Той воюва срещу Украйна над четири месеца, но изведнъж всичко

Той води война против Украйна над четири месеца, само че внезапно всичко се трансформира. Ефрейтор Иля Камински просто стопира да извършва заповедите на съветското командване. Иля Камински е бил изпратен на източния фронт. Той е част от тези съветски бойци, които изблъскват украинците от личната им територия в Донбас. Заедно с него се бият и всички останали от общата им 11-та обособена Въздушно-щурмова бригада. Така минават четири месеца и половина, които завършват при започване на юли. Тогава Иля Камински става един от общо 78 бойци от бригадата си, ненадейно отказали да следват заповеди. „ Морално отпаднал съм ", споделя той в телефонно изявление за телевизия Current Time на 17 юли. Но незабавно откакто е описал своето положение, Камински прибавя: " Няма безусловно никакво доверие във управляващите и висшето командване, още от първата им дума “ Камински е на 20 години. Намира се в Луганска област, само че точното му местонахождение не се показва по негова молба. Дъщеря ми се роди преди три месеца. Все още не съм я видял. Иля Камински „ Защото те [руското командване] пренебрегват всичко. Те пренебрегват всевъзможни претенции. Започнаха да се размърдват и да оферират други възможности чак когато хората започнаха съответно да споделят „ не “, прибавя той. После още веднъж се връща към себе си: „ Уморен съм. Изпитвам носталгия. Дъщеря ми се роди преди три месеца. Все още не съм я видял. “ Почти пет месеца след началото на най-голямата война в Европа след Втората международна война от ден на ден съветски бойци като Камински отхвърлят да се бият, упорстват да се върнат вкъщи или въобще не отиват в Украйна. Според съветски правозащитници стотици, а може би и хиляди отхвърлят да изпълнят заповеди за това къде да се разположат и по какъв начин да продължат да се бият на бойното поле. По думите на Камински някои от 78-те бойци от бригадата му, които не са се подчинили на заповеди, са били държани в спонтанен затвор в продължение на дни. Те са усилили главоболието, което така и така тежи на съветските командири: задачата им да попълнят изтощените бойци в бригадите, а става дума за голяма фронтова линия, отворена от Русия - тя е дълга стотици километри и се простира от Харков на североизток до Херсон в южна централна Украйна. Западни разследващи организации споделят, че загубите на Русия са обилни. Тази седмица върховен английски боен пълководец сподели пред Би Би Си, че до 50 000 съветски бойци са били убити или ранени от началото на нашествието на 24 февруари. Кремъл отхвърли да разгласи готовност, като вместо това употребява по този начин наречената от анализатори „ загадка, хибридна “ акция за набиране на нови войски: потребление на частни военни компании, разширени възрастови ограничавания, доходоносни финансови тласъци и от време на време наложително увещание за подсилване на редиците. „ Предупреждавам, това е дефинитивно предложение “ Парашутисти от 11-та обособена въздушно-щурмова бригада, основана отвън Улан Уде, столицата на района Бурятия в Източен Сибир, идват в региона на Херсон на 24 февруари, малко след началото на съветската инвазия. Точно това е поделението на Камински. После то е трансферирано в Луганск, в региона на Донбас в Украйна. В диалога с Current Time той споделя, че военните не са имали отпуск в продължение на 4 месеца и половина, макар че загубите и жертвите на бригадата нарастват. До половината от персоналния състав на бригадата – към 1000 – са били убити или ранени по време на сражения. В началото на войната командирите подреждат на бригадата да пази линия от близо 64 километра - към четири пъти повече от капацитета на бригадата. След това командирите подреждат на отряд от петима души да се опита да превземе близко населено място, защитавано от близо 200 украински бойци. Камински споделя, че недоволството се е натрупало в звеното в продължение на седмици, даже месеци. Самият той е написал към 20 тъжби и претенции за преназначаване, само че началниците му са ги отхвърлили или даже са скъсали документите. Още 77 други бойци намерено са оспорвали заповедите на командирите и са поискали да бъдат изпратени вкъщи или преназначени. Това довежда до проведена интервенция на командирите. Според аудиозапис, споделен с Current Time, командирите са се срещнали с протестиралите бойци на 17 юли, като поредно са ги заплашвали, умолявали са ги, а най-после са се пробвали да ги принудят да останат на работа или да анулират молбите си за оставка. „ Дежурство по защита на команден пункт? Артилерийско дежурство? Кой желае [да го поеме]? “ - това се чува в записа. Говори подполковник, разпознат единствено с семейството си Агафонов. „ Бригадните командири [ви] питат кой желае да охранява втори артилерийски отряд. Някой да желае? [Това са] три дни дежурство? “, продължава подполковникът. „ Те вършат всичко толкоз елементарно за вас, момчета. Предупреждавам ви, това е дефинитивно предложение “, споделя още той на бойците „ Ако никой не желае да одобри предложенията на бригадните командири, няма да ви задържа. Но имате време до 18 часа през днешния ден. След това няма да преглеждам нови предложения. “ Според Камински натискът в последна сметка е проработил частично: към 16 юли 50 от 78-те бойци, които са поискали да се върнат в родната си база в Русия, са отстъпили. За останалата част обаче командирите на поделения са наредили да бъдат задържани и държани в спонтанен затвор в региона на Луганск, където са им давали храна един път дневно. Към 20 юли ориста на арестуваните бойци е незнайна. Според правозащитника Сергей Кривенко съветските военни разпореждания дават известна правна отбрана за бойци, които не се подчиняват на заповеди - изключително за тези, които декларират, че са антивоенни или пацифисти.