Учението на Петър Дънов или изкуството да се живее здравословно
Този отчет е отдаден на 160-годишнината от рождението на Учителя Петър Дънов, роден на 11 юли 1864 година в с. Николаевка, покрай Варна
Р Е З Ю М Е
Освен предизвикателство по отношение на интерпретацията на философско-психологическите учредения на концепцията на Учителя Петър Дънов, този отчет може да се преглежда и като допустима конкретизация на концепцията на Световната здравна организация от 2006 година, отнасяща се до вероятностите за съвместяване на обичайните за народите по света подходи и техники за физическо и психологично здраве, и достиженията на „ научната “ медицина и университетската „ научна “ логика на психиката. Разбира се, сходна рекламация може да наподобява меко казано неуместна, изключително като се имат поради обективните ограничавания към текст за подобен конгрес, само че въпреки това ми се коства уместно такова предизвикателство да бъде отправено точно на събитие от подобен мащаб. Още повече, че мои докторанти и дипломанти към този момент са запленени от тази вероятност, а в своите разработки изследват задълбочено вероятните колаборации, според програмата на СЗО, въпреки и отнесени към други обичайни техники за физическо и психологично здраве, най-много азиатските хилядолетни философско-психологически системи и даже някои модерни езотерични учения. В сегашния случай обаче, моите старания са ориентирани към толкоз българско обучение, каквото е философско-психологическата идея на Учителя Петър Дънов, явяваща се историческо продължение на богомилската теория, а макар нейното „ научно “ отменяне и през днешния ден „ Бялото приятелство “ продължава да има милиони почитатели по света. Очевидно е, че тук става дума и за морална поддръжка на моите докторанти и дипломанти.
: Петър Дънов, „ Бяло приятелство “, философско-психологическа идея, паневритмия, езотерични и научни здравословни теории и практики
THE TEACHING OF PETER DANOV
OR
THE ART OF HEALTHY LIVING
Prof. Ludmil Georgiev, DSc
Sofia University “St. Kliment Ohridski ”
VFU „ Chernorizetz Hrabar “
This paper is dedicated to the 160th anniversary of the birth of Master Peter Dunov, born on 11 July 1864 in the village of Nikolaevka, near Varna
ABSTRACT
In addition to challenging the interpretation of the philosophical-psychological foundations of Master Peter Dunov`s concept, this paper can also be seen as a possible concretization of the World Health Organization`s 2006 idea concerning the prospects for reconciling the traditional approaches and techniques for physical and mental health of the peoples of the world, and the achievements of " scientific " medicine and university " scientific " psychology. Of course, such a claim may seem, to say the least, inappropriate, especially given the objective constraints on text for such a forum, but on the other hand, it seems appropriate that such a challenge should be made at an event of this scale. Moreover, my PhD students and graduate students are already fascinated by this perspective, and in their work they are exploring in depth the possible collaborations, according to the WHO agenda, albeit relative to other traditional techniques for physical and mental health, most notably Asian millennial philosophical-psychological systems and even some contemporary esoteric teachings. In the present case, however, my efforts are directed to a doctrine as Bulgarian as the philosophical-psychological concept of Master Peter Dunov, which is a historical continuation of the Bogomil doctrine, and despite its " scientific " rejection, even today the " White Brotherhood " continues to have millions of followers around the world. Obviously, this is also about moral support for my PhD students and graduates.
Peter Dunov, " White Brotherhood ", philosophical-psychological concept, paneurhythmy, esoteric and scientific health theories and practices
Най-напред мога да предположа, че този опит да бъде оправдана философско-психологическата идея на Учителя Петър Дънов в нейните здравословни физически и психологични вероятности, и то от един академични човек и учител, ще бъде посрещнат най-малкото с неразбиране, още повече на подобен теоретичен конгрес. Бързам да кажа, че аргументите за този интерес ми се костват задоволително основателни – от една страна, това са теоретичните и практическите достолепия на самото обучение на Петър Дънов, а, въпреки това, този опит може да се преглежда и като конкретизация на програмата на Световната здравна организация от 2006 година по отношение на вероятностите за съвместяване на „ обичайните “ или „ национални “ техники и практики за физическо и психологично здраве в културите и цивилизациите по света с достиженията на „ научната “ медицина и логика на психиката.
Впоследствие мога да споделя, че друга доста основателна причина да желая реабилитация на философско-психологическата идея на Учителя Петър Дънов е моето изрично разбиране, изтъквано към този момент неведнъж и в моите книги, и в общественото пространство, че това обучение е в действителност Третият български фундаментален принос в духовната съкровищница в историята на света – първите два са българската книжовност, Българицата, и, несъмнено, богомилската религиозна и обществена теория (Георгиев, 2018). Трябва да кажа, че съм извънредно благополучен от обстоятелството, че за разлика от формалния „ теоретичен “ разказ и формалното „ научно “ отношение към тези духовни приноси на България, през годините моите студенти демонстрираха надалеч по-адекватно схващане за техните дълбочинни измерения, в сравнение с „ академичното “ българско обществено и филантропично знание, сменило по натурален път руските с американските и въобще западните парадигмални учредения на самото себе си. Поредната българска драма, която е извънредно време да бъде обговаряна таман от университетските хора и преподаватели, тъй като свободата е главното кредо точно на Университета.
И най-после, само че не по значителност, мога да откроя една друга, само че все по-актуална причина ние, българите, да се опитаме да преоткрием нашите лични вековни духовни ориентири, а оттова здравословни физически и психологични подходи и практики, се свежда до обстоятелството, че повсеместната институционализация на трансджендър-идеологията в западния свят, към който ние направихме следващия си в историята „ цивилизационен избор “, детерминира фундаменталната рецесия на западната университетска логика на психиката, а за какво не и на цялото западно обществено и филантропично знание. Защото еклектичната симбиоза сред марксизма и психоанализата, препоръчана от представителите на Франкфуртската школа, обезпечи теоретичните предпоставки за появяването на този актуален обществен и психологичен Франкенщайн, в какъвто несъмнено се трансформира безусловно пред очите ни трансджендър-идеологията (Георгиев, 2023), а единственото българско избавление, най-малко съгласно мен, се свежда точно до преоткриването на нашите лични цивилизационни учредения, което включва и упоменатите духовни приноси. И в тази посока, коства ми се, Университетът още веднъж е дебитор по отношение на историята, сегашното и бъдещето на българския народ, тъй като университетските преподаватели и хора някак си се вършат, че този проблем не съществува – не, драги, той съществува и още по какъв начин. Просто трансджендър-идеологията обезмисля класическите психически и психотерапевтични теории и подходи в цялата западна университетска логика на психиката, факт, който имах опцията да споделя точно тук, във ВСУ (Георгиев, 2023), само че също и тези в общественото и филантропичното знание и процедура като цяло, а последното доказателство за античовешкия и несъмнено демонски темперамент на транс-джендър идеологията беше завършилия неотдавна конкурс „ Евро-визия “.
С тези няколко уводни думи предлагам да се върна към главното – философско-психологическата идея на Учителя Петър Дънов като българско предложение за здравословен живот.
Разбира се, има голям брой предпоставки концепцията на Петър Дънов да бъде определяна като, както прочее това се случва обичайно, само че фактът, че в нея е налице таман и на религиозната християнска проблематика, на Бог и на мястото на Иисус Христос в живота на всеки човек, ми се коства задоволително състоятелен, с цел да бъде преодоляна тази традиция, още повече, че става дума за философа Петър Дънов, а не за някакъв чиновник на църквата. Впрочем таман това фундаментално разграничение стои в основата и на отношението на Българската православна черква към Учителя, което за жалост се възпроизвежда прекомерно безрезервно и измежду неизкушените в теологическата проблематика откриватели и „ елементарни “ българи, които и до през днешния ден считат Петър Дънов за „ безвъзвратен разколник “, каквото е отношението сред прочее и към богомилите (Георгиев, 2018). За какво в действителност става дума?
Известно е, че формалната българска история най-вероятно заради идеологически аргументи, без значение дали са „ десни “ или „ леви “, не взима под внимание един прекомерно дълбокосмислен факт в интелектуалните полемики в страната от края на ХІХ-ти до 40-те години на ХХ-ти век. Става дума за непоколебимата реабилитация на богомилското придвижване освен във връзка с българската, само че и на историята на човечеството, която се реализира от такива имена в българската научна и културна традиция като Георги Икономов, Христо Досев, проф. Йордан Иванов, Христо Въргов, Янко Сакъзов, проф. Флорински, проф. Иван Шишманов, Иван Клинчаров, доктор Михаил Геновски, Стоян Ватралски, Стилиян Чилингиров и доста други, чиито мнения обобщава Боян Боев, един от най-хубавите другари и ревностни почитатели на Петър Дънов: „ Значи богомилското придвижване не е откъснато събитие в българската история, а е обвързвано с великия прогресивен път на целокупното човечество. Като се съпостави по значение с всички ония културни талази в предишното, които са създавали цели столетия, то вярно ще бъде преценено и ще завземе уместно място в българската история и в общочовешката просвета “ (Боев, 1937/1992, с. 51).
Не по-малко безапелационен е и Георги Константинов, който в неповторима публикация, озаглавена „ Световното значение на нашия език и на нашата литература “, оповестена във „ Вестник на вестниците “ през 1937 година в Деня на 24 май, написа безусловно: „ Богомилството и Възраждането са две значими точки в историята на българската просвета. Ако ги съпоставим, ще забележим сред тях нещо общо: и двете са значими прояви на националния талант, на националните креативен сили. Обаче сред тях има и разлика: богомилството се характеризира със своя универсализъм. То е придвижване космополитно, всемирно, общочовешко “ (Константинов, 1937). И сигурно това е по този начин, тъй като и богомилската теория, и учението на Петър Дънов като нейно естествено продължение, напълно явно, несъмнено за отдадените, се отнасят към глобалността като метод на битие на въобще, тъй като концептуализират таман фундаменталните екзистенциални прекарвания като гибелта, смисъла на живота, свободата, любовта, смирението, състраданието и така нататък – към този миг и по отношение на нашите диалози с моята духовна другарка проф. Анна Недялкова ще се спра в края на текста.
Изхождайки от главните предпоставки на доктрината и обстоятелството, че богомилите са умеели да провеждат оня съразмерен публичен живот, върху основата на който са лежали самоотричането, жертвата, братството, любовта и свободата, т.е. този (Георгиев, 2018, с. 441), Боян Боев прави съпоставяне сред този и фундаменталните учредения на придвижването на Петър Дънов и напълно закономерно заключава: „ Самият факт, че това придвижване (на Учителя Дънов – бел. моя – Л.Г.) се появява в същия народ, в който по-рано се появи богомилството, приказва, че тук работят рационални сили и с един проект, който продължава праволинейно и редовно своята активност през епохи и хилядолетия “ (Боев, 1937/1992, с. 88).
Ако Боян Боев ви звучи прекомерно мистично, то мога да ви предложа и по-мекия вид на Димитър Попхристов за връзката сред богомилството и учението на Петър Дънов: „ Каква е връзката му с богомилството? Съвсем директна – Учението на Петър Дънов е новото богомилство. Самият той споделя: „ Ако някой желае да учи живота на богомилите, той би трябвало да види нашия живот “. Вероятно е имал поради да види живота в „ Изгрев “ в София. Там е бил мистичният нравствен център на Бялото приятелство “ (Попхристов, 2015, с. 280 – 281).
Съвсем правилно е, че сред богомилството и концепцията на Петър Дънов съществува значима историческа последователност, изключително като се има поради фактът, че и двете са характерен таман, въпреки и отдалечени към хиляда години във времето. Заедно с това обаче, не по-малко правилно е, че концепцията на Учителя, който въпреки всичко е и просветен академични човек, носи със себе си като причина фундаментално философско съображение, на което и до през днешния ден даже и неговите почитатели не обръщат внимание, предпочитайки нейното езотерично или мистично звучене. Колкото и парадоксално да звучи, при Дънов е налице един различен вид философска рационалност, която прозира в поклонението му към едни от най-светлите мозъци таман в тази западна цивилизация: „ Шекспир, Гьоте, Кант са складирали в своите книги големи знания и мъдрост – това е тяхната популярност. Те са живи банки, които оставят благосъстоянието си за общо прилагане “ (Кръстева, 2004, с. 27).
Изумително е, че за Петър Дънов критическата философия на Имануел Кант не е толкоз нереален обект на удивление, колкото и най-много епистемологическа база за неговата лична философска интерпретация на Бога: „ Бог не е една същност (същност – бел. моя – Л.Г.), която може да се потвърди. Той е отвън нашето схващане (познание – бел. моя – Л.Г.) и по тази причина не може да се потвърди “ (Кръстева, 2004, с. 12). С други думи, що се отнася до познанието за Бога, Петър Дънов просто „ превежда “ фундаменталния познавателен принцип на критическата философия на Имануел Кант, според който: „ на нещото, което изследваме, е единствено чисто разсъдъчно разбиране, обещано на разсъдъка и заради това тя е непознаваема за лимитираните схеми на опита; на собствен ред, познаваеми са безкрайната поредност от на тази в опита “ (Кант, 1967).
Иначе казано, „ еретизмът “ на Петър Дънов, според Църквата, се свежда до това, че за него Бог не е същина, а е безкрайна поредност от проявления, които можем да открием на всички места: „ Вие гледате на Бога, безапелационен е Учителят, като на външна нужда, като създание, което санкционира и преследва, заради което се страхувате от него, вместо да го обичате. За вас Бог е в бурята, земетресенията, страданията. Търсите Го единствено извън, а не вътре в себе си. Докато гледате по този начин на Бога, всеки път ще останете надалеч от Него. Приемете Го първо в себе си, в своята душа, в своето сърце, в своя разум, като израз на велики мисли и усеща, като повод към положителни и възвишени каузи. Оттам погледнете небето, звездите, спрете се пред изворите, пред цветята, вижте планините и долините, оставете да ви лъхне тихият ветрец – на всички места е Бог, вън и вътре в нас. Всичко е изпълнено с Божието наличие! “ (Кръстева, 2004, с. 13).
Оказва се, че Иисус Христос на Петър Дънов е притежател на същата всепроявляваща се роля на, изведена още в античните свещени индийски книги упанишадите, т.е. политеистичният Бог на Учителя е на всички места, безапелационен е той: „ От атома до слънцето – всичко е Бог. Във всяко нещо е прикрит Бог, във всичко има условия за прогрес и усъвършенстване “ (Кръстева, 2004, с. 9).
Другото доста значимо разграничение с християнството на Църквата, било тя православна, католическа или протестантска, се свежда до обстоятелството, че посредством директното другарство с Бога, в което няма място за медиаторите от храма, Петър Дънов няма никакви терзания да счита Бога за пантеистичен, каквито терзания прочее не е имал и самият Иисус. Ето за какво Учителят е безапелационен: „ Христос пристигна да освободи индивида от робството на гибелта. Но хората не го схванаха и сътвориха религии и църкви в Негово име. Христос нямаше за цел да основава църкви, а искаше да научи хората по какъв начин да градят, като дадат ход на безсмъртното в себе си! “ (Кръстева, 2004, с. 47).
Какво ни споделя с това Учителят Дънов? Ами, просто е: персоналното другарство с Бога, както прочее упорстваха и богомилите, изобщо няма потребност от медиатори, т.е. от чиновниците на институцията Църква, без значение дали тя е православна, католическа или протестантска, което прочее е иманентният изказ на, дублирам, и на богомилската теория, и на учението на Петър Дънов. С други думи, ще ме простите, че ще го повторя и тук за кой ли път – Църквата на е на първо място идеологически инструмент, посредством който се регламентира единствено и само властта, политическата власт, било според православния принцип на цезаро-папизма, т.е. върховенството на светската власт, било посредством католическия принцип на папо-цезаризма, т.е. властовата функционалност на Римокатолическата черква по отношение на всички земни каузи. И в единия, и в другия случай обаче, на „ елементарните “ хора е отказана вероятността да поддържат връзка директно с Бога, даже и върху основата на взаимната обич, добротата и смирението, които в това време са фундаментът на достоверната Христова идея, т.е. става известно, че таман църквите на са... антихристиянски секти, а не по-ранната богомилска теория или по-късната идея на Учителя Петър Дънов. Стряскащо, нали?!... Но пък правилно!...
Още през 1899 година, когато е на 35 години, Петър Дънов ще напише в бележника си: „ Любовта е мощ непобедима!... А да знаеш, че Любовта е от Бога дадена и всякой, който има Любов, има и Бога, тъй като Бог е Любов! “ (Бошнакова, 2010, с. 73-81). Е, в случай че това е фундаменталното проявяване на божественото във всеки един от нас, то има ли място за медиатори – не, явно, тъй като, безапелационен е Учителят: „ Божествената свещ не е като попските, тя е свещ без дим и гори без да изгаря! “ (Кръстева, 2004, с. 11). В последна сметка, счита Петър Дънов: „ Цялото небе не може да побере Господа, а хората мислят, че Той може да е в някаква черква и там отиват да го търсят. Бог приказва не в черква, а в човешките сърца и души! “ (Кръстева, 2004, с. 13).
Изглежда напълно естествено, сходно на средновековните анатеми срещу богомилите, че на 7 юли 1922 година архиерейски събор на Българската православна черква афишира Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му – за фракция, за разкол. Главното обвиняване против него е, че се разпознава с Христос, макар изказванията на Учителя: „ Не търсете Христа на физическото поле; не го търсете и в един човек, тъй като Той е в доста хора! “... Защото, счита Петър Дънов, „ Никоя вяра не може да ви избави, в случай че нямате обич. Религиите са външната страна на живота! “ (Кръстева, 2004, с. 30). Всъщност, що се отнася до църквата, Учителят е безапелационен: „ Целуването на икони, палене на свещи, кадене на тамян, принасяне на жертви – всичко това е отдалечаване от истината. И 100 вола да принесеш в жертва, няма да се приближиш към Бога! “ (Кръстева, 2004, с. 28). В последна сметка, безапелационен е Петър Дънов: „ Има нещо по-свещено от иконите и библията. Това е Христос, който е приказвал Словото! “ (Кръстева, 2004, с. 44).
Иначе казано, любовта, добротата, смирението, състраданието, а не изкупуването на въобразения изначален грях на Църквата, са пътищата към Бога, посредством които всеки човек може да открие Иисус в себе си. Това е и отправната позиция на Учителя Петър Дънов към екзистенциалните измерения на неговото обучение – слънчевото образование или слънчевата педагогика и паневритмията, явяващи се и способи за здравословен психологичен и физически живот.
Спрях се по-обстойно на теоретичните учредения на учението на Петър Дънов, доколкото това е допустимо в един по нужда стеснен текст, тъй като без тях, коства ми се, не е допустимо да бъдат разбрани екзистенциалните проявления на концепцията – слънчевото образование или слънчевата педагогика и паневритмията. Убеждението, че Бог може да бъде открит в хората допуска и осмислянето на живота точно като път към търсенето на Иисус във всеки човек още от най-ранните му години посредством психологично и физическо образование и образование: „ Във всяко сърце и във всяка душа би трябвало да се роди Христос! “ (Дънов, Ямбо, 2023,, част 1, с. 179), безапелационен е Учителят, а подобен смисъл на живота води със себе си психологично и физическо здраве, само че също по този начин примирение и съчувствие към болките на другите (Дънов, Халани, 2010).
Вярно е, а и самият Петър Дънов не го крие, че изведените от него фундаментални детайли в структурата на дружно с убеждението за прераждането и кармата имат своите препратки към хилядолетните азиатски философско-психологически концепции като индуизма, будизма, конфуцианството, дзен будизма и така нататък (Дънов, Ямбо, 2023, част 2, с. 216 – 225): „ Мнозина отхвърлят душата, счита Дънов, тъй като желаят да я видят в някаква материална форма. Душата е това възвишено начало в индивида, което се стреми, което страда, което се радва. Душата това е същинският човек. Умът и сърцето са спътници на душата, които я съпровождат на всички места и й оказват помощ. Духът пък е това велико, мощно начало в индивида, което управлява душата, показва й правия път в живота. Дух, душа, разум и сърце са четири принадлежности, без които човек не може да съществува! “ (пак там, с. 216).
Освен това, съгласно Петър Дънов, същността на индивида може да се показа посредством четири преплетени триъгълника, на чиито страни се намират „ Животът, Чувствата, Сърцето и Душата, дружно с това Знанието, Мислите, Умът и Духът, и до тях Свободата, Действията, Волята и Тялото “ (Стойчев, Стойчева, 2020, с. 11). Много значимо е да се има поради, че „ всяко възпитателно влияние минава през или е ориентирано към най-малко една, а по-често и към повече от тези страни “. (пак там, с. 10).
Изхождайки от убеждението, че „ във всички времена и нации Слънцето е било знак на положителното, справедливото, възвишеното и мощното “ (пак там, с. 9), Учителят Петър Дънов е безапелационен: „ Във всеки от нас съществува една слънчева искра, към която построяваме целия си живот. За нас тя е това най-висше и красиво, което е заложено в душата на индивида. Носи със себе си лъч от светлината на звездите, парченце шир от всемира, капка от чистотата на планинския извор. Тя е, която ни въодушевява, която кара очите ни да греят, която ни подтиква да се грижим за дребните, слабите и наранените, да отстояваме правила, да творим, да мечтаем и да се борим; тя е, която ни води в пътя на положителното. “ (пак там). В последна сметка: „ Задачата на възпитанието е да разсъни положителното, което е вложено в индивида, и на него да се разчита... По естество човек е добър. “ (пак там).
Забележително е, че за решаването на тази задача, с изключение на всичко друго, главен акцент в концепцията на Петър Дънов е възпитанието и образованието посредством музика и физически извършения – паневритмията (Стойчев, Стойчева, 2020; Ранев, 2017, и др.), които в действителност не завършват на избрана възраст, а са образование и образование през целия живот: „ Паневритмията, безапелационен е Петър Дънов, обновява и подмладява индивида. Тя лекува освен заболяванията, само че и всички телесни и душевни неразположения. При нея целият човешки организъм трепти музикално. А в музикалния свят няма заболявания и разстройства. Ето за какво посредством тези извършения човек излиза от света на разстройствата, разочарованията, недоволството, паниките и безпокойствата и влиза в един свят на естетика. Този, който играе една година тези извършения умишлено, ще бъде здрав, ще се освободи от доста заболявания или ще ги предотврати посредством покачване на виталното равнище на организма. “ (Ранев, 2017).
Много значимо е, що се отнася до упоменатата връзка на слънчевото образование или педагогика и паневритмията с азиатските философско-психологически концепции, че Петър Дънов акцентира фундаменталното значение на в процеса, без значение от възрастта на индивида. Интересно е, че едвам в последно време някои американски и западни психолози откриха термина, разбиране, което няма прецизен превод на български език, само че е близо таман до онази, за която приказва още Петър Дънов, а в дзен будизма, да вземем за пример, Дайсецу Судзуки го разказва с един прегледен образец: „ Когато пиете чай би трябвало да осъзнавате, че просто пиете чай! “ (Судзуки, 2014). С други думи, що се отнася до учението на Петър Дънов, се показва като фундаментален психологичен механизъм и екзистенциален ориентир в самото, без значение на каква възраст човек възприема и се потапя в здравословните правила на концепцията.
Според Александър Ранев, доцент в СУ „ Св. Климент Охридски “, един от пионерите в устрема към академичната реабилитация на учението на Петър Дънов, що се отнася до детската възраст, отдавайки „ водещо значение на развиването на добродетелите, креативния капацитет и цялостното (физическо, душевно и духовно) развиване на детето, Слънчевата педагогика се оформя като педагогическа система със мощен фокус върху възпитанието. Този фокус дефинира основната тенденция в нейното теоретико-приложно наличие с акцент върху нравственото, естетическо, здравно, екологично, трудово, физическо и интелектуално образование. Това я откроява от възпитателни системи, съсредоточени основно върху качественото преподаване и академичната готовност на учениците. “ (Ранев, 2017, с. 159).
Заедно с това, счита Александър Ранев, в „ Слънчевата педагогика, с изключение на формалното обучение, можем да открием измерения и на неофициалното. Така да вземем за пример, запознаването с разнообразни занаяти, усвояването на певчески, танцувални, музикални умения, знанията и уменията в региона на земеделието, както и проучването на Паневритмията можем да припознаем в полето на неофициалното обучение. Това придава на Слънчевата педагогика ширина на теоретико-приложните измерения, обхващайки разнообразни просветителни полета, надхвърлящи рамките на формалното обучение. “ (пак там).
Очевидно вън от подозрение е фактът, с който започнах и уводните думи на този отчет, че учението на Петър Дънов е автентично българска философско-психологическа и възпитателно-педагогическа идея, с която ние, българите, освен би трябвало да се гордеем като Трети български фундаментален принос в духовната съкровищница на света, само че и да се опитаме да преосмислим нейното всестранно значение в изискванията на една цивилизация като западната, която трагично унищожава личните си учредения. С други думи, психическите вероятности за превъзмогване на лично българската екзистенциална рецесия на идентичността безспорно са свързани с толкоз нужното преоткриване на нашите български цивилизационни учредения, а концепцията на Петър Дънов сигурно е значима част от този развой. И още нещо – възприемайки типично западния модел на обучение на всички равнища, нашите генерации се образоват само в асимилиране на познания, които ще им бъдат потребни с оглед бъдеща професионална реализация и по протестантски разбирания „ триумф “, само че пък ще се оказват безусловно неподготвени да възприемат провокациите на самия живот, екзистенциалните рецесии и премеждия. В книгата си „ Критическата логика на психиката на екзистенциалните прекарвания “, която приключих по време на пандемията през 2020 година, се пробвах да изведа таман нуждата от формулиране на една допустима екзистенциална логика на психиката и екзистенциална психотерапия, посредством която децата и юношите, а за какво не и възрастните хора, да бъдат обучавани и възпитавани да посрещат фундаменталните екзистенциални проблеми като гибелта, осмислянето на живота, суицидните намерения, свободата и несвободата, любовта, смирението, състраданието и така нататък Едва ли ще бъде пресилено, в случай че кажа в този момент, че философско-психологическата и възпитателно-педагогическата идея на Учителя Петър Дънов се явява една задоволително солидна основа, върху която днешните и утрешните български психолози, философи, педагози и изобщо представители на филантропичното и обществено знание могат да надграждат с оглед празнината в нашето „ класическо “ обучение, а точно подготовката за с неговите болки, безпокойства и премеждия, за, който да не се трансформира в безсмислена покруса.
Бих желал да завърша този отчет със поръчката, която дадох в уводните думи, отнасяща се до креативните ни диалози с проф. Анна Недялкова и нейния авторски преход от глобализъм към глобалност, а учението на Петър Дънов е прелестен мотив за това. Разбира се, че адмирирам концепцията за като по-адекватен метод към, за разлика от идеологически натоварения. Онова, което Петър Дънов, а и екзистенциалната логика на психиката ни дават по отношение на като фундаментален метод на битие на се свежда до обстоятелството, че в неговата основа в историята, съвременността и в бъдещето стоят точно главните екзистенциални проблеми, които хората се пробват „ да вземат решение “ според от своите лични религиозни, културни и цивилизационни вероятности.
Иначе казано, екзистенциалните прекарвания на гибелта, смисъла на живота, суицидните намерения, свободата и несвободата, любовта, страданието и така нататък са иманентни и характерности на още от зората на човешката история, пронизват тази история и до през днешния ден, а сигурно ще са фундаментални измерения в човешкия живот до тогава, докато той въобще съществува. Заедно с това, в Критическата логика на психиката формулирах, от една страна, в действителност или, а въпреки това, или характерното в психологичното прекарване на основополагащите в човешкия живот като цяло екзистенциални проблеми, а точно: в случай че универсалното или световно психологично прекарване на гибелта е страхът или метафизичното безпокойствие от гибелта, то съответните културни или религиозни екзистенциални показа целят минимизирането на този боязън, с цел да става търпим самия живот; в случай че универсалното или световно психологично прекарване на смисъла допуска нуждата от осмисляне на живота, с цел да може той да се живее въпреки всичко, то съответните културни или религиозно детерминирани екзистенциални показа носят със себе си таман такива модели, посредством които хората от съответните общности да осмислят живота си, и така нататък, и така нататък С други думи, не софтуерният, икономическият или финансовият „ прогрес “ като наличия на идеологическия конструкт, а таман екзистенциалните безпокойства и прекарвания показват като метод на битие на, на въобще, по израза на Клод Леви-Строс (Леви-Строс, 1995), без значение от историческото време и място, в които хората си от раждането до гибелта. Още Люсиен Леви-Брюл твърдеше, че ние можем да имаме всевъзможни критерии, посредством които да твърдим, че дадени човешки общества са по-развити от други – софтуерен, стопански, финансов и така нататък, само че не може да има, на чиято база да твърдим, че едни човешки общества са по-неразвити, а други по-развити, тъй като и за едните, и за другите са присъщи еднообразно комплицирани системи от групови показа, които контролират човешкото мислене и държание (Леви-Брюль, 1994), а измежду тези показа, несъмнено, екзистенциалните показа имат фундаментално значение, както упорства Критическата логика на психиката (Георгиев, 2020). Впрочем, цялата тази трудност в регулативните функционалности на екзистенциалните показа в другите човешки култури и цивилизации в историята и през днешния ден, които задават на, по доста простоват метод обясняваше Далай Лама: „ Всяко живо създание желае да живее и не желае да почине. Всяко живо създание желае да бъде щастливо и не желае да страда! “ (Далай Лама, 2007). И нищо повече или по-малко!...
В умозаключение, що се отнася до философско-психологическата и възпитателно-педагогическата идея на Учителя Петър Дънов, която предлага таман екзистенциални ориентири в човешкото битие посредством една характерна система за здравословен психологичен и физически живот, то ще си разреша да повторя с едно изречение централното място, отправната й точка, която по нужда е обвързвана с казуса за гибелта в общочовешките психологични прекарвания: „ Христос пристигна да освободи индивида от робството на гибелта! Но хората не го схванаха... “. (Кръстева, 2004, с. 47).
Благодаря за вниманието!
Използвана литература:
Боев, Б. (1937, 1992). Мисията на богомилството, Изд. „ Всемирно бяло приятелство “, Велико Търново, 1937, 1992;
Бошнакова, М. (2010). Личен бележник на Петър Дънов, Изд. „ Бяло приятелство “ и Национална библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “, София, 2010;
Буковски, Хр. (2016). Страховитото прераждане на богомилите, София, 2016;
Георгиев, Л. (2018). Критическата логика на психиката на българската история, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, София, 2018;
Георгиев, Л. (2020). Критическата логика на психиката на екзистенциалните прекарвания, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, София, 2020;
Георгиев, Л. (2023). Транс-джендър идеологията и краят на западната логика на психиката, Международна конференция ВСУ „ Черноризец Храбър “, Варна, 2023;
Глогов, А. (2000). Богомилски проповеди, Изд. къща „ Глаголица “, Стара Загора, 2000;
Далай Лама (2007). Да прозреш себе си, Изд. „ Прозорец “, София, 2007;
Дънов, П. (2010). Смирението – Пътят към Бога, съст. Авенир Халани, Варна, 2010;
Дънов, П. (2023). Живот, прераждане, карма, съст. Раш Ямбо, 2023;
Дънов, П. (2023). Рекох..., съст. Раш Ямбо, 2023;
Кант, И. (1967). Критика на чистия разсъдък, Изд. на Българска академия на науките, София, 1967;
Константинов, Г. (1937). Световно значение на нашия език и на нашата литература, - В: „ Вестник на вестниците “, 24.05.1937, София;
Кръстева, Л. (2004). 900 мисли на Учителя, Изд. „ Хрикер “, ІІ модифицирано издание, София, 2004;
Леви-Брюль, Л. (1994). Сверхьестественное в первобытном мышление, Москва, 1994;
Леви-Строс, К. (1995). Структурална антропология ІІ, София, 1995;
Попхристов, Д. (2015). За богомилите „ от уста на ухо “, Изд. „ ВББ “, София, 2015;
Ранев, А. (2017). Слънчева педагогика, Изд. „ Изток – Запад “, София, 2017;
Стойчев, А., Стойчева, С. (2020). Слънчево образование – път към положителното, Изд. „ ТриЗвучие “, София, 2020;
Чилингиров, С. (1941). Какво е дал българинът на другите нации, София, 1941.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5806Калин Тодоров: Либералният консенсус в Европа е към този момент затрит след евроизборитеАлтернативен Поглед10495Калин Тодоров: Надскачане на Пеевски, прелом или опит за преодоляване на Движение за права и свободи!?Алтернативен Поглед141038Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед24511Габриел Вълков - водач на младежите на Българска социалистическа партия, за консолидацията в лявото политическо пространствоАлтернативен Поглед32491Полк. Славчо Велков: Заради Израел има заплаха от разрастване на широкомащабна близкоизточна войнаАлтернативен Поглед141038Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед99033Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен факторАлтернативен Поглед76805Ген. Димитър Шивиков: Зеленски не има вяра, а единствено нашата евроатлантическа сбирщина има вяра в успеха на УкрайнаАлтернативен Поглед65625Проф. Янко Янев на Международната атомна конференция във Варна Източник: pogled.info
Р Е З Ю М Е
Освен предизвикателство по отношение на интерпретацията на философско-психологическите учредения на концепцията на Учителя Петър Дънов, този отчет може да се преглежда и като допустима конкретизация на концепцията на Световната здравна организация от 2006 година, отнасяща се до вероятностите за съвместяване на обичайните за народите по света подходи и техники за физическо и психологично здраве, и достиженията на „ научната “ медицина и университетската „ научна “ логика на психиката. Разбира се, сходна рекламация може да наподобява меко казано неуместна, изключително като се имат поради обективните ограничавания към текст за подобен конгрес, само че въпреки това ми се коства уместно такова предизвикателство да бъде отправено точно на събитие от подобен мащаб. Още повече, че мои докторанти и дипломанти към този момент са запленени от тази вероятност, а в своите разработки изследват задълбочено вероятните колаборации, според програмата на СЗО, въпреки и отнесени към други обичайни техники за физическо и психологично здраве, най-много азиатските хилядолетни философско-психологически системи и даже някои модерни езотерични учения. В сегашния случай обаче, моите старания са ориентирани към толкоз българско обучение, каквото е философско-психологическата идея на Учителя Петър Дънов, явяваща се историческо продължение на богомилската теория, а макар нейното „ научно “ отменяне и през днешния ден „ Бялото приятелство “ продължава да има милиони почитатели по света. Очевидно е, че тук става дума и за морална поддръжка на моите докторанти и дипломанти.
: Петър Дънов, „ Бяло приятелство “, философско-психологическа идея, паневритмия, езотерични и научни здравословни теории и практики
THE TEACHING OF PETER DANOV
OR
THE ART OF HEALTHY LIVING
Prof. Ludmil Georgiev, DSc
Sofia University “St. Kliment Ohridski ”
VFU „ Chernorizetz Hrabar “
This paper is dedicated to the 160th anniversary of the birth of Master Peter Dunov, born on 11 July 1864 in the village of Nikolaevka, near Varna
ABSTRACT
In addition to challenging the interpretation of the philosophical-psychological foundations of Master Peter Dunov`s concept, this paper can also be seen as a possible concretization of the World Health Organization`s 2006 idea concerning the prospects for reconciling the traditional approaches and techniques for physical and mental health of the peoples of the world, and the achievements of " scientific " medicine and university " scientific " psychology. Of course, such a claim may seem, to say the least, inappropriate, especially given the objective constraints on text for such a forum, but on the other hand, it seems appropriate that such a challenge should be made at an event of this scale. Moreover, my PhD students and graduate students are already fascinated by this perspective, and in their work they are exploring in depth the possible collaborations, according to the WHO agenda, albeit relative to other traditional techniques for physical and mental health, most notably Asian millennial philosophical-psychological systems and even some contemporary esoteric teachings. In the present case, however, my efforts are directed to a doctrine as Bulgarian as the philosophical-psychological concept of Master Peter Dunov, which is a historical continuation of the Bogomil doctrine, and despite its " scientific " rejection, even today the " White Brotherhood " continues to have millions of followers around the world. Obviously, this is also about moral support for my PhD students and graduates.
Peter Dunov, " White Brotherhood ", philosophical-psychological concept, paneurhythmy, esoteric and scientific health theories and practices
Най-напред мога да предположа, че този опит да бъде оправдана философско-психологическата идея на Учителя Петър Дънов в нейните здравословни физически и психологични вероятности, и то от един академични човек и учител, ще бъде посрещнат най-малкото с неразбиране, още повече на подобен теоретичен конгрес. Бързам да кажа, че аргументите за този интерес ми се костват задоволително основателни – от една страна, това са теоретичните и практическите достолепия на самото обучение на Петър Дънов, а, въпреки това, този опит може да се преглежда и като конкретизация на програмата на Световната здравна организация от 2006 година по отношение на вероятностите за съвместяване на „ обичайните “ или „ национални “ техники и практики за физическо и психологично здраве в културите и цивилизациите по света с достиженията на „ научната “ медицина и логика на психиката.
Впоследствие мога да споделя, че друга доста основателна причина да желая реабилитация на философско-психологическата идея на Учителя Петър Дънов е моето изрично разбиране, изтъквано към този момент неведнъж и в моите книги, и в общественото пространство, че това обучение е в действителност Третият български фундаментален принос в духовната съкровищница в историята на света – първите два са българската книжовност, Българицата, и, несъмнено, богомилската религиозна и обществена теория (Георгиев, 2018). Трябва да кажа, че съм извънредно благополучен от обстоятелството, че за разлика от формалния „ теоретичен “ разказ и формалното „ научно “ отношение към тези духовни приноси на България, през годините моите студенти демонстрираха надалеч по-адекватно схващане за техните дълбочинни измерения, в сравнение с „ академичното “ българско обществено и филантропично знание, сменило по натурален път руските с американските и въобще западните парадигмални учредения на самото себе си. Поредната българска драма, която е извънредно време да бъде обговаряна таман от университетските хора и преподаватели, тъй като свободата е главното кредо точно на Университета.
И най-после, само че не по значителност, мога да откроя една друга, само че все по-актуална причина ние, българите, да се опитаме да преоткрием нашите лични вековни духовни ориентири, а оттова здравословни физически и психологични подходи и практики, се свежда до обстоятелството, че повсеместната институционализация на трансджендър-идеологията в западния свят, към който ние направихме следващия си в историята „ цивилизационен избор “, детерминира фундаменталната рецесия на западната университетска логика на психиката, а за какво не и на цялото западно обществено и филантропично знание. Защото еклектичната симбиоза сред марксизма и психоанализата, препоръчана от представителите на Франкфуртската школа, обезпечи теоретичните предпоставки за появяването на този актуален обществен и психологичен Франкенщайн, в какъвто несъмнено се трансформира безусловно пред очите ни трансджендър-идеологията (Георгиев, 2023), а единственото българско избавление, най-малко съгласно мен, се свежда точно до преоткриването на нашите лични цивилизационни учредения, което включва и упоменатите духовни приноси. И в тази посока, коства ми се, Университетът още веднъж е дебитор по отношение на историята, сегашното и бъдещето на българския народ, тъй като университетските преподаватели и хора някак си се вършат, че този проблем не съществува – не, драги, той съществува и още по какъв начин. Просто трансджендър-идеологията обезмисля класическите психически и психотерапевтични теории и подходи в цялата западна университетска логика на психиката, факт, който имах опцията да споделя точно тук, във ВСУ (Георгиев, 2023), само че също и тези в общественото и филантропичното знание и процедура като цяло, а последното доказателство за античовешкия и несъмнено демонски темперамент на транс-джендър идеологията беше завършилия неотдавна конкурс „ Евро-визия “.
С тези няколко уводни думи предлагам да се върна към главното – философско-психологическата идея на Учителя Петър Дънов като българско предложение за здравословен живот.
Разбира се, има голям брой предпоставки концепцията на Петър Дънов да бъде определяна като, както прочее това се случва обичайно, само че фактът, че в нея е налице таман и на религиозната християнска проблематика, на Бог и на мястото на Иисус Христос в живота на всеки човек, ми се коства задоволително състоятелен, с цел да бъде преодоляна тази традиция, още повече, че става дума за философа Петър Дънов, а не за някакъв чиновник на църквата. Впрочем таман това фундаментално разграничение стои в основата и на отношението на Българската православна черква към Учителя, което за жалост се възпроизвежда прекомерно безрезервно и измежду неизкушените в теологическата проблематика откриватели и „ елементарни “ българи, които и до през днешния ден считат Петър Дънов за „ безвъзвратен разколник “, каквото е отношението сред прочее и към богомилите (Георгиев, 2018). За какво в действителност става дума?
Известно е, че формалната българска история най-вероятно заради идеологически аргументи, без значение дали са „ десни “ или „ леви “, не взима под внимание един прекомерно дълбокосмислен факт в интелектуалните полемики в страната от края на ХІХ-ти до 40-те години на ХХ-ти век. Става дума за непоколебимата реабилитация на богомилското придвижване освен във връзка с българската, само че и на историята на човечеството, която се реализира от такива имена в българската научна и културна традиция като Георги Икономов, Христо Досев, проф. Йордан Иванов, Христо Въргов, Янко Сакъзов, проф. Флорински, проф. Иван Шишманов, Иван Клинчаров, доктор Михаил Геновски, Стоян Ватралски, Стилиян Чилингиров и доста други, чиито мнения обобщава Боян Боев, един от най-хубавите другари и ревностни почитатели на Петър Дънов: „ Значи богомилското придвижване не е откъснато събитие в българската история, а е обвързвано с великия прогресивен път на целокупното човечество. Като се съпостави по значение с всички ония културни талази в предишното, които са създавали цели столетия, то вярно ще бъде преценено и ще завземе уместно място в българската история и в общочовешката просвета “ (Боев, 1937/1992, с. 51).
Не по-малко безапелационен е и Георги Константинов, който в неповторима публикация, озаглавена „ Световното значение на нашия език и на нашата литература “, оповестена във „ Вестник на вестниците “ през 1937 година в Деня на 24 май, написа безусловно: „ Богомилството и Възраждането са две значими точки в историята на българската просвета. Ако ги съпоставим, ще забележим сред тях нещо общо: и двете са значими прояви на националния талант, на националните креативен сили. Обаче сред тях има и разлика: богомилството се характеризира със своя универсализъм. То е придвижване космополитно, всемирно, общочовешко “ (Константинов, 1937). И сигурно това е по този начин, тъй като и богомилската теория, и учението на Петър Дънов като нейно естествено продължение, напълно явно, несъмнено за отдадените, се отнасят към глобалността като метод на битие на въобще, тъй като концептуализират таман фундаменталните екзистенциални прекарвания като гибелта, смисъла на живота, свободата, любовта, смирението, състраданието и така нататък – към този миг и по отношение на нашите диалози с моята духовна другарка проф. Анна Недялкова ще се спра в края на текста.
Изхождайки от главните предпоставки на доктрината и обстоятелството, че богомилите са умеели да провеждат оня съразмерен публичен живот, върху основата на който са лежали самоотричането, жертвата, братството, любовта и свободата, т.е. този (Георгиев, 2018, с. 441), Боян Боев прави съпоставяне сред този и фундаменталните учредения на придвижването на Петър Дънов и напълно закономерно заключава: „ Самият факт, че това придвижване (на Учителя Дънов – бел. моя – Л.Г.) се появява в същия народ, в който по-рано се появи богомилството, приказва, че тук работят рационални сили и с един проект, който продължава праволинейно и редовно своята активност през епохи и хилядолетия “ (Боев, 1937/1992, с. 88).
Ако Боян Боев ви звучи прекомерно мистично, то мога да ви предложа и по-мекия вид на Димитър Попхристов за връзката сред богомилството и учението на Петър Дънов: „ Каква е връзката му с богомилството? Съвсем директна – Учението на Петър Дънов е новото богомилство. Самият той споделя: „ Ако някой желае да учи живота на богомилите, той би трябвало да види нашия живот “. Вероятно е имал поради да види живота в „ Изгрев “ в София. Там е бил мистичният нравствен център на Бялото приятелство “ (Попхристов, 2015, с. 280 – 281).
Съвсем правилно е, че сред богомилството и концепцията на Петър Дънов съществува значима историческа последователност, изключително като се има поради фактът, че и двете са характерен таман, въпреки и отдалечени към хиляда години във времето. Заедно с това обаче, не по-малко правилно е, че концепцията на Учителя, който въпреки всичко е и просветен академични човек, носи със себе си като причина фундаментално философско съображение, на което и до през днешния ден даже и неговите почитатели не обръщат внимание, предпочитайки нейното езотерично или мистично звучене. Колкото и парадоксално да звучи, при Дънов е налице един различен вид философска рационалност, която прозира в поклонението му към едни от най-светлите мозъци таман в тази западна цивилизация: „ Шекспир, Гьоте, Кант са складирали в своите книги големи знания и мъдрост – това е тяхната популярност. Те са живи банки, които оставят благосъстоянието си за общо прилагане “ (Кръстева, 2004, с. 27).
Изумително е, че за Петър Дънов критическата философия на Имануел Кант не е толкоз нереален обект на удивление, колкото и най-много епистемологическа база за неговата лична философска интерпретация на Бога: „ Бог не е една същност (същност – бел. моя – Л.Г.), която може да се потвърди. Той е отвън нашето схващане (познание – бел. моя – Л.Г.) и по тази причина не може да се потвърди “ (Кръстева, 2004, с. 12). С други думи, що се отнася до познанието за Бога, Петър Дънов просто „ превежда “ фундаменталния познавателен принцип на критическата философия на Имануел Кант, според който: „ на нещото, което изследваме, е единствено чисто разсъдъчно разбиране, обещано на разсъдъка и заради това тя е непознаваема за лимитираните схеми на опита; на собствен ред, познаваеми са безкрайната поредност от на тази в опита “ (Кант, 1967).
Иначе казано, „ еретизмът “ на Петър Дънов, според Църквата, се свежда до това, че за него Бог не е същина, а е безкрайна поредност от проявления, които можем да открием на всички места: „ Вие гледате на Бога, безапелационен е Учителят, като на външна нужда, като създание, което санкционира и преследва, заради което се страхувате от него, вместо да го обичате. За вас Бог е в бурята, земетресенията, страданията. Търсите Го единствено извън, а не вътре в себе си. Докато гледате по този начин на Бога, всеки път ще останете надалеч от Него. Приемете Го първо в себе си, в своята душа, в своето сърце, в своя разум, като израз на велики мисли и усеща, като повод към положителни и възвишени каузи. Оттам погледнете небето, звездите, спрете се пред изворите, пред цветята, вижте планините и долините, оставете да ви лъхне тихият ветрец – на всички места е Бог, вън и вътре в нас. Всичко е изпълнено с Божието наличие! “ (Кръстева, 2004, с. 13).
Оказва се, че Иисус Христос на Петър Дънов е притежател на същата всепроявляваща се роля на, изведена още в античните свещени индийски книги упанишадите, т.е. политеистичният Бог на Учителя е на всички места, безапелационен е той: „ От атома до слънцето – всичко е Бог. Във всяко нещо е прикрит Бог, във всичко има условия за прогрес и усъвършенстване “ (Кръстева, 2004, с. 9).
Другото доста значимо разграничение с християнството на Църквата, било тя православна, католическа или протестантска, се свежда до обстоятелството, че посредством директното другарство с Бога, в което няма място за медиаторите от храма, Петър Дънов няма никакви терзания да счита Бога за пантеистичен, каквито терзания прочее не е имал и самият Иисус. Ето за какво Учителят е безапелационен: „ Христос пристигна да освободи индивида от робството на гибелта. Но хората не го схванаха и сътвориха религии и църкви в Негово име. Христос нямаше за цел да основава църкви, а искаше да научи хората по какъв начин да градят, като дадат ход на безсмъртното в себе си! “ (Кръстева, 2004, с. 47).
Какво ни споделя с това Учителят Дънов? Ами, просто е: персоналното другарство с Бога, както прочее упорстваха и богомилите, изобщо няма потребност от медиатори, т.е. от чиновниците на институцията Църква, без значение дали тя е православна, католическа или протестантска, което прочее е иманентният изказ на, дублирам, и на богомилската теория, и на учението на Петър Дънов. С други думи, ще ме простите, че ще го повторя и тук за кой ли път – Църквата на е на първо място идеологически инструмент, посредством който се регламентира единствено и само властта, политическата власт, било според православния принцип на цезаро-папизма, т.е. върховенството на светската власт, било посредством католическия принцип на папо-цезаризма, т.е. властовата функционалност на Римокатолическата черква по отношение на всички земни каузи. И в единия, и в другия случай обаче, на „ елементарните “ хора е отказана вероятността да поддържат връзка директно с Бога, даже и върху основата на взаимната обич, добротата и смирението, които в това време са фундаментът на достоверната Христова идея, т.е. става известно, че таман църквите на са... антихристиянски секти, а не по-ранната богомилска теория или по-късната идея на Учителя Петър Дънов. Стряскащо, нали?!... Но пък правилно!...
Още през 1899 година, когато е на 35 години, Петър Дънов ще напише в бележника си: „ Любовта е мощ непобедима!... А да знаеш, че Любовта е от Бога дадена и всякой, който има Любов, има и Бога, тъй като Бог е Любов! “ (Бошнакова, 2010, с. 73-81). Е, в случай че това е фундаменталното проявяване на божественото във всеки един от нас, то има ли място за медиатори – не, явно, тъй като, безапелационен е Учителят: „ Божествената свещ не е като попските, тя е свещ без дим и гори без да изгаря! “ (Кръстева, 2004, с. 11). В последна сметка, счита Петър Дънов: „ Цялото небе не може да побере Господа, а хората мислят, че Той може да е в някаква черква и там отиват да го търсят. Бог приказва не в черква, а в човешките сърца и души! “ (Кръстева, 2004, с. 13).
Изглежда напълно естествено, сходно на средновековните анатеми срещу богомилите, че на 7 юли 1922 година архиерейски събор на Българската православна черква афишира Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му – за фракция, за разкол. Главното обвиняване против него е, че се разпознава с Христос, макар изказванията на Учителя: „ Не търсете Христа на физическото поле; не го търсете и в един човек, тъй като Той е в доста хора! “... Защото, счита Петър Дънов, „ Никоя вяра не може да ви избави, в случай че нямате обич. Религиите са външната страна на живота! “ (Кръстева, 2004, с. 30). Всъщност, що се отнася до църквата, Учителят е безапелационен: „ Целуването на икони, палене на свещи, кадене на тамян, принасяне на жертви – всичко това е отдалечаване от истината. И 100 вола да принесеш в жертва, няма да се приближиш към Бога! “ (Кръстева, 2004, с. 28). В последна сметка, безапелационен е Петър Дънов: „ Има нещо по-свещено от иконите и библията. Това е Христос, който е приказвал Словото! “ (Кръстева, 2004, с. 44).
Иначе казано, любовта, добротата, смирението, състраданието, а не изкупуването на въобразения изначален грях на Църквата, са пътищата към Бога, посредством които всеки човек може да открие Иисус в себе си. Това е и отправната позиция на Учителя Петър Дънов към екзистенциалните измерения на неговото обучение – слънчевото образование или слънчевата педагогика и паневритмията, явяващи се и способи за здравословен психологичен и физически живот.
Спрях се по-обстойно на теоретичните учредения на учението на Петър Дънов, доколкото това е допустимо в един по нужда стеснен текст, тъй като без тях, коства ми се, не е допустимо да бъдат разбрани екзистенциалните проявления на концепцията – слънчевото образование или слънчевата педагогика и паневритмията. Убеждението, че Бог може да бъде открит в хората допуска и осмислянето на живота точно като път към търсенето на Иисус във всеки човек още от най-ранните му години посредством психологично и физическо образование и образование: „ Във всяко сърце и във всяка душа би трябвало да се роди Христос! “ (Дънов, Ямбо, 2023,, част 1, с. 179), безапелационен е Учителят, а подобен смисъл на живота води със себе си психологично и физическо здраве, само че също по този начин примирение и съчувствие към болките на другите (Дънов, Халани, 2010).
Вярно е, а и самият Петър Дънов не го крие, че изведените от него фундаментални детайли в структурата на дружно с убеждението за прераждането и кармата имат своите препратки към хилядолетните азиатски философско-психологически концепции като индуизма, будизма, конфуцианството, дзен будизма и така нататък (Дънов, Ямбо, 2023, част 2, с. 216 – 225): „ Мнозина отхвърлят душата, счита Дънов, тъй като желаят да я видят в някаква материална форма. Душата е това възвишено начало в индивида, което се стреми, което страда, което се радва. Душата това е същинският човек. Умът и сърцето са спътници на душата, които я съпровождат на всички места и й оказват помощ. Духът пък е това велико, мощно начало в индивида, което управлява душата, показва й правия път в живота. Дух, душа, разум и сърце са четири принадлежности, без които човек не може да съществува! “ (пак там, с. 216).
Освен това, съгласно Петър Дънов, същността на индивида може да се показа посредством четири преплетени триъгълника, на чиито страни се намират „ Животът, Чувствата, Сърцето и Душата, дружно с това Знанието, Мислите, Умът и Духът, и до тях Свободата, Действията, Волята и Тялото “ (Стойчев, Стойчева, 2020, с. 11). Много значимо е да се има поради, че „ всяко възпитателно влияние минава през или е ориентирано към най-малко една, а по-често и към повече от тези страни “. (пак там, с. 10).
Изхождайки от убеждението, че „ във всички времена и нации Слънцето е било знак на положителното, справедливото, възвишеното и мощното “ (пак там, с. 9), Учителят Петър Дънов е безапелационен: „ Във всеки от нас съществува една слънчева искра, към която построяваме целия си живот. За нас тя е това най-висше и красиво, което е заложено в душата на индивида. Носи със себе си лъч от светлината на звездите, парченце шир от всемира, капка от чистотата на планинския извор. Тя е, която ни въодушевява, която кара очите ни да греят, която ни подтиква да се грижим за дребните, слабите и наранените, да отстояваме правила, да творим, да мечтаем и да се борим; тя е, която ни води в пътя на положителното. “ (пак там). В последна сметка: „ Задачата на възпитанието е да разсъни положителното, което е вложено в индивида, и на него да се разчита... По естество човек е добър. “ (пак там).
Забележително е, че за решаването на тази задача, с изключение на всичко друго, главен акцент в концепцията на Петър Дънов е възпитанието и образованието посредством музика и физически извършения – паневритмията (Стойчев, Стойчева, 2020; Ранев, 2017, и др.), които в действителност не завършват на избрана възраст, а са образование и образование през целия живот: „ Паневритмията, безапелационен е Петър Дънов, обновява и подмладява индивида. Тя лекува освен заболяванията, само че и всички телесни и душевни неразположения. При нея целият човешки организъм трепти музикално. А в музикалния свят няма заболявания и разстройства. Ето за какво посредством тези извършения човек излиза от света на разстройствата, разочарованията, недоволството, паниките и безпокойствата и влиза в един свят на естетика. Този, който играе една година тези извършения умишлено, ще бъде здрав, ще се освободи от доста заболявания или ще ги предотврати посредством покачване на виталното равнище на организма. “ (Ранев, 2017).
Много значимо е, що се отнася до упоменатата връзка на слънчевото образование или педагогика и паневритмията с азиатските философско-психологически концепции, че Петър Дънов акцентира фундаменталното значение на в процеса, без значение от възрастта на индивида. Интересно е, че едвам в последно време някои американски и западни психолози откриха термина, разбиране, което няма прецизен превод на български език, само че е близо таман до онази, за която приказва още Петър Дънов, а в дзен будизма, да вземем за пример, Дайсецу Судзуки го разказва с един прегледен образец: „ Когато пиете чай би трябвало да осъзнавате, че просто пиете чай! “ (Судзуки, 2014). С други думи, що се отнася до учението на Петър Дънов, се показва като фундаментален психологичен механизъм и екзистенциален ориентир в самото, без значение на каква възраст човек възприема и се потапя в здравословните правила на концепцията.
Според Александър Ранев, доцент в СУ „ Св. Климент Охридски “, един от пионерите в устрема към академичната реабилитация на учението на Петър Дънов, що се отнася до детската възраст, отдавайки „ водещо значение на развиването на добродетелите, креативния капацитет и цялостното (физическо, душевно и духовно) развиване на детето, Слънчевата педагогика се оформя като педагогическа система със мощен фокус върху възпитанието. Този фокус дефинира основната тенденция в нейното теоретико-приложно наличие с акцент върху нравственото, естетическо, здравно, екологично, трудово, физическо и интелектуално образование. Това я откроява от възпитателни системи, съсредоточени основно върху качественото преподаване и академичната готовност на учениците. “ (Ранев, 2017, с. 159).
Заедно с това, счита Александър Ранев, в „ Слънчевата педагогика, с изключение на формалното обучение, можем да открием измерения и на неофициалното. Така да вземем за пример, запознаването с разнообразни занаяти, усвояването на певчески, танцувални, музикални умения, знанията и уменията в региона на земеделието, както и проучването на Паневритмията можем да припознаем в полето на неофициалното обучение. Това придава на Слънчевата педагогика ширина на теоретико-приложните измерения, обхващайки разнообразни просветителни полета, надхвърлящи рамките на формалното обучение. “ (пак там).
Очевидно вън от подозрение е фактът, с който започнах и уводните думи на този отчет, че учението на Петър Дънов е автентично българска философско-психологическа и възпитателно-педагогическа идея, с която ние, българите, освен би трябвало да се гордеем като Трети български фундаментален принос в духовната съкровищница на света, само че и да се опитаме да преосмислим нейното всестранно значение в изискванията на една цивилизация като западната, която трагично унищожава личните си учредения. С други думи, психическите вероятности за превъзмогване на лично българската екзистенциална рецесия на идентичността безспорно са свързани с толкоз нужното преоткриване на нашите български цивилизационни учредения, а концепцията на Петър Дънов сигурно е значима част от този развой. И още нещо – възприемайки типично западния модел на обучение на всички равнища, нашите генерации се образоват само в асимилиране на познания, които ще им бъдат потребни с оглед бъдеща професионална реализация и по протестантски разбирания „ триумф “, само че пък ще се оказват безусловно неподготвени да възприемат провокациите на самия живот, екзистенциалните рецесии и премеждия. В книгата си „ Критическата логика на психиката на екзистенциалните прекарвания “, която приключих по време на пандемията през 2020 година, се пробвах да изведа таман нуждата от формулиране на една допустима екзистенциална логика на психиката и екзистенциална психотерапия, посредством която децата и юношите, а за какво не и възрастните хора, да бъдат обучавани и възпитавани да посрещат фундаменталните екзистенциални проблеми като гибелта, осмислянето на живота, суицидните намерения, свободата и несвободата, любовта, смирението, състраданието и така нататък Едва ли ще бъде пресилено, в случай че кажа в този момент, че философско-психологическата и възпитателно-педагогическата идея на Учителя Петър Дънов се явява една задоволително солидна основа, върху която днешните и утрешните български психолози, философи, педагози и изобщо представители на филантропичното и обществено знание могат да надграждат с оглед празнината в нашето „ класическо “ обучение, а точно подготовката за с неговите болки, безпокойства и премеждия, за, който да не се трансформира в безсмислена покруса.
Бих желал да завърша този отчет със поръчката, която дадох в уводните думи, отнасяща се до креативните ни диалози с проф. Анна Недялкова и нейния авторски преход от глобализъм към глобалност, а учението на Петър Дънов е прелестен мотив за това. Разбира се, че адмирирам концепцията за като по-адекватен метод към, за разлика от идеологически натоварения. Онова, което Петър Дънов, а и екзистенциалната логика на психиката ни дават по отношение на като фундаментален метод на битие на се свежда до обстоятелството, че в неговата основа в историята, съвременността и в бъдещето стоят точно главните екзистенциални проблеми, които хората се пробват „ да вземат решение “ според от своите лични религиозни, културни и цивилизационни вероятности.
Иначе казано, екзистенциалните прекарвания на гибелта, смисъла на живота, суицидните намерения, свободата и несвободата, любовта, страданието и така нататък са иманентни и характерности на още от зората на човешката история, пронизват тази история и до през днешния ден, а сигурно ще са фундаментални измерения в човешкия живот до тогава, докато той въобще съществува. Заедно с това, в Критическата логика на психиката формулирах, от една страна, в действителност или, а въпреки това, или характерното в психологичното прекарване на основополагащите в човешкия живот като цяло екзистенциални проблеми, а точно: в случай че универсалното или световно психологично прекарване на гибелта е страхът или метафизичното безпокойствие от гибелта, то съответните културни или религиозни екзистенциални показа целят минимизирането на този боязън, с цел да става търпим самия живот; в случай че универсалното или световно психологично прекарване на смисъла допуска нуждата от осмисляне на живота, с цел да може той да се живее въпреки всичко, то съответните културни или религиозно детерминирани екзистенциални показа носят със себе си таман такива модели, посредством които хората от съответните общности да осмислят живота си, и така нататък, и така нататък С други думи, не софтуерният, икономическият или финансовият „ прогрес “ като наличия на идеологическия конструкт, а таман екзистенциалните безпокойства и прекарвания показват като метод на битие на, на въобще, по израза на Клод Леви-Строс (Леви-Строс, 1995), без значение от историческото време и място, в които хората си от раждането до гибелта. Още Люсиен Леви-Брюл твърдеше, че ние можем да имаме всевъзможни критерии, посредством които да твърдим, че дадени човешки общества са по-развити от други – софтуерен, стопански, финансов и така нататък, само че не може да има, на чиято база да твърдим, че едни човешки общества са по-неразвити, а други по-развити, тъй като и за едните, и за другите са присъщи еднообразно комплицирани системи от групови показа, които контролират човешкото мислене и държание (Леви-Брюль, 1994), а измежду тези показа, несъмнено, екзистенциалните показа имат фундаментално значение, както упорства Критическата логика на психиката (Георгиев, 2020). Впрочем, цялата тази трудност в регулативните функционалности на екзистенциалните показа в другите човешки култури и цивилизации в историята и през днешния ден, които задават на, по доста простоват метод обясняваше Далай Лама: „ Всяко живо създание желае да живее и не желае да почине. Всяко живо създание желае да бъде щастливо и не желае да страда! “ (Далай Лама, 2007). И нищо повече или по-малко!...
В умозаключение, що се отнася до философско-психологическата и възпитателно-педагогическата идея на Учителя Петър Дънов, която предлага таман екзистенциални ориентири в човешкото битие посредством една характерна система за здравословен психологичен и физически живот, то ще си разреша да повторя с едно изречение централното място, отправната й точка, която по нужда е обвързвана с казуса за гибелта в общочовешките психологични прекарвания: „ Христос пристигна да освободи индивида от робството на гибелта! Но хората не го схванаха... “. (Кръстева, 2004, с. 47).
Благодаря за вниманието!
Използвана литература:
Боев, Б. (1937, 1992). Мисията на богомилството, Изд. „ Всемирно бяло приятелство “, Велико Търново, 1937, 1992;
Бошнакова, М. (2010). Личен бележник на Петър Дънов, Изд. „ Бяло приятелство “ и Национална библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “, София, 2010;
Буковски, Хр. (2016). Страховитото прераждане на богомилите, София, 2016;
Георгиев, Л. (2018). Критическата логика на психиката на българската история, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, София, 2018;
Георгиев, Л. (2020). Критическата логика на психиката на екзистенциалните прекарвания, Университетско издателство „ Св. Климент Охридски “, София, 2020;
Георгиев, Л. (2023). Транс-джендър идеологията и краят на западната логика на психиката, Международна конференция ВСУ „ Черноризец Храбър “, Варна, 2023;
Глогов, А. (2000). Богомилски проповеди, Изд. къща „ Глаголица “, Стара Загора, 2000;
Далай Лама (2007). Да прозреш себе си, Изд. „ Прозорец “, София, 2007;
Дънов, П. (2010). Смирението – Пътят към Бога, съст. Авенир Халани, Варна, 2010;
Дънов, П. (2023). Живот, прераждане, карма, съст. Раш Ямбо, 2023;
Дънов, П. (2023). Рекох..., съст. Раш Ямбо, 2023;
Кант, И. (1967). Критика на чистия разсъдък, Изд. на Българска академия на науките, София, 1967;
Константинов, Г. (1937). Световно значение на нашия език и на нашата литература, - В: „ Вестник на вестниците “, 24.05.1937, София;
Кръстева, Л. (2004). 900 мисли на Учителя, Изд. „ Хрикер “, ІІ модифицирано издание, София, 2004;
Леви-Брюль, Л. (1994). Сверхьестественное в первобытном мышление, Москва, 1994;
Леви-Строс, К. (1995). Структурална антропология ІІ, София, 1995;
Попхристов, Д. (2015). За богомилите „ от уста на ухо “, Изд. „ ВББ “, София, 2015;
Ранев, А. (2017). Слънчева педагогика, Изд. „ Изток – Запад “, София, 2017;
Стойчев, А., Стойчева, С. (2020). Слънчево образование – път към положителното, Изд. „ ТриЗвучие “, София, 2020;
Чилингиров, С. (1941). Какво е дал българинът на другите нации, София, 1941.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5806Калин Тодоров: Либералният консенсус в Европа е към този момент затрит след евроизборитеАлтернативен Поглед10495Калин Тодоров: Надскачане на Пеевски, прелом или опит за преодоляване на Движение за права и свободи!?Алтернативен Поглед141038Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед24511Габриел Вълков - водач на младежите на Българска социалистическа партия, за консолидацията в лявото политическо пространствоАлтернативен Поглед32491Полк. Славчо Велков: Заради Израел има заплаха от разрастване на широкомащабна близкоизточна войнаАлтернативен Поглед141038Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед99033Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен факторАлтернативен Поглед76805Ген. Димитър Шивиков: Зеленски не има вяра, а единствено нашата евроатлантическа сбирщина има вяра в успеха на УкрайнаАлтернативен Поглед65625Проф. Янко Янев на Международната атомна конференция във Варна Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ