Почтен компромис с държавата Скопие
Този компромис е по разногласието им за названието на дребната прилежаща страна и за всичко, обвързвано с неговата приложимост.
Във връзка с това бих желал да бъде дадена опция на един остарял македонски специалист по тази тематика да каже следното:
Първо, в никакъв случай не е имало нация от македонци, нито пък страна под името Македония, както не е имало нация от атиняни, лакедемонци, епирци, етолци и други, основали страните в антична Гърция. Македония се е наричало едно пространство, което непрекъснато се е променяло...
Второ , след балканските войни и Букурещкия контракт от 1913 година се появяват Гръцката, Българската и Сръбската Македония като елементи от съответните страни.
За първи път "македонска нация " - и то единствено на хартия - е оповестена от Съветския съюз през 1933 година, с цел да може /съветите/ да държат под надзор спешния геополитически регион.
През 1943 година Тито за първи път изобретява така наречен "македонска нация " и посочва "Република Македония " дотогавашната Вардарска Бановина, с цел да се домогне до гръцка Македония посредством водената в Гърция революция.
Трето, при разпадането на Югославия този регион /Скопие/ е разгласен за самостоятелна страна през 1991 година под псевдоназванието "Република Македония ".
В преамбюла на конституцията въпросната страна афишира, че "Република Македония е национална страна на македонската нация, че тя е люлка на всички македонци и че поема задължението да се грижи за всички македонци, живеещи в други страни.
Гърция, естествено, реагира и всички гръцки македонци се разпалиха. Така Съветът на политическите водачи под управлението на Константинос Г. Караманлис реши, че Гърция не признава страна под името Македония, включително не признава и производните на това име.
Четвърто, след реакцията и предлагането на Гърция Съветът за сигурност на Организация на обединените нации с резолюция 817 записа Скопие в международната организация под неговото краткотрайно название "Бивша югославска република Македония ".
Този термин употребяват до през днешния ден и тези, които се опълчват на вероятно съглашение с географско определение на името "Македония ".
Те обаче не схващат, че краткотрайното наименование съдържа в себе си името "Македония " и като определение в него просто е сложена думата "Република ".
Пето , до 2007 година над 140 страни бяха признали Скопие като "Република Македония "... През април 2008 година министър председателят Костас Ал. Караманлис и външният министър Дора Бакояни се явиха в Букурещ, където под мощния напън на съдбовния американски президент Джордж Буш срещата на върха на НАТО бе подготвена да даде участие в Алианса на Скопие.
Единодушно обаче тази среща реши, че участието на тази страна е изключено, до момента в който преди този момент не бъде реализирано съглашение с Гърция.
Това единомислещо решение е повтаряно и през идващите девет години на всяка среща освен на НАТО, само че и на Европейски Съюз. Какво бе станало?
Просто тогавашните гръцки представители бяха подали цяла директория с доказателства, от които бе видно, че името "Македония " е локомотивът на иредентистките искания на Скопие по отношение на гръцка Македония. А това, схваща, се е в контраст с фундаменталните уставни правила на НАТО, Европейски Съюз и Организация на обединените нации.
Сиреч, тъкмо тази бомба Скопие е задължен да отстрани.
Шесто, тази позиция в този момент отстоява и актуалният гръцки външен министър Никос Кодзиас. Той е изцяло осведомен с казуса, разполага с отличен екип и има цялостна визия за геополитическия регион.
Позитивни стъпки бях подхванати и от съдружното държавно управление с присъединяване и на албанци в него на премиера Зоран Заев в Скопие, което би трябвало да убеди славомакедонците, четири генерации от които са закърмени с държавната идеологема за "македонизма ", на който със закон е неразрешено всякакво опълчване.
Седмо, моментът е в този момент. Утре ще е доста късно, тъй като геополитическото пространство на Балканите бързо се трансформира.
Гърция е крайъгълен камък и може да играе първостепенна роля. Вашингтон и Берлин са заставени да затвърдят едно ново статукво, вълните от бежанци разединяват.
Осмо , стабилността на прилежащата страна, другарството и тясното съдействие са от фундаментално значение за Гърция.
Девето, Балканите също се трансформират. Среднобалканската зона към този момент е единственият стратегически кулоар за транспорт на природен газ от Изтока за Централна и Южна Европа, а също и за сигурността на енергийните източници, идващи от Запада. В същото време по този маршрут от Изтока идват хилядите мюсюлмански бежанци, които Европа не може да ръководи.
Десето, все пак това, Балканите към момента са регион, стъпил на преносим пясък. В доста страни царува политическа неустойчивост, корупция и проведена престъпност...Косово и Босна и Херцеговина си остават протекторати на Запада. Черна гора има по-малко от 700 хиляди поданици с три разнообразни етнически идентичности. Турция под управлението на Ердоган значително следва тактиката на неоосманизма и към този момент е заела стратегически позиции. Албания в съюз с Турция намерено се стреми към реализация на концепцията за "Велика Албания " с включването в нея на Косово, западната част на страната Скопие и територии от Гърция, Сърбия и Черна гора...
От своя страна Русия се стреми да откри ред в Сърбия, Черна гора, Скопие и България. Сърбия поддържа съюз с Русия, защото с изключение на всичко останало, има нерешени проблеми с останалите прилежащи страни - Косово, Босна и Херцеговина, Хърватия, Албания, Скопие и Черна гора.
Единайсето, има обаче и положителни вести. След дълги епохи на кървави съревнования и битки, Гърция и България развиват и непрекъснато затвърждават стратегическия си съюз. Откакто България влезе в Европейски Съюз с горещата поддръжка на Гърция, се сбъдна националният идеал на българите: излизането им на Бяло море, където България участва спокойно и продуктивно.
През пристанищата на Солун, Кавала и Александруполис минава българската търговия. За това способстват и пътните артерии на Гърция...През 2005 година в качеството на непрекъснати поданици на Гърция бяха преброени 35 104 българи.
Гърция е четвъртият максимален вложител в България с 2,5 милиарда евро през 2016 година На 23 юни 2017 година българският президент Румен Радев бе на публично посещаване в Атина, където разгласи: "България и Гърция поддържат стратегическо партньорство в границите на двустранните връзки и по линия на Европейски Съюз и НАТО. Двете страни могат да бъдат образец за другарски връзки на Балканите, които да се опират на европейските полезности ".
В това изменящо се геополитическо пространство политическите сили в Гърция са длъжни да запазят и да подсилят позицията на страната. Ключът за това може да се окаже един честен компромис с страната Скопие.
-------------------------
* Превод за Българска телеграфна агенция на Николай Костов.
Във връзка с това бих желал да бъде дадена опция на един остарял македонски специалист по тази тематика да каже следното:
Първо, в никакъв случай не е имало нация от македонци, нито пък страна под името Македония, както не е имало нация от атиняни, лакедемонци, епирци, етолци и други, основали страните в антична Гърция. Македония се е наричало едно пространство, което непрекъснато се е променяло...
Второ , след балканските войни и Букурещкия контракт от 1913 година се появяват Гръцката, Българската и Сръбската Македония като елементи от съответните страни.
За първи път "македонска нация " - и то единствено на хартия - е оповестена от Съветския съюз през 1933 година, с цел да може /съветите/ да държат под надзор спешния геополитически регион.
През 1943 година Тито за първи път изобретява така наречен "македонска нация " и посочва "Република Македония " дотогавашната Вардарска Бановина, с цел да се домогне до гръцка Македония посредством водената в Гърция революция.
Трето, при разпадането на Югославия този регион /Скопие/ е разгласен за самостоятелна страна през 1991 година под псевдоназванието "Република Македония ".
В преамбюла на конституцията въпросната страна афишира, че "Република Македония е национална страна на македонската нация, че тя е люлка на всички македонци и че поема задължението да се грижи за всички македонци, живеещи в други страни.
Гърция, естествено, реагира и всички гръцки македонци се разпалиха. Така Съветът на политическите водачи под управлението на Константинос Г. Караманлис реши, че Гърция не признава страна под името Македония, включително не признава и производните на това име.
Четвърто, след реакцията и предлагането на Гърция Съветът за сигурност на Организация на обединените нации с резолюция 817 записа Скопие в международната организация под неговото краткотрайно название "Бивша югославска република Македония ".
Този термин употребяват до през днешния ден и тези, които се опълчват на вероятно съглашение с географско определение на името "Македония ".
Те обаче не схващат, че краткотрайното наименование съдържа в себе си името "Македония " и като определение в него просто е сложена думата "Република ".
Пето , до 2007 година над 140 страни бяха признали Скопие като "Република Македония "... През април 2008 година министър председателят Костас Ал. Караманлис и външният министър Дора Бакояни се явиха в Букурещ, където под мощния напън на съдбовния американски президент Джордж Буш срещата на върха на НАТО бе подготвена да даде участие в Алианса на Скопие.
Единодушно обаче тази среща реши, че участието на тази страна е изключено, до момента в който преди този момент не бъде реализирано съглашение с Гърция.
Това единомислещо решение е повтаряно и през идващите девет години на всяка среща освен на НАТО, само че и на Европейски Съюз. Какво бе станало?
Просто тогавашните гръцки представители бяха подали цяла директория с доказателства, от които бе видно, че името "Македония " е локомотивът на иредентистките искания на Скопие по отношение на гръцка Македония. А това, схваща, се е в контраст с фундаменталните уставни правила на НАТО, Европейски Съюз и Организация на обединените нации.
Сиреч, тъкмо тази бомба Скопие е задължен да отстрани.
Шесто, тази позиция в този момент отстоява и актуалният гръцки външен министър Никос Кодзиас. Той е изцяло осведомен с казуса, разполага с отличен екип и има цялостна визия за геополитическия регион.
Позитивни стъпки бях подхванати и от съдружното държавно управление с присъединяване и на албанци в него на премиера Зоран Заев в Скопие, което би трябвало да убеди славомакедонците, четири генерации от които са закърмени с държавната идеологема за "македонизма ", на който със закон е неразрешено всякакво опълчване.
Седмо, моментът е в този момент. Утре ще е доста късно, тъй като геополитическото пространство на Балканите бързо се трансформира.
Гърция е крайъгълен камък и може да играе първостепенна роля. Вашингтон и Берлин са заставени да затвърдят едно ново статукво, вълните от бежанци разединяват.
Осмо , стабилността на прилежащата страна, другарството и тясното съдействие са от фундаментално значение за Гърция.
Девето, Балканите също се трансформират. Среднобалканската зона към този момент е единственият стратегически кулоар за транспорт на природен газ от Изтока за Централна и Южна Европа, а също и за сигурността на енергийните източници, идващи от Запада. В същото време по този маршрут от Изтока идват хилядите мюсюлмански бежанци, които Европа не може да ръководи.
Десето, все пак това, Балканите към момента са регион, стъпил на преносим пясък. В доста страни царува политическа неустойчивост, корупция и проведена престъпност...Косово и Босна и Херцеговина си остават протекторати на Запада. Черна гора има по-малко от 700 хиляди поданици с три разнообразни етнически идентичности. Турция под управлението на Ердоган значително следва тактиката на неоосманизма и към този момент е заела стратегически позиции. Албания в съюз с Турция намерено се стреми към реализация на концепцията за "Велика Албания " с включването в нея на Косово, западната част на страната Скопие и територии от Гърция, Сърбия и Черна гора...
От своя страна Русия се стреми да откри ред в Сърбия, Черна гора, Скопие и България. Сърбия поддържа съюз с Русия, защото с изключение на всичко останало, има нерешени проблеми с останалите прилежащи страни - Косово, Босна и Херцеговина, Хърватия, Албания, Скопие и Черна гора.
Единайсето, има обаче и положителни вести. След дълги епохи на кървави съревнования и битки, Гърция и България развиват и непрекъснато затвърждават стратегическия си съюз. Откакто България влезе в Европейски Съюз с горещата поддръжка на Гърция, се сбъдна националният идеал на българите: излизането им на Бяло море, където България участва спокойно и продуктивно.
През пристанищата на Солун, Кавала и Александруполис минава българската търговия. За това способстват и пътните артерии на Гърция...През 2005 година в качеството на непрекъснати поданици на Гърция бяха преброени 35 104 българи.
Гърция е четвъртият максимален вложител в България с 2,5 милиарда евро през 2016 година На 23 юни 2017 година българският президент Румен Радев бе на публично посещаване в Атина, където разгласи: "България и Гърция поддържат стратегическо партньорство в границите на двустранните връзки и по линия на Европейски Съюз и НАТО. Двете страни могат да бъдат образец за другарски връзки на Балканите, които да се опират на европейските полезности ".
В това изменящо се геополитическо пространство политическите сили в Гърция са длъжни да запазят и да подсилят позицията на страната. Ключът за това може да се окаже един честен компромис с страната Скопие.
-------------------------
* Превод за Българска телеграфна агенция на Николай Костов.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ