Готви ли се за президент Бойко Борисов?
Той към този момент се държи като президент, само че в тези горещи политически месеци това като че ли остава неусетно. Бойко Борисов сдобрява и сплотява, приказва богатство и бащински с народа, гледа да заема консенсуални позиции, само че по основните въпроси (да ги назовем " евроатлантизъм " ) е постоянен като калифорнийски дъб.
Борисов се готви за президент?
Да, за вероятността България някой ден да осъмне с президент на име Бойко Борисов се е говорило неведнъж в недалечното минало - още преди Плевнелиев и Радев. Но през днешния ден тази вероятност стартира последователно да придобива напълно ясни очертания. Макар че понякога ръмжи към сътрудниците си в държавното управление, Борисов явно работи за неговото оцеляване. Защото това оцеляване е в негов интерес освен краткосрочно (за това към този момент е писано и приказвано достатъчно), само че и с прицел към 2026 година, когато на креслото на Румен Радев ще седне различен.
Ако на идващите президентски избори съдействието с ПП-ДБ и новоразцъфналата дружба с Движение за права и свободи към момента са на дневен ред, тогава една Борисова кандидатура би имала съществени шансове за триумф. Не единствено тъй като той самият и неговите правилни " Граждани за европейско развиване на България ", дружно с Движение за права и свободи, биха си получили обичайна забележителна електорална поддръжка, само че и тъй като за ПП-ДБ излизането на Борисов от орбитата на оперативната, държавна политика би донесло както облекчение, по този начин и доста повече шир за деяние.
Понеже едно е над теб да висят неговата дебела сянка и горчивите мемоари за тихомълком завършилата битка против " системата Борисов ", друго е да взаимодействаш с прагматични политици от втория ешелон на ГЕРБ: с тях хем можеш доста по-лесно да се схванеш, хем не се постанова да отговаряш за всякакви скелети, скрити в солидния дъбов дрешник.
Впрочем, съвсем същото важи и за интернационалните съдружници в най-широк смисъл: за НАТО, за Европейски Съюз, за ЕНП, за Вашингтон, Берлин, Париж. Едно такова резюме е леко накратко, само че в офисите, където се твори евроатлантическата политика, също вероятно биха се зарадвали, в случай че Бойко Борисов паркира на безобидния президентски пост в София и отвори пътя в оперативната политика за по-млади и необременени хора, които приказват европейски езици освен в дословния, само че и в преносния смисъл.
Недосегаем за възможни юридически офанзиви?
На идващите президентски избори Бойко Борисов ще бъде на 67 години - една напряко златна младежка възраст, в случай че създадем съпоставяне с разнообразни други водачи от последното десетилетие, които се кандидатират и ръководят на 70+ години. И не е изключено в неговата политическа глава да се върти мисълта за два президентски мандата, които би завършил на 77-годишна възраст, оставайки до тогава недостижим за възможни юридически офанзиви.
И най-после: сега, за положително или зло, на политическия терен в България като че ли не се вижда друга фигура, която хем да флиртува по този начин ловко с националния разказ, хем да бъде в положение да събере задоволително партийно-политическа поддръжка за една президентска кандидатура. И дано не забравяме обичаната автореклама на Бойко Борисов: че (почти) постоянно печели изборите. Да не забравяме и сръчността му като политически търговец. Но, несъмнено, до 2026 година има още доста време.
Александър Андреев, Дойче веле
Борисов се готви за президент?
Да, за вероятността България някой ден да осъмне с президент на име Бойко Борисов се е говорило неведнъж в недалечното минало - още преди Плевнелиев и Радев. Но през днешния ден тази вероятност стартира последователно да придобива напълно ясни очертания. Макар че понякога ръмжи към сътрудниците си в държавното управление, Борисов явно работи за неговото оцеляване. Защото това оцеляване е в негов интерес освен краткосрочно (за това към този момент е писано и приказвано достатъчно), само че и с прицел към 2026 година, когато на креслото на Румен Радев ще седне различен.
Ако на идващите президентски избори съдействието с ПП-ДБ и новоразцъфналата дружба с Движение за права и свободи към момента са на дневен ред, тогава една Борисова кандидатура би имала съществени шансове за триумф. Не единствено тъй като той самият и неговите правилни " Граждани за европейско развиване на България ", дружно с Движение за права и свободи, биха си получили обичайна забележителна електорална поддръжка, само че и тъй като за ПП-ДБ излизането на Борисов от орбитата на оперативната, държавна политика би донесло както облекчение, по този начин и доста повече шир за деяние.
Понеже едно е над теб да висят неговата дебела сянка и горчивите мемоари за тихомълком завършилата битка против " системата Борисов ", друго е да взаимодействаш с прагматични политици от втория ешелон на ГЕРБ: с тях хем можеш доста по-лесно да се схванеш, хем не се постанова да отговаряш за всякакви скелети, скрити в солидния дъбов дрешник.
Впрочем, съвсем същото важи и за интернационалните съдружници в най-широк смисъл: за НАТО, за Европейски Съюз, за ЕНП, за Вашингтон, Берлин, Париж. Едно такова резюме е леко накратко, само че в офисите, където се твори евроатлантическата политика, също вероятно биха се зарадвали, в случай че Бойко Борисов паркира на безобидния президентски пост в София и отвори пътя в оперативната политика за по-млади и необременени хора, които приказват европейски езици освен в дословния, само че и в преносния смисъл.
Недосегаем за възможни юридически офанзиви?
На идващите президентски избори Бойко Борисов ще бъде на 67 години - една напряко златна младежка възраст, в случай че създадем съпоставяне с разнообразни други водачи от последното десетилетие, които се кандидатират и ръководят на 70+ години. И не е изключено в неговата политическа глава да се върти мисълта за два президентски мандата, които би завършил на 77-годишна възраст, оставайки до тогава недостижим за възможни юридически офанзиви.
И най-после: сега, за положително или зло, на политическия терен в България като че ли не се вижда друга фигура, която хем да флиртува по този начин ловко с националния разказ, хем да бъде в положение да събере задоволително партийно-политическа поддръжка за една президентска кандидатура. И дано не забравяме обичаната автореклама на Бойко Борисов: че (почти) постоянно печели изборите. Да не забравяме и сръчността му като политически търговец. Но, несъмнено, до 2026 година има още доста време.
Александър Андреев, Дойче веле
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ