Братята отново се сближават. Може ли новият президент на Черна гора да я превърне в сръбски сателит
Той постави завършек на ръководство, траяло повече от три десетилетия - ерата " Джуканович ". Победата му изкара десетки празнуващи хора по улиците, а някои от тях развяха с изключение на черногорски и сръбски флагове. Може ли новият президент да трансформира Черна гора в " сръбски спътник "?
„ Навсякъде има усмивки по лицата, където и да се срещнеш някого – в рейса, на улицата ”, споделя въодушевеният Милорад.
„ Сякаш всички свалихме от гърбовете си по един 100-килограмов камък “, прибавя и Драгутин.
„ Нормално е да чакаме [сега] да се тръгне нагоре. Достатъчно беше това, довиждане, довиждане, Мило! “, споделя удовлетворен и Гойко.
Всички те са поданици на Подгорица, столицата на Черна гора , и ден след края на една епоха – ерата „ Джуканович “. В продължение на 32 години страната беше ръководена от един и същи човек - Мило Джуканович , в ролята му или на министър председател, или на президент.
В неделя обаче той от едно до неотдавна изцяло непознато лице. За държавен глава беше определен 36-годишният икономист Яков Милатович , а след оповестяването на успеха му улиците на Подгорица се извършиха с празнуващи хора, фойерверки и клаксони на коли.
Въпреки че Черна гора е парламентарна република и президентът има единствено церемониална функционалност, наблюдаващите отдават огромно значение на загубата за Джуканович. Според тях тя евентуално ще предопредели загубата на партията му и на парламентатните избори, които предстоят през юни тази година, и ще даде началото на промени в страната.
Една от тях може да засегне и връзките със Сърбия, от която страната се отдели през 2006 година За разлика от политиката на отдалечаване от Белград на Джуканович, партията на новия президент Милатович показва просръбско държание. Основателни ли са обаче опасенията, че той може да трансформира страната в „ сръбски спътник “?
Кой е Яков Милатович
Милатович завоюва на балотажа против Мило Джуканович с 58% против 41% поддръжка. Веско Гарчевич , някогашен дипломат на Черна гора и професор по интернационалните връзки в Бостънския университет, пред балканската работа на Радио Свободна Европа, че това не е ненадейно. Резултатът се дължи на мощното предпочитание за смяна измежду черногорците.
За трите десетилетия, в които беше закрепостен, Джуканович се трансформира в знак на корупция за доста черногорски жители. Опозицията и неправителствени организации от години упрекват както него, по този начин и неговата Демократична партия на социалистите (наследник на комунистическата партия) в злоупотреби и заграбване на средства. Критиците му на стотици милиони евро.
За разлика от Джуканович новоизбраният Яков Милатович е напълно ново лице – единствено на 36 години, приключил стопанска система в Оксфорд и работил в чужбина. Той стартира политическата си кариера чак през 2020 година като министър на стопанската система в държавното управление, излъчено след свалянето от власт на последния кабинет на Демократичната партия на Джуканович. Формацията, която го излъчи – придвижването „ Европа в този момент “, беше образувана единствено преди няколко месеца.
След преди месец Милатович получи поддръжката на всички съществени партии, противопоставящи се на Джуканович и неговата Демократична партия. Те обясниха поддръжката точно с общата цел да се постави завършек на властването на Джуканович.
Според наблюдаващите популистката платформа на самия Милатович също е изиграла роля за избирането му. За доста жители на страната главното му заричане - да повдигане междинните заплати до 1000 евро - е привлекателно.
„ Движението „ Европа в този момент “ предлага на гласоподавателите нещата, които желаят да чуят: по-добри заплати, битка с корупцията и рецензия към политическото статукво “, разяснява Веско Гарчевич.
Отношенията със Сръбската православна черква
Друго централно заричане на Милатович беше, че ще вкара Черна гора в Европейския съюз (ЕС). В това отношение вижданията му не се разграничават от тези на Джуканович. Именно под негово управление Черна гора стартира договаряния за присъединение към Европейски Съюз, стана член на НАТО и се отдалечи от въздействието на Сърбия и Русия.
По тематиките Сърбия и Русия обаче вижданията на Милатович не са напълно ясни, отбелязва Веско Гарчевич.
„ Победа на Милатович не значи, че ще имаме един про-ЕС и про-НАТО президент “
„ Победа на Милатович не значи, че ще имаме един про-ЕС и про-НАТО президент “, показва той.
По думите му придвижването „ Европа в този момент “ е приело тактиката да „ заобикаля всички сложни тематики като връзките с Русия, Сърбия или ролята на Сръбската православна черква (СПЦ) в Черна гора “.
Въпросът за въздействието на СПЦ е един от най-спорните в страната. Тя е преобладаващата религиозна институция в Черна гора, само че е упреквана от своите съперници, че служи на политическите ползи на Белград. В страната има и Черногорска православна черква, която обаче има доста малко почитатели и не е приета от православния свят.
Миналата година - към момента в ролята си на министър - Милатович поддържа подписването на противоречив контракт със СПЦ, който да контролира връзките сред църквата и страната. Противниците на това съглашение тогава споделяха, че то опонира на конституцията на страната и светския темперамент на страната, тъй като съгласно тях дава прекалено много власт на СПЦ спрямо други вероизповедания. То се трансформира и в през август.
„ Значително доближаване със Сърбия “
Въпроси за отношението на Милатович към Сърбия повдига и поддръжката му за това Черна гора да се причисли към самодейността „ Отворени Балкани “ . Тя беше стартирана от Сърбия, Албания и Северна Македония. Чрез нея жителите на трите страни имат свободен достъп до трудовия пазар на останалите, а задачата е към съглашението да се причислят още страни от района.
Джуканович до момента отхвърляше концепцията Черна гора да стане член на „ Отворени Балкани “, като дефинира самодейността като „ прикритие за осъществяването на планове на великосръбски упоритости “.
Според специалиста по районна политика Александър Попов от сръбския Център за регионализъм другата позиция на Милатович по въпроса е значима.
„ Ако Милатович е споделил това [че поддържа присъединението на Черна гора в инициативата] в предизборната акция, той най-вероятно ще го направи. Това към този момент е доста доближаване със Сърбия “, разяснява Попов пред Радио Свободна Европа.
От години връзките сред Белград и Подгорица са обтегнати. През 2008 година Черна гора призна независимостта на Косово, а през последните 28 години Мило Джуканович е посетил Сърбия публично единствено един път. Президентът на Сърбия Александър Вучич в никакъв случай не е бил на публично посещаване в Черна гора, не е била и премиерката Ана Бърнабич.
Очакванията, че под управлението на Милатович и неговата фромация „ Европа в този момент “ тези хладни връзки сред двете страни ще се затоплят, са видни и в самата Сърбия. След оповестяването на успеха на Милатович в неделя, редица сръбски политици го поздравиха и показаха удовлетворение от резултата.
Президентът Вучич да вземем за пример поздрави Милатович за успеха и сподели, че има вяра, че Белград ще е „ едно от първите места, които [новият президент] ще посети “. В същото време депутатът от ръководещата Сръбска прогресивна партия Владимир Джуканович сподели, че се надява на „ приятелски връзки “.
„ Братята още веднъж се сближават, това е нещо, което е красиво. Да е честита успеха му. Надявам се, несъмнено, че господин Милатович ще се опита да има допустимо най-хубави връзки със Сърбия “, сподели сръбският народен представител.
Според анализаторите обаче към момента е прекомерно рано за изводи. По думите на специалиста по районна политика Александър Попов придвижването на Милатович „ Европа в този момент “ е „ умерена просръбска партия “, само че това не значи наложително, че тя и новият президент ще трансформират радикално връзките на Подгорица с Белград. Един от знаците за възможна такава смяна ще е дали двете държавни управления ще проведат взаимно съвещание.
Попов напомня, че още по времето на някогашния министър председател Здравко Кривокапич беше оповестено такова взаимно съвещание, само че то не се случи.
„ Сега следва да забележим. Всичко това ще бъде ориентир за това каква по-нататъшна политика ще следва Черна гора по отношение на Сърбия, до каква степен в действителност ще има равноправни връзки или тя просто ще бъде неин спътник. “
„ Навсякъде има усмивки по лицата, където и да се срещнеш някого – в рейса, на улицата ”, споделя въодушевеният Милорад.
„ Сякаш всички свалихме от гърбовете си по един 100-килограмов камък “, прибавя и Драгутин.
„ Нормално е да чакаме [сега] да се тръгне нагоре. Достатъчно беше това, довиждане, довиждане, Мило! “, споделя удовлетворен и Гойко.
Всички те са поданици на Подгорица, столицата на Черна гора , и ден след края на една епоха – ерата „ Джуканович “. В продължение на 32 години страната беше ръководена от един и същи човек - Мило Джуканович , в ролята му или на министър председател, или на президент.
В неделя обаче той от едно до неотдавна изцяло непознато лице. За държавен глава беше определен 36-годишният икономист Яков Милатович , а след оповестяването на успеха му улиците на Подгорица се извършиха с празнуващи хора, фойерверки и клаксони на коли.
Въпреки че Черна гора е парламентарна република и президентът има единствено церемониална функционалност, наблюдаващите отдават огромно значение на загубата за Джуканович. Според тях тя евентуално ще предопредели загубата на партията му и на парламентатните избори, които предстоят през юни тази година, и ще даде началото на промени в страната.
Една от тях може да засегне и връзките със Сърбия, от която страната се отдели през 2006 година За разлика от политиката на отдалечаване от Белград на Джуканович, партията на новия президент Милатович показва просръбско държание. Основателни ли са обаче опасенията, че той може да трансформира страната в „ сръбски спътник “?
Кой е Яков Милатович
Милатович завоюва на балотажа против Мило Джуканович с 58% против 41% поддръжка. Веско Гарчевич , някогашен дипломат на Черна гора и професор по интернационалните връзки в Бостънския университет, пред балканската работа на Радио Свободна Европа, че това не е ненадейно. Резултатът се дължи на мощното предпочитание за смяна измежду черногорците.
За трите десетилетия, в които беше закрепостен, Джуканович се трансформира в знак на корупция за доста черногорски жители. Опозицията и неправителствени организации от години упрекват както него, по този начин и неговата Демократична партия на социалистите (наследник на комунистическата партия) в злоупотреби и заграбване на средства. Критиците му на стотици милиони евро.
За разлика от Джуканович новоизбраният Яков Милатович е напълно ново лице – единствено на 36 години, приключил стопанска система в Оксфорд и работил в чужбина. Той стартира политическата си кариера чак през 2020 година като министър на стопанската система в държавното управление, излъчено след свалянето от власт на последния кабинет на Демократичната партия на Джуканович. Формацията, която го излъчи – придвижването „ Европа в този момент “, беше образувана единствено преди няколко месеца.
След преди месец Милатович получи поддръжката на всички съществени партии, противопоставящи се на Джуканович и неговата Демократична партия. Те обясниха поддръжката точно с общата цел да се постави завършек на властването на Джуканович.
Според наблюдаващите популистката платформа на самия Милатович също е изиграла роля за избирането му. За доста жители на страната главното му заричане - да повдигане междинните заплати до 1000 евро - е привлекателно.
„ Движението „ Европа в този момент “ предлага на гласоподавателите нещата, които желаят да чуят: по-добри заплати, битка с корупцията и рецензия към политическото статукво “, разяснява Веско Гарчевич.
Отношенията със Сръбската православна черква
Друго централно заричане на Милатович беше, че ще вкара Черна гора в Европейския съюз (ЕС). В това отношение вижданията му не се разграничават от тези на Джуканович. Именно под негово управление Черна гора стартира договаряния за присъединение към Европейски Съюз, стана член на НАТО и се отдалечи от въздействието на Сърбия и Русия.
По тематиките Сърбия и Русия обаче вижданията на Милатович не са напълно ясни, отбелязва Веско Гарчевич.
„ Победа на Милатович не значи, че ще имаме един про-ЕС и про-НАТО президент “
„ Победа на Милатович не значи, че ще имаме един про-ЕС и про-НАТО президент “, показва той.
По думите му придвижването „ Европа в този момент “ е приело тактиката да „ заобикаля всички сложни тематики като връзките с Русия, Сърбия или ролята на Сръбската православна черква (СПЦ) в Черна гора “.
Въпросът за въздействието на СПЦ е един от най-спорните в страната. Тя е преобладаващата религиозна институция в Черна гора, само че е упреквана от своите съперници, че служи на политическите ползи на Белград. В страната има и Черногорска православна черква, която обаче има доста малко почитатели и не е приета от православния свят.
Миналата година - към момента в ролята си на министър - Милатович поддържа подписването на противоречив контракт със СПЦ, който да контролира връзките сред църквата и страната. Противниците на това съглашение тогава споделяха, че то опонира на конституцията на страната и светския темперамент на страната, тъй като съгласно тях дава прекалено много власт на СПЦ спрямо други вероизповедания. То се трансформира и в през август.
„ Значително доближаване със Сърбия “
Въпроси за отношението на Милатович към Сърбия повдига и поддръжката му за това Черна гора да се причисли към самодейността „ Отворени Балкани “ . Тя беше стартирана от Сърбия, Албания и Северна Македония. Чрез нея жителите на трите страни имат свободен достъп до трудовия пазар на останалите, а задачата е към съглашението да се причислят още страни от района.
Джуканович до момента отхвърляше концепцията Черна гора да стане член на „ Отворени Балкани “, като дефинира самодейността като „ прикритие за осъществяването на планове на великосръбски упоритости “.
Според специалиста по районна политика Александър Попов от сръбския Център за регионализъм другата позиция на Милатович по въпроса е значима.
„ Ако Милатович е споделил това [че поддържа присъединението на Черна гора в инициативата] в предизборната акция, той най-вероятно ще го направи. Това към този момент е доста доближаване със Сърбия “, разяснява Попов пред Радио Свободна Европа.
От години връзките сред Белград и Подгорица са обтегнати. През 2008 година Черна гора призна независимостта на Косово, а през последните 28 години Мило Джуканович е посетил Сърбия публично единствено един път. Президентът на Сърбия Александър Вучич в никакъв случай не е бил на публично посещаване в Черна гора, не е била и премиерката Ана Бърнабич.
Очакванията, че под управлението на Милатович и неговата фромация „ Европа в този момент “ тези хладни връзки сред двете страни ще се затоплят, са видни и в самата Сърбия. След оповестяването на успеха на Милатович в неделя, редица сръбски политици го поздравиха и показаха удовлетворение от резултата.
Президентът Вучич да вземем за пример поздрави Милатович за успеха и сподели, че има вяра, че Белград ще е „ едно от първите места, които [новият президент] ще посети “. В същото време депутатът от ръководещата Сръбска прогресивна партия Владимир Джуканович сподели, че се надява на „ приятелски връзки “.
„ Братята още веднъж се сближават, това е нещо, което е красиво. Да е честита успеха му. Надявам се, несъмнено, че господин Милатович ще се опита да има допустимо най-хубави връзки със Сърбия “, сподели сръбският народен представител.
Според анализаторите обаче към момента е прекомерно рано за изводи. По думите на специалиста по районна политика Александър Попов придвижването на Милатович „ Европа в този момент “ е „ умерена просръбска партия “, само че това не значи наложително, че тя и новият президент ще трансформират радикално връзките на Подгорица с Белград. Един от знаците за възможна такава смяна ще е дали двете държавни управления ще проведат взаимно съвещание.
Попов напомня, че още по времето на някогашния министър председател Здравко Кривокапич беше оповестено такова взаимно съвещание, само че то не се случи.
„ Сега следва да забележим. Всичко това ще бъде ориентир за това каква по-нататъшна политика ще следва Черна гора по отношение на Сърбия, до каква степен в действителност ще има равноправни връзки или тя просто ще бъде неин спътник. “
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ