Откриха нов фрагмент от шумерския Епос за Гилгамеш
Този откъс е бил разпознат още през 2011 година от иракския асириолог Фарук Ал-Рави (Farouk Al-Rawi) и разшифрован от него в съдействие с английския откривател Андрю Джордж (Andrew R. George).
Важността на находката обаче е осъзната чак в този момент. Глинената табличка, съдържаща незнаен преди текст, е открита при незаконни археологически разкопки, а по-късно била продадена на Сюлейманския музей в Ирак, споделя уеб сайтът на Смитсъниънския институт.
Епосът за Гилгамеш, който датира от XVIII в. пр.н.е., се явява един от най-известните монументи на месопотамската традиция и е сглобяван от фрагменти. Той съставлява цикъл от сказания за подвизите на царя на античния град Урук, неговите странствания в търсене на цветето, даряващо величие, приключенията и загубите по този път.
Сюжетът на епоса, несъмнено дълго време съществувал в вербален тип, е бил записан клинописно на няколко глинени таблички на акадски език (мъртъв език, непосредствен до актуалния иврит). Съществуват няколко писмени разновидността на този сюжет, само че нито един от тях не е цялостен.
Откритият откъс от текст се отнася за пътешествието на героя и неговия другар Ендику в кедрова гора и на двамата поотделно с чудовището Хумбаба и успеха над него. Той прибавя доста любопитни детайлности, незнайни по-рано. Например излиза наяве, че Ендику е познавал Хумбаба и даже в детството били другари.
Безразсъдната им постъпка провокира гнева на небесните сили и на господ Енлил (един от трите висши богове в шумерската митология ). След убийството на Хумбаба Ендик отбелязва печално: „ Ние накарахме гората да опустее. “ Подобни „ екологични “ претекстове на античния епос са доста близки до актуалния четец. Фрагментът също показва характера на Хумбаба – от една страна, той е горско страшилище, безчовечен канибал, а от друга – правилен прислужник на господ Енлил и страж на гората.
Героите също убиват очевидците на своето закононарушение – седемте синове на Хумбаба. Седемте синове са много публикуван претекст от международния разказвателен фолклор. Близък паралел е претекстът за седемте синове на Енмешар – шумерско подземно провидение, ръководещо магическите сили, на които се крепи светът.
Буквално за няколко реда от клинописния текст от почтена жертва Хумбаба още веднъж се трансформира в страшилище, заслужаващо гибел.
И най-после, новият откъс е скъп със своите описания на природата. Тук се откриват невероятни по хубост и поетичност описания на кедровата гора – исполинските дървета образуват непристъпен храсталак, от тях капе благоухаеща смола, като че ли дъжд.
Гората е цялостна с врявата на птици, инсекти и маймуни, които разказвачът съпоставя с дивна музика, която всяка минута гали слуха на Хумбаба.
„ Живота, който търсиш, в никакъв случай няма да намериш. Защото когато боговете сътвориха индивида, те дефинираха гибелта за негов дял, а живота задържаха в своите ръце. “ (Из Епос за Гилгамеш, Уикипедия)
