова са уредени от закона. За нанайците количеството е 50 кг риба на човек в годината, а в случай че фамилията е многодетно – 100 кг годишно. Според самите нанайци, това „гръмко“ предимство съвсем не работи. Градските нанайци не могат да си го разрешат: те нямат лодки, мрежи, прекомерно остарели са или пък имат работа и нямат време да вървят за риба. При това няма финансови обезщетения за неуловената риба.
„На нанайците даже им се поставя гора за строителство на къща. Но това също е комплицирана история, тъй като ти дават гора някъде надалеч и се допуска, че човек самичък би трябвало да разчисти тайгата, да изсече дърветата, да почисти, да приготви и да прекара всички тези кубици и чак по-късно да си построи къщата. Това е нереално“, счита Сунгоркин.
Одо Белда, 82-годишна, най-възрастната жителка на село Найхин, 1987Дмитрий Коробейников/Sputnik
Но някои нанайци въпреки всичко са намерили метод да извлекат полза от произхода си. През 2010-те те стартират да развиват етнотуризъм, трансформирайки нанайската просвета в атракция за туристите.
„Екскурзиите в нанайските села стават все по-търсени. Работим в това направление от 2016 година и искащите непрестанно порастват. Те са от най-различни места – и от нашия край, и от прилежащите райони, и даже от Москва (разстоянието от Москва до Хабаровск е 8240 км) и от други западни области на Русия“, Олга Помитун от хабаровската туристическа компания „Вояж“.
В нанайските села туристите могат да пострелят с лък, да се научат да готвят национални блюда, да ги опитат, да поиграят нанайски игри и да си купят нанайски сувенири.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
Така, броят им на територията на Русия става още по-малък. Какво знаем за удивителните нанайци?
Около нанайския народ има доста забавни обстоятелства. Например, наричали са ги „рибокожи“, тъй като са носели рибена кожа. Днес един подобен нанайски костюм коства сред 2200 и 3500 евро. Или пък: на мъртвите нанайци се пришива нагръдник с шарка под формата на черво, като в тяхна чест се прави дребна дървена кукла, която се „храни“ цяла година след гибелта на покойника. И най-после, фамилните им имена. И до през днешния ден те са единствено 30.
Нанайците, както и доста представители на дребните нации на Русия, в един миг са съвсем асимилирани с руснаците. Много малко хора знаят, а още по-малко не престават да приказват нанайски език в всекидневието си. Въпреки това, нанайците си остават коренни поданици на Далечния изток – хората, които населяват тези земи, още преди там да дойдат първо китайците, а след това и руснаците.
Кои са „хората на земята“
Как са се появили нанайците и до през днешния ден си остава мистерия за откривателите. Едни считат, че предците на нанайците в началото са обитавали територията на Манджурия (днешен североизточен Китай), а по-късно са тръгнали към долното течение на р. Амур и долината на р. Усури. Други, като етнографа Лев Щернберг, допускат, че нанайският народ е зародил с помощта на смесването на разнообразни племена. Тази версия се удостоверява от генетичния разбор на нанайците. Оказва се, че другите нанайски родове се разграничават доста един от различен по своя етнически състав – при някои генетичните следи водят към Китай, а при други – към тюрките, монголите и тунгусите.
И въпреки че първото споменаване на обитаеми места на нанайците в Русия е от XVII в., те живеят по тези земи от епохи. Дословно „нанай“ се превежда като „човек на земята“. По време на съветската колонизация ги назовават „инородци“ („чуждородци“ – тогава това значи представител на неруска народност), а през днешния ден им споделят „малък народ“ поради числеността на групата, а не поради тяхната значителност или физически размери.
Според преброяването на популацията през 2010 година в Русия живеят общо 11,671 нанайци. Още 4,600 се оказват на територията на Китай след Пекинския контракт от 1860 година, който прокарва държавната граница по р. Амур и р. Усури и разделя региона, където живее този народ, сред Русия и Китай.
Шаман с куче и открадната душа
Когато руснаците стъпват в Далечния изток, коренните нации са изправени пред избор: да одобряват съветската власт или да изоставен тези места. Нанайците избират да останат на историческите си земи. Днес над 92% от съветските нанайци живеят в Хабаровския край: в самия Хабаровск и в селата по двата бряга на р. Амур и р. Усури, докъдето от Хабаровск се стига за към 4 часа.
На нанайците е подложен различен ултиматум, когато, през втората половина на XIX в., те са покръстени от езичество в православието. Нанайците удохотворяват природата, с която влизат в контакт, посредством шамани и благодарение на кучета. Те имат вяра, че кучетата са проводници и помощници и точно с тяхна помощ шаманът намира „откраднатите“ човешки души.
Библиотека на Конгреса/Свободни източници За душите на мъртвите те се грижат по много необикновен метод. На мъртвеца се пришива нагръдник с шарка под формата на черво, с цел да може душата да диша и да се храни. В краката, на петите и в гроба се слагат камъни, с цел да не може покойникът да се издигне при душите на живите. Със същата цел той се изнася от вкъщи през разрушен отвор ли през прозорец, само че никога през вратата, с цел да не може той да откри пътя назад към дома си. Те имат вяра, че душата на умрелия продължава да „живее“ още година след гибелта му в дребна кукла от дърво, която се назовава „пане“. Всеки ден куклата се храни, а след една година шаманът изпраща душата в отвъдното. До края на XIX в. нанайците погребват покойниците в „къщи“ над земята, а по-късно стартират да ги заравят в земята.
Библиотека на Конгреса/Свободни източници Традиционната носия на нанайците се състои от тога и панталони с избродирани шарки, които постоянно носят някакво значение: пазят от зли духове, носят здраво здраве, добър улов и така нататък „Виждате ли този нагръдник? Сама съм го правила. Той гони злите духове. Нещо повече – на него има железни декорации и колкото по-силно звънят, толкоз по-добре. Макар че в предишното тези нагръдници са носени под облеклата, а през днешния ден е признато да се носят отвън“, Елена от с. Сикачи-Алян.
Библиотека на Конгреса/Свободни източници Много модерни нанайци са двуверци. Те вървят на черква, само че в това време хранят речните духове „за късмет“ и за всеки случай оставят монети на специфични ритуални статуи.
Как да си измислиш фамилия
Многодетното семейство Белда от с. ДаергаДмитрий Коробейников/Sputnik
Когато идва време да получат руски паспорти, на нанайците им се постанова за първи път в историята си да се снабдят с фамилни имена. До 1974 година в техния народ просто няма такива. Документът, който задължава цялото население на страната (освен военните) да имат паспорт, се появява половин век след образуването на Съюз на съветските социалистически републики и тогава нанайците си измислят нанайски семейства, изхождайки от най-очевидна логичност. За фамилно име те си избират името на рода, към който принадлежат. Получават се общо 20 нанайски родове-фамилии: Посар, Аимка, Дигор, Нуер, Юкомзан и така нататък
Анна Денисовна Оненко преподава ръкоделие в училищеА. Шляхов/Фотохроника на ТАСС
Най-големият жанр е на белдите. А най-известният му представител е Кола Белди (1929-1993). За песента си „Увезу тебя в тундру“ (Ще те заведа в тундрата) артистът печели втора премия на Международния фестивал в Сопот (Полша), след което дълги години гастролира, изнасяйки концерти в 46 страни. Текстът на песента е отдаден на живота в тундрата и еленовъдството, въпреки че нанайците в никакъв случай не са живели в тундрата и не са гледали елени.
Нанайците са родени риболовци. В Амур живеят към 140 типа риба. Дори пет месеца от нанайския календар са кръстени на риби.
Нанаецът на XXI век
11 юли 1990 година Жители на нанайско село, съпрузите Иван Торокович и Мария Василиевна БелдаВладимир Саяпин/Фотохроника на ТАСС
Домовете и битът на актуалните нанайци едва се разграничават от типичните съветски жилища и метод на живот. Интернет, битова техника, коли, модерни мотори за лодките, портативни електроагрегати, които им разрешават да имат източник на сила, без значение къде се намират – всичко това се употребява от нанайците даже в отдалечените села. Макар че множеството, изключително младите и работоспособни измежду тях, живеят не в селата, а в градовете, където етническите нанайци са малцинство.
„Хубаво е да си нанаец в нанайско село и да вървиш в нанайско учебно заведение, само че малко хора съумяват да го реализиран. А когато си един в цялото учебно заведение, всеки гледа да ти го навре в носа. Дори имаше такава засегнатост: „Ти да не си нанаец?“, Леонид Сунгоркин, президент на „Обединението за отбрана на културата, правата и свободите на коренните малочислени нации в Приамурието“.
Серьожа ЧлянВладимир Саяпин/Фотохроника на ТАСС
На актуалната действителност е зависещ даже риболовът – обичайният занаят на този народ и основен хранителен артикул. В Русия коренните нации, които могат да се прехранват с лов на риба и количеството на улова са уредени от закона. За нанайците количеството е 50 кг риба на човек в годината, а в случай че фамилията е многодетно – 100 кг годишно. Според самите нанайци, това „гръмко“ предимство съвсем не работи. Градските нанайци не могат да си го разрешат: те нямат лодки, мрежи, прекомерно остарели са или пък имат работа и нямат време да вървят за риба. При това няма финансови обезщетения за неуловената риба.
„На нанайците даже им се поставя гора за строителство на къща. Но това също е комплицирана история, тъй като ти дават гора някъде надалеч и се допуска, че човек самичък би трябвало да разчисти тайгата, да изсече дърветата, да почисти, да приготви и да прекара всички тези кубици и чак по-късно да си построи къщата. Това е нереално“, счита Сунгоркин.
Одо Белда, 82-годишна, най-възрастната жителка на село Найхин, 1987Дмитрий Коробейников/Sputnik
Но някои нанайци въпреки всичко са намерили метод да извлекат полза от произхода си. През 2010-те те стартират да развиват етнотуризъм, трансформирайки нанайската просвета в атракция за туристите.
„Екскурзиите в нанайските села стават все по-търсени. Работим в това направление от 2016 година и искащите непрестанно порастват. Те са от най-различни места – и от нашия край, и от прилежащите райони, и даже от Москва (разстоянието от Москва до Хабаровск е 8240 км) и от други западни области на Русия“, Олга Помитун от хабаровската туристическа компания „Вояж“.
В нанайските села туристите могат да пострелят с лък, да се научат да готвят национални блюда, да ги опитат, да поиграят нанайски игри и да си купят нанайски сувенири.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ