Да помагам на дивия свят. Волен Аркумарев, който се бори да има лешояди в България
Той постоянно е знаел, че ще работи за опазването на застрашени животни. А лешоядите – тези „ големи, величествени птици “ – го пленяват още като възпитаник. Оттогава Волен Аркумарев се бори те да не изчезнат. Сега той стана лауреат на Европейската премия за млади учени в опазването на природата.
През септември 2020 година женският египетски лешояд Анахита потегля от Източните Родопи за първата си миграция на юг. Но до момента в който прелита над Ливан , GPS предавателят на птицата стопира на едно място – знак, че с нея е станал случай.
Ливански природозащитници незабавно потеглят и намират Анахита – още жива, само че тежко ранена, с повече от 10 сачми в тялото и строшен крайник. Чрез видеовръзка професор ветеринар се включва чак от Англия , с цел да направлява ливанските лекари в комплицираната интервенция, която лешоядът би трябвало да претърпи.
Лекарите споделят, че Анахита има най-малък късмет да оцелее. Въпреки това тя е жива и през днешния ден – в зоопарка в Прага, където се приготвя да сътвори потомство.
Тази история надали щеше да приключи толкоз добре, в случай че не беше Волен Аркумарев – български консервационен биолог, лекар по екология и началник на интернационалния план „ Живот на сокола “ в Българското сдружение за отбрана на птиците ( Българско дружество за защита на птиците ).
В оня ден през 2020 година точно той пръв вижда, че Анахита е паднала на земята, и се свързва с сътрудниците си от Ливан и Англия, с цел да задейства спасяването ѝ. После поставя доста старания за превозването ѝ в Чехия.
„ Постоянно проследявам през телефона си придвижването на маркираните птици. Веднага ми светна алената лампичка, че най-вероятно е била убита “, споделя той пред Свободна Европа и прибавя:
„ Анахита се оказа мощна и борбена и с помощта на всички тези старания оцеля. “
Това е единствено една от многото истории в професионалния път на Волен Аркумарев, който от години се е посветил на опазването на застрашените птици.
В понеделник Българско дружество за защита на птиците заяви, че точно той е тазгодишният лауреат на Европейската премия за млади учени в опазването на природата, която се присъжда от Европейската организация за консервационна биология.
„ Тази премия е огромно самопризнание за труда – освен моя персонален, а за груповите старания на ужасно доста хора и организации “, споделя Волен и прибавя:
За мен най-голямата премия е, когато се случват истории като тази на Анахита.
„ За мен най-голямата премия е, когато се случват истории като тази на Анахита. Когато имам възприятието, че в действителност съм съдействал за това да има повече диви животни към нас, да им се радваме. “
Волен е отличен за изключителния си принос към опазването на египетския лешояд по миграционния му път, който минава през България, Близкия изток и Африка. Работата му по тази идея е част от план, управителен от Българско дружество за защита на птиците, с присъединяване на над 10 страни.
„ Моята функционалност беше да работя с сътрудниците по места, с цел да събираме информация за заканите за типа “, споделя Волен.
Така да вземем за пример на Балканите съществена причина за смъртността на египетските лешояди е потреблението на токсини, а рисковата електропреносна мрежа е проблем в Саудитска Арабия, Етиопия и Йордания. В Нигерия и Нигер пък лешоядите се преследват, тъй като се употребяват в магични ритуали.
На базата на тази информация Волен и сътрудниците му взимат ограничения, с цел да преодолеят заплахите. В резултат от напъните им смъртността на египетските лешояди по целия миграционен път е съществено понижена.
„ За пръв път виждаме стабилизиране на популацията и даже леко нарастване. Преди това изгледите бяха до двайсетина години да загубим този тип от природата ни “, споделя Волен и прибавя, че към този момент се вижда „ светлина в края на тунела “.
Волен Аркумарев е родом от Хасково. От дребен е обожател на дивите животни и по тази причина още като възпитаник става доброволец към Българско дружество за защита на птиците. Тогава посещава Маджарово , където вижда лешояди.
„ Още в този миг тези големи, величествени птици някак си ме плениха. Винаги съм знаел, че ще се занимавам с нещо, обвързвано с запазване на природата и на застрашените типове “, споделя той.
Като доброволец в Българско дружество за защита на птиците той се включва интензивно в работата с лешоядите и по този начин ползата му се ускорява. Иска да опазва тези птици, тъй като са свързани с родния му край, както и тъй като са „ най-хубавите санитари в природата “.
„ Лешоядите играят извънредно значима роля в екосистемите с това, че се хранят с труповете на умрелите животни “, споделя Волен и прибавя, че по този начин те икономисват въглеродни излъчвания и разноски на страната за превозването и изгарянето на тези трупове. Същевременно стопират разпространяването на болести.
„ Така че е наша отговорност е да не допуснем те да изчезнат от нашата страна “, споделя още той.
Към момента в България има 35 двойки египетски лешояди, а на Балканите – общо 50. Волен споделя по какъв начин неотдавна една от маркираните млади птици е станала стара и се е заселила край село в Източните Родопи. Той е отишъл да ревизира какво става с нея. Тогава се е срещнал с човек, който живее тъкмо против новото ѝ гнездо.
„ Той беше извънредно разчувствуван, тъй като татко му му е разказвал, че в миналото на тази канара, преди 40 години, е гнездил египетски лешояд. Сега още веднъж го вижда с очите си “, споделя Волен и прибавя, че е хубаво „ да видиш по какъв начин нещо от предишното се съживява “.
За него и сътрудниците му е значимо да разпространяват идеята за спасяването на тези птици и да въвличат в нея локалните общности.
„ Когато маркираме младите птици, вършим особено събитие, на което каним възпитаници. Те получават опция да кръстят един от лешоядите, да се снимат с него, да станат негови настойници, тъй че у тях да се възпитава онази обич към природата “, споделя Волен.
Нашата цел е да подтикваме хората да ценят природата и да се грижат за нея.
„ Децата са най-любопитни към животните, само че за жал губим това с времето. Нашата цел е да подтикваме хората да ценят природата и да се грижат за нея “, споделя още той.
„ Така че не преставам да последвам детската си фантазия и да отстранявам всичко, което мога, с цел да оказвам помощ на дивия свят. “
През септември 2020 година женският египетски лешояд Анахита потегля от Източните Родопи за първата си миграция на юг. Но до момента в който прелита над Ливан , GPS предавателят на птицата стопира на едно място – знак, че с нея е станал случай.
Ливански природозащитници незабавно потеглят и намират Анахита – още жива, само че тежко ранена, с повече от 10 сачми в тялото и строшен крайник. Чрез видеовръзка професор ветеринар се включва чак от Англия , с цел да направлява ливанските лекари в комплицираната интервенция, която лешоядът би трябвало да претърпи.
Лекарите споделят, че Анахита има най-малък късмет да оцелее. Въпреки това тя е жива и през днешния ден – в зоопарка в Прага, където се приготвя да сътвори потомство.
Тази история надали щеше да приключи толкоз добре, в случай че не беше Волен Аркумарев – български консервационен биолог, лекар по екология и началник на интернационалния план „ Живот на сокола “ в Българското сдружение за отбрана на птиците ( Българско дружество за защита на птиците ).
В оня ден през 2020 година точно той пръв вижда, че Анахита е паднала на земята, и се свързва с сътрудниците си от Ливан и Англия, с цел да задейства спасяването ѝ. После поставя доста старания за превозването ѝ в Чехия.
„ Постоянно проследявам през телефона си придвижването на маркираните птици. Веднага ми светна алената лампичка, че най-вероятно е била убита “, споделя той пред Свободна Европа и прибавя:
„ Анахита се оказа мощна и борбена и с помощта на всички тези старания оцеля. “
Това е единствено една от многото истории в професионалния път на Волен Аркумарев, който от години се е посветил на опазването на застрашените птици.
В понеделник Българско дружество за защита на птиците заяви, че точно той е тазгодишният лауреат на Европейската премия за млади учени в опазването на природата, която се присъжда от Европейската организация за консервационна биология.
„ Тази премия е огромно самопризнание за труда – освен моя персонален, а за груповите старания на ужасно доста хора и организации “, споделя Волен и прибавя:
За мен най-голямата премия е, когато се случват истории като тази на Анахита.
„ За мен най-голямата премия е, когато се случват истории като тази на Анахита. Когато имам възприятието, че в действителност съм съдействал за това да има повече диви животни към нас, да им се радваме. “
Волен е отличен за изключителния си принос към опазването на египетския лешояд по миграционния му път, който минава през България, Близкия изток и Африка. Работата му по тази идея е част от план, управителен от Българско дружество за защита на птиците, с присъединяване на над 10 страни.
„ Моята функционалност беше да работя с сътрудниците по места, с цел да събираме информация за заканите за типа “, споделя Волен.
Така да вземем за пример на Балканите съществена причина за смъртността на египетските лешояди е потреблението на токсини, а рисковата електропреносна мрежа е проблем в Саудитска Арабия, Етиопия и Йордания. В Нигерия и Нигер пък лешоядите се преследват, тъй като се употребяват в магични ритуали.
На базата на тази информация Волен и сътрудниците му взимат ограничения, с цел да преодолеят заплахите. В резултат от напъните им смъртността на египетските лешояди по целия миграционен път е съществено понижена.
„ За пръв път виждаме стабилизиране на популацията и даже леко нарастване. Преди това изгледите бяха до двайсетина години да загубим този тип от природата ни “, споделя Волен и прибавя, че към този момент се вижда „ светлина в края на тунела “.
Волен Аркумарев е родом от Хасково. От дребен е обожател на дивите животни и по тази причина още като възпитаник става доброволец към Българско дружество за защита на птиците. Тогава посещава Маджарово , където вижда лешояди.
„ Още в този миг тези големи, величествени птици някак си ме плениха. Винаги съм знаел, че ще се занимавам с нещо, обвързвано с запазване на природата и на застрашените типове “, споделя той.
Като доброволец в Българско дружество за защита на птиците той се включва интензивно в работата с лешоядите и по този начин ползата му се ускорява. Иска да опазва тези птици, тъй като са свързани с родния му край, както и тъй като са „ най-хубавите санитари в природата “.
„ Лешоядите играят извънредно значима роля в екосистемите с това, че се хранят с труповете на умрелите животни “, споделя Волен и прибавя, че по този начин те икономисват въглеродни излъчвания и разноски на страната за превозването и изгарянето на тези трупове. Същевременно стопират разпространяването на болести.
„ Така че е наша отговорност е да не допуснем те да изчезнат от нашата страна “, споделя още той.
Към момента в България има 35 двойки египетски лешояди, а на Балканите – общо 50. Волен споделя по какъв начин неотдавна една от маркираните млади птици е станала стара и се е заселила край село в Източните Родопи. Той е отишъл да ревизира какво става с нея. Тогава се е срещнал с човек, който живее тъкмо против новото ѝ гнездо.
„ Той беше извънредно разчувствуван, тъй като татко му му е разказвал, че в миналото на тази канара, преди 40 години, е гнездил египетски лешояд. Сега още веднъж го вижда с очите си “, споделя Волен и прибавя, че е хубаво „ да видиш по какъв начин нещо от предишното се съживява “.
За него и сътрудниците му е значимо да разпространяват идеята за спасяването на тези птици и да въвличат в нея локалните общности.
„ Когато маркираме младите птици, вършим особено събитие, на което каним възпитаници. Те получават опция да кръстят един от лешоядите, да се снимат с него, да станат негови настойници, тъй че у тях да се възпитава онази обич към природата “, споделя Волен.
Нашата цел е да подтикваме хората да ценят природата и да се грижат за нея.
„ Децата са най-любопитни към животните, само че за жал губим това с времето. Нашата цел е да подтикваме хората да ценят природата и да се грижат за нея “, споделя още той.
„ Така че не преставам да последвам детската си фантазия и да отстранявам всичко, което мога, с цел да оказвам помощ на дивия свят. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ