Този хотел все още съществува в пълния си блясък. Разположен

Този хотел все още съществува в цялостния си искра . Разположен на границата сред Европа и Азия - " Пера Палас " в Истанбул носи горда история и тежка атмосфера. Но в тази история има и събития, към които никой не желае да се връща. А чиновниците в скъпия хотел, които обичат да изясняват, че в стая 411 обичала да отсяда Агата Кристи, може би не знаят.

Била хладна мартенска вечер в средата на март 1941 г . Пълномощният министър на Англия Джордж Рендъл стоял безшумно на рецепцията. По-малко от 48 часа преди този момент високопочитаемият благородник бил получил публична нота от българското външно министерство да напусне София .


Слабият, изсъхнал и извънредно стеснителен посланик (както го разказва списание " Тайм " ) се качва постепенно към стаята си с каменно изражение на лицето. Всъщност, в този ден, Рендъл е бил десетократно по-притеснен от нормално. Той влиза в " Пера палас " с антураж от 50 души, които до през вчерашния ден са се наричали " чиновници на Британската легация " в София, само че през днешния ден са просто част от гостите на хотела.

Взривът бил толкоз мощен , че солидната постройка се разтриса като детска играчка, преди огромна част от нея да рухне. Загиват шестима, ранени са над 30 души. Повече от час административният секретар на посолството следил опитите на пожарникарите да се оправят с пламъците. Джон Ембъри изпитвал съществени скрупули на съвестта. Именно той видял непознатия и чудноват куфар, който неизвестно по какъв начин попаднал измежду багажа на посолството при потеглянето на персоналния трен на цар Борис III от София.

И до ден сегашен остава мистерия кой е поставил бомбата в куфара на дипломатическия личен състав в българската столица. Турците обаче раздават правдивост в техен жанр – откакто няма обвинен, след една година съдът осъжда многострадалния благородник - изключителният делегат и пълномощен министър на Нейно Кралско величество в София – Джордж Уилям Рендъл да заплати вредите, нанесени от гърмежа върху хотел " Пера Палас " в размер на 331 000 $.

Няколко месеца по - късно Кремъл бил потопен в тишина , а Москва била скована от боязън . Нахлуването на три милиона немски бойци на съветска територия в ранната заран на 22 юни бил удар в гърба на някогашните съдружници. Германците напредвали бързо, доста бързо. Малко след среднощ на 25 юли 1941 година автомобил на българското посолство в Москва минал през един от задните входове на Кремъл.

Сталин имал дискретна молба към посланика на Царска България. Той трябвало да сондира при какви условия Хитлер би се съгласил да спре настъплението си. Според някои историци, в този миг той е бил е подготвен на големи териториални отстъпки, в това число и Украйна. Посланик Иван Стаменов обаче изрично отхвърля. Спорно е дали въобще осведоми София за това предложение.

Русия била срещу българското Съединение от 1885 година . Волността на княз Александър Батенберг коствала трона му, а Петербург се опитвал непосредствено да се меси в българските вътрешни работи, изпращайки дипломат Каулбарс. Намесата му се изразявала във рекрутиране на български генерали, общественици и даже влизане в вербален конфликт с присъстващи на антируски протест в София.

Каулбарс бил изпъден позорно, а Русия протекция посолството си в София. И не се завърнала цяло десетилетие, което съвпаднало с икономическия напредък на България.

На пръв взор нищо не сплотява тези три истории . Но като се замисли човек, схваща че не всичко , което се случва отвън границите на страната , си остава отвън границите на страната. Но сметката постоянно идва и някой би трябвало да я заплати. Това е поуката от първата история.

Втората история ни демонстрира, че когато не си подготвен да бъдеш медиатор, го кажи непосредствено. Но в никакъв случай не скривай информация, която може да промени хода на един спор, изключително от своите. И третата поука - решил ли си да действаш, отстоявай позициите си твърдо. Защото всяко съмнение, може да ти коства доста повече.

Дипломацията е доста комплицирана материя . Също като връзките сред хората. Историята не може да ни покажи бъдещето, само че може да ни направи по-подготвени в сегашното.