Той щеше да остане жив, ако не беше отишъл в

Той щеше да остане жив, в случай че не беше отишъл в болница за счупения си крайник.

Често се случва да упрекват лекари, че са уморили някого. С право и без право. И аз, пишещият тези редове, не съм последовател на трагичните обвинявания по какъв начин някой бил лекуван погрешно и по тази причина починал. Мнозина не могат да одобряват, че гибелта коси с косата и в доста случаи лекарите каквото и да вършат, не могат да оказват помощ, неизбежно е, случва се, има % смъртност при някакви заболявания и интервенции, разяснява Иван Бакалов в e-vestnik.bg. Но Крум Благов не умря при „ комплицирана интервенция “, както оповестиха неправилно изначало доста медии. Умря здрав, прав, на 62 години след строшаване на крак… Счупване, от което сигурно е щял да остане жив и здрав, в случай че не беше отишъл на доктор.

Крум Благов беше доста мил човек,

не беше по изхвърлянията и непотребните обвинявания. Чудя се, какво ли щеше да напише за личната си нелепа гибел. Със сигурност щеше да бъде нещо умерено, без непотребни драматизации.

Беше тежък експерт, видял всичко в специалността, от кореспондент до издател. Здрав, прав, цялостен с проекти, деятелен, непрекъснато с някакви планове, следствия (бел. авт. – по-нататък в e-vestnik ще пуснем последното му следствие, по подигравка на ориста за Здравната каса).

На 9 януари карал ски на Боровец и си навехнал крайници. Прибрал се самичък с колата си, колебаел се дали изобщо да иде на доктор, не считал, че може да има строшаване. Но някаква съседка здравна сестра и околните му упорстват да иде в болница за всеки случай. На другия ден отива в ИСУЛ, вършат му фотография и откриват едно строшаване в долната част на крайници, при прасеца, над глезена. Наместват го и го гипсират.

След към 2 седмици на надзорен обзор в 7-а поликлиника различен доктор му споделя, че съгласно него има повече от едно строшаване и го препраща в „ Пирогов “.
Попада там на 30 януари. Откриват му още едно строшаване горе покрай коляното. И му споделят, че има и навехнат гален, което той и без друго си знае. Крум не се гневи на лекаря, който пропуснал счупването нагоре, споделя по този мотив:

„ Е, всички бъркаме “

Убеждават го, че би трябвало да му се направи интервенция, той приема – като образован човек има вяра на лекари. Слагат му в крайници два винта. Дали е било нужно? Нека имаме вяра на лекарите, въпреки всичко, въпреки че има фрапантни образци за непотребни интервенции и разход на консумативи, с цел да се заплаща на избрани снабдители, които са свързани и с съответни лекари и им дават %. Чак такова следствие да доказваш целенасоченост на дадена интервенция – не е по силите на публицист. Приемаме, че тази интервенция и винтове, за които Крум е платил дребна сума, са били целесъобразни.

Предписали му антибиотик и кръворазреждащи средства. След такива интервенции постоянно има риск от емболия – съсирек да тръгне и да запуши някой значим кръвоносен съд.
Крум е деликатен за здравето си и слуша лекарите.

Винтовете му ги изваждат на 27 март. През март и април с Крум се срещахме няколко пъти, изобщо не личеше да има проблеми с крайници. Каза единствено, че го е чупил. Последно ходил на контролни прегледи и да му смъкват конците първоначално и средата на април. В една страна с по-развита здравна система лекарите щяха да вършат непрестанно кръвни проби на подобен пациент, с цел да наблюдават риска от емболия.

Крум има нещастието да живее в България

– където, първо, доктор не схваща, че кракът му е строшен на повече от едно място. Второ, други лекари му вършат някаква интервенция и пропущат в следоперативния интервал да управляват изцяло пациента.

Има и трето.

Следобеда на 21 април на Крум му прилошава, стартира да повръща и постъпва във Втора градска болница (на “Сливница ” и “Хр. Ботев ”). Започват да го лекуват, че се е натровил. Лекарка пита околните му какво е ял. Крум самичък споделя на лекарите, че може да има риск от емболия, правена му е интервенция на крайници два месеца и половина по-рано. Какви ограничения са подхванали лекарите, те си знаят. Сигурно верни. На сутринта споделили, че тестванията не сочели емболия. И същата заран пациентът умира от белодробна емболия, по-малко от 24 часа откакто е влезнал в болничното заведение.

Случва се, ще кажат лекарите. Има % смъртност от емболия след такива интервенции. Да, по този начин е. Никой не търси съответен провинен.

Но някак, в случай че по този метод в болница беше починал някой професор хирург, доктор? Щяха да кажат, че сътрудниците му са го изпуснали. За Крум никой нищо не споделя, никой не го е изпуснал, отговорни няма. А Крум Благов в публицистиката беше това, което е примерно проф. Чирков в медицината. Или, да кажем, някой различен прочут хирург, да не се хващаме за името.

В една типично българска безотговорна среда,

с небрежни лекари, калпава здравна система, трансформирала медиците в търговци и печалбари, доста пациенти по този начин си отиват. И няма отговорни.

И след всичко това – в случай че си счупиш крайници, по какъв начин да идеш на лекари, като знаеш какво може да ти се случи?
Как да вървят майки да раждат по нашите лечебни заведения, като видяха по какъв начин сестра бие бебета и какви акушерки има?

Крум щеше да е жив и здрав, в случай че не беше попаднал при лекари, кракът му щеше да зарасне, криво-право, само че щеше да е жив. Сега по никакъв начин не се удивлявам, че мой другар доктор, работил и по чужбина, в случай че му се случи нещо, отхвърля нормални процедури и лекувания, и даже в краен случай отхвърля да влезе в наши лечебни заведения, колкото да го кандърдисват сътрудниците му.

Неотдавна една друга колежка, прекарала известно време в австрийска болница, ми писа какви грижовни били там сестри и лекари, с какво внимание и надзор са оградени пациентите. И по какъв начин и там има корупция, пари в плик, частни и държавни лечебни заведения. Но отношението е друго.

У нас отношението убива.
Прощавай, Круме, че стана мотив за подобен коментар…

Инфо: e-vestnik.bg