Google отвръща с квантов компютър на удара на OpenAI
Той щял да бъде въведен в действителна употреба в границите на до 5 години
Миналата седмица цифровият свят потрепери. OpenAI нанесе удар в самото сърце на интернет екосистемата – в портала, през който милиарди души всеки ден навлизат в мрежата. Компанията разгласи Atlas – браузър от ново потомство, основан не просто да търси, а да схваща. Не просто да демонстрира резултати, а да беседва с потребителя, да предугажда потребностите му, да учи от него.
Atlas не е просто артикул. Той е идея за бъдещето на човешкото взаимоотношение с информацията – браузър като интелектуален сателит, а не инструмент. За първи път в историята границата сред човешкия разум и цифровото знание стартира да се размива.
Реакцията на пазара бе мигновена. Акциите на „ Алфабет “, компанията-майка на Гугъл, се сринаха и изпариха над 100 милиарда $ пазарна капитализация единствено за ден. Изглеждаше като миг, в който един исполин залита под тежестта на личната си инерция.
Но колосите не умират елементарно.
И през вчерашния ден, с премерена доза елегантна надменност, Гугъл отвърна на удара.
Главният действен шеф на Гугъл Quantum AI, Чарина Чоу, умерено разгласи, че в границите на пет години компанията ще вкара в действителна употреба своя квантов компютър. Машина, която ще взема решение проблеми в науката, медицината и енергетиката, непостижими даже за най-мощните суперкомпютри през днешния ден.
По предварителни прогнози новият квантов процесор ще бъде 13 000 пъти по-ефективен от актуалните изчислителни системи. Това не е просто софтуерен скок – това е вероятен пробив в самата тъкан на действителността, където информацията ще се обработва не линейно, а квантово, в едновременност, която през днешния ден звучи като научна лирика.
Сблъсъкът сред OpenAI и Гугъл не е война за превъзходство, а борба за дефиницията на бъдещето. За това кой ще зададе ритъма на новата ера, в която мислещите машини не просто обслужват индивида, а съжителстват с него.
И може би тук е огромният абсурд – човечеството има потребност точно от такива „ войни “. Не от тези с оръдия, танкове, самолети, ракети и димни следи по хоризонта, а спорове на мозъка, упоритостта и въображението.
Защото единствено те могат да ни тласнат нагоре, към идващото ходило на цивилизацията.
Затова дано си пожелаем повече конфликти от този тип. И по-малко от тези, които разрушават, вместо да основават.
Миналата седмица цифровият свят потрепери. OpenAI нанесе удар в самото сърце на интернет екосистемата – в портала, през който милиарди души всеки ден навлизат в мрежата. Компанията разгласи Atlas – браузър от ново потомство, основан не просто да търси, а да схваща. Не просто да демонстрира резултати, а да беседва с потребителя, да предугажда потребностите му, да учи от него.
Atlas не е просто артикул. Той е идея за бъдещето на човешкото взаимоотношение с информацията – браузър като интелектуален сателит, а не инструмент. За първи път в историята границата сред човешкия разум и цифровото знание стартира да се размива.
Реакцията на пазара бе мигновена. Акциите на „ Алфабет “, компанията-майка на Гугъл, се сринаха и изпариха над 100 милиарда $ пазарна капитализация единствено за ден. Изглеждаше като миг, в който един исполин залита под тежестта на личната си инерция.
Но колосите не умират елементарно.
И през вчерашния ден, с премерена доза елегантна надменност, Гугъл отвърна на удара.
Главният действен шеф на Гугъл Quantum AI, Чарина Чоу, умерено разгласи, че в границите на пет години компанията ще вкара в действителна употреба своя квантов компютър. Машина, която ще взема решение проблеми в науката, медицината и енергетиката, непостижими даже за най-мощните суперкомпютри през днешния ден.
По предварителни прогнози новият квантов процесор ще бъде 13 000 пъти по-ефективен от актуалните изчислителни системи. Това не е просто софтуерен скок – това е вероятен пробив в самата тъкан на действителността, където информацията ще се обработва не линейно, а квантово, в едновременност, която през днешния ден звучи като научна лирика.
Сблъсъкът сред OpenAI и Гугъл не е война за превъзходство, а борба за дефиницията на бъдещето. За това кой ще зададе ритъма на новата ера, в която мислещите машини не просто обслужват индивида, а съжителстват с него.
И може би тук е огромният абсурд – човечеството има потребност точно от такива „ войни “. Не от тези с оръдия, танкове, самолети, ракети и димни следи по хоризонта, а спорове на мозъка, упоритостта и въображението.
Защото единствено те могат да ни тласнат нагоре, към идващото ходило на цивилизацията.
Затова дано си пожелаем повече конфликти от този тип. И по-малко от тези, които разрушават, вместо да основават.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ