Откъде идват истинските жени
Той я видя за пръв път преди доста години и незабавно разбра, че я обича. Разбра, че ще й разреши всичко: ще му прави плитки, ще капризничи, тропайки с крайник, а той – щастливо ще се усмихва в отговор. Защото това е тя – Жената на целия му живот. И дори когато тя тежеше единствено 3 кг 500 гр – беше Тя. Неговата щерка.
Днес ще я омъжва. Ето тя седи – толкоз красива, толкоз щастлива. Съвсем скоро ще зазвучи обичаната им Hotel California и той още веднъж ще танцува със своята щерка. Тя ще го прегърне за врата и ще се притисне към бузата – по този начин, както прави всякога, когато звучи Тяхната ария.
Той добре помни първия им танц – тя имаше температура, тя капризнечеше, той я взе на ръце в дребната кухня, където по радиото звучаха Eagles.
Тя беше в розов чорапогащник и смешна тениска с Мики Маус – беше единствено на 3. Той слушаше по какъв начин биеше дребното й сърчице, а тя знаеше, че той е до нея и всичко ще бъде наред. Така и заспа в ръцете му, а на сутринта температурата я нямаше.
Той постоянно е знаел, че тя е красива. Не се умори да й го повтаря – даже тогава, когато беше болна от варицела и беше цялата в зелени точки, когато в припадък на тийнейджърски протест си обръсна на половина главата, когато беше настинала и подсмърчаше с нос…
И в този момент той знае добре: нито едно гланцирано списание в света със своите измислени стандарти не може да я накара да се съмнява в своята хубост.
Тя се роди в обич. Тогава той доста обичаше и нейната майка и не можеше да си показа, че в миналото „ непримиримите несъгласия “ ще ги разпилян на разнообразни страни. „ Непримирими несъгласия “ – по този начин написа жена му в молбата за анулиране на брака.
Но съумяха да се разделят красиво – не станаха другари, само че не поделиха и чиниите. Той постоянно почиташе своята някогашна и й беше признателен за всичко – изключително за дъщерята. Те си останаха любящите родители – просто престанаха да живеят в едно жилище.
А в този момент неговата щерка откри своята обич. И той се надява, че е същинската.
Колко хубаво прекарваха те своите уикенди! Той я научи на всичко, което умееше самичък – да плува, да кара кола, да стреля с оръжие и да лови риба. Той стана нейният проводник в неведомото мъжко племе – взимаше я със себе си на футбол, в гаража, на картинг.
След тези походи му се наложи да дава отговор на куп въпроси: а за какво дядо Мишо е плешив? А къде е дамата на дядо Кольо? А за какво дядо Любо е професор, а работи като такси? Но в този момент той е сигурен – тя е схванала доста за мъжете от тези несериозни детски диалози.
Той постоянно е бил покрай нея – и в наслада, и в тъга. Той първи разбра, че са я избрали за основна Снежанка в спектакъла, че са й дали солова партия в учебния хор, че нейното съчинение е взело първото място в градския конкурс и че Макс от 11-ти клас я е поканил на кино.
А какъв брой пъти тя му ридаеше на рамото, обливайки със сълзи новата му риза! Поводи постоянно имаше: Павел от другата група подарил цвете на Елена, на Михаела от 10 А краката й са по-дълги, а на изпита не й достигнали единствено две точки!
Но тя постоянно знаеше, че в последна сметка на света има един мъж, на който постоянно може да се опре – нейния татко.
Каквото и да бе направила, той в никакъв случай не увеличи глас и в никакъв случай не й се развика. Той можеше да каже доста без думи – с едно придвижване на веждите, а от време на време дори с една вежда.
Той постоянно беше в течение на всекидневието й – знаеше кой нормално стои до нея в детската градина, за какво се е скарала с учебната си другарка, какво е споделил преподавателят за нейната курсова и по кое време най-накрая шефът ще разбере какъв брой скъп чиновник е.
Понякога дори й даваше препоръки за роклите и смяташе, че мъжът неправилно е упрекван в непросветеност по този въпрос. Защото дамите (макар да не го казват) не се обличат единствено за себе си. А кой с изключение на един татко може да каже притегля ли мъжкото внимание съчетанието на шалвари и кожено яке?
Те имаха своите секрети ритуали – единствено сред двамата. Код 1 значеше вървене на кино, код 2 – празник на лакомствата в обичаното кафене, код 3 – шопинг в книжарницата.
Когато тя беше дребна, той в никакъв случай не отхвърли присъединяване в момичешките игри: въпреки всичко благодарение на куклата може да разкажеш за най-сложните модели фамилни връзки и за методите за разрешаване на спор.
А когато тя оставаше при него за почивните дни, той постоянно приготвяше своите специфични палачинки с черешово сладко. И в този момент ги подготвя – а тя ги изяжда, забравяйки, че е на диета. Той не усвои незабавно палачинките, първо я хранеше със сандвичи. Но по тази причина пък какви – като в рекламата „ Татко може! “
Той постоянно й подаряваше цветя – ей по този начин, без мотив. Тя поднасяше букета към лицето си, вдъхваше аромата му и щастливо прошепваше: „ Татко, обичам те! “ И нямаше нищо по-скъпо от тези думи. Той в никакъв случай не пестеше за нея целувки и обятия, тъй като знаеше, че няма по какъв начин да скапе и разглези щерка си с тях. И се оказа прав.
Както и да е, време е! Вече звучи тяхната ария. Тя отива към него – Истинската жена, която може да възпита единствено той – Любящия татко.
