Този бюджет, който беше приет, може да се каже, че

„ Този бюджет , който беше признат, може да се каже, че най-голямото му достолепие е, че ще резервира разноските , които бяха планувани. Увеличението на заплатите в няколко бранша бяха обезщетени по отношение на финансови разноски, тъй че 3% недостиг ще бъде спазен. Въпросът е, че световната стопанска система влиза в интервал на закъснение. Тези разноски за пенсии и заплати не могат да бъдат намалявани и само могат да се понижат финансовите разноски, само че неприятното е, че това са парите за продуктивност. Тази конструкция на бюджета не наподобява добре в дълготраен проект. “

Това разяснява в студиото на „ Добро утро, Европа “ финансистът Юлиан Войнов.

„ Преди 2-3 дни излезе прогноза на Българска народна банка, в която се приказва за растеж от 1% на Брутният вътрешен продукт за тази година. Приходната част на бюджета е напрегната. Министерството на финансите разчита, че ще събере в забележителна степен дивидентите от държавните предприятия , което е към 1 милиарда лева Има редуциране на финансовата стратегия “, изясни Войнов.
Очакванията са, че Национална агенция за приходите ще навакса изоставането в събирането на приходите от последните месеци. В края на годината може да се окаже, че поради разноските от финансовата стратегия, като не бъдат направени много от тях, че това ще направи по този начин, че да имаме 3% недостиг. Не виждам проблем да го задържим.
По думите на финансиста инфлацията в огромната си степен е външна.

„ Тя понижава с много съществени темпове. Към края на годината финансовото министерство чака да бъде от порядъка на 5.7-5.8% . Малко евентуално е да забележим понижаване на цените. Единствения механизъм за понижение на инфлацията е увеличение на приходите. Това в действителност се случва в България. Ние сме единствената страна от Европейски Съюз, където нарастването на приходите изпреварва инфлацията . Пенсиите бяха увеличени фрапантно, заплатите в много браншове също “, уточни Войнов.
Дали ще се преведе заплатата по карта или не – това няма да осветли бизнеса, тъй като човек може да преведе всякаква сума по тях и да даде останалото на ръка. Не знам какво трансформира това. Още 2014г. Европейска комисия сътвори инструкция за така наречен сметки за съществени интервенции, такава алтернатива към този момент има. Въпросът е, че у нас те не са известни, даже банковите чиновници не ги познават, тъй като банките нямат интерес към тях. Според мен тази концепция към този момент е комплицирана.
„ Тази понижена ставка на Данък добавена стойност за ресторантьорския отрасъл е до края на годината. Те заплащат и едни от най-ниските корпоративни налози в Европа. Международни отчети споделят, че този бранш у нас е с най-високите равнища на сивата стопанска система в Европейски Съюз , тъй че не виждам смисъл тя да остане. Дано да отпадне в края на годината “, разяснява още финансистът.

Според него стопанската система се забавя , което ще се отрази на бюджета и ще има понижаване на финансовата стратегия.

„ Трябва да има условия за привличане на вложения. Реформи, вложения, възстановяване на бизнес средата и по-внимателно с тези непрекъснати нови разноски . Така ще влезем в еврозоната. Защото другояче рискуваме да преминем 3% недостиг, което е евентуално да се случи в идващите години, в случай че няма промени “, сподели още той.

Целия диалог вижте във видеото.