Преди 85 години в САЩ конфискуват златото от населението
Този епизод от историята на Съединени американски щати е относително малко прочут и за мнозина би било любопитно, че това въобще е допустимо да се случи в "цитаделата на демокрацията и персоналната независимост ", за каквато се считат Съединените американски щати и че там близо половин век на физическите лица е неразрешено да имат злато - за разлика от демократични "колоси " като Индия или Бангладеш.
Националната валута на Съединени американски щати е въведена от конституцията на младата страна, а 5 години по-късно, през 1792 година, със специфичен закон за монетния двор е въведен двоен, "биметален " стандарт, в който среброто и златото са заложени като основа на валутната и система.
Стойността на една унция злато е закрепена на 19 $ и 40 цента.
През 1834 година с различен закон е въведена цена от 20.65 $ за тройунция злато.
Биметалният стандарт е постоянно подложен на критика, основно поради сериозните благоприятни условия за спекулации на база пазарните взаимни вариации в стойностите на двата метала.
Тази опция е пресечена през 1873 година, когато е въведен златен стандарт .
С въвеждането на златото като единствен маркер за стойност на $, идват повишаване на парите, икономическа меланхолия и повишена безработица.
Затова в тогавашния щемпел законът е прочут като "престъплението от 1873 година ".
Ситуацията се усъвършенства с първите златни тресчици в Южна Дакота, подобряването на технологиите за рандеман на злато, откриването на огромните ресурси в Южна Африка, а малко по-късно и златните тресчици в Калифорния и най-много в Аляска, които запълват и доста усилват златните запаси на Съединени американски щати.
Мнозина монетаристи величаят златния стандарт надали не като панацея. Вярно е, че той на практика изключва инфлацията и основава трайно доверие в паричната единица, само че в същото време "златото е прекомерно малко " и той не е подобаващ при една експанзивна и взривно разрастваща се стопанска система.
Все отново, в годините на Първата международна война преразглеждането на златния стандарт не е преференциален на Съединени американски щати най-много по политически аргументи: те са единствената страна с действителен подобен, до момента в който, разумно, валутите на множеството воюващи страни в Европа се срутват в пропастта поради повишените до небесата военни разноски.
Но войната свършва, стопанската система през 20-те години на предишния век бурно се развива, инициирайки неизбежните спекулативни балони.
Идва Голямата Депресия от 1929. В един момент вложителите губят 30 милиарда $ (колосална за времето сума), в интервала до 1933 година действително половината банки банкрутират, а задграничните не-резиденти под паника се пробват да спасят вложенията си от Съединени американски щати, обръщайки доларите си в скъп метал и изнасяйки ги от страната.
"Конфискацията "
Франклин Делано Рузвелт встъпва в служба на 4 март 1933 година.
5 дни по-късно той подписва изключителния банков декрет, с който затваря банките за седмица, а 10 дни по-късно не разрешава изнасянето на злато от страната.
Накрая, тъкмо преди 85 години, на 5 април 1933 година той подписва и популярния декрет 6102, задължаващ популацията, юридическите лица и задграничните притежатели на злато на територията на страната да предадат всичките си златни ресурси на Правителството на Съединени американски щати .
Изключение са само частните лица, на които се позволява да задържат злато на стойност д0 100 $ или някои скъпи колекционни монети.
Срещу златото си, притежателите получават еквивалента му в хартиени долари, открит преди близо век - малко над 20 $.
След приключването на тази действителна конфискация, за пръв път от 99 години цената на златото се преразглежда и фиксира на 35 $ за тройунция, в действителност хартиената валута се обезценява двойно, а действителното злато е платено на остарялата, по-ниска цена. Това е в действителност конфискация на златото от популацията и макар, че в англосаксонския свят уважението към закона е надали не усвоено с майчиното мляко, сходен в действителност обир би трябвало да бъде подсилен и със мощни репресивни ограничения.
Златото или - в пандиза!
Ако някой не съобщи златото си непринудено в откритите периоди, той е застрашен от санкция до 10 000 $ (сегашен еквивалент предвид на инфлацията - близо 190 000 долара) или 10 години затвор.
По този закон е имало и действително наказани и лежали в пандиза хора.
Доларът остава закрепен на тази цена, 35 $ за унция до 15 август 1971 година, когато Никсън го "отвързва` от златото.
Това е датата на формалната гибел на Златния стандарт за амариканския $, въпреки че в действителност и дълго преди този момент той действително не е работил: възбраната за физически лица да имат злато е анулирана от президента Джералд Форд на 31 декември 1974 година при напълно други стопански и политически действителности.
Националната валута на Съединени американски щати е въведена от конституцията на младата страна, а 5 години по-късно, през 1792 година, със специфичен закон за монетния двор е въведен двоен, "биметален " стандарт, в който среброто и златото са заложени като основа на валутната и система.
Стойността на една унция злато е закрепена на 19 $ и 40 цента.
През 1834 година с различен закон е въведена цена от 20.65 $ за тройунция злато.
Биметалният стандарт е постоянно подложен на критика, основно поради сериозните благоприятни условия за спекулации на база пазарните взаимни вариации в стойностите на двата метала.
Тази опция е пресечена през 1873 година, когато е въведен златен стандарт .
С въвеждането на златото като единствен маркер за стойност на $, идват повишаване на парите, икономическа меланхолия и повишена безработица.
Затова в тогавашния щемпел законът е прочут като "престъплението от 1873 година ".
Ситуацията се усъвършенства с първите златни тресчици в Южна Дакота, подобряването на технологиите за рандеман на злато, откриването на огромните ресурси в Южна Африка, а малко по-късно и златните тресчици в Калифорния и най-много в Аляска, които запълват и доста усилват златните запаси на Съединени американски щати.
Мнозина монетаристи величаят златния стандарт надали не като панацея. Вярно е, че той на практика изключва инфлацията и основава трайно доверие в паричната единица, само че в същото време "златото е прекомерно малко " и той не е подобаващ при една експанзивна и взривно разрастваща се стопанска система.
Все отново, в годините на Първата международна война преразглеждането на златния стандарт не е преференциален на Съединени американски щати най-много по политически аргументи: те са единствената страна с действителен подобен, до момента в който, разумно, валутите на множеството воюващи страни в Европа се срутват в пропастта поради повишените до небесата военни разноски.
Но войната свършва, стопанската система през 20-те години на предишния век бурно се развива, инициирайки неизбежните спекулативни балони.
Идва Голямата Депресия от 1929. В един момент вложителите губят 30 милиарда $ (колосална за времето сума), в интервала до 1933 година действително половината банки банкрутират, а задграничните не-резиденти под паника се пробват да спасят вложенията си от Съединени американски щати, обръщайки доларите си в скъп метал и изнасяйки ги от страната.
"Конфискацията "
Франклин Делано Рузвелт встъпва в служба на 4 март 1933 година.
5 дни по-късно той подписва изключителния банков декрет, с който затваря банките за седмица, а 10 дни по-късно не разрешава изнасянето на злато от страната.
Накрая, тъкмо преди 85 години, на 5 април 1933 година той подписва и популярния декрет 6102, задължаващ популацията, юридическите лица и задграничните притежатели на злато на територията на страната да предадат всичките си златни ресурси на Правителството на Съединени американски щати .
Изключение са само частните лица, на които се позволява да задържат злато на стойност д0 100 $ или някои скъпи колекционни монети.
Срещу златото си, притежателите получават еквивалента му в хартиени долари, открит преди близо век - малко над 20 $.
След приключването на тази действителна конфискация, за пръв път от 99 години цената на златото се преразглежда и фиксира на 35 $ за тройунция, в действителност хартиената валута се обезценява двойно, а действителното злато е платено на остарялата, по-ниска цена. Това е в действителност конфискация на златото от популацията и макар, че в англосаксонския свят уважението към закона е надали не усвоено с майчиното мляко, сходен в действителност обир би трябвало да бъде подсилен и със мощни репресивни ограничения.
Златото или - в пандиза!
Ако някой не съобщи златото си непринудено в откритите периоди, той е застрашен от санкция до 10 000 $ (сегашен еквивалент предвид на инфлацията - близо 190 000 долара) или 10 години затвор.
По този закон е имало и действително наказани и лежали в пандиза хора.
Доларът остава закрепен на тази цена, 35 $ за унция до 15 август 1971 година, когато Никсън го "отвързва` от златото.
Това е датата на формалната гибел на Златния стандарт за амариканския $, въпреки че в действителност и дълго преди този момент той действително не е работил: възбраната за физически лица да имат злато е анулирана от президента Джералд Форд на 31 декември 1974 година при напълно други стопански и политически действителности.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ