Каквото и да се случи, всичко е за добро
Той си потегля тъкмо по този начин, както е пристигнал: не трябва да го спираш, не трябва да се хващаш за него.
Поривът напразно идва като шепот. Той не подвига звук, не афишира своето идване, идва безмълвно и безшумно, внезапно – той е тук! И тъкмо по този начин идва Бог… идва истината… идва блаженството… идва любовта: всички те са като шепота напразно, без барабани и тръби.
Те идват ненадейно, даже без да назначат среща, даже без да ви желаят разрешение да влязат. Точно като порива напразно: момент по-рано го е нямало, в този момент той е тук.
И още нещо: той си потегля тъкмо по този начин, както е пристигнал: не трябва да го спирате, не трябва да се хващате за него. Радвайте му се, до момента в който е с вас, а когато си тръгне, пуснете го. Бъдете признателни, че е пристигнал. Не таете засегнатост, не се оплаквайте. Ако изчезне, към този момент го няма – и нищо не може да се направи по въпроса.
Но всички ние опитваме да задържаме. Когато идва любовта, сме щастливи, само че когато си потегля, ни е доста болно. Това е доста неумишлено, неблагодарно… Неразбрано. Запомнете: любовта си е отишла тъкмо по този начин, както е и пристигнала.
Тя не е желала разрешение преди да пристигне… за какво в този момент би трябвало да желае разрешение, с цел да изчезне? Тя е била подарък оттатък лимита, загадъчен подарък и също толкоз тайнствено би трябвало да изчезне.
Ако приемете живота като ентусиазъм напразно, няма да имате никакъв блян да задържате, никаква нужда. Човек просто става открит и каквото и да се е случило, всичко е за положително.
