Атле Нес – биографът, който не вярва на биографии
Той стартира да чете биографии, когато е на осем. Днес е приет за един от най-хубавите животописци на Леонардо да Винчи, Галилео Галилей, Хенрик Ибсен, Едвард Мунк, Микеланджело да Караваджо... Най-новата му книга е разказ за свети деятел Павел.
Атле Нес е роден през 1949 година Той е публицист, историк и изкуствовед. Освен биографии, множеството от които са издадени на български от „ Изида “, написа романи, книги за деца, документална прозаичност и есета. Носител е на няколко литературни награди, измежду които и най-голямата в Норвегия – „ Браги ” (за Galileo Galilei, When the World Stood Still, 2001).
Днес не се поверявам на биографии, тъй като всяко биографично писане е пояснение, също така, биографите преписват един от различен и, в случай че има някаква неточност, тя се мултиплицира по-натакък, споделя той. Признава, че е писал неща, които не са правилни, само че то е, тъй като по-късно са били открити нови обстоятелства.
Снимка: Даниел Димитров
Атле Нес – за недоверието към биографите и за страха от личностите, за които написа, за войната и за какво в този момент създателите в този момент не би трябвало да протягат ръка към тази тема. И още: Би ли написал биография на сериен палач. Дали героите на неговите книги се пробват да му постановат цензура. Забранена ли е фантазията. Чувства ли се човек на своето време.
Коя е първата биография, която прочетохте?
- (Смее се – бел. а.) Трябва да помисля... (Замисля се – бел. а.). Когато бях момче, в Норвегия излязоха биографии на норвежки спортисти. Така че първо прочетох биографията на един играч по ски тичане. Казваше се Мартин Стокен (Мартин Стокен, 1923-1984, се състезава на няколко олимпиади, приключва четвърти през 1948 година, а през 1952 година печели сребърен медал; има пет национални трофеи – бел. а.).
Сега, като ме питате, си припомням доста добре, че получих книгата като подарък за Коледа. Може би, бях на осем години тогава. Четях непрекъснато от нея...
Б ил сте дребен, само че въпреки всичко, доверихте ли с е на 100 % на тази биография?
- Да, тогава се доверявах на всичко, което написа в книгите.
А през днешния ден, когато четете биографии...
- Не, през днешния ден не се поверявам (Смее се – бел. а.). Защото знам две неща. Знам, че всяко биографично писане е в действителност пояснение. Вземаш един дневник, примерно – на Едвард Мунк, и в него са написани, може би, четири реда, които ти би трябвало да тълкуваш.
Снимка: Даниел Димитров
Второто нещо е, че биографите преписват един от различен. И, в случай че има някаква неточност, тя се мултиплицира по-натакък.
Как се отнася те към недоверието, което , сигурно , сте получавал и във връзка с Вашите биографични произведения?
Не би трябвало да е неразрешена, тъй като човек би трябвало да употребява фантазията си, с цел да си показа живота и хората, които са го заобикаляли, ситуацията, в която е живял, епохата като цяло. Биографът би трябвало да се вживее в живота на този човек. Но, когато стартира да написа – да, би трябвало да се абстрахира от фантазията си.
Защото мо же да му и зи грае неприятна смешка ...
- Да, и аз мисля по този начин... Чел съм биографии, които не желая да посочвам в този момент. Там фантазията е изиграла неприятна смешка...
Биографията на Едвард Мунк е писана по поръчана, н о скоро се превр ъща за Вас в нещо като фикс идея . Две години и половина живеете с Мунк, от време на време даже го сънувате. Споделете един от тези сънища...
- (Смее се – бел. а.) Не си припомням доста сънищата. Виждах го отдалече в съня си, само че не сме разговаряли. Просто го виждах отдалеко... Може би, на улицата, може би – в ресторанта. Не си припомням... Беше по този начин, че просто си ходя по улицата и внезапно той се появява.
Това бяха сладки сънища или кошмари?
- Не беше призрачен сън, само че беше отчаяние. Събуждах се бързо, незабавно, щом го видех в съня си – по тази причина съм отчаян.
А гресивен, саморазрушителен и пийнал блудник като Караваджо основава гениално изкуство. Какво е Вашето пояснение като биограф за този конфронтация – сред индивида и създателя. И по какъв начин изкуството надвива над чисто човешки те недостатъци ?
- Различно е при всеки един човек на изкуството. Повечето от тях просто виждат света по собствен метод. Той би трябвало да има самочувствие и да си има вяра, че методът, по който вижда света, е верният метод.
- Това е част от работата. Човек постоянно би трябвало да може да разяснява, да разисква. Зная, че съм писал неща, които не са правилни. Защото, по-късно, по-късно, са открити нови обстоятелства.
Вашите биографии са отдадени на персони, които не са измежду нас. Някога страхувал ли сте от хората, към които сте посягал да пишете?
- Не се опасявам. Подхождал съм постоянно с почит – към всички тези мъже, за които съм писал. За страдание, писал съм единствено за мъже...
Казвате, че най-интересно е минимум познатото. Но Вие пишете за персони, които са познати на всички. Имал ли сте прелъщение да разкриете нечий безусловно чужд свят?
- И да, и не. Би било забавно да се откри значима персона, за която не е писано толкоз доста. Да се издигне на фундамент или просто да се насочи вниманието към този човек. Това е забавна концепция... Но освен това състояние, по-скоро, бих написал разказ.
Фантазията не би трябвало ли да е неразрешена за един биограф?
- Не (Усмихва се – бел. а.).
Снимка: Даниел Димитров
Не би трябвало да е неразрешена, тъй като човек би трябвало да употребява фантазията си, с цел да си показа живота и хората, които са го заобикаляли, ситуацията, в която е живял, епохата като цяло. Биографът би трябвало да се вживее в живота на този човек. Но, когато стартира да написа – да, би трябвало да се абстрахира от фантазията си.
Защото мо же да му и зи грае неприятна смешка ...
- Да, и аз мисля по този начин... Чел съм биографии, които не желая да посочвам в този момент. Там фантазията е изиграла неприятна смешка...
Биографията на Едвард Мунк е писана по поръчана, н о скоро се превр ъща за Вас в нещо като фикс идея . Две години и половина живеете с Мунк, от време на време даже го сънувате. Споделете един от тези сънища...
- (Смее се – бел. а.) Не си припомням доста сънищата. Виждах го отдалече в съня си, само че не сме разговаряли. Просто го виждах отдалеко... Може би, на улицата, може би – в ресторанта. Не си припомням... Беше по този начин, че просто си ходя по улицата и внезапно той се появява.
Това бяха сладки сънища или кошмари?
- Не беше призрачен сън, само че беше отчаяние. Събуждах се бързо, незабавно, щом го видех в съня си – по тази причина съм отчаян.
А гресивен, саморазрушителен и пийнал блудник като Караваджо основава гениално изкуство. Какво е Вашето пояснение като биограф за този конфронтация – сред индивида и създателя. И по какъв начин изкуството надвива над чисто човешки те недостатъци ?
- Различно е при всеки един човек на изкуството. Повечето от тях просто виждат света по собствен метод. Той би трябвало да има самочувствие и да си има вяра, че методът, по който вижда света, е верният метод.
Снимка: Даниел Димитров
Караваджо е виждал ежедневния живот в Рим. За своето време, апостолите също са били елементарни хора. Затова той си е казвал, че ще ги рисува като такива. Има един подробност, който разсъни доста внимание по времето на Караваджо – че някои от тези свети персони, в действителност са били с мръсни крайници. Той ги е рисувал като елементарни хора, които вървят по улицата и краката им се цапат...
Но светците по това време не трябвало да се рисуват по този метод. Така че той е бил подложен на критика за това.
Бихте ли написал биография н а сериен палач, който е бил добър човек , до момента в който не убива …
- Не (Смее се – бел. а.). Както в романа, по този начин и в биографията, би трябвало да има спор. Иначе ще стане скучно.
Този разказ, за който споменахте, е опреди три-четири години и, за жалост, е толкоз настоящ и през днешния ден.
С годините, по-често или по-рядко, се случва да редите пасианс?
- Трябва ли да давам отговор на този въпрос (Смее се – бел. а.). За страдание, прекомерно постоянно ми се случва.
О чаквах д а получа различен отговор, тъй като знам какв а е повода да редите пасианс и …
- Да, за жалост се случва. В момента се пробвам да съчетавам една историческа персона със актуалната ни ера, само че не се получава доста добре. Ужасно е мъчно. Все още, не ми се получава. Само пиша и мятам...
Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... “?
- Аз съм човек, който обича книгите, природата и другите хора.
„ П исането ми основава заблуда за независимост, че самичък съм си началник “, са Ваши думи . Нека не Ви прозвучи необичайно, само че случва ли се героите на Вашите книги да Ви постановат цензура?...
- Хубав въпрос (Замисля се – бел. а.). Опитвам се да не го разрешавам това нещо. Но е мъчно да се каже какви импулси ти влияят, до момента в който седиш и пишеш. Така че аз не се оставям да бъда цензуриран, само че може да се случи...
Коя от личностите, за които сте писал, бихте желал да напише Ваша биография – в случай че това можеше да се случи?
- (Смее се – бел. а.) Галилео Галилей.. Би трябвало да е той. Защото е бил доста акуратен. Бил е и доста добър публицист. Той е съвсем първият, писал на италиански, а не на латински. Защото е желал да бъде наличен за хората и да го схващат.
Вие самият чувствате ли се като човек на с воето време ?
- Чувствам се добре в моята ера. И, както доста други хора, си мисля, че младежките ми години са били най-хубавите на света.
Имате разказ, отдаден на Втората международна война. Бихте ли се върнал към тази тема още веднъж и в този момент, който тя е настояща?
- Не бих се върнал в този момент, тъй като войната е прекомерно близо. Необходима е отдалеченост, с цел да осмисля нещата.
Снимка: Даниел Димитров
Този разказ, за който споменахте, е опреди три-четири години и, за жалост, е толкоз настоящ и през днешния ден.
С годините, по-често или по-рядко, се случва да редите пасианс?
- Трябва ли да давам отговор на този въпрос (Смее се – бел. а.). За страдание, прекомерно постоянно ми се случва.
О чаквах д а получа различен отговор, тъй като знам какв а е повода да редите пасианс и …
- Да, за жалост се случва. В момента се пробвам да съчетавам една историческа персона със актуалната ни ера, само че не се получава доста добре. Ужасно е мъчно. Все още, не ми се получава. Само пиша и мятам...
Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича... “?
- Аз съм човек, който обича книгите, природата и другите хора.
