Тоя свят мъж се родил в Месопотамия от родители, които

Тоя свят мъж се родил в Месопотамия от родители, които дълго време нямали деца. В усърдните си молебствия те дали заричане, че в случай че имат рожба, ще я посветят в работа на Бога. Родил им се наследник и те, правилни на своето заричане, го завели в манастир още когато бил петгодишен. Но игуменът на манастира не се съгласил да го одобри - момчето трябвало изцяло умишлено да дефинира своя път в живота. И фактически, когато момчето навършило 12 години, то единствено напуснало бащиния дом и постъпило в манастир. Родителите се зарадвали и му поискали триумф в избавителния героизъм. В манастира момъкът удивлявал и най-строгите подвижници със своята ревнивост към молитва и писания.

След няколко години той поискал да се поклони на светите места, където Спасителят живял и страдал. Игуменът го задържал. По-късно го изпратил в Антиохия по някаква работа. Даниил се радвал, тъй като му се представяла опция да посети преподобни Симеон Стълпник, което от дълго време желаел. Той се възкачил а кулата и получил благословение от св. подвижник, който в оракулски дух му споделил:

- Бъди неустрашим, чадо, и да крепне сърцето ти. Много писания ще понесеш поради Христа, само че Христос ще ти бъде във всичко асистент, ще те укрепи и ще утешава душата ти.

Даниил се върнал в своята обител. Скоро игуменът умрял, и братята желали да изберат за свещеник Даниил, само че той ги отклонил, като вместо себе си им показал различен заслужен човек, а самичък напуснал манастира, с цел да извърши отдавнашното си предпочитание - да посети Йерусалим. Но не било съдено да се извърши това му предпочитание: междуособните войни и безредици затруднявали пътуването до светите места.

Даниил не послушал препоръките на преподобни Симеон Стълпник. Когато го посетил за повторно, преподобният внушавал на Даниил да не потегля. Но той тръгнал и по пътя срещнал един почтен дъртак.

- Къде отиваш? - попитал той Даниил.

- Отивам към светите места, в случай че Бог е рекъл - дал отговор Даниил.

- Добре стори, дето сподели: " Ако Бог е рекъл ". Тоя път е несгоден Богу. Не си ли чул какви безредици има в Палестина?

- Чул съм - дал отговор Даниил, - само че се уповавам на Бога. Той ще ми бъде асистент и ще ме резервира от неволя. Дори и да се случи нещо с мене, не се багра, тъй като живеем ли, умираме ли - всичко е за Господа (Рим. 14:8).

- Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази - споделил старецът с думите на Псалмопевеца (Пс. 120:3).

Даниил почнал да твърди, че е подготвен да почине на тоя път поради Христа. Но старецът възразил, че не би трябвало непринудено да търси заплаха. Той убедил най-сетне Даниил да остави пътя, по който е тръгнал и да отиде във Византия. " Нима единствено в Йерусалим можем да намерим Бога, споделил той, а във град Византион не? Бог не се обгръща от място, общителни сине! ".

Даниил се отказал от желанието си и потърсил да угоди на Бога посредством други писания. Целият му живот бил отдаден на Господа. Недалече от Византион той си построил дирек и там през деня и нощем прекарвал в непрекъсната молитва. Случило му се да претърпи доста гонения и клюки, само че всичко понасял умерено, търпеливо, твърдо, уповавайки се на Бога, Който не го оставил и го удостоил с висок подарък на чудотворство. Даниил се популяризирал с мъдрост и благочестие. Тълпи гости се стичали при неговия дирек, с цел да получат наставления; възпитаници се заселвали към него; царе и сановници желали неговия съвет и благословение. Но подвижникът смятал себе си постоянно неподобаващ Божи чиновник. Подвизавал се по подобен метод 33 години и в дълбока напреднала възраст.