НАСА ще изведе в космоса радиатор с размерите на футболно игрище за своята ядрено-електрическа ракета за Марс
Той ще бъде изпратен на части и съединен от роботи.
Пътуването до Марс и назад изисква големи разноски за човешкия живот – то е обвързвано с дълголетен престой във враждебната среда на космоса. Но НАСА изследва някои амбициозни концепции, които биха могли да трансфорат това епично странствуване в относително малко двугодишно начинание.
НАСА работи по ядрено-електрическа задвижваща система, която включва роботизирано сглобяване на галактически нагревател с размерите на футболно игрище в космоса. Проектът е минал оттатък етапа на концепциите, защото организацията към този момент е дала зелена светлина за финансиране на ранния стадий на проучванията през идващите две години.
Проектът носи името MARVL, което е редуциране от Modular Assembled Radiators for Nuclear Electric Propulsion Vehicles (модулни сглобяеми радиатори за ядрено-електрически двигатели). Партньорството сред центровете на НАСА и външния сътрудник Бойд Ланкастър има за цел да раздели основния съставен елемент на нуклеарното задвижване на по-подходящи за потребление модулни детайли.
Една от огромните спънки пред нуклеарното електрическо задвижване е да се измисли метод за дейно изхвърляне на цялата отпадъчна топлота, генерирана от нуклеарния реактор, който зарежда системата. Този забавен план планува построяването на грамаден масив от радиатори с размерите на футболно игрище, който да води тази топлота в космоса.
Основният проблем е да се опиташ да натъпчеш нещо толкоз солидно в лимитираните рамки на ракетата. Дори и изцяло сгънат, радиаторът ще бъде прекомерно огромен и муден.
На доктрина методът на MARVL е извънредно елементарен: в случай че целият нагревател не може да бъде изведен в космоса едновременно, за какво да не го изпратим на части и да накараме актуалните роботи да го сглобят отвън рамките на планетата? Този метод ще значи многократни изстрелвания, само че също по този начин значи, че частите на ракетата няма да бъдат лимитирани от размерите на една единствена ракета притежател.
След като съставените елементи на радиатора на MARVL доближат орбита, профилирани роботи ще съединят панелите, с цел да може през тях да минава охлаждаща течност от течен метал, да вземем за пример натриево-калиева сплав. Охлаждащата течност ще води остатъчната топлота от нуклеарната електрическа задвижваща система.
Това към момента е голямо софтуерно предизвикателство, само че то е в интерес на опита на НАСА в региона на роботиката.
НАСА също по този начин декларира, че този метод ще окаже въздействие върху дизайна на самите галактически кораби, които има за цел да обслужва.
„ Досега съществуващите галактически кораби не са обсъждани от позиция на сглобяването в космоса по време на процеса на планиране, тъй че тук имаме опция да кажем: „ Ще изградим този транспортен съд в космоса. Как ще го създадем? И по какъв начин ще наподобява корабът, в случай че го създадем?’ Мисля, че това ще разшири визиите ни за нуклеарното задвижване “, споделя Джулия Клайн, наставник на плана в дирекция „ Изследвания “ на НАСА Лангли.
Разбира се, действителното създаване на пълномащабен нуклеарен галактически транспортен съд към момента е много надалеч. Но прототипи като MARVL трансформират основните елементи от пъзела в действителност.
