„Големите”: Мултимилионерът Александър Рикар
Той ръководи бизнес за десетки милиарди. Александър Рикар е един от най-богатите хора в Европа и правоприемник на компанията основана от дядо му. Мениджър на конгломерат, в който работят 18 000 чиновници на пет континента. Бизнесимперия, който създава някои от най-известните марки алкохол в света.
– Александър Рикар, занимателно ли е да ръководите подобен бизнес като вашия?
– Забавно е, това е занимателен бизнес. Аз влагам доста пристрастеност в това, което върша. И когато посветиш живота си на работата е ужасно, когато тя ти харесва. Това е един занимателен бизнес, в действителност.
Рикар наподобява като човек, който умее да се забавлява. Но постоянно с мярка. Защото тайната на бизнеса му е тъкмо в мярката, което е основно и в пиенето, и в живота.
– Моето мнение е, че пиенето си е част от живота. Не всички пият алкохол апропо, което е супер. В днешният свят всеки един човек би трябвало да откри своя персонален верен баланс в живота. Това включва работата ти, това включва фамилията ти, това включва приятелите ти, това включва и навиците ти. Дали това е пиенето, дали това е яденето, дали това е практикуването на някой спорт, всичко води до намирането на верния баланс. И апропо, вашият верен баланс е евентуално друг от моя верен баланс. Смятам, че всяко нещо, когато се прави в прекомерни количества, не е хубаво. Правилният баланс-това е истината. Но всичко опира и до метода на мислене, нали по този начин?
– Може ли да Ви попитам, получихте ли някакъв съвет от вашия дядо за живота като цяло? Някой съвет, за който ще си спомняте?
– О, ами аз получих доста препоръки. Бях огромен късметлия, че до момента в който растях можех да го виждам постоянно, изключително през лятото или по време на „ огромни събития” като сватби да вземем за пример и други фамилни събития. И съм получил много препоръки от него. Мога да ви дам два образеца: единия е обвързван с магазините, купуващи алкохол от нас, тъй като той е правил много инспекции на такива магазини.
Това беше тъкмо ден преди Деня на бащата, имаше доста хора, които купуваха нашите артикули и такива на конкуренцията, несъмнено. И в магазините участваха нашите продавачи, както и на други конкурентни компании. Но мениджърите на магазините постоянно отиваха непосредствено първо при нашите продавачи. След това, бях много дребен тогава, дядо ми ме попита: „ Защо мислиш, че във всеки един магазин във Франция, мениджърите отиват да поздравят първо нашите хора?”. Отне ми много време да схвана, тъй като споделих „ Може би тъй като ние сме номер 1, това е водещата марка все пак”. Той ми сподели „ Да, по този начин е, само че не това е причината”. Опитвах се да намеря доста аргументи, само че истината беше, че основната причина е доста елементарна и красива. Той ми сподели „ Защото комерсиалния медиатор на нашата компания е този, който има усмивка на лицето си и постоянно пита мениджъра на магазина по какъв начин я кара и по какъв начин е фамилията му.”
Втори образец: Трябва да работиш крепко, с цел да оставиш положителен отпечатък върху обществото с това, което вършиш. И дядо ми имаше статуя, на която пишеше тези думи. И аз споделих: „ Да, дядо, само че не би трябвало ли също по този начин да имаш и шанс? А освен работа и отдаденост?”. И той сподели „ Да, 100% работа и отдаденост и 20% късмет”. И аз му споделих „ Добре де, само че по този начин стават 120%” и той сподели „ Страхотно! Значи можеш да броиш.”
През годините излиза наяве, че Александър Рикар освен може да брои, само че може да го прави с цифри, с доста нули. Бизнесът на компанията му е толкоз голям, че няма никакъв метод да знае всички елементи. Ако започнеш да се занимаваш и с най-дребните елементи – приключен си, споделя той.
Пред него е имало два пътя – да стане доста сериозен и виновен човек или да живее живота си като дете на милиардери.
– Какъв младеж бяхте вие? Например, ценяхте ли парите?
– Израснал съм в семейство на бизнесмени, тъй че познавам фундаментално цената преди всичко работата, и цената на това да работиш, за дa се прехранваш. И е вярно да кажем, че не всеки има опцията да работи и да печели прехраната си. Но когато хората имат тази опция, те би трябвало да се усещат щастливи и въодушевени от това, че могат да изкарват прехраната си, тъй като не всеки може да се похвали с това. И аз в действителност израснах въодушевен от родителите ми. Те са хора, които имат вяра в силата на образованието и в силата на персоналния избор. И един съвет, който ми бе даден, този път от родителите ми, е че без значение какво правиш в живота си, просто се постарай да го правиш добре и да ти харесва да го правиш.
– Какъв вид неточности се пробвате да избягвате като човек на такава позиция?
– Аз не тичам от грешките. Ключът е, че аз не считам грешките за същински неточности, в случай че от тях си извлякъл основни уроци и по този метод се учиш от тях. Това е най-важното. Когато се провалиш в някаква иновация е значимо да схванеш за какво тази иновация се е провалила. След като схванеш за какво се е провалила, започваш да градиш върху наученото за идната ти иновация, и по този начин нататък. Това е един нескончаем развой.
Рикар обича да комуникира със чиновниците си. Независимо от равнището, не е от тези изпълнителни шефове, които се ограждат единствено с мениджърите си. Напротив, колкото по-млади хора към него, толкоз по-добре. В това отношение, приликата с бизнесмени като Ричард Брансън е очевидна.
-->
– Що за човек сте? Например, от тези хора, които не могат да бъдат допрени, не могат да бъдат заговорени ли сте? Или противоположното – от тези хора, които знаят даже името на индивида, който отваря вратата?
– Мисля, че съм взел това от полезностите на фамилията ми. Смятам, че непринудеността и здравият разсъдък са значими. И първият човек, на който звъння на Нова година е индивидът на рецепция в централата на нашата компания. Обаждам му се, с цел да му кажа просто „ Знам, че през днешния ден работиш и че през днешния ден си самичък, само че просто желая да ти благодаря и да ти пожелая щастлива Нова година”.
– Александър Рикар, занимателно ли е да ръководите подобен бизнес като вашия?
– Забавно е, това е занимателен бизнес. Аз влагам доста пристрастеност в това, което върша. И когато посветиш живота си на работата е ужасно, когато тя ти харесва. Това е един занимателен бизнес, в действителност.
Рикар наподобява като човек, който умее да се забавлява. Но постоянно с мярка. Защото тайната на бизнеса му е тъкмо в мярката, което е основно и в пиенето, и в живота.
– Моето мнение е, че пиенето си е част от живота. Не всички пият алкохол апропо, което е супер. В днешният свят всеки един човек би трябвало да откри своя персонален верен баланс в живота. Това включва работата ти, това включва фамилията ти, това включва приятелите ти, това включва и навиците ти. Дали това е пиенето, дали това е яденето, дали това е практикуването на някой спорт, всичко води до намирането на верния баланс. И апропо, вашият верен баланс е евентуално друг от моя верен баланс. Смятам, че всяко нещо, когато се прави в прекомерни количества, не е хубаво. Правилният баланс-това е истината. Но всичко опира и до метода на мислене, нали по този начин?
– Може ли да Ви попитам, получихте ли някакъв съвет от вашия дядо за живота като цяло? Някой съвет, за който ще си спомняте?
– О, ами аз получих доста препоръки. Бях огромен късметлия, че до момента в който растях можех да го виждам постоянно, изключително през лятото или по време на „ огромни събития” като сватби да вземем за пример и други фамилни събития. И съм получил много препоръки от него. Мога да ви дам два образеца: единия е обвързван с магазините, купуващи алкохол от нас, тъй като той е правил много инспекции на такива магазини.
Това беше тъкмо ден преди Деня на бащата, имаше доста хора, които купуваха нашите артикули и такива на конкуренцията, несъмнено. И в магазините участваха нашите продавачи, както и на други конкурентни компании. Но мениджърите на магазините постоянно отиваха непосредствено първо при нашите продавачи. След това, бях много дребен тогава, дядо ми ме попита: „ Защо мислиш, че във всеки един магазин във Франция, мениджърите отиват да поздравят първо нашите хора?”. Отне ми много време да схвана, тъй като споделих „ Може би тъй като ние сме номер 1, това е водещата марка все пак”. Той ми сподели „ Да, по този начин е, само че не това е причината”. Опитвах се да намеря доста аргументи, само че истината беше, че основната причина е доста елементарна и красива. Той ми сподели „ Защото комерсиалния медиатор на нашата компания е този, който има усмивка на лицето си и постоянно пита мениджъра на магазина по какъв начин я кара и по какъв начин е фамилията му.”
Втори образец: Трябва да работиш крепко, с цел да оставиш положителен отпечатък върху обществото с това, което вършиш. И дядо ми имаше статуя, на която пишеше тези думи. И аз споделих: „ Да, дядо, само че не би трябвало ли също по този начин да имаш и шанс? А освен работа и отдаденост?”. И той сподели „ Да, 100% работа и отдаденост и 20% късмет”. И аз му споделих „ Добре де, само че по този начин стават 120%” и той сподели „ Страхотно! Значи можеш да броиш.”
През годините излиза наяве, че Александър Рикар освен може да брои, само че може да го прави с цифри, с доста нули. Бизнесът на компанията му е толкоз голям, че няма никакъв метод да знае всички елементи. Ако започнеш да се занимаваш и с най-дребните елементи – приключен си, споделя той.
Пред него е имало два пътя – да стане доста сериозен и виновен човек или да живее живота си като дете на милиардери.
– Какъв младеж бяхте вие? Например, ценяхте ли парите?
– Израснал съм в семейство на бизнесмени, тъй че познавам фундаментално цената преди всичко работата, и цената на това да работиш, за дa се прехранваш. И е вярно да кажем, че не всеки има опцията да работи и да печели прехраната си. Но когато хората имат тази опция, те би трябвало да се усещат щастливи и въодушевени от това, че могат да изкарват прехраната си, тъй като не всеки може да се похвали с това. И аз в действителност израснах въодушевен от родителите ми. Те са хора, които имат вяра в силата на образованието и в силата на персоналния избор. И един съвет, който ми бе даден, този път от родителите ми, е че без значение какво правиш в живота си, просто се постарай да го правиш добре и да ти харесва да го правиш.
– Какъв вид неточности се пробвате да избягвате като човек на такава позиция?
– Аз не тичам от грешките. Ключът е, че аз не считам грешките за същински неточности, в случай че от тях си извлякъл основни уроци и по този метод се учиш от тях. Това е най-важното. Когато се провалиш в някаква иновация е значимо да схванеш за какво тази иновация се е провалила. След като схванеш за какво се е провалила, започваш да градиш върху наученото за идната ти иновация, и по този начин нататък. Това е един нескончаем развой.
Рикар обича да комуникира със чиновниците си. Независимо от равнището, не е от тези изпълнителни шефове, които се ограждат единствено с мениджърите си. Напротив, колкото по-млади хора към него, толкоз по-добре. В това отношение, приликата с бизнесмени като Ричард Брансън е очевидна.
-->
– Що за човек сте? Например, от тези хора, които не могат да бъдат допрени, не могат да бъдат заговорени ли сте? Или противоположното – от тези хора, които знаят даже името на индивида, който отваря вратата?
– Мисля, че съм взел това от полезностите на фамилията ми. Смятам, че непринудеността и здравият разсъдък са значими. И първият човек, на който звъння на Нова година е индивидът на рецепция в централата на нашата компания. Обаждам му се, с цел да му кажа просто „ Знам, че през днешния ден работиш и че през днешния ден си самичък, само че просто желая да ти благодаря и да ти пожелая щастлива Нова година”.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ