Той се празнува в съботата след Сирни Заговезни В съботата след

Той се чества в съботата след Сирни Заговезни В съботата след Сирни Заговезни честваме Тодоровден. Тази година така наречен преносим християнски празник се пада на 8 март. Почитането на Св. Тодор е засвидетелствано още в ранните епохи на Църквата. С обичайното надпреварване с коне означават празника в столичния квартал „ Бенковски ” „ Ежедневно сме в парковете, с цел да подсигуряваме сигурността на жителите. Разбира се, че би трябвало да има обич към животните от наша страна ”, споделят конните служители на реда. Според преданието византийският император Юлиан Отстъпник, знаейки че 40 дни преди Великден християните съблюдават непоколебим пост, решил да се подиграе с тях, като заповядал да поръсят с кръв от идолски жертви всички постни храни на пазара. Свети Тодор обаче се явил на патриарха и му споделил: " Забрани на християните да купуват каквото и да е от пазара, тъй като храната е поръсена с кръв от идолски жертви. Поръчай на тези, които нямат храна вкъщи си, да си варят пшеница с мед ". Императорът видял, че мярката му няма резултат и заповядал храната да се продава както преди. От признателност Църквата чества светецът в събота на първата седмица на Великия пост. Според националните традиции Тодоровден се чества основно за здраве на конете, по тази причина се назовава още Конски Великден, точно за това най-интересният миг от празничния ден е кушията. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, пискюли и цветя и ги водят на водопой. Жените замесват обредни хлябове, като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на конното съревнование. Победителят се награждава, като конят получава нормално юзда, а неговият собственик – риза или забрадка. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да честити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода. В някои краища на България на този празник се извършват и обреди, свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В Западна България да вземем за пример младата младоженка, облечена в невестинската си одеждa, отива в петък вечер на черква. Придружава я свекървата, която носи тепсия с варена царевица и от горната страна специфичен колак. Невестите остават на открито, а свекървите влизат вътре, където свещеникът „ регистрира донесеното ”. По пътя до у дома те и другите дами ритат невестите. Върнатата царевица разпръскват по градините, с цел да пораства посятото. В други региони се извършва и още една забавна обредна процедура за здраве и плодовитост. Сутринта на празника младата младоженка подготвя дребни хлебчета. Празнично облечена, тя обикаля домовете на близки и родственици, раздава от тях, а домакините и пожелават деца. Накрая отива при родителите си, където са и мъжът, и свекървата и се поставя обща софра. В Родопската област е прочут обичаят Бекане. След църковната работа домакинята дава на всеки от фамилията да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предходния ден грах. От него хвърля към тавана по една шепа за всички и за добитъка. Момите нижат броеници от наквасен във вода грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги дават на избраниците си, а те им връщат дарове.