Музикална история еп. 46: „Chariots of Fire“ на Vangelis
Този епизод ще е за един от най-популярните инструментали - „ Chariots of Fire “ на Vangelis от 1981 година.
Пренасяме се на осмите Летни олимпийски игри в Париж през 1924 година. Harold Abrahams (Харолд Ейбрахамс) печели бягането на 100 метра за Англия. На спринта на 400 метра отличник е различен англичанин - Eric Liddel (Ерик Лидъл), а зад него е отново Ейбрахамс. Англия е четвърта по брой оценки в олимпиадата с общо трийсет и четири медала, от които девет златни. А Ейбрахамс и Лидъл са забавни за медиите с персоналните си истории. По това време антисемитизмът набира мощ, а Харолд е наследник на евреин, избягал от Литва, тогава част от Руската империя. Първите му триумфи са в клуба за лека атлетика на университета в Кеймбридж. Той е негов президент до 1923 година и е част от спортистите, изпратени в Париж. На предходната олимпиада не е взел орден, само че в този момент шест месеца се готви под наставленията на треньора Sam Mussabini (Сам Мусабини).
Упоритите тренировки дават резултат. Стоте метра са взети за 10 секунди и шейсет стотни и зад британеца остават огромните любимци от Съединени американски щати и Нова Зеландия. Съотборникът на Ейбрахамс, Ерик Лидъл, е и най-големият му съперник. Той е наследник на шотландски мисионери, живеещи в Китай. Когато Ерик е на шест, родителите оставят него и по-големия му брат в интернат за деца на мисионери в Лондон и се връщат в Китай. Момчетата дълго живеят надалеч от родителите си, само че не стопират да имат вяра в Бога. Те демонстрират и огромни заложби в ръгбито и леката атлетика. Ейбрахамс и Лидъл съставляват страната в Париж. Ерик отхвърля да се състезава в бягането на 100 метра, защото е планувано за неделя, а той е надълбоко набожен протестант и денят е заветен за него. Решението му е авансово оповестено. Двамата спортисти се срещат на бягането на 200 метра, където Лидъл е трети, а Ейбрахамс - шести.
Но най-оспорвана става конкуренцията им в спринта на 400 метра. Лидъл съумява да вземе златния орден, а Ейбрахамс е втори. През 1925 година Ейбрахамс си чупи крайници и се отхвърля от спортна кариера. Оттогава той се развива като юрист и състезателен публицист, отразяващ леката атлетика за BBC. Животът му на евреин е изпълнен с провокации. През 1936 година той е на олимпийските игри в Берлин, на метри от Хитлер, до момента в който отразява надпреварата. Както по-късно споделя пред щерка си, доста му се желае да го простреля.
Три години по-късно Втората международна война стартира. Тя заварва Ерик Лидъл в Китай, където той не е спирал да работи като мисионер още от 1925 година. След сложни години мисионерска работа в доста небогати региони, Лидъл умира през 1945 година от мозъчен израстък в японски граждански лагер. А неговият съперник в спорта продължава да обикаля света, пишейки книги и публикации за лекоатлети. През 1979 година тече подготовка за следващите олимпийски игри в Москва. Съюз на съветските социалистически републики нахлува в Афганистан и някои западноевропейски страни бойкотират надпреварата. Англия не е измежду тях, само че и тя разчита повече на остарели лаври. В същата олимпиада през 1980 година, в която България е на трето място по медали, англичаните са девети по брой оценки. Това кара британците да се замислят за старите си герои. Един от тях е Ейбрахамс, умрял две години по-рано. Сещат се и за Ерик Лидъл, тъй като на същата олимпиада различен шотландец, Allan Wales (Алън Уелс), взима златен орден в бягането на 100 метра и му го посвещава.
Още през 1978 година стартира подготовка на филм по историята на двамата спортисти. Заглавието му „ Chariots of Fire “ („ Огнени колесници “) е въодушевено от песента „ Jerusalem “, изпята от английски хор на погребението на Ейбрахамс, на което режисьорът Hugh Hudson (Хю Хъдсън) участва. Тя е по стихове на Уилям Блейк, въодушевени от древен откъс от Втората книга на царете. Песента влиза и във кино лентата. Ролята на Ейбрахамс е изиграна от Ben Cross (Бен Крос), а шотландецът Ian Charleson (Иън Чарлсън) е в облика на Ерик Лидъл. Премиерата е на 30 март 1981 година в Лондон. Сценарист е Terry Rawlins (Тери Ролинс), по концепция е на Colin Welland (Колин Уелънд), а продуцент е David Puttnam (Дейвид Пътнам).
Филмът получава седем номинации за „ Оскар “ и печели в четири от най-важните категории. Той е номиниран в единайсет категории и на премиите на английската кино академия, печелейки три от тях. Музиката към кино лентата е предоставена на композитора Vangelis (Вангелис). Тогава филмът към този момент е приключен и Вангелис го гледа единствено три пъти преди да стартира работа. Хъдсън има две съществени условия към него: музиката да е тиха, изпъквайки единствено в най-драматичните подиуми, и да има църковен хор в някои от композициите заради тематиката за религията. В началото на 80-те музиката за по-драматичните филми се оркестрира за симфоничен оркестър. Вангелис е измежду първите създатели, които основават аранжимент за оркестър, а го изсвирват напълно със синтезатори и пиана.
Намерението на екипа е да се комбинира чувството за епохата, за която филмът споделя, с съвременно звучене. Хъдсън доста харесва албумите на Вангелис от 1979 година -„ Opera Sauvage “ и „ China “, а и към този момент е работил с него по по-малки планове. Първоначално Хъдсън си показва тематичната ария на кино лентата да е „ L`Enfant “ от 1977 година, включена в „ Opera Sauvage “. Даже сцените на кино лентата, употребявани върху главната музикална тематика, са снимани, откакто „ L`Enfant “ е пусната от високоговорители и актьорите тичат по плажа към тях. Но Вангелис споделя на режисьора, че ще направи нещо по-добро за кино лентата. Екипът харесва новата тематика на гръцкия композитор и я включва на мястото на остарялата. „ L`Enfant “ въпреки всичко е употребена, само че в различен миг от кино лентата.
Малко след написването на главната тематика, Вангелис споделя на продуцента Пътнам, че тя има персонално значение за него и е отдадена на татко му, Ulysses Papathanassiou (Олисеас Папатанасиу), който също е бегач. Малко след основаването на песента, Вангелис признава в изявление, че не може да чете и написа музика и всичко основава по слух. До последните си години той прави електронна музика със синтезатори с вградени звуци. Записът е в студиото на Вангелис – „ Nemo Studios “ в Лондон през 1980 година и е продуциран от гръка. Той свири на всички принадлежности - синтезатор „ Yamaha CS-80 “, акустично пиано, барабани и перкусии. Във кино лентата главната тематика е със заглавие „ Titles “, защото е за началните надписи. На фона на мелодията група млади и въодушевени спортисти тичат боси по крайбрежията на Ламанша, с цел да се причислят към английския олимпийски тим.
А във видеоклипа са взети фрагменти от кино лентата, допълнени с Вангелис, свирещ на разнообразни принадлежности на концерт и в студио. Саундтрак албумът е публикуван през март в Англия, а през октомври - в Съединени американски щати. През април е пуснат и сингълът с тематиката на кино лентата. Саундтрак албумът за четири седмици оглавява американската ранглиста за албуми „ Billboard 200 “. В най-силните си седмици в Канада стига до второ място, във Англия и Австралия е пети, а в Нова Зеландия – на шеста позиция. Сингълът за седмица стига до първо място в „ Billboard Hot 100 “ и е единственото произведение от гръцки създател, оглавявало класацията. Страна Б е „ Eric`s Theme “, отразяваща характера на Ерик Лидъл. По-късно Колин Уелънт споделя, че 40% от триумфа на кино лентата се дължи на музиката на Вангелис.
Лондонските критици дават на саундтрака второ място в своите награди. Песните за кино лентата, в това число и „ Chariots Of Fire “, са с по-богат аранжимент от версиите им за албума. „ Един албум е нещо друго от един филм и в него би трябвало да има промени по чисто художествени аргументи “ - споделя Вангелис пред списание „ NEO MUSIC “. Тази кино музика му оказва помощ да пробие като композитор на интернационалната сцена. „ Много рядко се случва композитор да счита най-успешната си творба за най-хубава. Не съм изключение от това предписание. Мисля, че саундтракът ми за „ The Bounty “ е безпределно по-интересен от този на „ Chariots Of Fire. “ - приказва Вангелис пред „ De Telegraaf “.
През 1985 година сънародникът на Вангелис - Stavros Logaridis (Ставрос Логаридис) го съди за плагиатство. Логаридис твърди, че Вангелис употребява за „ Chariots Of Fire “ фрагмент от песента му „ City of Violets “ от 1977 година. Вкарвайки синтезатор в съда, Вангелис потвърждава, че същата поредност от акомпанименти е употребил самият той още през 1969 година в „ Wake Up “ от албума „ It’s Five O’clock “ на „ Aphrodite`s Child “. Делото, достигнало до лондонските съдилища, е представено като първи по рода си образец в доста случаи на оспорени авторски права при проникване на фрагменти от едни песни в други. Вангелис рядко прави концерти и по тази причина са известни единствено десетина случая, в които е представял „ Chariots Of Fire “ пред аудитория.
Песента е необятно употребена в малкия екран, изключително за подигравка при серии на занимателен каданс за реализиране на комедиен резултат. Ползва се доста и в спортните надпревари за укрепване на напрежението. „ Chariots Of Fire “ е в топ 20 на „ Billboard “ чарта „ Classical Digital Songs “и в по-ново време - през 2012, 2014 и 2015 година. Песента има доста кавъри в разнородни жанрове – от типичен до поп и джаз. Популярни са версиите на John Williams (Джон Уилямс), Richard Clayderman (Ричард Клайдерман) и „ The Shadows “ („ Шадоус “). Има и доста вокално-инструментални версии. John Anderson (Джон Андерсън) написа текст за песента със заглавие „ Race to the End “ и го изпява, а след него я записват Melissa Manchester (Мелиса Манчестър), Demis Roussos (Демис Русос)и други
Записва я и Mireille Mathieu (Мирей Матийо). Денс версията на Ernie Watts (Ърни Уотс) взима „ Грами “ за най-хубаво инструментално поп осъществяване. Песента става знак на олимпийските игри и след появяването си на два пъти озвучава стратегии на BBC за игрите. Когато олимпиадата е в Лондон през 2012 година, „ Chariots Of Fire “ озвучава награждаванията и носенето на олимпийския огън, а Лондонският симфоничен оркестър я свири и на спектакъла за откриването. На неин декор комикът Rowan Atkinson (Роуън Аткинсън) прави скеч в облика на Мистър Бийн. А преди този момент по кино лентата е направена акомодация за спектакъл за лондонска сцена. Копродуцент е Хъдсън, а музиката отново е на Вангелис, който прибавя и нови песни за постановката.
Нов аранжимент се прави и за откриването на международното състезание по лека атлетика през 1997 година в Атина, както и през 2000 година в Сидни, за церемонията по предаване на олимпийския байрак на домакините от Атина. През 1984 година Стив Джобс избира „ Chariots Of Fire “ като декор за представянето на първия компютър „ Macintosh “. И до през днешния ден Вангелис получава писма от спортисти и други хора, в които те му пишат какъв брой въодушевени са от музиката му. Това демонстрира, че тя от дълго време е в пантеона на музикалната история.
Пренасяме се на осмите Летни олимпийски игри в Париж през 1924 година. Harold Abrahams (Харолд Ейбрахамс) печели бягането на 100 метра за Англия. На спринта на 400 метра отличник е различен англичанин - Eric Liddel (Ерик Лидъл), а зад него е отново Ейбрахамс. Англия е четвърта по брой оценки в олимпиадата с общо трийсет и четири медала, от които девет златни. А Ейбрахамс и Лидъл са забавни за медиите с персоналните си истории. По това време антисемитизмът набира мощ, а Харолд е наследник на евреин, избягал от Литва, тогава част от Руската империя. Първите му триумфи са в клуба за лека атлетика на университета в Кеймбридж. Той е негов президент до 1923 година и е част от спортистите, изпратени в Париж. На предходната олимпиада не е взел орден, само че в този момент шест месеца се готви под наставленията на треньора Sam Mussabini (Сам Мусабини).
Упоритите тренировки дават резултат. Стоте метра са взети за 10 секунди и шейсет стотни и зад британеца остават огромните любимци от Съединени американски щати и Нова Зеландия. Съотборникът на Ейбрахамс, Ерик Лидъл, е и най-големият му съперник. Той е наследник на шотландски мисионери, живеещи в Китай. Когато Ерик е на шест, родителите оставят него и по-големия му брат в интернат за деца на мисионери в Лондон и се връщат в Китай. Момчетата дълго живеят надалеч от родителите си, само че не стопират да имат вяра в Бога. Те демонстрират и огромни заложби в ръгбито и леката атлетика. Ейбрахамс и Лидъл съставляват страната в Париж. Ерик отхвърля да се състезава в бягането на 100 метра, защото е планувано за неделя, а той е надълбоко набожен протестант и денят е заветен за него. Решението му е авансово оповестено. Двамата спортисти се срещат на бягането на 200 метра, където Лидъл е трети, а Ейбрахамс - шести.
Но най-оспорвана става конкуренцията им в спринта на 400 метра. Лидъл съумява да вземе златния орден, а Ейбрахамс е втори. През 1925 година Ейбрахамс си чупи крайници и се отхвърля от спортна кариера. Оттогава той се развива като юрист и състезателен публицист, отразяващ леката атлетика за BBC. Животът му на евреин е изпълнен с провокации. През 1936 година той е на олимпийските игри в Берлин, на метри от Хитлер, до момента в който отразява надпреварата. Както по-късно споделя пред щерка си, доста му се желае да го простреля.
Три години по-късно Втората международна война стартира. Тя заварва Ерик Лидъл в Китай, където той не е спирал да работи като мисионер още от 1925 година. След сложни години мисионерска работа в доста небогати региони, Лидъл умира през 1945 година от мозъчен израстък в японски граждански лагер. А неговият съперник в спорта продължава да обикаля света, пишейки книги и публикации за лекоатлети. През 1979 година тече подготовка за следващите олимпийски игри в Москва. Съюз на съветските социалистически републики нахлува в Афганистан и някои западноевропейски страни бойкотират надпреварата. Англия не е измежду тях, само че и тя разчита повече на остарели лаври. В същата олимпиада през 1980 година, в която България е на трето място по медали, англичаните са девети по брой оценки. Това кара британците да се замислят за старите си герои. Един от тях е Ейбрахамс, умрял две години по-рано. Сещат се и за Ерик Лидъл, тъй като на същата олимпиада различен шотландец, Allan Wales (Алън Уелс), взима златен орден в бягането на 100 метра и му го посвещава.
Още през 1978 година стартира подготовка на филм по историята на двамата спортисти. Заглавието му „ Chariots of Fire “ („ Огнени колесници “) е въодушевено от песента „ Jerusalem “, изпята от английски хор на погребението на Ейбрахамс, на което режисьорът Hugh Hudson (Хю Хъдсън) участва. Тя е по стихове на Уилям Блейк, въодушевени от древен откъс от Втората книга на царете. Песента влиза и във кино лентата. Ролята на Ейбрахамс е изиграна от Ben Cross (Бен Крос), а шотландецът Ian Charleson (Иън Чарлсън) е в облика на Ерик Лидъл. Премиерата е на 30 март 1981 година в Лондон. Сценарист е Terry Rawlins (Тери Ролинс), по концепция е на Colin Welland (Колин Уелънд), а продуцент е David Puttnam (Дейвид Пътнам).
Филмът получава седем номинации за „ Оскар “ и печели в четири от най-важните категории. Той е номиниран в единайсет категории и на премиите на английската кино академия, печелейки три от тях. Музиката към кино лентата е предоставена на композитора Vangelis (Вангелис). Тогава филмът към този момент е приключен и Вангелис го гледа единствено три пъти преди да стартира работа. Хъдсън има две съществени условия към него: музиката да е тиха, изпъквайки единствено в най-драматичните подиуми, и да има църковен хор в някои от композициите заради тематиката за религията. В началото на 80-те музиката за по-драматичните филми се оркестрира за симфоничен оркестър. Вангелис е измежду първите създатели, които основават аранжимент за оркестър, а го изсвирват напълно със синтезатори и пиана.
Намерението на екипа е да се комбинира чувството за епохата, за която филмът споделя, с съвременно звучене. Хъдсън доста харесва албумите на Вангелис от 1979 година -„ Opera Sauvage “ и „ China “, а и към този момент е работил с него по по-малки планове. Първоначално Хъдсън си показва тематичната ария на кино лентата да е „ L`Enfant “ от 1977 година, включена в „ Opera Sauvage “. Даже сцените на кино лентата, употребявани върху главната музикална тематика, са снимани, откакто „ L`Enfant “ е пусната от високоговорители и актьорите тичат по плажа към тях. Но Вангелис споделя на режисьора, че ще направи нещо по-добро за кино лентата. Екипът харесва новата тематика на гръцкия композитор и я включва на мястото на остарялата. „ L`Enfant “ въпреки всичко е употребена, само че в различен миг от кино лентата.
Малко след написването на главната тематика, Вангелис споделя на продуцента Пътнам, че тя има персонално значение за него и е отдадена на татко му, Ulysses Papathanassiou (Олисеас Папатанасиу), който също е бегач. Малко след основаването на песента, Вангелис признава в изявление, че не може да чете и написа музика и всичко основава по слух. До последните си години той прави електронна музика със синтезатори с вградени звуци. Записът е в студиото на Вангелис – „ Nemo Studios “ в Лондон през 1980 година и е продуциран от гръка. Той свири на всички принадлежности - синтезатор „ Yamaha CS-80 “, акустично пиано, барабани и перкусии. Във кино лентата главната тематика е със заглавие „ Titles “, защото е за началните надписи. На фона на мелодията група млади и въодушевени спортисти тичат боси по крайбрежията на Ламанша, с цел да се причислят към английския олимпийски тим.
А във видеоклипа са взети фрагменти от кино лентата, допълнени с Вангелис, свирещ на разнообразни принадлежности на концерт и в студио. Саундтрак албумът е публикуван през март в Англия, а през октомври - в Съединени американски щати. През април е пуснат и сингълът с тематиката на кино лентата. Саундтрак албумът за четири седмици оглавява американската ранглиста за албуми „ Billboard 200 “. В най-силните си седмици в Канада стига до второ място, във Англия и Австралия е пети, а в Нова Зеландия – на шеста позиция. Сингълът за седмица стига до първо място в „ Billboard Hot 100 “ и е единственото произведение от гръцки създател, оглавявало класацията. Страна Б е „ Eric`s Theme “, отразяваща характера на Ерик Лидъл. По-късно Колин Уелънт споделя, че 40% от триумфа на кино лентата се дължи на музиката на Вангелис.
Лондонските критици дават на саундтрака второ място в своите награди. Песните за кино лентата, в това число и „ Chariots Of Fire “, са с по-богат аранжимент от версиите им за албума. „ Един албум е нещо друго от един филм и в него би трябвало да има промени по чисто художествени аргументи “ - споделя Вангелис пред списание „ NEO MUSIC “. Тази кино музика му оказва помощ да пробие като композитор на интернационалната сцена. „ Много рядко се случва композитор да счита най-успешната си творба за най-хубава. Не съм изключение от това предписание. Мисля, че саундтракът ми за „ The Bounty “ е безпределно по-интересен от този на „ Chariots Of Fire. “ - приказва Вангелис пред „ De Telegraaf “.
През 1985 година сънародникът на Вангелис - Stavros Logaridis (Ставрос Логаридис) го съди за плагиатство. Логаридис твърди, че Вангелис употребява за „ Chariots Of Fire “ фрагмент от песента му „ City of Violets “ от 1977 година. Вкарвайки синтезатор в съда, Вангелис потвърждава, че същата поредност от акомпанименти е употребил самият той още през 1969 година в „ Wake Up “ от албума „ It’s Five O’clock “ на „ Aphrodite`s Child “. Делото, достигнало до лондонските съдилища, е представено като първи по рода си образец в доста случаи на оспорени авторски права при проникване на фрагменти от едни песни в други. Вангелис рядко прави концерти и по тази причина са известни единствено десетина случая, в които е представял „ Chariots Of Fire “ пред аудитория.
Песента е необятно употребена в малкия екран, изключително за подигравка при серии на занимателен каданс за реализиране на комедиен резултат. Ползва се доста и в спортните надпревари за укрепване на напрежението. „ Chariots Of Fire “ е в топ 20 на „ Billboard “ чарта „ Classical Digital Songs “и в по-ново време - през 2012, 2014 и 2015 година. Песента има доста кавъри в разнородни жанрове – от типичен до поп и джаз. Популярни са версиите на John Williams (Джон Уилямс), Richard Clayderman (Ричард Клайдерман) и „ The Shadows “ („ Шадоус “). Има и доста вокално-инструментални версии. John Anderson (Джон Андерсън) написа текст за песента със заглавие „ Race to the End “ и го изпява, а след него я записват Melissa Manchester (Мелиса Манчестър), Demis Roussos (Демис Русос)и други
Записва я и Mireille Mathieu (Мирей Матийо). Денс версията на Ernie Watts (Ърни Уотс) взима „ Грами “ за най-хубаво инструментално поп осъществяване. Песента става знак на олимпийските игри и след появяването си на два пъти озвучава стратегии на BBC за игрите. Когато олимпиадата е в Лондон през 2012 година, „ Chariots Of Fire “ озвучава награждаванията и носенето на олимпийския огън, а Лондонският симфоничен оркестър я свири и на спектакъла за откриването. На неин декор комикът Rowan Atkinson (Роуън Аткинсън) прави скеч в облика на Мистър Бийн. А преди този момент по кино лентата е направена акомодация за спектакъл за лондонска сцена. Копродуцент е Хъдсън, а музиката отново е на Вангелис, който прибавя и нови песни за постановката.
Нов аранжимент се прави и за откриването на международното състезание по лека атлетика през 1997 година в Атина, както и през 2000 година в Сидни, за церемонията по предаване на олимпийския байрак на домакините от Атина. През 1984 година Стив Джобс избира „ Chariots Of Fire “ като декор за представянето на първия компютър „ Macintosh “. И до през днешния ден Вангелис получава писма от спортисти и други хора, в които те му пишат какъв брой въодушевени са от музиката му. Това демонстрира, че тя от дълго време е в пантеона на музикалната история.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ