Тоя цирк сме го играли и ще го играем пак.

„ Тоя цирк сме го играли и ще го играем отново. Сега има хомофобски скандал, след това ще набием някой ром в Столипиново, по-късно ще има митинги за градинки. Знам тематиките на всяка партия до изборите. " Така кметът Иван Тотев заключи обстановката в Общинския съвет по време на съвещание в понеделник, на което сякаш трябваше да се води полемика каква я правят в Отечествен фронт " Пловдив 2019 ", с цел да не се изложим като Европейска столица на културата. Разкривайки личните си душевни трепети, кметът незабелязано повдигна завесата на интимния механизъм на политическия живот у нас.

Бързо след експлоадирането на демокрацията партиите откриха, че гласоподавателите кълват, когато си играеш със страховете им, а не когато предлагаш способени решения на проблемите им.

От няколко години трендът е явен - народът най се плаши от бежанци, джендъри и роми (случаите в Габрово от тази седмица и във Войводиново от зимата изцяло удостоверяват тезата). Затова с наближаването на изборите размахването на плашила ще се трансформира в дежурно занятие на претендентите за политическа популярност и управнически кабинети.

В Пловдив бежанци, популярност богу, няма, само че другите две съставки, нужни за качествено политагитационно шоу на ужасите, са налице. Затова и някаква маргинална галерия със фотоси за гей паради се трансформира в величествен скандал, намерил място дори на страниците на „ Гардиън ".

Пренията в Общинския съвет, отдадени на културната столица и докладите на „ Пловдив 2019 ", също се завъртяха към розовите сюжети и само съобразителността на Тотев, който се запъна и отхвърли да каже и дума по тематиката, предотврати цялостното крушение на дебата. В другата си част разногласията към финансовите доклади замязяха на диалог сред глухи. Опозиционните съветници задаваха въпроси за пари и контракти, а ръководещите отвръщаха: Тези документи към този момент сме ги чели и дали своят вот!

Тотев съумя да извърти нещата по този начин, че да се изкара жертва на злонамерени политици, които, нападайки него, хвърлят тиня и по Пловдив. В съзнанието си той от дълго време асоциира Пловдив само със себе си. Патриотите пък, които направиха от гей мухата слон, се ядосаха на артдиректора Куюмджиева, че давала изявленията пред „ Гардиън " и по този начин сама зацапала имиджа на Европейската столица на културата.

И тази нелепа клоунада, по думите на кмета, следва да се приема като подгряваща фаза на предизборната акция. Отговорното държание на мераклиите да поемат отговорността за съдбините на Пловдив обаче би било да се задълбочат в градските проблеми, да се срещнат с хората и да предложат решения. Вместо това връх още веднъж взима демагогията, съчетана с безсрамие, ниска политическа просвета и липса на всякаква експертиза по значимите за града тематики.

Още по-неприятното е, че поради наближаващите избори гилотината на политическата целенасоченост може да обезглави историческата самодейност - Европейска столица на културата. Въпрос на тънки сметки е дали унищожителните рецензии ще уязвят Тотев, или пък ще се изтълкуват като изменничество и оплюване на обичания град и ще трансфорат кмета в мъченик и същински бранител на пловдивската еднаквост. Политиците, които ще се заловен на това хоро, следва да са наясно, че в ЕСК са хвърлили титанични старания водещите създатели и културни институции под тепетата, и то в продължение на години.

Смешни са и сезонните смени на настроенията в локалния парламент. При естествени условия човек съвсем по нищо не може да разграничи опозиционерите и ръководещите в Общински съвет. В края на мандата обаче тонът се изостря, борбата ескалира и политиците по всякакъв начин се пробват да зареждат с адреналин прозяващата се аудитория. Може би е скоро денят, в който жителите ще престанат да се хващат на номерата им, ще им потърсят сметка и ще желаят от тях незабавно решение на проблемите от службите, които се устоят от техните налози. Тогава ще стане ясно кой какъв брой може в политиката и управническите каузи.