Този малък жест донесе буря в живота ми и ме

Този дребен жест донесе стихия в живота ми и ме води при същинската обич.
С Марио се познавахме неотдавна и, почтено казано, не се разбирахме съвършено. Той беше мой сътрудник – работеше в прилежащата стая и постоянно се сблъсквахме пред автомата за кафе. Винаги ме дразнеше.
И аз не знам за какво, само че наличието му някъде към мен (а той имаше неприятния табиет да се появява зад тила ми или пред очите ми като че ли от нищото) бе меко казано изнервящо. Имах чувството, че ме дебне от бюрото си по кое време се насочвам към автомата или дребната стая за отмора – и на мига идваше. Все се правеше, че е инцидентно, само че ясно виждах лъжата в очите му. И по този начин досега, в който той залепи звучна целувка на бузата ми. „ За късмет… “ – по този начин сподели.

Каквото повикало…
Не се усмихнах радостно, не го погледнах неоправдателно, а непосредствено му ударих един доста крепък пестник. Той премигна няколко пъти и… просто не помни да си затвори устата от изненада. А аз гордо отметнах глава и отминах по пътя си, удовлетворена от резултата. Най-после го бях сложила на мястото му. Бях събирала месеци наред яда си и вътрешно кипях от отвращение всякога, в който той се залепяше за мен. Но все не намирах задоволително храброст да отвръщам по-остро.
А Марио от подмятания или тактичност не разбираше. Той се интересуваше само от своите усеща (ако въобще е имало такива) и искаше да реализира това, което си бе наумил непременно.

Неочаквана реакция…
По-странна бе реакцията му на идващия ден. За първи път той пропусна да застане до мен, когато си вземах кафе от автомата.
Мислено благодарих на всички светии, за които се сетих сега. Когато минах около стаята му (а вътрешните ни стени са от стъкло и всички виждат всичко), той ледено ме изгледа и още веднъж заби взор в компютъра си. Тайничко се поздравих за триумфа.
Уви, насладата ми бе къса! В обедната отмора се засякохме в стаята за отдих и минавайки около мен, той просъска, че ще си получа заслуженото. Изобщо не ми пукаше за него – не бе значим човек за мен. За страдание, бе най-хубавият другар на шефа. И последствията не закъсняха.

Без работа и без перспективи…
Час по-късно шефът ме привика в кабинета си и, без доста пояснения, ми съобщи, че компанията няма потребност от мен. Толкова години им бях изкарвала значително пари, а в този момент – поради едно погрешно разбрано другарство, се оказах на улицата. Още по-лошо – връчи ми заповед за уволняване, в която се изтъкваше конфликтният ми темперамент, несправяне със служебните отговорности, неприятни взаимоотношения освен с сътрудниците, само че и с сътрудниците на компанията, и… полово посягане над сътрудник. Онемях от отвращение.
Аз бях пострадалата, не различен. Опитах да обясня, само че шефът ми отхвърли да ме изслуша. Каза, че в случай че желая, мога да осъждам компанията, само че от това нищо няма да излезе, тъй като има задоволително очевидци. Сигурна бях, всеки щеше да си пази своето място. Останах без работа и по-неприятното – с неприятна характерност, която ми затваряше доста порти.

Не се дадох на депресията!
Вместо да се затворя вкъщи и да пострадвам, взех решение, че би трябвало да се измъкна от калта оптимално бързо. Започнах да си диря работа по специалността, само че на всички места удрях на камък. Освен неприятната характерност, някогашният ми към този момент началник се беше постарал да поразкаже за мен всякакви лъжи в съответните среди. И никой не искаше даже да прегледа моите документи. Тогава взех решение, че се нуждая от друга тактика.
В един безоблачен ден седнах на терасата на жилището чартърен (може би щеше да се наложи скоро да го заменя за по-евтин), извадих бележник и започнах да протоколирам всичко, което бих желала да опитам, преди да навърша 70 години. Някои от фантазиите ми бяха странни, други – щури, трети – занимателни, четвърти – изобретателни. Разгледах ги деликатно още един път и на различен лист отделих тези, които можех да си разреша в този миг, с цел да запълват дните ми, до момента в който си диря работа.

И по този начин попаднах в курса по латино танци. Винаги съм желала да науча стъпките на меренге или салса, само че или нямах задоволително време, или нещо друго. Курсът не беше безценен, можех да го платя, а и щеше прелестно да ме разведри. За благополучие, уволнението ми даваше опция най-малко да получавам някакви средства от бюрото по труда.
Надявах се като мине малко време, възможните ми работодатели да премислят и да ме поканят въпреки всичко на изявление. Така че в този момент бе идеално да се науча да танцувам. Още първият урок ме завоюва вечно.
А инструкторът по танци ми открадна сърцето от пръв взор.

Толкова въздействащ мъж не бях срещала до момента. Не бе от тези лъскави красавци, по които всяка жена се заглежда. Но имаше такава харизма, че несъмнено всички дами в курса въздишаха по него.
Влюбих се, и то съществено! Малко се плашех от възприятията си, до момента толкоз мощно не бях желала мъж. Асен – по този начин се споделяше инструкторът, се държеше другарски с всички, само че и задоволително дистанцирано, с цел да не си разреши никоя от нас да флиртува с него.

Каква бе изненадата ми, когато една вечер той ме настигна на открито и обезпокоеното ми предложи да се забележим някой път след танците на кафе, стига да желая. Канеше ме на среща. Идеше ми да се хвърля на врата му. Разбира се, че се съгласих. Та аз единствено за това мечтаех. Срещнахме се, пихме кафе и още същата вечер правихме обич. Асен призна, че се влюбил в мен от мига, в който съм прекрачила прага на залата, само че нямал храброст да признае възприятията си. Признах му, че и моята обич към него е от пръв взор.

Защо целувка за шанс?
Сега съм леко признателна на Марио. Ако не беше онази открадната целувка и моята реакция след нея, нямаше да ме уволнят и в никакъв случай нямаше да се запиша на латино танци. Което значи, че нямаше да срещна Асен. А тъкмо Асен се оказа моята огромна обич. Сега сме семейство, аз съм бременна и чакам най-важната роля в живота си – да бъда майка. Имаме и проекти за след това. Решихме да създадем собствен клуб по латино танци. Те се оказаха другата ми пристрастеност и самоуверено взех решение да се трансфорат и в моя специалност.
Виолета, София
Инфо: novinibg